М О Т И В И
към Присъда № 213
по н.о.х.дело № 1640/2012 г.
по описа на Районен съд – гр. Стара Загора:
Обвинението срещу подсъдимия С.Ц.С. -
роден на *** ***, понастоящем в Затвора – гр. Стара Загора, българин, български
гражданин, със завършен 7 клас, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че в периода 08.05.2012 г.- 11.05.2012
г., в гр.Стара Загора, действайки в условията на продължавано престъпление,
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – разбиване на
врата, е отнел чужди движими вещи: 3 (три) бр. дървени скамейки с облегалка от
масивно лакирано чамово дърво, с дължина 125 см, височина (до облегалката) – 75 см, широчина на седалката 38 см, а на облегалката 13 см и дебелина на дъските
на облегалка и седалка – 3 см,
на обща стойност от 660.00 лв.; 3 (три) бр. стола с букови полирани дървени
крака и облегалка с плетена тапицерия на облегалката и седалото,
светлобежови на цвят, на обща стойност от 360.00 лв.;
1 (един) бр. дървена маса от масивно лакирано чамово дърво, с размери 151 х 71 см, на стойност от 248.00
лв.; 1 (един) бр. дървена маса от масивно лакирано чамово дърво, с размери 102
х 71 см,
на стойност от 240.00 лв., всички вещи на обща стойност от 1508.00 лв., от
владението на Л.Ж.Л., ЕГН **********,***
- Управител на Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиаторични
заболявания ЕООД – гр.Стара Загора, вещи собственост на посоченото юридическо
лице, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай и е извършено повторно по смисъла на
чл.28, ал.1 от НК - престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1, във
връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.39, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – Стара Загора поддържа обвинението. Пледира
на подсъдимия да бъде наложено наказание 4 години и 6 месеца лишаване от
свобода, като се приложи чл.58а, ал.1 от НК и се намали с една трета, като се
определели наказание три години лишаване от свобода, при първоначален „строг”
режим. На основание чл.68 от НК следва подсъдимият да
изтърпи и наложеното наказание 1 година и 4 месеца, чието изпълнение е било
отложено по н.о.х.дело № 324/2012 г. по описа на РС – гр. Стара Загора. На
основание чл.59, ал.1 от НК да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият
е бил задържан под стража, считано от 25.07.2012 година.
Подсъдимият се признава за
виновен по повдигнатото обвинение. На досъдебното производство е направил
признания и е дал подробни обяснения. Съжалява за извършеното.
Служебният защитник
не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация посочени във
внесения обвинителен акт. Счита, че в случай на осъдителна присъда на
подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода при условията на
чл.58а от НК и да бъде около минимума с намалението от една трета.
Делото е разгледано
по реда на Глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие. Подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
СЪДЪТ, след като съобрази доводите и
становищата на страните, събраните по делото доказателства, ведно с направените
от подсъдимия самопризнания по чл.371, т.2 от НПК, приема следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият С.Ц.С. е роден на *** ***,
понастоящем в Затвора – гр. Стара Загора, българин, български гражданин, със
завършен 7 клас, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
На
08.05.2012 г. подсъдимият С.Ц.С. ***. С. решил да отиде до сграда, използвана
от болнично заведение Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиаторични заболявания ЕООД – гр.Стара Загора, за
краткост наричана по – долу „СБАЛПФЗ” ЕООД, находяща се на
адрес: град Стара Загора, ул. ”Армейска” № 11, откъдето да извърши кражба на
движими вещи, които му се сторят подходящи и които впоследствие да продаде, а
получените за тях пари да изразходва за лични нужди. В изпълнение на намисленото,
С. се придвижил до посочения адрес. Подсъдимият забелязал, че на първия етаж от
