Р
Е Ш Е
Н И Е
.../13.8.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІV - ти състав, гражданска колегия, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети
юли две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка И. като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 12612 по опис на ВРС за
2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
четири кумулативно съединени установителни
искове
за собственост с правно основание
чл. 124 от ГПК от ищец Й.И.Б. с ЕГН **********, действащ като
ЕТ „Б.Б.”,
с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** срещу ответници Община
Аврен, Държавата, представлявана от МЗХГ, „Л.” ЕООД, с ЕИК ***, Б.Ц.И. с
ЕГН **********, Н.Г.И. с ЕГН **********,
Г.Т.Л. с ЕГН **********, И.Г.Л. с ЕГН ********** за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим
имот № 138 с площ 18691 кв.м. в землище с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна,
местност „Харамията”, с ЕКАТТЕ 58445, при граници: имот 000501 – съоръжение за
поддържане на Пътно управление ***, имот 000137 – дървопроизводствени площи на
МЗГАР Варна, имот 000166 – път ІІІ клас на Министерство на транспорта, разделен
на самостоятелни имоти и записан на ответниците, както следва:
имот с идентификатор
58445.213.506 на Община Аврен, с площ 4076 кв.м. и граници: имоти 201, 138,
502, 501, 505; имот с идентификатор 58445.213.138 на МЗГ, с
площ 10221 кв.м. и граници: имоти 137, 502, 506, 503, 201; имот с идентификатор 58445.213.505 на „Л.”
ЕООД, Б.Ц.И. и Н.Г.И., с площ 2000 кв.м. и граници: имоти 501, 166, 506, 201; имот
с идентификатор 58445.213.503 на Г.Т.Л. и И.Г.Л., с площ 1327 кв.м. и граници: имоти
501, 137, 138;
Ищецът моли за уважаване на предявените искове и признаване правото му на собственост за
описаните четири недвижими имоти и заплащане на разноски за производството от
страна на ответниците.
Обстоятелства от които черпи права:
Твърденията в молбата са, че
ищецът е собственик на процесния
имот по давност, след като е осъществявал непрекъсната и несмущавано фактическа
власт върху същия от момента придобиване на изградените в имота сгради, а
именно Сграден фонд за производствена и складова дейност, състоящ се от 1/
административна сграда със ЗП 114 кв.м., 2/ битова сграда със ЗП 78 кв.м., 3/
складово метално хале със ЗП 303 кв.м., 4/ битовка със ЗП 18 кв.м, 5/ КПП със
ЗП 9 кв.м., 6/ трафопост – сграда със ЗП 4.50 кв.м., 7/ гараж – работилница с
навес със ЗП 463 кв.м., заедно с подобренията, представляващи изградена метална
естакада с площ 72 кв.м., бетонова площадка с площ 30 кв.м., площадка с
трошенокаменна настилка с площ 740 кв.м., изградени без строителни книжа. Описаните сгради са придобити от ищеца с
договор за продажба от праводатели ЗК
„Петрича” с.Аврен, ТКЗС „Васил Левски” с.Синдел, ТКЗС „Н.Райков” с.Приселци,
ТКЗС „Житен клас” с.Царевци, ТКЗС „Надежда” с. Константиново, към заличеното
АПК „Д. ***, всички заличени и представлявани от пълномощниците на общите
събрания на правоимащите, съгласно нот.акт № 31, том ІІІ, дело № 495 от 2001 г.
на нотариус Д.Стоянова с район на действие района на РС Варна.
Процесният
имот бил разделен незаконосъобразно на 4 имота с номера 503, 505, 506 и 138,
като за имот 503 е бил издаден акт за общинска собственост № 1242 от 26.07.1993
г. В последствие е издаден АОС със същия номер, който се различава по
съдържание от първоначално издадения АОС, а в последствие е издаден и акт на
МРРБ. Вследствие на това, както и на разделяне на имотите за имот № 505 отделни
лица са се снабдили с нотариални актове незаконосъобразно. Имот 506 е обявен за
общинска собственост, а имот № 138 е собственост на ОСЗ. При издаване на
описаните нотариални актове, удостоверяващи правото на собственост на
ответниците е допуснато нарушение съгласно пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.53 от ПП
на ЗСПЗЗ, тъй като прилежащата земя под сградите с площ 18691 кв.м. е причислена към ДПФ,
собственост на МЗГ.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Г.Л.
и И.Л. чрез процесуален представител адв.Емилия Стефанова от ВАК с който
оспорват изцяло предявеният срещу тях иск. Твърдят, че са собственици на
имот с идентификатор 58445.213.503, с площ 1327 кв.м. и граници: имоти 501, 137,
138 на основание правна сделка по договор за продажба, обективиран в нот.акт №
157, том ІV, дело № 570/2015 г. на нотариус Кр.Кангалова. С влязло в сила
решение по гр.д.№ 5439/2007 г. е отхвърлен искът на ищеца и съпругата му Видка
Кръстева Барлева за отричане правото на собственост на праводателя
им Константин Л. за същия имот, както и са осъдени да предадат владението за
същия имот на Константин Л.. Решението е вписано в СВ Варна. С протокол за
принудително отнемане на вещи от 21.03.2013 г., считано от тази дата до датата
на придобиване на имота от тях, същият е владян от праводателя им К.Л., а след
тази дата от тях самите. Не са
налице предпоставките на чл.79, ал.1 ЗС за придобиване на имота по
давност от ищеца. Молят за прекратяване на производството поради наличието на
влязло в сила решение между същите страни на същото основание. В случай на
допустимост на иска, молят за отхвърлянето му като неоснователен и заплащане на
разноски за производството.
Постъпил е отговор от Община
Аврен, представлявана от Кмета Емануил Манолов
с който оспорва изцяло предявеният иск. Твърди, че Община Аврен е
собственик на имот с идентификатор 58445.213.506, с площ 4076 кв.м. и граници: имоти 201, 138,
502, 501, 505 съгласно АЧОС № 2574 от 04.02.2016 г. във връзка с протоколно
решение № 3 от 06.02.2009 г. на ОСЗ – Аврен, одобрено със заповед № РД-09-38 от
09.02.2009 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие” – Варна. Към
решението е приложен списък на имотите, придобити преди влизане в сила на ЗИД
на ЗСПЗЗ в който е включен и имот № 58445.213.506. Държавната собственост е
трансформирана в частна и същият имот е предаден на кмета на Община Аврен с
приемо-предавателен протокол от 28.12.2009 г. Ищецът е водил множество дела за
собственост за същия имот и исковете му са били отхвърлени изцяло. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на
разноски за производството.
Постъпил е отговор от Министерство
на земеделието, храните и горите, чрез процесуален представител с който
оспорва изцяло предявеният иск. Твърди, че имот с идентификатор 58445.213.138, с площ 10222 кв.м. и граници:
имоти 137, 502, 506, 503, 201 е държавен по силата на Закона – чл.45, ал.10 от
ППЗСПЗЗ за което е съставен АДС № 8718 от 08.08.2014 г. Оспорва твърденията на
ищеца, че той е собственик на същия имот на заявеното придобивно основание.
Придобивна давност срещу Държавата не тече в полза на ищеца до 31.12.2017 г. за
имоти частна държавна или общинска собственост. Процесният имот е държавна
собственост като собствеността е определена както в общия закон - ЗДС, така и в специалния закон - ЗСПЗЗ. Моли за
отхвърляне на иска.
Постъпил е отговор от „Л.” ЕООД
и Б.Ц.И. чрез процесуален представител адв.Тодорка Рачева от ВАК с който
оспорват изцяло предявеният срещу тях иск. Твърдят, че са собственици при равни
дялове по ½ идеална част на имот с идентификатор 58445.213.505, с площ 2000 кв.м. и граници: имоти 501, 166,
506, 201, като И. е придобил имота по време на брака му с Н.Г.И.. Ищецът не е придобил с правна сделка
терен или сграда в имот 505, тъй като в същия няма сгради. Не е придобил и по
давност имотът, тъй като в КВС на с.Преселци, местност „Харамията” Пи 000505 е
записан на Д.К.К.,*** същият е записан на „Л.” ЕООД и
на Б.Ц.И., като са го придобили с договор за продажба по нот.акт № 32 от
05.6.2006 г. и от тогава владеят имота, а преди това владение е осъществявал
праводателят им. Молят за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за
производството.
В съдебно заседание
страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.
Съдът
след като взе предвид събраните в
производството доказателства, заедно и поотделно намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Активната и пасивна процесуална легитимация
на страните по предявения иск съдът приема за установена чрез твърденията в
молбата, в отговора и представените по
делото писменни доказателства. По
изложените в молбата твърдения, че ищецът
владее процесния имот, а ответниците разполагат с титули за
собственост, съдът е приел, че за него е
налице правен интерес от водене на положителен установителен иск.
По основателността на иска с пр.осн.чл.124 от ГПК:
Предпоставка за уважаване на положителен
установителен иск за собственост е ищецът да установи в производството, че
е носител на вещното право на
собственост след като е придобил собствеността чрез заявеното от него
придобивно основание. Доказването на тази предпоставка е в тежест на ищеца.
В настоящия случай ищецът сочи като придобивно основание за правото му
на собственост изтекла придобивна
давност на осн.чл.77 ЗС с начален момент 2001 година като твърди че от този момент осъществява
несмущавана фактическа власт върху имота.
Ищецът твърди, че е собственик на
седем сгради, описани в исковата молба,
които са изградени в процесния поземлен имот по силата на договор за продажба,
обективиран в нотариален акт № 31, том 3, дело № 495 от 2001 год. Видно от
същия титул за собственост правото на собственост е придобито от пълномощниците на общите събрания на
правоимащите на заличените земеделски кооперации ЗК „Петрича”, с.Аврен, ТКЗС „Васил
Левски”, с.Синдел, ТКЗС „Н.Райков”, с.Приселци,
ТКЗС „Житен клас”, с.Царевци, ТКЗС „Надежда”, с.Константиново, всички към
заличеното АПК „Д. ***. Твърди, че след придобиване на сградите е започнал да
осъществява непрекъсната и несмущавана фактическа власт върху прилежащият
терен, представляващ имот пл.№ 000138 в землището на с.Приселци, общ.Аврен,
обл.Варна с площ 18.691 дка. Оспорва правото на собственост на всеки от
ответниците като твърди, че същият имот е разлене незаконосъобразно на четири
самостоятелни имота и са придобити на различни правни основания от
ответниците.
Видно от приложената към нотариален акт № 31/2001 г. на нотариус Д.Стоянова
с район на действие района на РС Варна с № 17 от 14.12.2000 г., издадена от ПК
с.Аврен имот пл.№ 000138, ЕКНМ 58445 в землището на с.Приселци, общ.Аврен,
обл.Варна, представляващ земя с площ
18.691 дка е собственост на Община Аврен.
От приложената на лист 23 от делото
скица с № 34867 от 02.12.2013 г., издадена от СГКК Варна се установява,
че ПИ с идентификатор 58445.213.138 в
землището на с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна, представляващ земя с площ 10222 дка представлява държавен поземлен
фонд - МЗХ.
Ответниците не оспорват правото на собственост на ищеца за сградите, но
оспорват същият да е придобил притежаваните от тях поземлени имоти на
посоченото от него в молбата придобивно основание, а именно давностно владение
от 2001 г.
По предявеният иск за собственост
срещу Г. и И. Лилови:
С договор за продажба на недвижим
имот, обективиран в нот.акт № 142, том 6, дело 1142 от 2006 г. Константин Г.Л.
по време на брака му с Г.Т.Л. е придобил от „Пътища и мостове” ЕООД поземлен
имот с идентификатор 58445.213.503, стар идентификатор 000503 в землището на
с.Приселци, община Аврен, м-ст Харамията, с площ 1327 кв.м. ведно с построената
в имота едноетажна сграда за техническо обслужване и ремонт с площ 141 кв.м.
Праводателят на отвеетниците
е придобил същият имот през 2004 г., а съгласно АДС № 3878 от 03.07.2002 г.
същият е държавна собственост като актът е съставен на осн.чл.148, ал.3 от
ППЗДС. С
ПРОТОКОЛ ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ОТНЕМАНЕ НА ВЕЩИ ОТ 21.03.2013 Г. ПО ИЗП.ДЕЛО №
20138080400117 НА ЧСИ ЗАХАРИ ДИМИТРОВ С РАЙОН НА ДЕЙСТВИЕ РАЙОНА НА ОКРЪЖЕН СЪД
ВАРНА ИМОТЪТ Е ОТНЕТ ОТ ДЛЪЖНИЦИТЕ ЕТ БАР-ЛЕВ Й.Б.,*** И ВИТКА БАРЛЕВА И Е
ПРЕДАДЕН НА ВЗИСКАТЕЛЯ КОНСТАНТИН Г.Л..
С влязло в сила решение № 2383/30.05.2011
г. на РС Варна постановено по гр.д.№ 5439/2007 г., 30 състав е ОТХВЪРЛЕН иска на
ищците ЕТ „Б.Б.”, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.И.Б., ЕГН ********** и Видка Кръстева Барлева,
ЕГН **********, с адрес *** срещу ответника Константин Г.Л., ЕГН **********,***,
при участието на трети лица помагачи на ответника „Пътстрой-Варна”ЕООД, БУЛСТАТ
*********, рег.по ф.д.№2659/2000 г. на ВОС, със седалище и адрес на управление ***
и „Пътища и мостове”ЕООД, БУЛСТАТ *********, рег.по ф.д.№3334/1993 г. на ВОС,
със седалище и адрес на управление ***, за ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че
ответника не е собственик на недвижим имот, находящ
се в землището на с. Приселци, общ. Аврен, обл.
