Р Е Ш Е
Н И Е
№ .............../ 25.10.2019г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на седми октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1711 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е
по повод въззивна жалба на Я.Н.Я. срещу Решение № 2842 от 25.06.2019г. по гр.д.
№ 6534/2018г. по описа на ВРС, ХLVIII-ми състав, с
което:
- на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по иска
на Ж.Д.Н. с ЕГН **********, Д.Й.Д. с ЕГН **********, Д.Й.С.
с ЕГН ********** и Д.А.Д. с ЕГН **********, че Я.Н.Я. с ЕГН ********** не е собственик на 320 кв.м. ид.ч. от поземлен имот, представляващ имот с ид.
37099.501.658 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-57/05.07.2016г. на Изп. Директор на АГКК, находящ се в землището на с. К.,
общ. А., обл. В., м. “Л.”, целият с площ от 559 кв.м. и при граници: имоти с ид.
37099.501.209; 37099.501.694; 37099.501.695 и 37099.501.207 и
- на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е
отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот №105, том ІІ, рег. № 12213, дело № 226 от 2013г. на Нотариус Р.К., с район
на действие този на ВРС, вписан под № 212 в НК в частта, удостоверяващ правото на собственост на Я.Н.Я. с ЕГН **********
за 320 кв.м.
ид.ч. от ПИ с ид. 37099.501.658 находящ се в землището на с. К., общ. А., обл. В., м.
“Л.”, целият с площ от 559 кв.м. и при граници: имоти
с ид. 37099.501.209; 37099.501.694;
37099.501.695 и 37099.501.207.
Решението е постановено при участието на О.А., в
качеството й на подпомагаща страна на ищците Ж.Д.Н., Д.А.Д., Д.Й.Д. и Д.Й.С., конституирана на основание чл. 219 от ГПК с
Определение от 11385 от 09.10.2018г.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и постановяване при нарушение на процесуални правила.
Развитите доводи са, че съдът не е обсъдил възражението за придобиване на
собствеността на основание изтекла в полза на въззивника придобивна давност от
1997г. до 2019г. След съставянето на КНА на 14.08.2013г. владението му се е превърнало
в добросъвестно, като е изтекъл срока на кратката придобивна давност. Съдът не
е отчел също, че недоказани са останали оспорените материалноправни
предпоставки на реституцията по ЗСПЗЗ: идентичност на притежавания преди
колективизацията, реституирания имот и процесния такъв; че наследодателят на
ищците не е бил собственик на имота към миналия момент; че не е налице
заявяване за възстановяване на имота в стари реални граници, поради което
ищците не са имали право на възстановяване. При постановяване на решението си
ВРС не е обсъдил и заключението на СТЕ, съгласно което не може да се установи
идентичност между възстановения и процесния имот. Моли поради всичко изложено
да се отмени обжалваното решение, а предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
В отговор Ж.Д.Н.
оспорва доводите в жалбата и развива такива, обосноваващи правилност и
законосъобразност на обжалваното решението. Моли в тази връзка то да бъде
потвърдено.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция
по спора, като претендират присъждане на разноски за въззивното производство.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от Ж.Д.Н., Д.Й.Д., Д.Й.С. и Д.А.Д. срещу Я.Н.Я. отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът не е собственик на 320 кв.м. ид.ч. от поземлен имот,
представляващ имот с ид. 37099.501.658 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-57/05.07.2016г. на Изп. Директор на АГКК, находящ се в землището на с. К.,
общ. А., обл. В., м. “Л.”, целият с площ от 559 кв.м. и при
граници: имоти с ид. 37099.501.209;
37099.501.694; 37099.501.695 и 37099.501.207.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са следните:
с Решение № 14521/10.12.2003г. на ОСЗГ – А. е възстановено правото на
собственост на наследниците на Д. К.Д. върху нива с площ от 7 дка, находяща се
в землището на с. К., общ. А., обл. В., м. „Я. т.“, попадаща в терен по § 4 от
ЗСПЗЗ. ПНИ за СО „Л.“, с. К. е одобрен със Заповед №
РД-11-7706-222/20.07.2011г. на Областния управител на В.. Правото на
собственост върху НИ № 501.658, целия с площ от 560 кв.м. е възстановено със
Заповед № 93/13.06.2013г. на Кмета на О.А. по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Последната е поправена със Заповед № 209/29.08.2016г. на Кмета на О.А., като на
наследниците на Д. К.е определено за възстановяване 320 кв.м. ид.ч., а
останалите 240 кв.м. ид.ч. от имота са отредени на О.А. съгласно АОС № 5421/11.01.2012г.
По молба на ищцата за издаване на протокол за въвод във владение била
уведомена, че за имота има вписан друг собственик с НА за собственост по
давност. Ответникът не е собственик на процесния имот – имотът е обособен едва
с ПНИ, одобрен през 2011г., а заповедта на Кмета е от 2013г. Ето защо давност спрямо
наследниците на Д. К.би могла да тече едва след приключване на
административната процедура по възстановяване на собствеността, а срокът на
давността в случая не е изтекъл. Отправила искане в тази връзка за положително
произнасяне по делото.
В отговор на исковата молба, Я.Я. оспорил фактическите
твърдения в исковата молба и навел други, съобразно които е собственик на целия
НИ № 501.658 в СО „Л.“ на основание НА № 105/2013г. Владее имота и към
настоящия момент. Оспорил легитимацията на ищцата, валидността на решението на
ОСЗ с доводи, че не е подписано от Началника и членовете на ОСЗ А.; че е
постановено от незаконен състав /В.Н.не е била член/; кръга на наследниците
удостоверен с невалидно удостоверение за наследници; идентичността на иманата
на Д. К.Д. и Д. К.Д.. Владее имота повече от 15 години. Отправил искане в тази
връзка за постановяване на решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От
Удостоверение за наследници изх. № 515/22.10.2012г.,
издадено от О.В. се установява, че Д. К.Д. с ЕГН ********** е починал на
07.11.1997г., когато е бил наследен от дъщерите си П.Д.А.и Ж.Д.Н. и децата на
починалия преди него негов низходящ Й.Д. К., п. на 02.08.1994г.
С
решение № 14521 от 12.12.2003г. на ОСЗГ, гр. А. е възстановено правото на
собственост на наследниците на Д. К.Д. в съществуващи стари реални граници
върху нива от 7.000 дка, находяща се в терен по § 4 на с. К., в м. „Ян Тарла“,
заявена под № 1 от заявлението и установена с Опис-декларация от 1049г. В
решението е отбелязано, че имотът е прехвърлен от ОСЗГ – В., а възстановяването
на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ.
Със
Заповед № 93/13.06.2013г. на Кмета на О.А., на основание § 4к, ал. 7 от
ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ на част от СО „Л.“, в землището на с. К.
е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. К.Д. върху НИ пл. №
501.658 с площ от 560 кв.м., в м. „Л.“, землище с. К., при граници: имоти №№
501.207; 501.209; 501.694 и 501.695. С последваща Заповед № 209/29.08.2016г. е
допусната поправка на ОФГ допусната в заповедта по § 4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ,
като възстановеното право се чете върху 320 кв.м. ид.ч. от НИ пл. № 501.658,
целият с площ от 560 кв.м.
С НА №
105/14.08.2013г. на Нотариус Р.К., рег. № 212, издаден по обстоятелствена
проверка на основание чл. 587 от ГПК, Я.Н.Я. е признат за собственик на НПИ №
501.658 по ПНИ на СО „Л.“, землище с. К., Общ. А., целия с площ от 560 кв.м.,
при граници: НИ 207, 694 и 695.
От
заключенията на СТЕ и обясненията на вещото лице при изслушването му пред ВРС
се установява, че процесният имот – ПИ 37099.501.658 в с. К., СО „Л.“, целия с
площ от 559 кв.м., а съгласно ПНИ – имот 501.658, съгласно ПКП към ПНИ попада с
площ от 320 кв.м. в стар имот № 107, записан на Д. К.Д.. Имотът е възстановен с
Решение № 14521/10.12.2003г. на ОСЗ - А.. Технически е невъзможно в решението
да бъде описано каква част от реституцията обхваща процесния имот, поради това,
че възстановяването на правото на собственост върху имоти разположени в зони по
§ 4 става след изготвяне и приемане на ПНИ за съответните зони. На място имота
е ограден от три страни със стара ограда, не разполага с врата и се влиза
свободно в същия.
По
делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите
Д.З., ангажирана от ищците и дъщеря на първата от тях и М.В.и С.Г., ангажирани
от ответника.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването
или несъществуването на едно право, когато има интерес от това. С даденото в т.
1 от ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение е
прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния
му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Предмет на
спора е отричаното от ищеца право.
Съдебният
състав приема, че от доказателствата по делото се установяват твърдяните от ищците
факти, обосноваващи правния им интерес от отрицателния установителен иск – твърдението
за придобито право върху спорния имот на основание наследяване и земеделска
реституция. Релевираните от ответника възражения за нищожност на решението, ВОС
приема за неоснователи. Позитивното решение на ПК/ОСЗ, като административен
акт, постановен от материално и териториално компетентен колективен орган /чл.
31 от ЗСПЗЗ, чл. 60, ал. 6, т. 1 от ППЗСПЗЗ, ред. ДВ бр. 27/1997г./, в
установената писмена форма, при спазване на административно производствените
правила, е валиден акт. Трайна е практиката на ВКС че нормата на чл. 60, ал. 4
от ППЗСПЗЗ, в редакцията към момента на постановяване на решението, определя
щатния състав на поземлената комисия, но нито този текст, нито друга норма на
ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение /до приемането на чл. 60а от
ППЗСПЗЗ с изм. с ДВ бр. 31 от 2003г./,
определят в какъв състав ПК следва да постановява решенията си и кой следва да
подписва тези решения. Изискването на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за състава на ПК
е свързано с възможността за формиране на мнозинство при вземане на решенията.
Когато това мнозинство е формирано, каквото в случая е налице видно от приетата
по делото административна преписка, решението е валидно, независимо от това
дали е взето при участието на всички членове на комисията. Представеното в тази
връзка писмо от ответника, издадено от
и.д. Началника на ОСЗ – А., относно членовете на комисията е неотносимо
към спора по делото, доколкото видно от съдържанието му визира друго
реституционно решение. Доколкото ответникът на следващо място не заявява права
по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, нито такива по изкупуване по реда на § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ, изхождайки от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които
преследва този закон и на основание разрешението, дадено с ТР № 9/2012г. на
ОСГК на ВКС, съставът на ВОС приема за недопустими възраженията сочещи липса на
материалноправните предпоставки на реституцията по отношение праводателя на
ищцата, в т.ч. за незаявяване на имота, липса на идентичност между заявен, възстановен
и процесен имот, липса на права на наследодателя към миналия момент и др. По
отношение на тези възражения косвеният съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, пр. II от ГПК е неприложим.
Въззивникът
твърди право на собственост по отношение на имота на оригинерно основание –
придобивна давност, вследствие упражнявана фактическа власт с намерение за
своене в период повече от 15 години.
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ЗС давностното владение в посочения срок от десет години е
основание за придобиване право на собственост върху недвижим имот, доколкото не
е налице изрична законова забрана за това. Давностният срок за имоти, попадащи
в приложното поле на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ започва да тече
от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ /ДВ бр. 107/18.11.1997г./.
Последната предвижда, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността
върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на
влизане на тази разпоредба в сила /22.11.1997г./. Същевременно константна е
практиката на съдилищата, съобразно която не може да се придобие по давност
имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността. Както нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, така и приетото в практиката
разрешение, почиват на принципното положение, че срещу онзи, който не може да
води иск, давност не тече. В хипотеза, когато към момента на влизане в сила на
разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция,
каквато е процесната, началният момент, от който може да тече придобивната
давност, е възстановяването на собствеността.
Съгласно
редакцията на чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ /ДВ. бр. 113/1999г./, когато правото на
собственост се възстановява при условията на § 4-4л от ЗСПЗЗ с ПНИ, ОСЗ
постановява решение за признаване на правото на собственост. В решението се
описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи, на
които заявителят има право. С разпоредбата на чл. 28а от ППЗСПЗЗ /ДВ. бр. 113
от 1999г., изм. бр. 31/2003г./, се приема, че за възстановяването, съответно за
придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти
в тези хипотези се издава заповед от кмета на общината с точно
индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 и
документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. В
заповедта се описват номерът на имота от ПНИ, местоположението, размерът,
границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността
и основанията за тях. С оглед тази уредба, основният правно релевантен факт за
процедурата по която следва да се счита за завършена административната
реституцията на процесния земеделски имот е, че същият се намира в терен по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази хипотези от значение да се приеме за завършена
процедурата по реституция е Заповедта на Кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В
конкретния случай Заповедта на Кмета на О.В. е от 13.06.2013г. и от този момент
владението по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС е упражнено спрямо собственика на
чуждия имот. От 13.06.2013г. до 09.05.2018г., когато е предявена исковата молба
не е изтекъл срокът нито на кратката, нито на дългата придобивна давност по чл.
79 от ЗС, поради което ответникът не е придобил право на собственост на оригинерно
основание. Предявеният иск за отричане на правата му поради това е основателен
и следва да се уважи. Решението на ВРС е правилно, постановено при спазване на
материалния закон и следва да се потвърди.
В
частта, в която решението
е постановено при участието на трето лице помагач в лицето на О.А., решението е
недопустимо, тъй като недопустимо е било конституирано трето лице помагач на
страната на ищците, при липса на правен интерес от привличането. В тази част решението
следва да се обезсили.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК при
този резултат въззиваемата има право на разноски. Доказаният размер на реализираните
от страната разноски пред въззивната инстанция е 600 лв., под формата на
платено адвокатско възнаграждение. В този размер разноските следва да се
присъдят в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 2842 от
25.06.2019г. по гр.д. № 6534/2018г. по описа на ВРС, ХLVIII-ми състав В ЧАСТТА, в която е постановено при участието на О.А., в качеството й на подпомагаща
страна на ищците Ж.Д.Н., Д.А.Д., Д.Й.Д. и Д.Й.С., конституирана на основание чл. 219 от ГПК с Определение от 11385 от
09.10.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2842 от
25.06.2019г. по гр.д. № 6534/2018г. по описа на ВРС, ХLVIII-ми състав В ЧАСТИТЕ, с които:
-
на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК е прието
за установено по иска на Ж.Д.Н. с ЕГН **********, Д.Й.Д. с ЕГН **********, Д.Й.С.
с ЕГН ********** и Д.А.Д. с ЕГН **********,
че Я.Н.Я. с ЕГН ********** не е собственик на 320
кв.м. ид.ч. от поземлен имот, представляващ имот с ид. 37099.501.658 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-57/05.07.2016г. на Изп. Директор на АГКК,
находящ се в землището на с. К., общ. А., обл. В., м. “Л.”, целият с площ от
559 кв.м. и при граници: имоти
с ид. 37099.501.209; 37099.501.694;
37099.501.695 и 37099.501.207 и
-
на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е
отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот №105, том ІІ,
рег. № 12213, дело № 226 от 2013г. на Нотариус Р.К., с район на действие този
на ВРС, вписан под № 212 в НК в частта,
удостоверяващ правото на собственост на Я.Н.Я.
с ЕГН ********** за 320 кв.м. ид.ч. от ПИ с ид. 37099.501.658
находящ се в землището на с. К., общ. А., обл. В., м. “Л.”, целият с площ от
559 кв.м. и при граници:
имоти с ид. 37099.501.209;
37099.501.694; 37099.501.695 и 37099.501.207.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Я.Н.Я. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Ж.Д.Н. с ЕГН ********** сумата
от 600 /шестстотин/ лева – разноски
за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.