сградата, ползвана от посоченото
болнично заведение, имало изградена дървена постройка, използвана от
служителите на „СБАЛПФЗ” ЕООД за отдих и като
помещение за пушене. Дървената постройка не се заключвала през деня, за да
могат служителите на „СБАЛПФЗ” ЕООД да имат свободен
достъп до помещението като вратата на постройката се заключвала след
приключване на работния ден на болничното заведение. Във вътрешността на постройката
се намирали няколко дървени маси, столове и скамейки, собственост на „СБАЛПФЗ” ЕООД
и използвани от служителите на
дружеството. Подсъдимият С. решил да отнеме посочените движими вещи с намерение
противозаконно да ги присвои. С. изчакал служителите на болничното заведение да
напуснат помещението, след което влязъл в него през незаключената му входна
врата. Подсъдимият изнесъл последователно
от помещението два броя дървени скамейки с облегалки, направени от
масивно чамово дърво, собственост на „СБАЛПФЗ” ЕООД и
оставил посочените движими вещи в близост до входа на сградата. С. взел от
вътрешността на помещението дървена маса
и започнал да я изнася, когато неговите действия били забелязани от служител на болничното
заведение. Подсъдимият оставил взетата от него маса и избягал извън помещението. С. се върнал при
оставените от него в близост до входа на сградата 2 /два/ броя дървени
скамейки, които взел със себе си. Подсъдимият С. срещнал свидетеля Станил Станилов, с когото се
познавали, тъй като живеели в един и същ район. С. предложил на Станилов да му продаде дървените скамейки, които носил себе
си, като го уверил, че същите са негова собственост. Станилов
се съгласил и закупил движимите вещи за сумата от 15.00 лева.
На
11.05.2012 г. подсъдимият С. решил отново да отиде на адрес: град Стара Загора,
ул.”Армейска” № 11, с намерение да отнеме останалата част от вещите, които се
намирали в помещението, ползвано от „СБАЛПФЗ” ЕООД. Подсъдимият
се опитал да проникне в сградата, но установил, че входната врата на
помещението била заключена. Подсъдимият С. предприел действия по взломяване на входната врата, като започнал да я дърпа и да й нанася удари. В резултат на
указания от подсъдимия натиск, вратата
се отворила и С. проникнал във вътрешността на помещението. Влизайки в
постройката, подсъдимият С. забелязал, че
вътре се намирали следните движими вещи, собственост на „СБАЛПФЗ”
ЕООД – гр. Стара Загора: 1 бр.дървена скамейка с облегалка от масивно лакирано
чамово дърво, с дължина 125
см, височина /до облегалката/- 75 см, широчина на седалката –
38 см, а
на облегалката 13 см
и дебелина на дъските на облегалка и седалка- 3 см; 3 бр.стола с букови
полирани дървени крака и облегалка с плетена тапицерия на облегалката и седалото - светлобежови на цвят;
1 бр. дървена маса от масивно лакирано чамово дърво, с размери 151х71 см; 1 бр.
дървена маса от масивно лакирано чамово дърво, с размери 102х71 см. Подсъдимият
С. изнесъл посочените движими вещи и ги наредил пред входа на сградата. Подсъдимият
видял св.А.К.А., който бил паркирал използвания от него бус,
марка „Форд Транзит”, бял на цвят, с рег.номер СТ
9771 АК, на улица в близост до сградата, от която С.
отнел горепосочените вещи. С. помолил Ахмедов да превози с автомобила движими вещи като му обяснил, че същите са му
били дадени като възнаграждение за извършена работа и са негова собственост. Свидетелят
Ахмедов попитал подсъдимия С. дали тези вещи не са били крадени, а подсъдимият
уверил свидетелят Ахмедов, че вещите са негова собственост.
Свидетелят
Ахмедов се съгласил и закарал буса пред
сградата, използвана от „СБАЛПФЗ” ЕООД, където
подсъдимият натоварил движимите вещи в автомобила. Подсъдимият С. казал на
Ахмедов да го закара до намиращия се в близост пазар, където се срещнал със свидетеля
Валери Атанасов. Подсъдимият С. продал на свидетеля Атанасов посочените вещи
срещу сумата от 30.00 лв., като го уверил, че вещите са негова собственост и не
са предмет на престъпление. Получените пари изхарчил за лични нужди.
