РЕШЕНИЕ
№ 1975
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110109671 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск на М. АНК. ПР., ЕГН **********, с
адрес в гр. Варна, срещу „Профи Кредид България "ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Средец”, ж.к. „Мотописта”, бул. „България” № 49, бл.
53Е, вх. „В”, ет. 7, с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3018,75 лв., представляваща сбор от платени при първоначална
липса на основание 15 броя месечни вноски по Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит Стандарт №
30037002009/20.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 30.06.2021г. до окончателното издължаване на сумата. Претендират се разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди
се в исковата молба, че на 20.05.2019 г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт № 30037002009/20.05.2019г., по силата на който на ищцата
е предоставена в заем сумата от 5000 лева, като тя се задължила да я погаси на 24 месечни
вноски. Заедно с договора за кредит на същата дата е сключено Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. С последното споразумение срещу
възнаграждение в размер на 4830 лева е уговорено кредитополучателят да се ползва от
следните възможности: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит,
опции за отлагане на определен брой погасителни вноски, за намаляване на определен брой
погасителни вноски, за смяна на падежната дата и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични вноски. Уговорено е, че възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги е платимо на равни месечни вноски в размер на 201,25 лева всяка
заедно с вноските по основния договор. Поддържа, че договарянето между страните относно
закупуването на пакет от допълнителни услуги противоречи на изискването за
добросъвестност, от където се извежда нищожност на споразумението. Позовава се и на
нарушение на императива на чл. 10а от ЗПК, тъй като договореното възнаграждение е с
оглед на действия по усвояването и управлението на кредита. Предвидените в
1
споразумението опции не могат да се квалифицират като допълнителни услуги по смисъла
на чл. 10а от ЗПК. На следващо място договореното възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги не е включено в ГПР. При добавянето му към годишния процент на
разходите съгл. чл. 19, ал.1 от ЗПК, този процент би надхвърлил величината по чл. 19, ал.4
от ЗПК. Съответно и на това основание договарянето по допълнителното споразумение е
недействително като противоречащо на закона. С оглед на изложеното ищцата претендира
връщане на сумата от 3018,75 лв., представляваща сбор от платени 15 броя месечни вноски
по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за
потребителски кредит Стандарт № 30037002009/20.05.2019г.
В срока за отговор ответникът оспорва иска. Позовава се на предоставена в полза на
потребителя преддоговорна информация, с оглед на което последният е взел информирано
решение при учредяване на договорната връзка. Представените предварително на
потребителя договор за кредит и стандартен европейски формуляр са съдържали подробна
информация за правата и задълженията му по облигационното отношение. Поддържа, че
преценката за информираност на потребителя и възможността за въвеждането му в
заблуждение следва да се направи спрямо средния потребител, който е сравнително добре
информиран, сравнително наблюдателен и предпазлив. Оспорва да е налице противоречие
или заобикаляне на закона при сключване на споразумението. Възразява, че
възнаграждението е следвало да се съобрази при определяне размера на ГПР, по
съображения че закупуването на пакета от допълнителни услуги не представлява условие за
сключване на договора за кредит. В обхвата на ГПР не попадат разходите за тези
допълнителни услуги, които не са задължително условие за сключване на договора. Намира,
че разпоредбите на ЗПК са неприложими по отношение на допълнителното споразумение,
тъй като то няма за предмет предоставянето на заемна сума. Възнаграждението не
представлява разход по смисъл на чл. 19, ал.1, т. 1 на ДП на ЗПК, поради което не се
подчинява на изискванията при формиране на ГПР. Оспорва договарянето да противоречи
на изискванията на чл. 10а от ЗПК, тъй като предоставените услуги не са свързани с
усвояването и управлението на кредита. Поддържа, че не е налице субективния елемент на
заобикалянето на закона като основание за нищожност/ съзнание и на двете страни за
заобикаляне/. Закупените допълнителни услуги гарантират на потребителя спокойствие и
възможност да се справи с неблагоприятна финансова ситуация. Сочи, че услугите са в
действителност предоставени на контрахента. Въз основа на изложеното се настоява за
отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С нарочна молба
поддържа иска.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. С нарочна молба посочва,
че не оспорва получаване на сумата в размер на 3018,75 лв. по 15 месечни вноски,
разпределени по допълнителни услуги.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи заплащането на процесната сума, а в
2
тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване на сумата, а именно
действително Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към
потребителски кредит Стандарт № 30037002009/20.05.2019г.
В настоящия случай с Определение № 6055/07.10. 2021 г. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между сраните е сключен договор за потребителски кредит
Стандарт № 30037002009/20.05.2019г. и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към договора.
Видно от Договор за потребителски кредит Стандарт № 30037002009/20.05.2019 г. /л.
12, 13, 60, 61/ ответното дружество предоставя на ищцата в заем сума в размер на 5000 лв., а
последната се задължава да върне предоставената сума в срок до 05.05.2021 г. на 24 месечни
вноски, при годишен лихвен процент 38,30 % и годишен процент на разходите 45,01 %.
От приложен към договора погасителен план /л. 27, 28, 64/ се установява, че страните
са се съгласили погасителната вноска, в размер на 496,76 лв., да включва главница и лихва и
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги, като първата погасителна вноска е с падеж
05.06.2019 г., а последната, двадесет и четвърта - с падеж 05.05.2021 г.
С Анекс от 27.02.2020 г. /л. 29, 67/ е уговорена промяна на падежната дата, считано от
м. март 2020 г., като според новия погасителен план /л. 30/ вноската под номер 10 става с
падеж 20.03.2020 г., а последната под номер 24 - с падеж 20.05.2021 г.
За установяване на преддоговорните отношения между страните към
доказателствения материал са приобщени декларации /л. 14/, искане за отпускане на
потребителски кредит /л. 57/, Стандартен европейски формуляр /л. 58, 59, 65, 66/.
Представени са и общите условия на ответното дружество, неразделна част от
договора за потребителски кредит /л. 17-26, 61-63/.
Приобщено е по делото сключено между страните Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги от 20.05.2019 г. /л. 15, 16/, по силата на което. срещу
уговорено възнаграждение в размер на 4830 лв., платимо на равни месечни вноски от по
201,25 лв., заедно с вноските по договора за кредит, за кредитополучателя възниква право да
се възползва от следните възможности: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на
дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Уговорено е, че сключването на споразумението не представлява условие за сключване на
договора за потребителски кредит.
Не е спорно между страните, че ищцата е заплатила 15 месечни вноски, от които сума
в размер на 3018,75 лв. е разпределена по допълнителните услуги.
Спорен по делото се явява въпросът за нищожността на клаузата, уреждаща
възнаграждението за допълнителни услуги поради накърняване на добрите нрави и
противоречие със закона, по-конкретно с чл. 10а, ал. 1 ЗПК, както и на основание чл. 19, ал.
5 ЗПК, когато годишният процент на разходите е по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения.
От представеното по делото споразумение е видно, че допълнителните услуги, по
които е разпределена платената от ищцата сума в размер на 3018,75 лв., се изразяват в
предоставени за нея възможности: за приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; за отлагане на определен брой погасителни вноски; за намаляване
на определен брой погасителни вноски; за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. С оглед същността и характера на тези
допълнителни услуги, съдът намира, че по своето естество те не са същински допълнителни
услуги по см. на чл.10а, ал.1 ЗПК., а представляват действия, свързани с усвояване и
управление на кредита по см. на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно посочената норма клауза, с
3
която са уговорени такива услуги, е нищожна и следователно не поражда правно действие
(права и задължения за страните), независимо от преддоговорните отношения между
страните и предоставянето на предварителна информация на потребителя относно
параметрите на споразумението. Неоснователно е възражението на ответника за
неприложимост на императивните правила на Закона за потребителския кредит спрямо
уговорките за допълнителни услуги, тъй като те са пряко свързани с предоставянето на
заемна сума, макар формално да не са задължително условие за сключването на договора за
потребителски кредит, доколкото не могат да имат самостоятелно значение.
Същевременно не е спазено и изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК за ясно и точно
определяне в договора за потребителски кредит на вида, размера и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, тъй като не са посочени отделните размери на
възнагражденията, дължими на кредитодателя, за предоставяне на всяка от допълнителните
услуги.
На следващо място уговарянето на общо възнаграждение противоречи на принципа
на добросъвестност и справедливост при договарянето, защото същото не се дължи от
кредиполучателя срещу реално получена насрещна престация, а предварително и
хипотетично - за предоставяне на възможности по кредита, като е без значение за
дължимостта на възнаграждението дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време
на действието на сключения между страните договор. Недоказано остана възражението на
ответното дружество, че услугите са реално предоставени на ищцата.
Съдът констатира, че споразумението съдържа неравноправни клаузи, доколкото
размерът на възнаграждението е отнапред определено, като липсва сигурност за
предоставяне на услугата от кредитодателя, което води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя. Няма данни по делото клаузата
да е индивидуално уговорена. Поради което споразумението е нищожно и на основание чл.
24 ЗПК във вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Освен това, при изчисляване на общия годишен размер на разходите от 45,01 % не е
включено допълнителното възнаграждение в размер на 3018,75 лв. То представлява разход
за потребителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и с уговаряното му се заобикаля
ограничението, уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК досежно размера на годишния процент на
разходите и се прикрива лихва по кредита, респективно клаузата е нищожна на основание
чл.19, ал.5 ЗПК.
При тези мотиви съдът приема, че заплатената от ищцата сума в размер на 3018,75
лв., отнесена за погасяване на недължимо възнаграждение за допълнителни услуги, е
платена без основание и подлежи на връщане на заплатилата я, на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
С оглед на изложеното исковата претенция се явява основателна в претендирания
размер. Като последица от уважаване на иска на ищеца следва да се присъди законна лихва
от датата на исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца се следват сторените по делото разноски,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Срещу разноските, заплатени от ищцата за адв. възнаграждение, ответникът е
предявил възражение за прекомерност. Съдът намира, че предвид размер на иска /3018,75
лева/, заплатеното възнаграждение в размер на 450 лева не се явява прекомерно предвид
установения в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум, естеството на процесуалните действия и процесуалната
активност на адвоката. При съобразяване на останалите разноски съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 от ГПК, на ищцата се присъждат от 570,75 лева.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Профи Кредид България "ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Средец”, ж.к. „Мотописта”, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. „В”, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на М. АНК. ПР., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, сумата
от 3018,75 лв. /три хиляди и осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща сбор от платени при първоначална липса на основание 15 броя месечни
вноски по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за
потребителски кредит Стандарт № 30037002009/20.05.2019г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 30.06.2021г. до окончателното издължаване на
сумата, на осн.чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Профи Кредид България "ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Средец”, ж.к. „Мотописта”, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. „В”, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на М. АНК. ПР., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, сумата
от 570,75 лв. /петстотин и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
сторените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5