№ 163
гр. гр.Велинград, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20255210100001 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 2 ЗОДОВ.
Предявен е от В. А. М. С ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Братовчеди Пухалеви“ № 34, чрез адв. В. Д. от АК Пазарджик, против
Прокуратурата на Република България, осъдителен иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него досъдебното
производство, което е прекратено с постановление от 07.05.2021 г. на Районна
прокуратура-Пазарджик на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не представлява
престъпление, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2021 г. до
29.12.2024 г., както и от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира се и и сумата от 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
В исковата молба ищецът твърди, че с Постановлене от 19.10.2020 г. е
бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 367/ЗМ 328/ 2020 г. по
описа на РУ Велинград, вх. № 694/2020 г. по описа на ТОВРП Пазарджик, за
това, че на 16.07.2020 г. в с. Дорково, община Ракитово управлявал МПС
„Фолксваген Пасат“, с рег. № РА2488АН, като упражнявал професия: шофьор
на такси, без да има съответна правоспособност, изискуема по Наредба №
34/06.12.1999 г., за таксиметров превоз на пътници, престъпление по чл. 324,
ал. 1 от НК, във вр. с чл. 18, т. 3 и т. 5 от Наредбата. Обвинението било
1
предявено на ищеца на 27.10.2020 г. Наложена му била мярка за неотклонение
„подписка“. В този ден ищецът бил ангажирал защитник, на който платил в
брой сумата от 500 лв. - хонорар за представителство.
Твърди, че с Постановление от 07.05.2020 г. наблюдаващият прокурор е
прекратил наказателното производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от
НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно поради липса на
съставомерно деяние.
Излага, че вследствие на повдигнатото обвинение се е чувствал зле,
притеснен, унизен, тъй като никога не е бил подлаган на такива изпитания - не
е разпитван. Дори и след прекратяване на производството се чувствал
психически нестабилен.
Сочи също, че пред жители на с. Дорково е бил отведен на разпит в
кабинета на полицейски служител, което му се отразило негативно. Там
престоял около един час. Предвиденото наказание за престъплението, в което
бил обвинен му причинило емоционални страдания, свързани с процесуалната
принуда и страха от наказание. Същият бил неосъждан. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, който оспорва иска, както по основание, така и по размер.
Липсвали всички елементи от фактическия състав, от който ищецът черпи
правата си. Намира иска за недоказан по размер, а претенцията завишена.
Счита, че в случая Прокуратурата на Република България би следвало
също така да бъде освободена от отговорност и по смисъла на чл.5, ал.1 от
ЗОДОВ, или най - малкото е приложим чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът
също е допринесъл и е станал причина за воденото производство срещу него.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено следното от
правна и фактическа страна:
Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез
Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени вследствие на
образувано срещу него досъдебното производство, което е прекратено с
постановление от 07.05.2021 г. на Районна прокуратура-Пазарджик на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
поради това, че деянието не представлява престъпление заради липса на
умисъл.
От приетите по делото писмени доказателства, включително преписка
по ДП ЗМ 328/2020 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград срещу ищеца
е образувано на 16.07.2020 г., наказателно производство за извършено от
него престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК.
На 16.07.2020 г. ищецът е бил задържан със Заповед за задържане на
лице за срок от 24 часа.
На 22.10.2020 г. на ищеца е връчена призовка да се яви на 27.10.2020 г. в
2
сградата на РУ Велинград, при разследващ полицай за привличането му в
качеството на обвиняем, вземане на мярка за неотклонение и предявяване на
разследването. Обвинението е повдигнато с Постановление за привличане на
обвиняем в присъствието на защитник адв. В. Д.. Представено е пред органите
на разследването пълномощно на адв. Д., но не и договор за правна защита и
съдействие. На същата дата е взета и мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление от 07.05.2021 г. на Районна прокуратура-Пазарджик
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
досъдебното производство е прекратено поради това, че деянието не
представлява престъпление, заради липса на субективен признак от състава на
престъплението.
По искането на ответника съдът да отхвърли иска при прилагане
разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ когато увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се
дължи, съобразно ал. 2, когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява. Следователно, за да се освободи
ответникът от отговорност и искът против него да се отхвърли,
неимуществените вреди следва да са настъпили изключително по вина на
пострадалия или е необходимо ответникът да докаже първо, че увреждането е
причинено по вина на пострадалия, а на следващо място, че не се дължи на
повдигнатото обвинение, а само на намесата на пострадалия. Такива
доказателства по делото не са ангажирани.
Фактическият състав на иска за обезщетение по 2, ал. 1, т. 3,
предл.второ от ЗОДОВ включва следните предпоставки: прекратяване на
воденото срещу ищеца наказателно производство на визираните в
разпоредбата основания; настъпване на твърдените вреди вследствие на
воденото наказателно производство.
В случая безспорно се доказа, че ищецът е имал качеството на обвиняем
по досъдебното производство, което е било прекратено заради липса на
извършено престъпление. Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е
обективна и възникването й е поставено в зависимост от крайния резултат, с
който е приключило производството. Дори дейността да е извършена напълно
добросъвестно и съобразно определени, конкретно необходими обстоятелства
затова, ако тя обективно не съответства на изискванията на закона, ще
възникне отговорност за обезщетяване на вреди. Отговорността е за вреди от
неоснователно осъществена процесуална принуда. Обяснението е, че правото
на държавата да въздейства върху гражданина е винаги ограничено от
неговата свобода и се схваща като изключение от правилото. Държавата носи
вторичното задължение за поправяне на вреди, породено от неспазване на
първичното задължение на държавните органи и на длъжностите лица в
дейността си да не прекрачват границите на закона /Р от 15.02.2024 г.
постановено по в. гр. д. № 508/2023 г. по описа на ОС Пазарджик/.
3
Анализът на всички събрани по делото доказателства обосновава
несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от воденото срещу него разследване за
престъпление, приключило с постановление за прекратяване поради липса на
доказателства, че ищецът е извършил престъпление, и същите подлежат на
обезщетяване от ответника Прокуратура на Република България, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при предявен иск за
неимуществени вреди, съдът следва да определи размера на обезщетението по
справедливост. В този случай съдебната практика е наложила няколко
обективни критерия, съгласно които да се определи точният размер на
обезщетението.
На първо място това е тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното производство, получило ли е производството обществен отзвук,
вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за
личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални
изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към претърпените морални страдания. В този смисъл - Решение №
223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о.
Като се анализират събраните по делото доказателства става ясно, че
престъплението, в което ищецът е обвинен (чл. 324, ал. 1 от НК) се наказва с
лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева, поради
което не е тежко по своя характер и по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Производството е приключило за около 10 месеца. На лицето е било
повдигнато обвинение, задържан е за 24 часа, и е наложена мярка за
неотклонение „подписка“ за срок от около7 месеца.
От събраните по делото гласни доказателствени средства се установи, че
ищецът действително е приел тежко наказателното производство срещу него.
От показанията на свидетеля Балджиев се установява, че е отишъл в деня на
инцидента при М., носил му вода, изглеждал блед и много притеснен.
Наложило се да прекрати трудовия му договор, тъй като му отнели СУМПС.
След като му го върнали отново го назначил при него, но след 10 дни му казал,
че от преживения стрес не може да работи и се наложило отново да го
освободи. Знаел, че търсел специализирана психиатрична помощ в гр.
Пазарджик.
Свидетелят М., който е син на ищеца, установява, че след задържането
му от 2020 г. баща му се е променил, започнали конфликти в семейството,
които преди това не съществували. Наложило се да търсят помощ в гр.
Пазарджик при лекар, който му предписал лекарства. Още пиел тези
лекарства. Започнали и проблеми със здравето. Не искал да работи, не можел
4
да управлява кола, защото ставал неспокоен.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са
възприели непосредствено начина, по който се отразява обвинението на
ищеца. Показанията им са вътрешно непротиворечиви и са в съответствие
помежду си. Единственото противоречие се състои в това, че единият сочи, че
М. е посещавал психиатър, а другият – психолог, което съдът намира за израз
на неразбиране от страна на свидетелите на разликата между двата вида
специалисти, а не на неверни изявления.
При преценка на подлежащите на обезщетение вреди, съдът намира че
следва да бъде взето предвид и задържането на ищеца за 24 часа от МВР,
което видно от заповедта същото е предприето именно във връзка с данни за
извършено престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК. Независимо дали се касае за
задържане за срок до 24 часа по чл. 65 ЗМВР от полицейски орган, до такова
за 72 часа по нареждане на прокурор за осигуряване на явяването на обвиняем
пред съд или за наложена от съда мярка за неотклонение "задържане под
стража", при неоснователност на обвинението, причинените в резултат на
незаконното задържане неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. В
този смисъл е решение № 95/08.05.2011 г. по гр. д. № 849/2010 г., III г. о., ВКС.
Размерът на тези вреди следва да се включва в общия размер на дължимото
обезщетение, съгласно приетото в т. 13 от ТР № 3 на ВКС по тълк. д. № 3/2004
г. на ОСГК. Несъмнено е, че лишаването от свобода дори и за 24 часа нанася
психическа травма на потърпевшия и следва да се обезщети.
При определяне на размера на дължимото обезщетение на причинените
неимуществени вреди, съдът отчете и наложената мярка за неотклонение
„Подписка“, която самостоятелно води до увеличаване на интензитета на
претърпените неимуществени вреди.
Не без значение е и факта, че ищецът е неосъждан и с отлични
характеристични данни. Не поддържа връзка с криминално проявени лица.
Така поставен в ситуация на обвиняем, при живот, в който е зачитал
обществените норми, безспорно е увеличило интензитета на вредите.
Принципно негативните последици върху личността и психиката на
обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на
упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния
период ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи
неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние,
което ищецът не е извършил подлежат на обезщетяване в реален, а не в
символичен паричен еквивалент.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства и доколкото от
тях безспорно се установява, че вследствие на упражнената наказателна
репресия срещу него ищецът е изпитвал неспокойствие, стрес и тревожност,
срам, наказателното производство е получило обществен отзвук сред
5
познатите му, от което е пострадало доброто му име в общността, задържането
му, необходимостта от лечение от психиатър и употребата на лекарства, които
все още се приемат, а от друга страна, че престъплението, за което му е
повдигнато обвинение не е тежко, намира за справедлив размер на
претендираното обезщетение в размер на 3000 лв., заради което следва да
уважи така предявения иск изцяло.
Ищецът претендира заплащане на законова лихва от 30.12.2021 г. до
29.12.2024 г., както и от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане на сумата. С отговора на исковата молба е направено
възражение за погасяване на задължението за лихва по давност. Отчитайки, че
задължението за лихва, на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се погасява с
настъпването на кратката тригодишна давност, която се прекъсва с
предявяване на настоящи иск, то това правопогасяващо възражение е
основателно за времето от 30.12.2021 г. до 02.01.2022 г. Следва да се
отбележи, че с оглед диспозитивното начало в гражданското
съдопроизводство не следва да се осъжда ответника да плаща законова лихва
за периода от 29.12.2024 г. до 02.01.2025 г., заради липса на искане в този
смисъл. Т. е. следва да се осъди ответника да плати законова лихва върху
главницата, както следва: от 02.01.2022 г. до 29.12.2024 г., както и от
02.01.2025 г. до окончателно плащане на задължението.
Съдът намира, че предявения иск за обезщетяване на имуществени
вреди в размер на 500 лв., представляващи сторени разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да бъде уважен, поради липса на доказателства за
плащането на посочената сума. Видно е от приложените писмени
доказателства по досъдебното производство, че действително на датата на
повдигане на обвинението срещу ищеца е присъствал и адв. Д., който е бил
надлежно упълномощен като защитник в конкретното наказателно
производство. Но нито в ДП, нито в настоящото гражданско дело се
представиха доказателства за размера на уговореното адвокатско
възнаграждение, както и за действителното му плащане. Това налага
отхвърляне на този иск поради недоказаността му.
По разноските:
В полза на ищеца съразмерно с уважената част от претенцията, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят сторените по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете при съобразяване
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК или сума в размер на
8,57 лв., представляваща заплатена държавна такса и 428,57 лв. разноски за
платено в брой адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на В. А. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Братовчеди Пухалеви“ № 34, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ сумата от 3000 лева /три хиляди/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него
досъдебното производство, което е прекратено с постановление от 07.05.2021
г. на Районна прокуратура- Пазарджик на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК,
във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не
представлява престъпление, ведно със законната лихва, за периода от
02.01.2022 г. до 29.12.2024 г, както и за периода след датата на подаване на
исковата молба, а именно: 02.01.2025 г. до окончателно плащане на
главницата, като отхвърля иска в частта за плащане на законната лихва за
времето от 30.12.2021 г. до 02.01.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Братовчеди Пухалеви“ № 34 срещу Прокуратурата на
Република България, гр. София, бул. „Витоша“ 2 иск за заплащане на сумата
от 500 лв. /петстотин/ представляваща обезщетение за сторени имуществени
вреди, вследствие на образувано срещу него досъдебното производство, което
е прекратено с постановление от 07.05.2021 г. на Районна прокуратура-
Пазарджик на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК, поради това, че деянието не представлява престъпление.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ В. А. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Братовчеди Пухалеви“ № 34, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 8,57 лв. /осем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща
заплатена държавна такса и сумата от 428,57 лв. /четиристотин двадесет и
осем лева и петдесет и седем стотинки/, адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7