На
11.05.2012 г. свидетелят Л.Ж.Л. - управител на „СБАЛПФЗ”
ЕООД установил, че неизвестно лице е проникнало в помещението, ползвано от
дружеството и е отнело от негово владение собствените на „СБАЛПФЗ”
ЕООД движими вещи: 3 бр.дървени скамейки с облегалка от масивно лакирано чамово
дърво, с дължина 125 см,
височина /до облегалката/- 75
см, широчина на седалката 38 см, а на облегалката 13 см и дебелина на дъските
на облегалка и седалка – 3 см;
3 бр.стола с букови полирани дървени крака и облегалка с плетена тапицерия на
облегалката и седалото - светлобежови
на цвят; 1 бр. дървена маса от масивно лакирано чамово дърво, с размери 151х71 см
и 1 бр. дървена маса от масивно лакирано
чамово дърво, с размери 102х71 см. Л. подал жалба във Второ РУ „Полиция” – гр. Стара
Загора като по повод на жалбата било образувано досъдебно производство № 521 от
2012 г.
по описа на Второ РУ „Полиция” – гр. Стара Загора. В хода на производството по
делото били извършени редица процесуално-следствени действия.
С
протоколи за доброволно предаване от 19.06.2012 г. свидетелите С.Г.С. и В.Т.А.
предали инкриминираните движими вещи, които били закупили съответно на
08.05.2012 г. и 11.05.2012 г. от подсъдимия С.. С Разписка от 20.06.2012 г.
движимите вещи били върнати във владение на техния законен собственик - „СБАЛПФЗ” ЕООД чрез управителя на дружеството – свидетелят Л..
Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза, към
инкриминирания момент, стойността на процесните движими вещи, собственост на
„Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиаторични
заболявания” ЕООД – гр. Стара Загора, с управител Л.Ж.Л., е както следва: 3 бр.
дървени скамейки с облегалка от масивно лакирано чамово дърво, с дължина 125 см, височина /до
облегалката/- 75 см,
широчина на седалката - 38 см,
а на облегалката 13 см
и дебелина на дъските на облегалка и седалка – 3 см, на обща стойност от 660.00
лв.; 3 бр.стола с букови полирани дървени крака и облегалка с плетена тапицерия
на облегалката и седалото - светлобежови
на цвят, на обща стойност от 360.00 лв.; 1 бр. дървена маса от масивно лакирано чамово
дърво, с размери 151х71 см, на стойност от 248.00 лв.; 1 бр. дървена маса от
масивно лакирано чамово дърво, с размери 102х71 см, на стойност 240.00 лв.,
всички вещи на обща стойност от 1508.00 лв.
Заключението
на експертизата не е оспорено от страните, а съдът го приема за добросъвестно и
компетентно дадено.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен начин от събраните в хода на
разследването доказателства: протокол за оглед на местопроизшествието /л.5-9/,
протокол за разпит на обвиняем /л.37/, протокол за разпит на свидетеля Станилов /л.38/, протокол за разпит на свидетеля Л. /л.11 и
л.39/, протокол за разпит на свидетеля Атанасов /л.40/, протокол за разпит на
св.Ахмедов /л.41/, заключение на съдебно-оценителна експертиза /л.43-44/,
справка за съдимост /л.52-53/, протокол за доброволно предаване /л.46/, кореспондиращи
със самопризнанията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК. По делото не са налице
доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което да
налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
По
описания начин, подсъдимият в периода 08.05.2012
г.- 11.05.2012 г., в гр.Стара Загора, действайки в условията на продължавано
престъпление, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот
– разбиване на врата, е отнел чужди движими вещи: 3 (три) бр. дървени скамейки
с облегалка от масивно лакирано чамово дърво, с дължина 125 см, височина (до
облегалката) – 75 см,
широчина на седалката 38 см,
а на облегалката 13 см
и дебелина на дъските на облегалка и седалка – 3 см, на обща стойност от
660.00 лв.; 3 (три) бр. стола с букови полирани дървени крака и облегалка с
плетена тапицерия на облегалката и седалото, светлобежови на цвят, на обща стойност от 360.00 лв.; 1
(един) бр. дървена маса от масивно лакирано чамово дърво, с размери 151 х 71 см, на стойност от 248.00
лв.; 1 (един) бр. дървена маса от масивно лакирано чамово дърво, с размери 102
х 71 см,
на стойност от 240.00 лв., всички вещи на обща стойност от 1508.00 лв., от
владението на Л.Ж.Л., ЕГН **********,***
- Управител на Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиаторични
заболявания ЕООД – гр.Стара Загора, вещи собственост на посоченото юридическо
лице, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай и е извършено повторно по смисъла на
чл.28, ал.1 от НК, с което е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.195 ал.1
т.3 и т.7, във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 във връзка с чл.26
ал.1 от НК.
Видно
от приложеното по делото свидетелство за съдимост на подсъдимия, последният с
присъда по н.о.х.дело № 1847/2010 г. по описа на Районен съд - гр.Стара Загора, влязла в сила от 29.11.2010 г., е
осъден за престъпление по чл.197, във връзка с чл.194, ал.1 от НК на наказание
"Пробация". С. е бил осъден с влязла в сила присъда и по н.о.х.дело №
324 от 2012 г.
по описа на Районен съд – гр. Стара Загора за престъпление по чл.195, ал.1,
т.7, във връзка с чл.194,ал.1 във връзка с чл.28, ал.1, във връзка с чл.26,
ал.1 от НК на наказание «Лишаване от свобода» за срок от 1 година и 4 месеца,
чието изпълнение е било отложено за изпитателен
срок в размер на 3 години и 4 месеца. С.С. е бил осъждан многократно за
извършени от него умишлени престъпления против собствеността, извършени в
периода от 2005 г.
до настоящия момент.
Към
момента на извършване на процесните деяния не е изтекъл 5-годишният срок по
чл.30 ал.1 от НК, касаещ наказанията по
горепосочените осъждания, което обуславя правната квалификация „повторност” по
смисъла на чл.28 ал.1 от НК.
Предвид обстоятелството,
че деянието на 11.05.2012 година е извършено чрез разрушаване на преграда здраво
направена за защита на имот (разбиване на врата/ както и с оглед
обстоятелството, че стойността на отнетите вещи надхвърля многократно равностойността
на минималната работна заплата към момента на извършване на всяко от деянията,
не е налице маловажен случай по чл.93 т.9 от НК.
Предвид
установената фактическа обстановка гореописаните престъпни деяния осъществяват
поотделно квалифицирани състави на едно и също престъпление, като са били
извършени през непродължителен времеви период от няколко дни, били са извършени
при една и съща обстановка и при еднородност на вината /двете деяния са
извършени от подсъдимия С. умишлено/,
при което деянието, извършено на 11.05.2012 г. се явява от обективна и
субективна страна продължение на деянието от 08.05.2012 г.
От обективна страна подсъдимият С., разрушавайки преграда,
здраво направени за защита на имот, е отнел противозаконно чужди движими вещи
от владението на Л.Ж.Л. - Управител на „СБАЛПФЗ” ЕООД
– гр. Стара Загора, собственост на „Специализирана болница за активно лечение
на пневмо-фтизиаторични заболявания” ЕООД – гр. Стара
Загора, без негово съгласие, като извършените инкриминирани деяния осъществяват
поотделно квалифицирани състави на едно и също престъпление, като са били
извършени през непродължителен времеви период от няколко дни, били са извършени
при една и съща обстановка и при еднородност на вината /двете деяния са
извършени от подсъдимия С. умишлено/,
при което деянието, извършено на 11.05.2012 г., се явява от обективна страна
продължение на деянието от 08.05.2012 г. Следва да се отбележи, че деянието извършено от подсъдимия С. на
08.05.2012 г., по отношение на което не е налице квалифициращото обстоятелство
„разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот” не се отразява
значително на цялостната престъпна дейност на подсъдимия. Деянието, извършено
от С. на 11.05.2012 г., при което подсъдимият е отнел чужди движими вещи чрез
разрушаването на преграда е по отношение на вещи на обща стойност от 1068.00 лева, който количествен показател се
отразява значително върху характера на цялостната престъпна дейност и
извършеното от С. продължавано престъпление следва да се квалифицира като
такова по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с
чл.28, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
От
субективна страна подсъдимият С. е извършил продължаваното престъпление
виновно, при условията на пряк умисъл като форма на вина – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния
характер на инкриминираните деяния, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици, като е преследвал и особена противоправна цел при извършването им-противозаконно да
присвои отнетите движими вещи. Деянието, извършено на
11.05.2012 г., се явява от субективна и обективна страна продължение на
деянието от 08.05.2012 г.
От събраните по делото
доказателства е видно, че подсъдимият е отнел чужди движими вещи от владението
на свидетеля Л. като отнели горепосочените вещи, всичко на обща стойност 1508,00
лева от владението на собственика им, без съгласие на последния и с намерение
противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е участвал в изпълнението на
изпълнителното деяние и е осъществил изпълнителното деяние отнемане в двете му
части – прекратил, преустановил досегашната фактическа власт върху вещите
посочени по – горе, от владението на свидетеля без съгласието му, установил е
своя трайна фактическа власт над вещите – имал е възможност да се разпореди с
тях като със свои така както намери за добре. Фактическа власт върху вещите е
установена и местопрестъплението е напуснато с намерение противозаконно да се
присвоят вещите, което се установява от последващите
действия с вещите, с които се е разпоредил в свой интерес и така както намери
за добре.
С оглед изложеното подсъдимият е
действал от субективна страна при пряк умисъл за отнемане на чужди движими вещи
и специална цел за своене на вещите - предмет на всяко
от описаните деяния, която цел в случая е реализирана.
За да достигне до вещите владени
от свидетеля Л. подсъдимият на 11.05.2012 година използвал взломният
способ като разрушил преграда здраво направени за защита на имот, каквато
преграда се явява входната врата.
Както вече беше посочено по-горе /виж
изложената фактическа обстановка, фактите и обстоятелствата от която бяха
признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК/, за да признае подсъдимия
за виновен по повдигнатото обвинение, съдът прие, че подсъдимият е извършил престъплението
виновно - под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Предвид гореизложеното, съдът
намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав по посочените по-горе правни
квалификации.
ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида
и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание лишаване от свобода /от една
до десет години/, степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 от НК. В тази насока съдът отчете като смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства – направените пълни признания още на досъдебното
производство, критичното отношение към извършените деяния, тежкото имотно и
материално състояние на подсъдимия съобразно приложената на ДП декларация за СИМС, съдействието, което е оказал за разкриване на
обективната истина. Отегчаващо отговорността обстоятелство е не малката
стойност на отнетите вещи. Ето защо и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28,
ал.1, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.39, ал.1 от НК, във
връзка с чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК, във връзка с
чл.371, т.2 от НПК, във връзка с чл.58а,
ал.1 от НК съдът определи наказание /при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства под средния размер/ - две години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 от НК намалИ с една трета и ОСЪДИ подсъдимия на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в Затворническо
заведение от закрит тип.
НА ОСНОВАНИЕ чл.59,
ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият С.Ц.С. е бил
задържан и с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по досъдебното
производство № 521/2012 г. по описа на Второ РУ „Полиция” – гр. Стара Загора.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189
ал.1 и 3 от НПК в тежест на подсъдимия се възложиха направените по делото разноски - сума в размер на
50.00 (петдесет) лева, представляваща разноски за експертизи.
Причините и
условията, способствали за извършване на престъплението са слабите
морално-волеви задръжки на подсъдимия и
стремеж към противоправно лично облагодетелстване.
Водим
от горните мотиви, съдът обяви присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: