Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр.Русе, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД РУСЕ, първи касационен състав, в открито заседание на първи март през две
хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател:
ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦ ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурор Г. Манолов, като разгледа
докладваното от съдия Дякова к.а.н.д. № 30
по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Г.Б.
***, чрез адв.Н.Д. *** против решение № 731/13.12.2022г., постановено по АНД №1768/2022
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление № 18-28/08.08.2022г., издадено от началник отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав“ - Русе към ГД „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция рибарство и аквакултури/ИАРА/. С наказателното постановление, на
основание чл.70, ал.1 от Закона за рибарство и аквакултури /ЗРА/, за нарушение
по чл.30, ал.3, т.1 от същия закон, на касатора е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от
въззивната инстанция съществени нарушения на материалния закон. Посочва се, че
нарушението е на фаза опит, поради което и предвид разпоредбата на чл.9, ал.2
от ЗАНН жалбоподателят не следва да бъде наказан. Иска се отмяната на въззивното
решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав“ - Русе към ГД „Рибарство и контрол“ при
ИАРА, не се явява в с.з., не изпраща представител. В подадено по жалбата
възражение са развити съображения, че жалбата е неоснователна, както и че
правилно е приложен материалния закон. Счита, че решението на районния съд е
правилно и моли то да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила
решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Решението на въззивната инстанция е мотивирано в
съответствие със закона – чл.339, ал.2 от НПК като в него е даден отговор на
възраженията на касатора. Събраните доказателства са обсъдени и проверени,
както изисква чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, като въз основа на тях районният съд
е достигнал до обосновани фактически изводи. Съдът споделя заключението на въззивната инстанция, че на извънсъдебната
фаза на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
права, които да ограничават правото на защита на наказания.
Актът за установено административно нарушение
(АУАН) и наказателното постановление са издадени, съгласно чл.91, ал.1 и ал.4
от ЗРА, от надлежно оправомощени за това лица - със Заповед № РД
09-406/01.04.2022 г. министъра на земеделието, храните и горите и Заповед № ЧР-187/19.07.2022г.
на Изпълнителния директор на ИАРА. Касационният състав приема, че решението е
правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил доказателствата, установяващи
местонахождението, където е поставена немаркираната риболовна мрежа от найлон с дължина 50м. и размер на окото
80мм. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗРА, който лови риба и други водни организми в
период на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1, се
наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, като
санкцията е определена в регламентирания от закона минимум.
В случая деянието, обявено от чл. 70, ал. 1 във вр.
с ал. 2 от ЗРА за наказуемо, е риболов при временни забрани за стопански и
любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони
от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми. Няма спор и
е доказано, че посоченото в АУАН и НП място е включено в приложената по делото заповед
на министъра, с която забранява извършването на риболов през 2022г. в рибностопански
обекти и зони от тях, сред които е и мястото на нарушението. Не се спори, че
при проверката на това място - в лимана на Русенската корабостроителница и пристанище „Русе Запад“ с вход при р.км 495,950 е установено, че
жалбоподателят е поставил в работно положение риболовния уред. Във връзка с
това е основното касационно оплакване на жалбоподателя, според когото
неправилно е приложен материалния закон, тъй като извършеното нарушение е на
фаза опит. Съдът не споделя тези доводи, тъй като в ЗРА пар.1, т.26 ДР се
съдържа легалното понятие за риболов, в което като самостоятелно изпълнително
деяние е посочено поставянето на уреди във водата - "Риболов" е
поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други
водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.
В този смисъл действията на касационния жалбоподател са изцяло съставомерни и
те са напълно достатъчни, за да се приеме, че нарушението е довършено. В
случая, легалното понятие риболов включва в себе си и действия, които, въпреки
началната си фаза и липсата на реален резултат са приети от законодателя като
довършено нарушение. В този смисъл правилно в мотивите на въззивното решение е
обсъдено и отговорено на основния аргумент на защитата, във връзка с
твърдението им, че нарушението е на фаза опит. Нарушението е довършено дори и
само с поставянето на риболовния уред, поради което за него следва да се понесе
административнонаказателна отговорност. Касационният състав намира, че извършването
на това нарушение е доказано, а НП е обосновано и издадено в съответствие с чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения във въззивното
производство, материалният закон е приложен правилно.По изложените съображения следва
да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила
и е приложил правилно материалния закон като е постановил едно правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран
и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 731 / 13.12.2022 г., постановено по АНД №
1768 по описа за 2022 г. на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.