№ 86
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20203100901303 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба, заведена с вх. №24889/25.11.2020г. по описа на Варненски окръжен
съд, уточнена допълнително по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №1550/27.01.2021г.,
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Околовръстен път” №260, чрез пълномощник адвокат Д.М., срещу З. С. АК.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В. АЛ. Б., двамата с адрес
село Близнаци, община Аврен, област Варна, ул. „Патриарх Евтимий” № 15, са предявени
осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите 35 929,26
швейцарски франка, представляваща част от дължимата главница по договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 37729/03.07.2008г., ведно с прилежащите към него
Приложение № 1 от 16.07.2008г., Допълнително споразумение от 12.08.2009г.,
Допълнително споразумение от 08.02.2010г., Допълнително споразумение от 27.09.2010г.,
Допълнително споразумение от 20.05.2011г., Допълнително споразумение от 23.03.2012г.,
сключен с кредитополучателя С.З. А., ЕГН **********, б.ж. на община Омуртаг, област
Търговище, починал на 07.09.2015г., цялата в размер на общ размер на 95 940,52
швейцарски франка за периода от 22.11.2015г. до 22.11.2020г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на сезиране на съда, до окончателното й плащане; 1 408,38
швейцарски франка, представляваща дължими такси за периода от 22.11.2017г. до
22.11.2020г.; 59,29 швейцарски франка, представляваща дължими застраховки за периода
от 22.11.2017г. до 22.11.2020г.; както и сумата 827,64 лева, представляваща неплатени
нотариални такси за периода от 22.11.2017г. до 22.11.2020г., които суми са дължими от
ответника в качеството му на единствен законен наследник на починалия кредитополучател
С.З. А., ЕГН **********.
1
Претендира се и присъждане на разноските по делото.
Твърди се от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, че по силата на сключен договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37729/03.07.2008г. е предоставил на
кредитополучателя С.З. А. парична сума в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 62 000 евро по курс „купува” за швейцарски франк към евро на банката в деня
на усвояване на кредита, която следвало да бъде върната във валутата, в която кредитът е
разрешен и усвоен - швейцарски франкове, ведно с уговорената възнаградителна лихва за
предоставения кредитен ресурс (чл.3, ал.1 от договора), в 300-месечен период, считано от
усвояване на сумата по кредита, т.е. до 16.07.2033 година.
Кредитополучателят е починал на 07.09.2015г. като е оставил наследници Д.С.З. и З.
С. АК. – негови синове.
По-големият син Д.С.З. е направил отказ от наследство, вписано на 07.09.2015 г. в
съответната книга, водена в Районен съд – Омуртаг.
С покана до ответника З. С. АК. – единствен наследник по закон на починалия
кредитополучател, чрез законния му представител, връчена на 10.08.2020г. по реда на чл.44
от ГПК (личен отказ на законния представител), чрез ЧСИ Захари Димитров, peг. № 808 в
КЧСИ, кредитора уведомил длъжника, че поради неплащане на дължимите вноски по
кредита, банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на
погасяване.
Към датата на предявяване на иска нито са постъпили някакви плащания, нито е
осъществен контакт с банката от страна на длъжника, като не са погасени 68 броя
погасителни вноски, включващи главница и лихва, считано от 10.01.2015 година.
Твърди се, че към 25.11.2020г. дължимите от ответника – наследник З. С. АК. суми
по кредита са в общ размер на 148 103,23 швейцарски франка и 827,64 лева, включващи
неплатената главница за периода от 10.01.2015г. до 22.11.2020г. в размер на 98 283,36
швейцарски франка; начислените договорни лихви за периода от 10.02.2015г. до
10.08.2020г. в общ размер на 34 184,96 швейцарски франка; дължимата наказателна лихва за
просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 10.02.2015г. до
22.11.2020г. в общ размер на 12 306,21 швейцарски франка; 827,64 лева - нотариални такси
за периода от 10.02.2015г. до 22.11.2020г.; 3 108,28 швейцарски франка - такси за периода от
10.02.2015г. до 22.11.2020г.; 220,42 швейцарски франка - застраховки за периода
24.08.2015г. до 22.11.2020г.
Поради изтичане на предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност по отношение
на дължимата по договора за кредит главница към датата на подаване на исковата молба от
общото вземане на банката погасена по давност е част от главницата в размер на 2 342,84
швейцарски франка, като изрично се заявява от ищеца, че тази сума не се претендира в
настоящото производство.
Погасени по давност поради изтичане на предвидената в чл.111 от ЗЗД тригодишна
давност към датата на подаване на исковата молба са и вземанията за наказателна лихва за
2
просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) в размер на 1 855,42
швейцарски франка, възнаградителна лихва в размер на 18 199,86 швейцарски франка,
банкови такси в размер на 1 699,90 швейцарски франка и застраховки в размер на 161,13
швейцарски франка, които суми изрично се заявява от ищеца, че не са част от исковите
претенции.
Ответникът З. С. АК. – наследник на кредитополучателя, не е подал отговор на
исковата молба, не е противопоставил възражения и/или насрещни твърдения по
предявените искове. В съдебно заседание законният представител на малолетния ответник е
заявил, че детето никога не е имало връзка с бащата, само е било признато, като на 17 май
2021 г. са подали молба за отказ от наследство.
По делото са проведени няколко съдебни заседания, в хода на доказателствения
процес са събрани писмени доказателства, изслушани са и две заключения на съдебно-
счетоводна експертиза – основно и допълнително.
В хода на устните прения ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат Д.М.,
САК, е заявил, че поддържа своите твърдения и искания и моли исковата претенция да бъде
уважена в цялост. Във връзка с претенцията за присъждане на разноски е представил и
списък по чл.80 от ГПК. Допълнително е представил и писмена защита.
Ответникът не е взел участие в последното съдебно заседание.
За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на
събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни
норми, взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове от ищеца – кредитор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, за вземанията му по договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 37729/03.07.2008г., ведно с прилежащите към него Приложение №
1 от 16.07.2008г., Допълнително споразумение от 12.08.2009г., Допълнително споразумение
от 08.02.2010г., Допълнително споразумение от 27.09.2010г., Допълнително споразумение
от 20.05.2011г., Допълнително споразумение от 23.03.2012г., сключен със С.З. А., ЕГН
**********, б.ж. на община Омуртаг, област Търговище, починал на 07.09.2015г., срещу
единствения наследник по закон на починалия длъжник - кредитополучател З. С. АК., ЕГН
**********, от село Близнаци, област Варна.
Правно основание на претенцията – чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от
ТЗ.
В процеса не е повдигнато оспорване на основните фактически положения,
обосноваващи исковата претенция. Така не е спорно, установява се и от събраните по делото
писмени доказателства, че по силата на договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 37729/03.07.2008г. банката – ищец е предоставила на кредитополучателя С.З. А., ЕГН
**********, паричен заем в размер на равностойността в швейцарски франкове на 62 000
евро, който последният се задължил да върне заедно с договорените лихви при съответните
срокове и условия, уговорените в договора.
3
За обезпечаване на вземанията на банката страните са договорили да бъде вписана
договорна ипотека върху недвижимия имот, за чието закупуване е предоставен кредитния
ресурс.
До м. февруари 2015 година кредитополучателят е изпълнявал задълженията си,
макар и с множество просрочия, чието компенсиране страните са договаряли с
допълнителни споразумения, последното от които е било подписани на дата 23.03.2012
година. Последната извършена вноска по разплащателната сметка, обслужваща кредит, е от
09.02.2015 г. като с внесената сума от 650 евро (превалутирана в 668,74 CHF) е погасена
частично вноската с падеж 10.01.2015г. (изцяло включената в нея възнаградителна лихва и
частично частта от главницата). След тази дата е преустановено редовното погасяване на
кредитните задължения като към 10.08.2020г. непогасени са останали част от главницата,
включена във вноската с падеж 10.01.2015г. (66,80 CHF) както и изцяло падежиралите към
този момент 67 месечни вноски за главница и лихва.
На 07.09.2015г. кредитополучателят С.З. А. е починал. След смъртта си е оставил
наследници по закон двамата си сина Д.С.З. и З. С. АК.. Наследникът Д.С.З. се е отказал от
наследство на своя наследодател като отказът е бил вписан в съответната книга, водена в
Районен съд – Омуртаг под №4 от 07.09.2015 година.
До предявяването на иска кредиторът не е уведомил наследниците за сключения от
техния наследодател договор и за поетите от него по договора задължения, не е отправял
покани за изпълнение на задължението за плащане на остатъка от кредитния дълг, съобразно
наследствените им квоти, в съответствие с разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД.
Единственото изявление е до ответника З. С. АК. за уведомяването му, че поради
неплащане на дължимите вноски по кредита, банката обявява кредита за изцяло предсрочно
изискуем преди крайния срок на погасяване. Изявлението е направено чрез покана, връчена
чрез ЧСИ на 10.08.2020г. в хипотезата на отказ за получаване от страна на законния
представител на малолетния наследник - чл.44 от ГПК.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, към момента на
предявяване на исковете (до дата 22.11.2020г.) вземанията на банката по договора възлизат
на 148 103,23 CHF (в т.ч. 98 283,36 CHF - общо дължима главница; 34 184,96 CHF -
възнаградителна договорна лихва (до 10.08.2020г.); 12 306,21 CHF - наказателна лихва за
просрочие; 3 328,70 CHF – такси и премии по имуществени застраховки) и 827,64 лева –
други такси.
Спорът основно е концентриран върху пасивната легитимация на ответника З. С.
АК., ЕГН **********, основан на факта, че в хода на процеса същият чрез своята майка и
законен представител В. АЛ. Б., се е отказал от наследство на своя наследодател -
кредитополучателя С.З. А., ЕГН **********, б.ж. на община Омуртаг, област Търговище,
починал на 07.09.2015г. Отказът е вписан в съответната книга, водена в Районен съд –
Омуртаг под №3 от 25.06.2021 година.
Упражняването на осъдителните искове по чл.124, ал.1 ГПК за реализация на едно
4
материалноправно притезание, каквото е вземането по банков заем, предпоставя
осъществено материалноправно правоприемство в наследствената маса, открита със смъртта
на кредитополучателя. Дадената в чл.61, ал.2 от Закона за наследството ЗН) уредба на
приемането на наследството от недееспособния наследник, какъвто е настоящия случай, е
приложима в случаите, когато въпросът за приемането на наследството не е бил разгледан и
произнесен от родово компетентния за това съд, определен в чл.49 ЗН. Когато, обаче, този
въпрос е бил разгледан и произнесен от страна на районния съд, то исковия съд по чл.124,
ал.1 ГПК не разполага с дискреция да разглежда и произнася спорове, отнасящи се до
валидността на упражненото от районния съд правомощие за преценка на предпоставките и
условията за валидността на направения отказ от наследство. Законодателят в чл.530 и
следващите от ГПК е дал самостоятелна уредба на охранителното производство. Лицата,
засегнати от произнесения от районния съд охранителен акт, с който се вписва отказът от
наследство, заявен от недееспособния наследник чрез неговия законен представител, имат
признатото от чл.537, ал.2 ГПК право по исков път да постигнат отмяната или изменението
на този охранителен акт и неговите последици.
В случая ищецът не представя доказателства, установяващи, че същият е предявил и
провел успешно исковата защита по чл.537, ал.2 ГПК срещу вписания от РС - Омуртаг отказ
от наследство, направен от ответника в настоящото исково производство чрез неговия
законен представител. Правилото на чл.130, ал.4 СК не може да бъде тълкувано и прилагано
отделно и извън разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК, доколкото упражненото от
недееспособния наследник право на отказ от наследство е разгледано и произнесено от
компетентния районен съд. Отказът е строго формален акт и произвежда действие от датата
на вписването му в особената книга.
В този ред, настоящият съдебен състав намира за недоказано твърдението на ищеца,
че по отношение на ответника е настъпило материалноправно правоприемство в процесния
банков заем. С оглед на това предявените искове се ценят като неоснователни, поради което
се отхвърлят.
Въз основа на тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път” №260, срещу З. С.
АК., ЕГН **********, с адрес село Близнаци, община Аврен, област Варна, ул. „Патриарх
Евтимий” № 15, действуващ със съгласието на своята майка В. АЛ. Б., ЕГН **********,
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите,
във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от Търговския закон, за заплащане на сумите 35 929,26
швейцарски франка, представляваща част от дължимата главница по договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 37729/03.07.2008г., ведно с прилежащите към него
Приложение № 1 от 16.07.2008г., Допълнително споразумение от 12.08.2009г.,
5
Допълнително споразумение от 08.02.2010г., Допълнително споразумение от 27.09.2010г.,
Допълнително споразумение от 20.05.2011г., Допълнително споразумение от 23.03.2012г.,
сключен с кредитополучателя С.З. А., ЕГН **********, б.ж. на община Омуртаг, област
Търговище, починал на 07.09.2015г., цялата в размер на общ размер на 95 940,52
швейцарски франка за периода от 22.11.2015г. до 22.11.2020г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на сезиране на съда, до окончателното й плащане; 1 408,38
швейцарски франка, представляваща дължими такси за периода от 22.11.2017г. до
22.11.2020г.; 59,29 швейцарски франка, представляваща дължими застраховки за периода
от 22.11.2017г. до 22.11.2020г.; както и сумата 827,64 лева, представляваща неплатени
нотариални такси за периода от 22.11.2017г. до 22.11.2020г., които суми са дължими от
ответника в качеството му на единствен законен наследник на починалия кредитополучател
С.З. А., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна
жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6