Варна, м-ст „Харамията”, представляващ имот с ид.№ 58445.213.503 с площ от 1327 кв.м. и граници: имоти с ид.№№ 58445.213.201, 58445.213.138 и 58445.213.137 и на
построената в същия имот едноетажна сграда за техническо обслужване и ремонт с
площ от 141 кв.м. с ид. №58445.213.503.1, на
основание чл. 97, ал.1 от ГПК/отм./ и ЕТ
„Б.Б.”, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.И.Б., ЕГН ********** и Видка Кръстева Барлева,
ЕГН **********, с адрес *** са осъдени ДА
ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на Константин Г.Л., ЕГН **********,***, на недвижим
имот находящ се в землището на с. Приселци, общ.
Аврен, обл. Варна, м-ст
„Харамията”, представляващ имот с ид.№ 58445.213.503
с площ от 1327 кв.м. и граници: имоти с ид.№№
58445.213.201, 58445.213.138 и 58445.213.137 и на построената в същия имот едноетажна
сграда за техническо обслужване и ремонт с площ от 141 кв.м. с ид. №58445.213.503.1, придобит по сделка обективирана в НА№ 142, том VI, вх.рег.№ 4919, дело
1142/28.12.2006 г. на ВН, вписан в службата по вписвания акт № 63, том CXXX, д.
№30537, вх.рег. №39046/28.12.2006 г., на основание чл. 108 от ЗС.
Съобразявайки, че спорът
ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТТА НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ЗА СЪЩИЯ ИМОТ е разрешен СЪС СПН, ЧРЕЗ ПРЕДЯВЕН ОТ НАСРЕЩНАТА
СТРАНА ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ, НАСТОЯЩИЯТ СЪСТАВ
НА РС ВАРНА НАМИРА, ЧЕ ПРЕДЯВЕНИЯТ ОТ ИЩЕЦА ПРОТИВ ОТВЕТНИЦИТЕ ЛИЛОВИ
ПОЛОЖИТЕЛЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ Е НЕДОПУСТИМ на осн.чл.130 от ГПК, поради което производството в тази част
следва да се прекрати.
С решение № 166 от 09.01.2015 г. на ВКС е оставена без
уважение молбата на ищеца за отмяна на влезлите в сила решения по гр.д.№
1642/11 г. и 5439/07г.
Всички възражения на ищеца относно правото на собственост на ответниците
Лилови и на техните праводателя е следвало да се направят в производството,
което е приключило с влязло в сила решение и са недопустими в настоящото
производство, тъй като е налице произнасяне на съд по спора за собственост
между същите лица.
По предявеният иск за
собственост срещу Община Аврен:
От протоколно решение № 3 от
06.02.2009 г. на Комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ след разглеждане на извлечение
от регистъра на имотите към КВС и начин на възстановяване на земи по чл.19,
ал.1 ЗСПЗЗ в землището на Община Аврен са определени имотите по чл.19, ал.1
ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на ЗИД на
ЗСПЗЗ на Община Аврен съгласно приложение № 1 към разле 1, т.1 от протоколно
решение № 3 от 06.02.2009 г. Видно от списъка към решението за имот по чл.19,
ал.1 ЗСПЗЗ на Община Аврен е определен имот с идентификатор 58445.213.506 с
площ 4076.76 кв.м. За имота е съставен
АЧОС № 2574 от 04.02.2016 г.
С приемо-предавателен протокол от
28.12.2009 г. същият имот е предаден от ОСЗ – Аврен, представлявана от началника на Община Аврен, представлявана от кмета –
листи 208-224 от делото.
По направеното от ищеца оспорване на
представените два АДС с №1242 от 26.07.1993 год., които са
приложени на л.12 и стр.13 от делото на съдържание,
дата и подпис на лицето, което ги е заверило, съдът намира, че
доколкото същите не се отнасят до някой от процесните поземлени имоти, а до
сграда с площ 141 кв.м. е неотносим към спора, поради което не дължи
произнасяне.
По предявеният иск за собственост
срещу „Л.” ЕООД, Б.И. и Н.И.:
От удостоверение от 30.04.2008
г., издадено от Община Аврен на
адв.Т.Рачева като пълномощник на „Л.” ЕООД с управител Зоран Шафрадин се
установява, че за имот № 000505 в землището на с.Приселци, общ.Аврен, целия с
площ 2000 кв.м. към м.октомври 2002 г. няма съставен АОС и до 06.1996 г. не е
актуван като държавна собственост. Същият
е придобит чрез договор за продажба по нотариален акт № 32, том 2, дело № 245
от 2006 г., а от праводателите на
дружеството и на съпрузите Иванови чрез правни сделки през 2002 г. и 2003 г.,
както и по земеделска реституция по ЗСПЗЗ. В титулите за собственост имотът е
описан като нива от 2.000 дка в м-ст Харамията, с.Приселци, общ.Аврен,
съставляваща имот № 000505. Съгласно скица, издадена от СГКК Варна имотът е с
идентификатор 58445.213.505 по кад.карта на с.Приселци и е с площ 1999 кв.м.
По делото е представена преписка
по издаването на Акт за частна държавна собственост № 8718 от 08.08.2014 г. за
ПИ с идентификатор 58445.213.138 с площ 10222 кв.м., представляващ прилежаща
площ, трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно
ползване: за друг вид производствен, складов обект. Същият акт е съставен на основание чл.70,
ал.1 от ЗДС, чл.27, ал.10 от ЗСПЗЗ, чл.45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ.
От същата преписка, приложена на
листи 190-205 от делото се установява, че с молба до директора на ОД „Земеделие
и гори” гр.Варна вх.№ 7000-1164/20.05.2003 г. ищецът Й.И.Б. с ЕГН **********
като собственик и управител на ЕТ „Б.Б.”, Булстат №
********* е направил искане за закупуване на прилежащите площи към придобитите
от него, представляващи парцел пл.№ 138, находящ се в местност „Харамията”,
землище Приселци, общ.Аврен, обл.Варна, с ЕКНМ 58445, при граници: имоти №№
501, 137, 166, от две страни път.
С молба до Министерство на
земеделието и горите вх.№
7000-2008/26.07.2005 г. ищецът Й.И.Б. с ЕГН ********** в качеството на
собственик на ЕТ „Б.Б.”, Булстат № ********* е заявил
съгласие за заплащане на стойността на земята по оценка, приета от МЗГ или чрез
замяна с равностойна земя.
Със заявление до Министъра на земеделието и горите вх.№ 7000-1/27.03.2013 г. ищецът Й.И.Б. с ЕГН
********** в качеството на собственик на ЕТ „Б.Б.”,
Булстат № ********* е поискал да му бъде разрешено да закупи прилежащата площ по
реда на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ ПИ пл.№ 000138 в землището на с.Приселци, с ЕКАТТЕ
58445, Община Аврен, област Варненска с площ от 18.961 дка и е посочил начин на
плащане на имот – държавна собственост, а именно същото да се извърши по сметка
на МЗХ. В отговор на подадените от ищеца
молби и заявления закупуване на прилежащата площ към сградите му,
представляваща пл.№ 000138 в землището на с.Приселци с площ 18.961 дка същият е
получил отговор от 27.03.2013 г. в който са посочени необходимите документи,
които заявителят следва да представи за да бъде изготвено предложение до
Областния управител на област Варна за изготвяне на АЧОС.
С писмо от 25.10.2005 г. е
отговорено, че частта от имота, която не е общинска и държавна собственост –
ДПФ е частна собственост с плок 12 дка,
която е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследници на Иван Тодоров Дяков, отписан е от актовите
книги със заповед № 1974/07.09.1998 г. и наследниците са въведени във владение.
Видно от доказателствата, приложени
на листи 199 – 206 от делото преписката по заявлението на ищеца за закупуване
на прилежащата към сградите му площ не е приключена. Това се потвърждва и от
представените от МЗХ и приложени на листи 241-245 доказателства, както и писмо
от МЗХГ, Дирекция „Правна” на лист 329 от делото във връзка със становище по указания
на съда. От същите е установено, че към датата на приключване на производството
заявленията на ищеца ЕТ „Б.Б.” цитираните по-горе номера не са оттеглени и
производството пред МЗХГ е висящо. От становище от 29.08.2017 г. се установява,
че са предприети необходимите действия по окомплектоване на преписка за
продажба по реда на чл.45а от ППЗСПЗЗ на правоимащото лице.
За изясняване на фактическата страна
на спора за изготвени заключения на вещи лица
по две СТЕ, които не се намират в служебна или друга зависимост със
страна по делото или помежду си, поради което съдът цени същите като пълни, ясни,
обосновани и компетентно дадени.
От заключението на вещото лице Р.П.
от 18.12.2017 г. се установява, че всички сгради, описани в нот.акт № 31 от
2001 г. на ищеца с изключение на трафопост /нежилищен обект/ със ЗП 4.50 кв.м.
попадат в ПИ 58445.213.138 по действаща кадастрална карта на с.Приселци с площ
10.222 дка, записан на Държавен поземлен фонд-МЗГ. Вещото лице е посочило, че
местоположението на сградите е установено при проведения оглед на 17.12.2017 г.
в присъствието на жалбоподателя.
От
заключението на вещото лице Вл.А. от 21.05.2018
г. и от 04.7.2018 г. се установява, че първоначалния
контур на имот 000138 с площ от 18.691 дка по КВС не съвпада с границите на
новообразуваните имоти. Части от него се придават към ПИ 58445.213.201 –
общински път и ПИ 58445.213.501 – държавна собственост по КК. Образуват се и
имоти ПИ 58445.213.502 местен път – общинска собственост, ПИ 58445.213.138, ПИ
58445.213.503, ПИ 58445.213.505 и ПИ 58445.213.506 по КК като последните четири
имота са предмет на делото. В южната част на ПИ 58445.213.138 към него се
придава и част от имот 000137 по КВС, представляващ горска територия – държавна
собственост. След извършени справки в
ОСЗ – Аврен и ОДЗ – Варна вещото лице е установило, че в архивите липсва цифров
модел преди интегрирането на парцеларния план на стопански двор „Харамията”,
приет с протокол от 17.04.1996 г. при така нареченото „разделяне на имота от 18
дка”.
По искане на страните са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Ст.Христов заявява, че
„след демокрацията” Й.Б. е взел под наем стопанският двор на Приселци, а след
7-8 години го е закупил. Мястото е около 15 дка и в него има 5-6-7 сгради.
Свидетелят Т.Желев заявява, че в началото на 1992 г. - 1993 г. Й.Б. е взел под наем стопанският двор на Приселци.
Мястото е около 17-20 дка и в него има 7-8-10 сгради. Приятел и съсед по имот е
с Й.Б., заявява, че само той ползва
имота и не е виждал друго лице в имота.
От
разпита на водените от ответниците
Лилови, „Л.” ЕООД и ответника И. свидетели, които съдът цени като основани на
непосредствени впечатления се
установява, че свидетелят П. Йорданов е работил многократно на имота на
Б., който се намира на „Харамията“,
срещу бензиностанцията, посока пътя за с.Аврен,
вляво. Имотът е голям, чисти го пет,
шест дни с машинка - резачка. От 2006 год. почти всяка
година почиства мястото. Б. му
се обажда по телефона, когато
има работа. Миналата година през месец
септември е чистил мястото. Имотът няма ограда.
От горната страна, където мястото на Б. граничи с друго място има
ограда до пътя. Там има и наредени
гуми. От двете страни има мрежа. Единия път е за с. Старо
Оряхово, а другия за с. Аврен.
Свидетелят М.Здравков заявява, че познава Зоран от „Л.“ ЕООД. Виждал е процесния имот много пъти. Той се намира на пътя Варна
– Бургас, на разклона с.Бенковски, с.Здравец и с.Аврен в местността
„Харамията“. Имотът се намира на ъгъла, към шосето Варна-Бургас и разклона за
с. Аврен, това са двете граници. Има
впечатления за имота от 2006-2007 год., когато
си е купил имот в с.Приселци където живее и минава всеки ден покрай процесния имот. Зоран е споменавал, че трябва да почисти имота, по едно време имало обява
за продаване, но не знае кой я е поставил.
В имота на Зоран няма постройки. Не съм чувал Зоран да е продал имота
си. През 2015 г. свидетелят имал намерение да замени свой имот за имота на
Зоран, не знае дали същият е продаден.
От събраните в производството доказателства и
заключенията на двете СТЕ се установява,
че процесните имоти са придобити
от ответниците на различно правно основание по ред, който е разписан в специалните закони ЗДС и ЗСПЗЗ. Твърденията на ищеца, заложени в молбата му за прилежащата площ към
собствените му сгради, съставляваща процесните 4 самостоятелни имоти с
идентификатори по действаща кад.карта на с.Приселци, общ.Аврен се опровергават
от писмените доказателства, съдържащи се в преписката на ОСЗ – Варна. От същите
се установи, че ищецът Й.Б., действащ като едноличен търговец „Бар-Лев-Й.Б.” е
подал не едно, а три заявления за закупуване на
прилежащата към сградите му площ, че производството не е приключило и към
датата на устните състезания е висящо. административ не е приключена. Това се
потвърждва и от представените от МЗХГ и приложени на листи 241-245
доказателства, както и писмо от МЗХГ, Дирекция „Правна” на лист 329 от делото
във връзка със становище по указания на съда. От същите се установи, че компетентият орган е предприел
необходимите действия по окомплектоване на преписка за продажба по реда на
чл.45а от ППЗСПЗЗ на правоимащото лице. От горното съдът
извежда извод, че процесният имот представлява ДПФ и е държавна собственост. От
заключенията на СТЕ се установи, че всички сгради, описани в нот.акт № 31 от
2001 г. на ищеца с изключение на трафопост /нежилищен обект/ със ЗП 4.50 кв.м.
попадат в ПИ 58445.213.138 по действаща кадастрална карта на с.Приселци с площ
10.222 дка, записан на Държавен поземлен фонд-МЗГ. Следователно същият не се легитимира
като собствник на процесният имот с идентификатор 58445.213.138 с площ 10221
кв.м., образуван от разделянето на имот пл.№ 138 с площ 18691 кв.м. в землището
на с.Приселци, община Аврен.
Тъй като придобивното основание, твърденията и доказателствата от които
ищецът черпи права и за останалите имоти, образувани от разделянето на имот
пл.№ 138 с идентификатори 58445.213.503, 58445.213.505 и 58445.213.506 са
напълно идентични, то и изводите за правото на собственост на ищеца са идентични.
Свидетелските показания сочат, че имотът от 18691 дка се е ползвал от Б. под наем от което следва извода, че имотът се
държи от ищеца за неговия собственик на основание договор за наем, което изключва владелчески
права. От доказателствата по делото не се установи, че той е осъществявал фактическа власт с
намерение за своене спрямо всеки от ответниците след придобиване на правото на
собственост от последните чрез
оригинерен или деривативен способ на института придобно основание на
правото на собственост.
По възражението на ответника следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл.86 ЗС в редакцията й в ДВ, бр. 31 от 1990
г., доп., бр. 33 от 1996 г. е посочено, че не може да се придобие по давност
вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Съгласно пар.1, ал.1 от ЗИД на
ЗДС давността за придобиване на имоти
частна или държавна собственост спира да тече до 31.12.2017 г. От доказателствата се установи, че
преди влизане в сила на кадастралната карта на с.Приселци, одобрена със заповед
РД-18-6/06.02.2006 г. на Изп.директор на АК и КВС имотът е бил земеделска земя
– нива, като част от него е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на праводатели на
ответниците /преписка на ОСЗ/. Преди възстановяване на имота на реституираните
собственици след окончателно завършване
на процедурата по реституция и съставянето на АДС. Собствеността в полза на
Държавата е възникнала по силата на Закона след влизане в сила на разпоредбата
на пар.12 ПЗР на ЗСПЗЗ, ДВ бр.28 от 1992 г. и прекратяване на съществуващите
трудовокооперативни и земеделски стопанства по аргумент на чл.45, ал.10 от
ППЗСПЗЗ. Лицата, които са придобили сгради и съоръжения от имуществото на
организациите по пар.12 ПЗР могат да придобият застроените и прилежащите площи
по реда на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ.
Преди влизане
в сила на кад.карта през 2006 г. ищецът
не е установил по отношение на кои лица е владял процесния имот и в какви
граници е владял същия доколкото същият така, както е описан в исковата молба е
индивидуализиран едва след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Съгласно
ТР № 1 от 2001 г. реституцията завършва след спазване на специална
административна процедура, поради което
преди приключване на реституционното производство няма как да е установил именно по отношение на
всеки от ответниците фактическа власт за
имота и да е демонстрирал намерение за своене, тъй като последните не са притежавали права за същия имот. Нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ сочи, че
изтеклата придобивна давност за имоти върху които се възстановява собствеността
по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на същия
закон и при определени условия, а съгласно нормата на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ по
отношение на земите от ДПФ давност не тече.
В този смисъл има установена практика на ВКС – р № 416 от 09.8.2010 г.
по гр.д.№ 953/2009 г. на ВКС, първо ГО, р № 79 от 01.8.2012 г. по гр.д.№
117/2011 г. на ВКС, първо ГО, р № 246 от 19.3.2010 г. по гр.д.№ 613/2009 г. на
ВКС, първо ГО, р № 52 от 16.2.2011 г. по гр.д.№ 1458/2009 г. на ВКС, второ ГО и
други, както и е налице установена практика на
РС, ОС и АпС.
Община Аврен се легитимира като
собственик по силата на закона – чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ от 2009 г. Останалите
ответници физически лица и търговското дружество се легитимират като
собственици от 2006 г. по силата на
извършените разпоредителни сделки.
С
оглед тежестта на доказване която носи в производството, съдът намира, че ищецът не е установил по пътя на главно и
пълно доказване правата си за процесния имот на заявеното основание поради
което предявените самостоятелни искови претенции против Община
Аврен, „Л.” ЕООД, Б.И. и Н.И. са неоснователни
и следва да се отхвърлят. По молбата на ответниците с пр.осн.чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да им заплати на разноски
за възнаграждение за адвокат в размер на по 500 лева на „Л.” ЕООД и Б.И.
съгласно представения списък по чл.80 ГПК, а на Община Аврен да заплати
юриск.възнаграждение в размер на 300 лева.
Предявеният
иск против съпрузите Г. и И. Лилови е недопустим на осн.чл.130 ГПК по
изложените по-горе мотиви и производството
по него следва да се прекрати. По
молбата на ответниците с пр.осн.чл.78, ал.4 ГПК ищецът следва да им
заплати разноски за възнаграждение за
адвокат в размер на 600 лева съгласно
представения списък по чл.80 ГПК.
Както се посочи по-горе предявеният иск
против МЗХГ е оттеглен и производството в тази част е прекратено с влязло в сила
определение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявен от Й.И.Б.
с ЕГН **********, действащ като ЕТ „Б.Б.”, с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление *** иск за приемане за установено по отношение на Община Аврен, че ищецът е собственик на недвижим имот имот
с идентификатор 58445.213.506 с площ 4076 кв.м. по кадастрална карта на град
Варна, землище с.Приселци, общ.Аврен, при граници: имоти 201, 138, 502, 501,
505, образуван от разделянето на имот пл.№ 138 с площ 18691 кв.м. в землище
с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна, местност „Харамията”, с ЕКАТТЕ 58445, при
граници: имот 000501 – съоръжение за поддържане на Пътно управление ***, имот
000137 – дървопроизводствени площи на МЗГАР Варна, имот 000166 – път ІІІ клас
на Министерство на транспорта, след като е
осъществявал непрекъсната и несмущавана фактическа власт от 2001 г., на осн.чл.124 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявен от Й.И.Б. с ЕГН **********, действащ
като ЕТ „Б.Б.”,
с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** иск за приемане за
установено по отношение на Б.Ц.И. с
ЕГН **********, Н.Г.И. с ЕГН **********
и „Л.” ЕООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Зоран Шафрадин, че ищецът е собственик на недвижим имот имот
с идентификатор 58445.213.505 площ
2000 кв.м. по кадастрална карта на град Варна, землище
с.Приселци, общ.Аврен, при граници: имоти имоти 501, 166, 506, 201, образуван от
разделянето на имот пл.№ 138 с площ 18691 кв.м. в землище с.Приселци,
общ.Аврен, обл.Варна, местност „Харамията”, с ЕКАТТЕ 58445, при граници: имот
000501 – съоръжение за поддържане
на Пътно управление ***, имот 000137 – дървопроизводствени площи на МЗГАР
Варна, имот 000166 – път ІІІ клас на Министерство на транспорта, след като е осъществявал непрекъсната и
несмущавана фактическа власт от 2001 г., на
осн.чл.124 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения
иск от Й.И.Б. с ЕГН **********, действащ като ЕТ „Б.Б.”, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление *** иск за приемане за установено по отношение
на Г.Т.Л. с ЕГН ********** и И.Г.Л. с ЕГН **********, че ищецът е
собственик на недвижим имот имот с идентификатор
58445.213.503 с площ 1327
кв.м. по кадастрална карта на град Варна, землище с.Приселци, общ.Аврен, при граници:
имоти имоти 501, 137, 138, образуван от
разделянето на имот пл.№ 138 с площ 18691 кв.м. в землище с.Приселци,
общ.Аврен, обл.Варна, местност „Харамията”, с ЕКАТТЕ 58445, при граници: имот
000501 – съоръжение за поддържане
на Пътно управление ***, имот 000137 – дървопроизводствени площи на МЗГАР
Варна, имот 000166 – път ІІІ клас на Министерство на транспорта, на осн.чл. на осн.чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА Й.И.Б. с ЕГН ********** *** разноски за производството в размер на 300 /триста/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Й.И.Б. с ЕГН **********, да заплати на Б.Ц.И. с ЕГН ********** разноски за
производството в размер на 500 /петстотин/
лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Й.И.Б. с ЕГН **********, да заплати на „Л.”
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Зоран Шафрадин
разноски за производството в размер на
500 /петстотин/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Й.И.Б. с ЕГН **********, да заплати на Г.Т.Л.
с ЕГН ********** и И.Г.Л. с ЕГН **********
разноски за производството в размер на 600
/шестстотин/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на съобщенията до страните,
а в прекратителната част с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщенията до страните.
Районен съдия: