МОТИВИ към ПРИСЪДА № 32/06.03.2019г.,
ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 822/2018 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против П. *** за престъпление по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.325, ал.5 вр. ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.
Преди започване
на разпоредителното заседание по делото, свидетелят А.К., пострадал от деянието
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, както и свидетелите Т.К. и Д.Д., пострадали от деянието
по чл.325, ал.5 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, чрез редовно
упълномощен адвокат, заявиха против подсъдимия граждански искове за присъждане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди, съответно в размер на
10 000 лева за К. и в размер на по 5000 лева за К. и Д.. Сумите
претендират ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
04.03.2018г. до окончателното им изплащане. В същия срок пострадалите направиха
искане да бъдат констуитуирани и в качеството на частни обвинители. Тъй като исканията
бяха своевременно заявени, в сроковете по чл.85, ал.3 и чл.77, ал.3 от НПК, и
от лица, активно легитимирани да претендират обезщетение за обезвреда, съдът ги
намери за допустими и с постановеното в разпоредителното заседание определение прие
исковете за съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, и
конституира свидетелите К., К. и Д. в качеството на граждански ищци и частни
обвинители.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвиненията
против подсъдимия така, както са по обвинителния акт, като ги намира за доказани
по безспорен начин от събраните по делото доказателства, и пледира да бъде
признат за виновен. Предлага за всяко от престъпленията да му се наложи
наказание лишаване от свобода, съответно от две години за престъплението по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК и от две години и шест месеца за престъплението по
чл.325, ал.5 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, чиито размери да бъдат
определени при условията на чл.54 от НК. Прокурорът пледира за прилагане
разпоредбите на чл.23, ал.1 и чл.24 от НК чрез определяне общо наказание на
подсъдимия и увеличаване размера на същото с шест месеца, както и за
постановяване ефективно изтърпяване на наложеното и увеличено по размер най-тежко
наказание при първоначален строг режим. Гражданските искове намира за
основателни и доказани и счита, че следва да бъдат уважени по справедливост.
Гр. ищци и частни обвинители чрез повереника поддържат
обвиненията наред с прокурора, намират ги за безспорно доказани от
доказателствения материал по делото и също считат, че подсъдимият следва да
бъде признат за виновен. По отношение вида и размера на наказанията частното
обвинение споделя изцяло становището на прокурора, като счита, че е налице
превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Гражданските
искове повереникът намира за доказани по основание и размер и пледира да бъдат
уважени изцяло.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в съдебно
заседание. Дава обяснения, в които сочи, че не е извършвал действията, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, и не се признава за виновен по
предявените му обвинения.. Излага твърдения, че влошените му отношения с
пострадалия К. датират от 28.01.2018г. по повод отправена забележка за
отремонтиране на улук в имота на последния, както и че на процесната дата не е
отправял обиди и закани както към К., така и към присъстващите в дома му.
Поведението си след пристигане на полицаите оценя като дребно хулиганство и
счита, че следва да бъде санкциониран по реда на УБДХ.
Служебният
защитник също пледра подсъдимият да бъде оправдан, като застъпва становище за недоказаност на обвиненията и несъставомерност
на деянията. Тезата за обективна несъставомерност на деянията по смисъла на
чл.144, ал.3 и чл.325, ал.1 от НК обосновава с липсата на доказателства за
настъпила промяна в начина на живот на пострадалия след инцидента и с наличието
на личен мотив в отношенията между подсъдимия и постр. К.. Алтернатовно
защитата пледира за определяне размера на наказанията в законовия минимум.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. живеел заедно с
майка си св. Г.П. *** и от години не поддържал добри отношения със съседите си.
След употреба на алкохол по незначителни поводи, а и без повод, ставал
негативно насочен и вербално агресивен към живущите в съседство, псувал ги,
обиждал ги и им отправял закани, а при сигнализиране органите на реда проявявал
вербална и физическа агресия и към отзовалите се на сигнала полицейски
служители. Във връзка с това си поведение бил осъждан пет пъти с влезли в сила
присъди за престъпления по чл.325, ал.1 от НК, по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК,
по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, по чл.325, ал.4 вр. ал.1 от НК –
по НОХД №1093/2003г. на ЯРС, по НОХД № 1364/2005г. на ЯРС, по НОХД №
2159/2009г. на ЯРС, по НОХД № 1641/2011г. на ЯРС и по НОХД № 272/2013г. на ЯРС,
като са му налагани и ефективни наказания лишаване от свобода.
Само с последната от горепосочените присъди - по НОХД № 272/2013г. на
ЯРС, влязла в сила на 08.01.2014г., В. бил осъден за две престъпления по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК – закани с убийство на В. М.В., живущ в съседство с
подсъдимия на ул. „***“ № 8 в гр. Я., както и за престъпление по чл.325, ал.4
вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, като му били наложени съответно ефективни наказания
от една година и шест месеца и от две години и три месеца лишаване от свобода.
Видно от отбелязването в справката за съдимост, подс. В. изтърпял наложеното му
и увеличено по размер общо наказание по горното дело от две години и шест
месеца на 07.07.2015г.
Докато подсъдимият бил в
затвора, свидетелите М. и А. К. закупили имота в съседство с неговия, находящ
се на ул. „***“ № 12, направили основен ремонт на къщата и заживяли там с
малолетното си дете Р., като поддържали много добри отношения с майката на
подсъдимия св. П..
Като излязъл от затвора, подс. В. отишъл в дома на св. А.К., за да се
запознаят. При срещата си с К. подсъдимият му казал, че другият съседен имот е
продаден заради него, предупредил го, че лежал в затвора и не се страхува от
нищо. Отгогава подсъдимият започнал често да употребява алкохол, като в
състояние след употреба на такъв започвал да вика, да крещи и да псува в двора
си. К. се съобразявали с това и в такива ситуации избягвали да излизат в двора на
имота си и да се срещат с него.
През месец януари 2018г., по повод забележка за отремонтиране на улук в
имота на К., отношенията им с подсъдимия се изострили и В. се насочил негативно
към тях. След употреба на алкохол крещял ругатни и обиди по техен адрес и
подканял А.К. към саморазправа, като това му поведение продължавало с часове.
Оттогава К. живеели в постоянно напрежение, престанали да излизат в двора си,
детето им се затворило, започнало да се страхува да остане само и притичвало,
за да влезе в къщата.
На 04.03.2018г. К. очаквали
гости за обяд. Същия ден, още около 06:30 – 07:00 часа сутринта, подсъдимият
започнал да блъска по ламарина в непосредствена близост до спалнята на К.,
застанал до оградата и започнал да ги псува и да ги обижда на висок тон. Това
продължило до 12:30 – 13:00 часа, когато започнали да пристигат гостите на К. –
свидетелите Р.П., Р. и Т. С.с малолетното си дете и М.В. с малолетната си
внучка, съответно тъща, сестра, зет и леля по майчина линия на А.К.. Около
13:00 часа, след пристигането на свидетелите П., С., С. и В., подсъдимият
застанал до мрежата, разделяща двора му от този на К., и започнал да крещи
силно: „А., боклук, за какъв се мислиш, ще те убия“, „Майка
ти ще еба, ще те заколя“, „Излез вънка да те видя какъв мъж си, ще те
накарам да се насереш, боклук, ще те убия, ще те взривя“. Докато крещял, подсъдимият започнал
демонстративно да коли зайци близо до оградата с имота на К. и продължил да
крещи обиди и закани към него, държейки окървавените ножове, както и
демонстративно да удря ножовете един в друг. Гостите на К. и децата се
изплашили от виковете и от вида на подсъдимия, А.К. се притеснил, и тъй като
подсъдимият продължавал да вика, крещи и да се заканва, около 18:00 часа К. подал
сигнал на тел.112.
Около 18:30 часа на място
пристигнали свидетелите Т.К., Д.Д. и Т.М., първият командир на отделение, а последните двама полицаи в група
OOP към РУ – Я. при ОД МВР - Я. Свидетелите заварили подсъдимия в двора му,
близо до оградата с имота на К. и в нетрезво състояние. В присъствието на
полицаите В. продължавал да обижда А.К., като го наричал „боклук“, „простак“, „шматка“, „копелдак“, заканвал му се, че ще
го унищожи, казал му също, че няма да живее повече там и ще го запали. Св. К.
влязъл в двора на К. и започнал да разговаря с А.К., а свидетелите М. и Д.
отишли до вратата към двора на подсъдимия, разпоредили му да излезе навън и да
представи документ за самоличност. Подсъдимият отказал да изпълни
разпореждането и започнал да обижда и псува и тях. Нарекъл ги мръсни ченгета,
боклуци, тъпанари и копелдаци. Крещял също: „Какво искат тези шматки, майка ви да еба“, „Махайте
се от тука, боклуци мръсни, ченгета гадни“, „Ще Ви убия, ще Ви оправя“, и се заканил, че ще изколи всички. Тогава св. К.
решил да се намеси, напуснал двора на К. и отишъл при колегите си. Като го
видял, подсъдимият се афектирал още повече, погледнал го и на няколко пъти му
казал: „Лично на теб ще ти отрежа главата!“. След това се насочил към
полицаите, започнал да ръкомаха и продължил с обидите и заканите към тях и ги
заплашил с уволнение. Тогава полицаите му поставили белезници и със служебния
автомобил го отвели в РУ – Я., където бил задържан за 24 часа.
В
автомобила подсъдимият продължил да обижда полицаите, като отправял по
отношение на св. Д. и неприлични забележки, отбелязвайки колко е красива и
намеквайки какво би й направил, ако бил по-млад.
Св. К. бил силно стресиран от действията на подсъдимия, започнал да изпитва
постоянен страх както за живота и здравето си, така и за живота и здравето на
съпругата и детето си. К. и детето се страхували да остават сами и да излизат
на двора. Наложило се сутрин св. К. да ги изпраща и да закъснява за работа.
Вследствие напрегнатата обстановка отношенията в семейството на К. се
изострили, детето им се затворило се в себе си и не искало да излиза. Затова в
края на 2018г. сем. К. напуснали имота си на ул. „***“ № 12 в гр. Я. и се
изнесли да живеят на квартира, а впоследствие го продали.
Към
момента на извършване на горните деяния, а и към момента, подс. В.
не се водел на диспансерно наблюдение към Психиатричен кабинет. Не страда от психично
заболяване в тесния смисъл на понятието и е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При него е налице личностово разстройство от емоционално волево
неустойчив тип, алкохолна злоупотреба, като към момента на извършване на деянията е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване и е можел правилно да възприема фактите и да дава
достоверни обяснения за тях.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия,
отчасти от показанията на св. П., от показанията на свидетелите А.К., М.К., Р.П.,
Р.С., Т.С., М.В., В.В., Т.К., Д.Д. и Т.М., от заключението на вещото лице, изготвило
назначената съдебнопсихиатрична експертиза и показанията му пред съда, както и
от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, са последователни, логични, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви,
поради което се кредитират изцяло.
Съдът не
даде вяра единствено на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелката
П. в частта им, депозирана по време на съдебното следствие след неколкократните
покани да говори, отправени й от подсъдимия на висок тон, и по-конкретно на
обясненията на подсъдимия и показанията на св. П. касаещи обстоятелствата, че
на инкриминираната дата подсъдимият не е отправял обиди и закани към никого, а
самият той е бил нападнат безпричинно от К., защото в тази им част, обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетелката П. се опровергават по категоричен
начин от показанията на всички останали свидетели. Показанията на свидетелите А.К.,
М.К., Р.П., Р.С., Т.С., М.В., В.В., Т.К., Д.Д. и Т.М., описват по сходен начин
както развоя на събитията на инкриминираната дата, така и действията на
подсъдимия, в зависимост от конкретните обстоятелства, при които са възприели
случващото се, и според това, на коя част от събитията процесния ден са
присъствали. Преценени поотделно, показанията на всеки от горепосочените
свидетели са последователни, логични и кореспондират в пълна степен с
показанията им от ДП, а преценени в съвкупност с останалите гласни
доказателства, са харномизиращи и взаимнодопълващи се, и затова съдът ги кредитира изцяло.
Действително, свидетелите А.К., Т.К.
и Д.Д., като пострадали, са зантересовани от изхода на делото и това им
положение би могло да ги накара да бъдат тенденциозни и недобросвестни при
депозиране на показанията. В известна степен това важи и за останалите
свидетели, които по обясними причини в случая са близки роднини на сем. К., а
св. М. е колега и партньор на К. и Д.. В настоящия случай обаче, внимателният
прочит на показанията на пострадалите и съвкупната им преценката с останалия
доказателствен материал, и съпоставянето им с показанията и заключението на
вещото лице, налагат извод за добросвестност, защото както по време на
досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие, всеки от тях
описва по сходен начин развоя на събитията процесния ден, като по отношение на
съставомерните обстоятелства и в детайли показанията им, дадени по време на
съдебното следствие, хармонизират с както с показанията им дадени по време на
досъдебното производство, така и помежду си, вкл. и относно поведението на
подсъдимия до пристигането на полицаите, повода сигнализиране на ЕЕН 112 и
извършената проверката от органите на реда, поведението на подсъдимия спрямо св.
К., Д., М. и К., съдържанието на отправените от В. изрази и тяхната насоченост
преди и след пристигане на органите на реда. Поради
това, с оглед изолираността на обясненията на подсъдимия от останалия доказателствен материал,
и като взе предвид, че освен доказателствено средство, неговите обяснения са и
основното му средство за защита, съдът счете, че в тази им част същите са израз
на защитна позиция и не следва да се кредитират. Не
следва да се дава вяра и на показанията на св. Г. П. в частта им, депозирана
по време на съдебното следствие след неколкократните покани да говори,
отправени й от подсъдимия на висок тон, касаещи обстоятелствата, че на
инкриминираната дата подсъдимият не е отправял обиди и закани към никого, а
самият той е бил нападнат безпричинно от К., не само поради обстоятелството, че същата е майка на подсъдимия, но и
поради изолираността им от показанията на всички останали свидетели, които по
изложените по-горе съображения, като хармонизиращи помежду си и със
заключението и показанията на вещото лице, се кредитират изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Както от обективна, така и от
субективна страна, подсъдимият е
осъществил в условията на реална съвкупност състава на престъплението по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК, както и квалифицирания състав на престъплението
хулиганство по смисъла на чл.325, ал.5 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК,
тъй като:
1. На 04.03.2018
г. около 13.00 ч. на ул. „***“ гр. Я., в
двора на частен дом № 10, се заканил с убийство на А.Г. ***, с думите „А.,
боклук, за какъв се мислиш, ще те убия“, „Майка ти ще еба, ще те заколя“,
„Излез вънка да те видя какъв мъж си, ще те накарам да се насереш, боклук, ще
те убия, ще те взривя“, и това заканване е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, и
2. На 04.03.2018
г. около 18.30 ч. в гр. Я., на ул. „***“ пред № 10 и в двора на частен дом № 10
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като отправил обиди и ругатни към младши
инспектори Д.Д.Д. и Т.Д.М., двамата на длъжност „полицай“ в група OOP към РУ-Я.
при ОД МВР- Я., мл. експерт Т.Г.К. на длъжност „командир на отделение“ в група
OOP към РУ- Я. при ОД МВР – Я. с думите: „боклуци“, „тъпанари“, „копелдаци“,
„Какво искат тези шматки, майка ви да еба“, „Махайте се от тука, боклуци
мръсни, ченгета гадни“, „Ще Ви убия, ще Ви оправя“, „Всички ще Ви изколя“ и
заявил на три пъти на мл. експерт Т.К.: „На теб ще ти отрежа главата“, и към А.Г.К.:
„боклук,, , „простак“, „шматка“ „копелдак, „,Ще те унищожа, няма да живееш
повече тука, не разбра ли, ще те запаля“, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив.
Налице са извършени
съставомерни деяния по посочените текстове от наказателния закон, чието
авторство от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин от показанията
на всички разпитани по делото свидетели.
За осъществяване на престъплението по чл.144,
ал.3 от НК от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено
лице, която закана да е възприета от него и би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й. Т.е., не е необходимо лицето действително да се е
изплашило или
да е променило начина си на живот, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи, като
тези обстоятелства следва да се преценяват към момента на извършване на
деянието, а не след минаването на определен период от време (в този смисъл е т.
р. № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г.).
Преценяйки
поведението на подсъдимия в светлината на изложеното, съдът счете, че извършеното от него
деяние покрива всички обективни признаците от състава на престъплението
закана с убийство, визиран в нормата на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от
НК. От
показанията на свидетелите К., К., П., С., С. и М. по делото е безспорно се
установено, че около 12:30 - 13:00 часа на 04.03.2018г., след пристигането на
свидетелите в дома на К., подсъдимият е отправил към последния закани, че ще го
убие, ще го заколи и ще го взриви, обръщайки се към него по име, с думите : „Ангеле, боклук, за какъв
се мислиш, ще те убия“, „Майка ти ще еба, ще те заколя“, „Излез вънка да те
видя какъв мъж си, ще те накарам да се насереш, боклук, ще те убия, ще те
взривя“. Безспорно, тези реплики обективират недвусмисленото намерение на
подсъдимия да лиши пострадалия от живот. Същевременно, отправените закани са били възприети от пострадалия,
а с оглед обремененото съдебно
минало на подсъдимия, с което пострадалият е бил наясно, изострените му отношения
с пострадалия, и обстоятелствата, че заканите са изречени от В. в пияно
състояние, и са предшествани и съпроводени от други негови агресивни прояви –
блъскане по ламарина в близост до оградата, постоянно оправяне на обиди и
псувни към пострадалия, демонстративно колене на животни до оградата и др.,
съдът счита, че в
конкретния случай отправената
закана е била годна да възбуди основателен страх, че наистина може да се
осъществи.
От субективна страна, подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че с думите
си демонстрира решение да осъществи престъплението, с което се е заканил,
предвиждал е, че думите и действията му ще бъдат възприети от св. К., спрямо когото са отправени, че в
конкретната обстановка изреченото от него би възбудило у същия основателен
страх от осъществяване на заканата, и е целял именно това.
Освен престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, по-късно същия ден -
около 18:30 часа на 04.03.2018г., от подсъдимият е осъществил и състава на
престъплението хулиганство, установен в разпоредбата на чл.325, ал.1 от НК.
Нормата гласи, че който извърши
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, се наказва за хулиганство.
Видно и от съдържанието на текста, и
от задължителните указания в т.2 от постановление № 2/1974г. на Пленума на ВС,
изпълнителното деяние на престъплението се свежда до извършване на „непристойни
действия”. Според цитираното постановление, „непристойни действия” са онези,
които са неприлични, безсрамни, изразяват се в ругатни, буйство, невъзпитаност
и други прояви, скандализиращи обществото. Пак според постановление № 2/1974г.
на Пл. на ВС, грубо нарушаване на обществения ред има, когато деецът чрез
действията си изразява брутална демонстрация против установените в държавата
обществени отношения, които определят поведението на хората в обществото, а
явно неуважение към обществото е налице, когато деецът чрез действията си
изразява открито висока степен на неуважение към установените в социума
порядки.
Безспорно, в случая са налице
извършени от подсъдимия непристойни действия по смисъла на закона, изразяващи
се в ругатни, буйство и невъзпитаност, които са осъществени първо в двора на имота му, а след това и на обществено публично място –
на улица „***“, около 18:30 часа, във време, когато обикновено хората се
прибират от работа, и същевременно тези му действия са станали достояние на
много хора - както на К. и гостуващите в дома им свидетели П., С., С., В. и В.,
така и на пристигналите на място полицейски служители К., М. и Д.. Игнорирайки напълно
присъствието на полицаите, отзовали се на подадения от св. К. сигнал, подсъдимият
в нетрезво състояние продължил с обидите към него на висок тон, наричайки го „боклук,, , „простак“,
„шматка“ „копелдак“, и публично му отправил различни по съдържание закани, вкл.
и закана с убийство, заричайки се да не живее повече там и заплашвайки да го
унищожи и да го запали. Непосредствено след това е демонстрирал подобно
отношение и към органите на реда, като отправил обидни думи и по адрес на полицаите,
наричайки ги „боклуци“,
„тъпанари“, „копелдаци“, „ченгета гадни“, „шматки“. След
намесата на св. К. непристойните действия на подсъдимия са прераснали в публично
отправяне на закана с убиство и по отношение на последния с думите: „Лично на
теб ще ти отрежа главата!“, и са продължили с отправяне на обиди и закани с
уволнение към полицаите, както и на непричилни забележки по отношение на св. Д..
Т.е., несъмнено, извършеното от подсъдимия покрива и останалите обективни признаци
на престъплението хулиганство – грубо нарушаване на обществения ред и
изразяване явно неуважение към обществото, тъй като в случая е налице хулигански мотив
за нанасяне на обидите и за отправяне на заканите към на свидетелите К., М. и Д..
Това е така не само защото по отношение на последните двама липсва личен мотив
за извършване на деянието, но и защото цялостното поведение на подсъдимия е израз на пренебрежителното му отношение към отделната
личност и към полицията като институция, към нейните служители в цялост и към
установените в обществото норми на поведение. Поради изложеното, не може да се
приеме, че се касае само за проява на дребно хулиганство по смисъла на чл.1,
ал.2 от УБДХ, а за целенасочени непристойни действия, включително и срещу
органите на реда, грубо нарушили обществения ред и предизвикали възмущението
както на служителите на полицията, така и на присъствалите на мястото
свидетели, гостуващи в дома на К..
От обективна страна се касае за квалифициран състав
хулиганствопо смисъла на чл.325, ал.5 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, тъй като
подсъдимият е действал в условията на опасен рецидив, след като с присъдата по
НОХД № 272/2013г. на ЯРС е бил осъден ефективно на повече от година лишаване от
свобода за тежко умишлено престъпление по чл.325, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, извършено след навършване на
пълнолетие, и преди изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от
изтърпяване на наложеното му наказание. Както се посочи по-горе, наложеното му
с тази присъда наказание подсъдимият е изтърпял на 07.07.2015г., а деянието,
предмет на настоящото производство е извършено три години по-късно – на
04.03.2018г.
От субективна страна, при извършване на
престъплението по чл.325, ал.5 вр. ал.1 от НК подсъдимият е действал с пряк
умисъл. Съзнавал е, че действията му по отправяне на обиди, ругатни и закани
както към К., така и към пристигналите на място полицаи, са дръзки и
непристойни и са от естество да накърнят не само честта и достойнството на
лицата, към които са отправени, но и да нарушат грубо обществения ред и да
демонстрират пълно незачитане на установените в обществото порядки, морални
ценности и норми на общуване. Като изхожда от мястото
и времето на извършване на деянието – в двора на дома му и на улицата, в присъствието на свидетеля К., В. и С., и
в присъствие на на полицаите, от обстоятелствата,
че действията на подсъдимия са станали достояние на гостуващите в дома на К.
свидетели, съдържанието и насочеността на употребените изрази, в т.ч. и
към униформени служители на полицията, изпълняващи служебните си задължения по
опазване на обществения ред, съдът счита, че подсъдимият ясно е съзнавал, че действията му са от естество да нарушат установения порядък на общуване, и е целял да
изрази превъзходството си и пренебрежителното си отношение към отделната
личност и към полицията, и да демонстрира незачитане авторитета на органите на
реда. Безспорно, същият е
съзнавал и обстоятелствата, предвидени от закона като квалифициращи, тъй като е
знаел, че върши деянието след като многократно е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер, вкл. и за престъпление по чл.144, ал.3
вр. ал.1 и по чл.325, ал.1 от НК.
ОТНОСНО
НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЯ.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.144, ал.3
вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. В
тази законова рамка съдът му наложи наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му
обстоятелства. Като смечкаващи отговорността му такива съдът отчете
обстоятелствата, че в двете фази на процеса дава обяснения, с които в известна
степен допринася за разкриване обективната истина по делото. От друга страна
обаче, съдът взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност на
извършеното, обуславяща се обстоятелствата, че подсъдимият е бил в нетрезво
състояние, че заканата е била съпроводена с демонстративно колене на животни в
близост до дома на К., преживения от пострадалия силен стрес и настъпилите от деянието допълнителни вредни
последици,
с оглед на това, че вследствие действията на подсъдимия
семейството на пострадалия напуснало имота си на ул. „***“ № 12 в гр. Я. и се
изнесло да живее на квартира и впоследствие продало имота си. За
да определи наказанието в горепосочения размер, съдът взе предвид и завишената
степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от
обстоятелството, че към момента на извършване на деянието е бил осъждан пет пъти с влезли в сила присъди за
умишлени престъпления от общ характер, включително и за престъпления по чл.144,
ал.3 от НК, за които са му налагани и ефективни наказания лишаване от свобода, че
деянието, предмет на настоящото производство, е извършено по-малко от три
години след изтърпяване на наказанието от две години и шест месеца лишаване от
свобода, наложено му с присъдата по НОХД № 272/2013г. на ЯРС, с която е осъден
пак за закана с убийство срещу живущия в съседство с подсъдимия В. М. В. от гр.
Я., при което намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността обстоятелства
изброените по-горе смекчаващи отговорността такива не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, за да обусловят приложението на чл.55 от НК при
определяне вида на наказанието, нито оправдават определяне на по-леко
наказание.
Предвиденото
в закона наказание за престъплението по чл.325, ал.5 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б. „а“ от НК е от една до шест години лишаване от свобода. За това престъпление
съдът също наложи на подсъдимия наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, отчитайки
отново като смечкаващи отговорността му такива обстоятелствата, че в двете фази
на процеса дава обяснения, с които в известна степен допринася за разкриване
обективната истина по делото. Същевременно, отчитайки високата степен
на обществена опасност на личността на подсъдимия, предвид съдебната му
биография
(осъждан е четири пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, включително и за хулиганство,
без да се има предвид осъждането му по НОХД № 272/2013г. на ЯРС, водещо до
квалифициране на извършеното като такова в условията на опасен рецидив), че
деянието, предмет на настоящото производство, е извършено по-малко от три
години след изтърпяване на ефективно наказание от две години и шест месеца
лишаване от свобода по НОХД № 272/2013г. на ЯРС, и високата степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от комплексния
характер на засегнатите обществени отношения, свързани както с реда и
общественото спокойствие, така и с честта, достойнството и свободното формиране
волята на индивида,
от обстоятелството, че същото е извършено след употреба на алкохол, проявената от
подсъдимия груба демонстрация на пренебрежителното му отношение към обществото,
установените в него порядки и правата на гражданите, при което намери, че и
в този случай няма основание за определяне на наказанието при условията на чл.55
от НК или за налагане на наказание към законовия минимум от една година.
ОТНОСНО ПРИЖОЖЕНИЕТО
НА ЧЛ.23, АЛ.1 ОТ НК.
Тъй като деянията, предмет на настоящото дело, са извършени
в условията на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях, на основание цитираната по-горе разпоредба, след като му
определи наказание за всяко престъпление, съдът наложи на подсъдимия
най-тежкото по вид и размер такова, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът намери, че наложеното на подсъдимия най-тежко наказание е необходимо и
достатъчно да окаже необходимото поправително и възпиращо въздействие както
върху личността му, така и върху останалите членове на обществото, поради което
и след преценка на цялостната му престъпна дейност, включваща две деяния, не
намери основание за увеличаване размера на общото наказание по реда на чл.24 от НК.
ОТНОСНО
НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ
С
оглед предходното осъждане на подс. В. на лишаване от свобода за престъпления от общ характер – с присъдата по НОХД № 272/2013г. на
ЯРС, спрямо него са налице законови пречки за прилагане института на условното
осъждане. Затова, и тъй като престъплението, предмет на настоящото дело е
умишлено, и от изтърпяване на ефективното наказание лишаване от
свобода, наложено му с
горепосочената присъда, не са изтекли повече от пет години, на
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНСЗ, съдът постанови определеното му по реда
на ч.23, ал.1 от НК общо наказание наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
ОТНОСНО
ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
Основанието
за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия е в разпоредбите на чл.45
и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно,
престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК представлява противоправно
деяние, което е извършено виновно. Тъй като по изложените по-горе съображения, подсъдимият
беше признат за виновен по това обвинение, съдът намери предявения от гр. шщиц А.К.
иск за доказан по основание. По категоричен начин е доказано както наличието на
вредоносен резултат, така и наличието на причинна връзка с поведението на
подсъдимия. Затова съдът намери, че в случая действително са налице
предпоставките за ангажиране и на гражданската отговорност на подс. В.. По
отношение размера на обезщетението за причинени от деянието неимуществени вреди
е приложима и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, визираща принципа на справедливост.
Съгласно т.2 на ПП на ВКС № 4/1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно
и при определянето му следва да се изхожда от конкретните обстоятелства, сред
които характерът и начина на извършване на деянието, причинените морални
страдания, тяхната продължителност, начин на причиняване и др. Поради това,
имайки предвид обстоятелствата, свързани с начина на отправяне на заканата с
убийство – в нетрезво състояние, като заканата е предшествана и съпроводена от
други агресивни прояви на подсъдимия, изразяващи се в блъскане по ламарина в
близост до оградата, постоянно оправяне на обиди и псувни към пострадалия,
демонстративно колене на животни в близост до дома на К., преживения от
пострадалия силен стрес и отрицателни душевни преживявания, притесненията както
за собственото му здраве и живот, така и за здравето и живота на съпругата му и
малолетното му дете, настъпилите
от деянието допълнителни вредни
последици,
с оглед на това, че вследствие деянието на подсъдимия
К. и семейството му напуснали имота на ул. „***“ № 12 в гр. Я. и се изнесли да
живеят на квартира, а впоследствие го продали, съдът уважи претенцията на К. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по справедливост до размера от 3 000 лева, като искът в
останалата му част до пълния претендиран размер от 10 000 лева отхвърли, като
неоснователен. Съобразно направеното искане, присъди и законна лихва върху
исковата сима, считано от датата на увреждането – 04.03.2018г., до
окончателното й изплащане.
При този
изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен и по обвинението
за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, и с оглед на това, че в конкретния
случай хулиганството се изразява в отправяне на обидни изрази и закани с
убийство към органите на реда в лицето на свидетелите К. ***, при изпълнение на
служебните им задължения, съдът намери, че предявените от тях граждански искове
за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди са доказани по
основание, и ги уважи по справедливост до размера от 2500 лева за К. и до
размера от 2000 лева за Д., върху които суми също присъди законна лихва считано
от датата на увреждането – 04.03.2018г. до окончателното им изплащане, а
исковете в останалата им част, за разликата съответно над 2500 лева и над 2000
лева до пълните претендирани размери от 5000 лева отхвърли, като неоснователни.
За да уважи претенциите до посочените размери, съдът отчете преживените от ищците морални страдания от грубото
накърняване на името и положителната обществена оценка за личността им,
обстоятелството, че деянието е извършено на публично място, в присъствието както
на техни колеги, така и на други граждани, с което личното им достойнство и
авторитет са засегнати в по-голяма степен. За да определи по-голям размер на
обезщетението за гр. ищец Т. К., съдът взе предвид и преживените от последния отрицателни душевни
преживявания вследствие на неколкократно отправената му от подсъдимия закана с
убийство.
ПО ВЪПРОСА
ЗА РАЗНОСКИТЕ И ДЪРЖАВНАТА ТАКСА
При този
изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявените му
обвинения, на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и
направените по делото разноски общо в размер на 254,60 лева, от които 234,60
лева, вносими в приход на Републиканския бъджет и по сметката на ОД на МВР – Я.,
и 20 лева, вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС. На същото основание, отново
с оглед изхода на делото, подсъдимият беше осъден да заплати и съответната ДТ върху уважените
граждански искове общо в размер на
300 лева, от които 120 лева ДТ
върху иска на гр. ищец К., 100 лева ДТ върху иска на гр. ищец К. и 80 лева ДТ
върху иска на гр. ищец Д.. Освен това, подсъдимият беше осъден да заплати на
всеки от гражданските ищци и частни обвинители направените в това им качество
разноски по делото за упълномощаване на повереник в размер на по 500 лева.
Относно
разноските за изплащане възнаграждение на участвалия в процеса служебен
защитник съдът ще се произнесе след определяне размера на възнаграждението от
НБПП.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: