Решение по КНАХД №1824/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт К. симеонова против Решение № 44/31.07.2025г., постановено по НАХД № 111/2025г. по опис на Районен съд гр. Карнобат.

С решението е отменен Електронен фиш № **********/11.02.2022г., издаден от АПИ - [населено място], с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „В. ТРАНС“ ООД, с [ЕИК], чрез управителя И. Д. К., седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. 2, ет. 1, ап. 2, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер [рег. номер].

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Според него Районен съд Карнобат в своето решение, давайки преценка на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е следвало да изясни смисъла на нормата като съчетае и обедини всички норми, както и вземе предвид цялостната система от правила, в която се включва издаването на електронен фиш, за нарушения установени и заснети от електронната система по чл.167а, ал.З от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция. Намира, че от систематичното, логическото и теологичното тълкуване на нормите по недвусмислен начин, редът по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е приложим и за нарушенията по чл.179, ал.Зб от ЗДвП. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от другата страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., поддържа жалбата и направените с нея, искания. Юрисконсулт К. допълва, че във връзка с практиката на СЕС в случай, че настоящата инстанция формира извод за несъразмерност на определеното в абсолютен размер наказание, спрямо конкретното нарушение, конкретния нарушител или, че има смекчаващи вината или други обстоятелства съдът следва да приложи чл.185 от ЗДвП или алтернативно чл.28 от ЗАНН, във връзка с решение №4/30.04.2025 по КД №29/2024 година. Поради това в условията на евентуалност иска делото да бъде върнато на първа инстанция за ново разглеждане за прилагане на общата санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП, алтернативно чл.28 от ЗАНН.

Ответникът „Ваня Транс“ ООД, не изпраща представител. Със становище, представено по делото от пълномощника му, иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Поддържа становището, заявено с отговора на касационната жалба, с което претендира и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 11.02.2022г. в 08:36 часа е установено нарушение № D8833D0980F269EBE053011F160A1E19, с ППС ВЛЕКАЧ ВОЛВО ФХ, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Карнобат, за движение по път I-6 км 449+292, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10331, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-6 км 449+292.

При извършената от наказващият орган справка е установено, че собственикът на ППС е дружеството-жалбоподател и срещу него е бил издаден процесният електронен фиш.“.

Съдът е приел, че при издаване на електронния фиш закона е приложен неправилно. Посочил е, че в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като не е предвидена изрична възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Преценил е, че в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

Според съда, понастоящем настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП с израза "-3б", добавен след израза "чл. 179, ал. 3", обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024г. в случая е неприложима. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила, т. е. законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш за процесното нарушение, но само за извършени нарушения след влизане в сила на промяната - 13.02.2024г. В електронния фиш предмет на обжалване е посочено, че нарушението е било осъществено на 11.02.2022г.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

С нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е предвидено задължение за собственика да не допуска движение на пътното превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка е установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Неизпълнението на посоченото задължение е нарушение по чл.179, ал. 3б от ЗДвП. В разглеждания случай съставомерните елементи на нарушението са доказани. Не е спазен обаче установеният в ЗДвП ред за налагане на наказанието.

Санкцията е наложена с електронен фиш, издаден на основание чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП.

С цитираната норма е предвидена възможност за издаване на електронен фиш, но само за нарушението по чл. 179, ал. 3 от същия закон, когато е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, в отсъствието на контролен орган. По отношение на нарушението по чл.179, ал. 3б от ЗДвП тя е неприложима, поради което и предвид липсата на друга законова норма, с която изрично да е предвидено издаване на електронен фиш за посоченото нарушение, съобразно изискванията на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, отговорността на нарушителя следва да се реализира с издаване на наказателно постановление.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Изложеното се отнася и по отношение на разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8, чл. 167а, ал. 4 и чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, в които също не е предвидена изрична възможност да се издава електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Разширителното тълкуване, което предлага касатора, в административно наказателното производство е неприложимо.

Неоснователно е и искането на касатора делото да бъде върнато на първа инстанция за ново разглеждане за прилагане на общата санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП, алтернативно чл.28 от ЗАНН.

Преценка за наличие на предпоставки за упражняване на правомощието на първоинстанционния съд по чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН може да бъде извършена само при наличието на валиден акт, с който е наложено административно наказание, какъвто в случая не е налице.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на спора разноски на ответника за касационната инстанция не следва да бъдат присъждани, поради липса на доказателства за сторени такива.

В това производство съдът не може да присъди разноски, направени пред първата инстанция.

Присъждането им е било поискано от първоинстанционният съд до приключване на съдебните прения, със становище на пълномощника на жалбоподателя (л. 38 от НАХД № 111/2025г. по опис на Районен съд гр. Карнобат), като по това искане съдът не се е произнесъл. Настоящият ответник е могъл да иска присъждането им по реда за допълване на съдебното решение, регламентиран с нормата на чл.176 от АПК, с оглед разпоредбата на чл.63в от ЗАНН, но не го е сторил в предвидения от закона, срок.

Воден от горното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,XIV състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44/31.07.2025г., постановено по НАХД № 111/2025г. по опис на Районен съд гр. Карнобат.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.