Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1672 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от „Д.Б.” ЕООД срещу отказ № 20190529194603/ 13.08.2019 г.
на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише по
партида на дружеството в търговския регистър на основания по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането
на пари изброени физически лица за действителни собственици, както и на
юридическо лице чрез, което пряко се упражнява контрол в дружеството, както и
неговите представители.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично
основателна.
Предмет на регистърното
производство, по което е постановен обжалвания
в настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата
на „Д.Б.” ЕООД на две физически лица за действителни собственици по чл. 63, ал.
1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и на юридическото
лице „Д.” АД, Франция като юридическо лице чрез, което пряко се упражнява
контрол в дружеството, както и на три физически лица, които са неговите
представители.
При подаване на заявление за
вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице,
което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ,
извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то
изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в
закона форма и ред, дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на
вписване, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се
доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че съответстват
на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
В чл. 61, ал. 1 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е предвидено задължение, което възниква
за учредените на територията на Република България юридически лица и други
правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от
същия закон да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи
подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни
действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от
тях права. С чл. 63, ал. 1 ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация относно
физическите лица, действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. Съгласно чл. 63, ал. 4, т. 2 ЗМИП на
вписване в търговския регистър подлежат и данните за юридическите лица или
други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол
върху лицата по чл. 61, ал. 1 ЗМИП, както и идентификационните данни за
представляващите ги лица. С оглед на това трябва да се заключи, че обстоятелствата,
които са заявени за вписване със заявлението, по което е постановен обжалвания
отказ, са такива, които подлежат на вписване в търговския регистър.
При тълкуване на нормите на чл.
61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР
на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието
действителен собственик, се налага категоричният извод, че такъв може да бъде
единствено и само физическо лице, което отговаря на предвидените в закона
условия. Видът на правния субект, който може да бъде действителен собственик по
смисъла на този закон и с оглед преследваната от него цел, е посочен изрично
във всяка една от цитираните норми – във всяка от тях е записано, че това е
физическо лице. Това се извежда и при съобразяване на конкретните данни относно
лицата, които са действителни собственици, които в чл. 63, ал. 4 ЗМИП е
предвидено, че трябва да бъдат вписани в съответния регистър. Тези данни са гражданство,
единен граждански номер и дата на раждане такива, които представляват индивидуализиращи
данни само за една категория правни субекти и това са физическите лица.
Следователно като действителен собственик на едно търговско дружество, което е
учредено на територията на Република България, може да бъде вписано само
физическо лице, но не и което и да било юридическо лице или друга форма на
обединяване.
При съобразяване на
обстоятелствата, които са заявени за вписване в търговския регистър, с
подаденото от „Д.Б.” ЕООД заявление и които са декларирани в декларацията,
съставена по реда на чл. 63, ал. 4 ЗМИП и на чл. 38 от Правилника за прилагане
на ЗМИП, се установява, че в настоящото регистърно производство се иска като
действителни собственици на търговското дружество „Д.Б.” ЕООД да бъдат вписани две конкретно индивидуализирани
физически лица, а именно физическото лице М.Л.и Ж.Л., които са граждани на
Франция, в която държава е и адресът им на пребиваване.
От посочените в декларацията
обстоятелства обаче не може да се направи извод, че някое от двете физически лица,
които се иска да бъдат вписани като действителни собственици, имат качеството
на такива съгласно някоя от хипотезите на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП. В
декларацията е посочено, че М.Л.и Ж.Л. поотделно притежават повече от 10 % от
капитала на търговско дружество, регистрирано и действащо по законите на
Франция, което е вписано като едноличен собственик на капитала на „Д.Б.” ЕООД. Следователно
тези физически лица изобщо не притежават пряко акции от капитала на търговското
дружество „Д.Б.” ЕООД, поради което не попадат в хипотезата на § 2, ал. 1, т.
1, предл. 1 от ДР на ЗМИП. Притежаваните от М.Л.и Ж.Л. права са под 25 на сто
дялово участие от капитала на дружеството „Д.” АД, Франция, което е едноличен
собственик на капитала на „Д.Б.” ЕООД, което означава, че тези две физически
лица поотделно и косвено не притежават достатъчен процент от акциите в „Д.Б.”
ЕООД, поради което и не попадат в хипотезата на § 2, ал. 1, т. 1, предл. 2 от
ДР на ЗМИП.
В подадената декларация не се
твърди да съществуват някакви други допълнителни обстоятелства, които да
обуславят възможността М.Л.и Ж.Л., въпреки, че самостоятелно не притежават
достатъчен дял от капитала на френското дружество, да го контролират и оттам да
осъществяват контрол и върху дружеството „Д.Б.” ЕООД. В декларация не се сочи
да е сключен договор с други акционери в „Д.” АД или да е осъществен друг
правен способ, който да дава право на някое от тези две физически лица,
включително и чрез трети лица, да контролира самостоятелно приемането на
решения от върховния или управителния орган на френското дружество и оттам на
българското такова, поради което и няма как да се заключи, че те по някакъв
косвен начин заедно и чрез трети лица осъществяват контрол върху „Д.Б.” ЕООД.
Следователно те не могат да се квалифицират като действителни собственици и по
смисъла на § 2, ал. 3 и ал. 4 от ДР на ЗМИП
След като от посочените от
заявителя в декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП факти не се установява, че М.Л.и Ж.Л.
самостоятелно са титуляри на такива права, чрез които да притежават или
контролират пряко или косвено дружеството „Д.Б.” ЕООД, то се налага извода, че
нито едно от тези лица няма качеството на действителен собственик по смисъла на
§ 2 от ДР на ЗМИП. Като действителни собственици могат да бъдат вписани и
няколко физически лица, всяко от които самостоятелно няма права, които му дават
правото на собственост върху значителен дял от капитала на едно юридическо лице
или правото на контрол върху него, само тогава, когато те притежават такива
права заедно, например когато са съсобственици на акции от капитала на едно
търговско дружество, в която хипотеза те могат да упражняват членствените права
по акциите само съвместно. Такъв обаче не се сочи да е настоящия случай.
Това означава, че заявените за
вписване обстоятелства, касаещи лицата М.Л.и Ж.Л., противоречат на
императивната правна норма на § 2 от ДР на ЗМИП, което е основание за длъжностното
лице по регистрация да постанови отказ да извърши исканото вписване, както е
направено в случая.
На следващо място, при
съобразяване на обстоятелствата, които са заявени за вписване в търговския
регистър, и тези, които са посочени в съставената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, се установява, че в настоящото регистърно производство се иска като
действителни собственици на търговското дружество „Д.Б.” ЕООД да бъдат вписани
семейство М. и семейство Л.. Тези обединения на физически лица обаче не
представляват отделен правен субект, като в заявлението не е конкретизирано кои
физически лица влизат в тях и какъв дял от капитала на юридическото лице
притежават пряко или косвено всяко отделно физическо лице, което е част от семейството.
Както беше посочено никакъв друг правен субект, освен конкретно
индивидуализирано физическо лице не може да бъде действителен собственик по
смисъла на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП. Ето защо и посочените в заявлението и
декларацията семейства, които дори не представляват отделен правен субект, не
могат да бъдат действителни собственици. Това означава, че заявеното за
вписване обстоятелство противоречи на императивните правни норми на чл. 61, ал.
1 ЗМИП, чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, което е основание за
длъжностното лице по регистрация да постанови отказ да извърши исканото
вписване, както е направено в случая.
Трябва да се посочи, че описаните
противоречия на заявените за вписване обстоятелства с императивните разпоредби
на закона не могат да се отстранят по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а именно
чрез даване на указания от длъжностното лице по регистрация за посочване на такова
физическо лице, което отговаря на изискванията на § 2 от ДР на ЗМИП, което да
бъде вписано като действителен собственик. В тази разпоредба е предвидено
задължение за длъжностното лице по регистрацията да извърши проверка за
редовност на заявлението, с което е сезиран, като в нея са уредени и изрично
случаите, при които то може да даде указания на заявителя и срок за
отстраняване на констатираната нередовност и това са само два: първият е когато
към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или
юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се
изискват по закон, и вторият е когато не е платена дължимата държавна такса.
Във всички останали случаи на нередовност на заявлението, както и когато се
иска вписване на обстоятелство, което не съответства на императивни законови
изисквания, както е в настоящия случай, длъжностното лице по регистрация не
може да дава указания за отстраняване на тези несъответствия, а те
представляват основание за постановяване на отказ по чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ.
По изложените съображения жалбата
срещу отказ № 20190529194603/ 13.08.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията в частта, с която е отказано вписване на
обстоятелства относно действителните собственици е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
В чл. 63, ал. 4, т. 2 ЗМИП е
предвидено, че в търговския регистър освен действителните собственици подлежат
на вписване и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез
които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по
чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма
според националното законодателство, седалище и адрес на управление и
идентификационните данни за представляващите ги лица.
Доколкото капиталът на
дружеството „Д.Б.” ЕООД се притежава изцяло от едно юридическо лице, което е „Д.”
АД, Франция, то трябва да се приеме, че последното упражнява пряк контрол върху
първото, което пък е от лицата, посочени в чл. 61, ал. 1 ЗМИП, поради което и
данните относно това дружество, регистрирано на територията на Франция, подлежат
на вписване, заедно с идентификационните данни на лицата, които го
представляват съобразно закона по месторегистрацията му. Тези данни са заявени
за вписване в търговския регистър със заявлението, подадено от „Д.Б.” ЕООД,
като те са и посочени в декларацията, съставена по реда на чл. 63, ал. 4 ЗМИП и
на чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП. Представената от заявителя
декларация е съставена във формата, предвидена в чл. 38 от Правилника за
прилагане на ЗМИП форма – писмена с нотариална заверка на подписа. От нейното
съдържание е видно, че лицето, което я е съставило е посочило в нея всички
факти, които съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП подлежат на вписване в търговския
регистър - предоставена е изискуемата информация за юридическото лице, както и
данни за имената на лицата, които го представляват, тяхното гражданство, както
и датата им на раждане, доколкото те не са граждани на Република България, нито
имат статута на постоянно пребиваващи в страната чужденци. Следователно в
случая са изпълнение всички изисквания на закона и заявените обстоятелства
трябва да бъдат вписани в търговския регистър. Ето защо отказът в тази му част
трябва да бъде отменен и на длъжностното лице по регистрация да бъдат дадени
указания да впише исканите обстоятелства.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Д.Б.” ЕООД отказ № 20190529194603/
13.08.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да
впише в търговския регистър по партида на дружеството на данните за юридическите
лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява
контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма,
номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство,
седалище и адрес на управление и идентификационните данни за представляващите
ги лица.
УКАЗВА
на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията ДА ВПИШЕ по партидата на „Д.Б.” ЕООД данните за юридическото лице,
чрез което пряко или непряко се упражнява контрол върху „Д.Б.” ЕООД,
включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според
националното законодателство, седалище и адрес на управление, както и
идентификационните данни за представляващите го лица, така както са посочени в заявление
с вх. № 20190529194603 и в част II от декларацията, съставена от представляващия „Д.Б.” ЕООД, по реда на чл.
63, ал. 4 ЗМИП и на чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „Д.Б.” ЕООД срещу отказ № 20190529194603/ 13.08.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията в
частта, с която е отказано вписване на заявените обстоятелства относно
действителните собственици съгласно § 2 от ДР на ЗМИП.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: