Решение по дело №559/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 160, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Хитиком“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.***********, ж.к. „********“, ул. „**********“ № **, представлявано от управителя Х. Т., чрез процесуален представител, против Заповед № РД-23/10.02.2023 г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас, с която на основание чл. 158, т. 4, чл. 159 и чл. 160 от ЗООС е постановено спиране на достъпа и ползването на обектите, реализирани в поземлени имоти с идентификатори 81178.50.68, 81178.50.69, 81178.50.55 и 81178.50.56 по КК на гр. Черноморец, местност „Атия“, община Созопол, стопанисвани от „Хитиком“ ЕООД.

В жалбата се излагат възражения, според които оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Счита, че липсват фактически основания за издаването й. Иска отмяна на процесната заповед за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. С., поддържа жалбата на посочените в нея основания. Ангажира доказателства. Поддържа искането за присъждане на разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора излага в писмени бележки.

Ответната страна – директора на РИОСВ-Бургас, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт К., която оспорва жалбата като неоснователна. Представя по делото административната преписка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Допълнителни съображения за законосъобразността на оспорената заповед излага в писмени бележки.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.08.2021 г. в РИОСВ-Бургас е постъпил сигнал от Командира на Военно формирование 54950-Бургас към Военноморските сили (непредставен по делото), за изградено ваканционно селище и канализационна система в имоти с идентификатори 81178.50.54, 81178.50.55, 81178.50.56, 81178.50.57, 81178.50.58, 81178.50.63, 81178.50.64, 81178.50,65 и 81178.50.66 по КК на гр. Черноморец, местност „Атия“, община Созопол, засягащи хигиената и нормалното функциониране на военните обекти.

В тази връзка, на 02.09.2021 г. била извършена съвместна проверка от експерти на РИОСВ-Бургас, Басейнова дирекция „Черноморски район“ и Община Созопол, на имоти с идентификатори 81178.50.54, 81178.50.55, 81178.50.56, 81178.50.64 по КК на гр. Черноморец, местност „Атия“, община Созопол.

При проверката било констатирано, че в посочените поземлени имоти е реализиран къмпинг „АйлякЪ“, стопанисван от „Хитиком“ ЕООД, като на територията на къмпинга са ситуирани около 33 броя каравани с обособени дървени подиуми и навеси, 3 общи санитарно-хигиенни блока, изградена е площадкова канализационна мрежа, събирателни шахти и резервоари за отпадъчни води, както и пропускателен пункт. Водоснабдяването на имотите е от собствен сондаж, изграден в един от поземлените имоти, а електроснабдяването е посредством дизел-генератор. За констатациите при извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 020227/К-8-69/02.09.2021 г.

При проверката било констатирано, че къмпингът и сондажът са изградени и функционират без проведени процедури по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда, в това число съвместена процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие и съответно без окончателен и влязъл в сила административен акт на компетентния орган по околна среда, с който се одобрява реализацията на инвестиционното предложение.

На 30.08.2022 г., по искане на Териториална дирекция на ДАНС-Бургас, била извършена съвместна проверка от експерти на дирекцията, РИОСВ - Бургас, Басейнова дирекция „Черноморски район“, РЗИ-Бургас, на къмпинг „АйлякЪ“, местност „Атия“, землище на гр. Черноморец, реализиран в границите на поземлени имоти с идентификатори 81178.50.55, 81178.50.56, 81178.50.68 и 81178.50.69 по КК на гр. Черноморец, стопанисвани от „Хитиком“ ЕООД.

При проверката не била констатирана промяна по отношение на ситуираните в имотите обекти, с тези установени през 2021 г.

Направените при проверката констатации били обективирани в Констативен протокол № 022079/К-8-66/30.08.2022 г. (л.71 от делото).

За установеното при извършените проверки били уведомени Окръжна Прокуратура - Бургас, Областен Управител на Област Бургас, Община Созопол, РДНСК-Бургас и РЗИ-Бургас.

В тази връзка, с писма изх. № 32-00-49-1/20.09.2021г. (л. 33 от делото), изх. № 11-02-66/07.02.2021 г. (л. 55 от делото), № 11-02-66-2/14.06.2022г.(л. 35 от делото), от община Созопол е изразено становище, че в посочените имоти е констатирано изпълнено строителство без необходимите строителни книжа, за което ще бъдат образувани административни производства по реда на чл.225а от Закона за устройство на територията.

Във връзка с данните, постъпили в РИОСВ - Бургас със сигнала от 26.08.2021 г. на Командира на Военно формирование 54950-Бургас към Военноморските сили, в Окръжна прокуратура - Бургас е образувана преписка, по която на основание чл.145, ал.З вр. с ал.1, т.6 от Закона за съдебната власт, е издадено Предложение изх.№ 6953/2022 г. (л.48 от делото) за даване на предписания за преустановяване на конкретни дейности, застрашаващи или увреждащи територията на посочените имоти. В предложението е посочено още, при констатираните нарушения от страна на РИОСВ, с цел предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения, да се наложи принудителна административна мярка по реда на чл.158, т. 4 и чл.159, ал. 2 от ЗООС.

В тази връзка е изискано становище от Министерство на отбраната, като същото е представено с писмо рег. № 14-00-431/06.12.2022 г. (л.42 от делото), в което е посочено, че Министерство на отбраната не възразява по предложението за налагане на ПАМ от РИОСВ - Бургас за спиране на дейността и достъпа до територията на имотите. Към становището е приложено и писмо рег. 6970/14.11.2022г. на началника на щаба на ВМС (л. 45 от делото), в което е посочено, че предвид специфичния статут на войсковия район и с цел защита интересите на МО, следва да бъдат прекратени бъдещите инвестиционни предложения на собствениците и да бъде наложена ПАМ от РИОСВ - Бургас за спиране на дейността, както и достъпа до територията на собствениците и ползватели.

С писмо № 32-00-11/07.02.2023 г. (л. 13 от делото), Областен управител на област Бургас също е изразил становище, че не възразява относно прилагането на принудителна административна мярка с цел преустановяване и ликвидиране на последиците от констатираните административни нарушения, предмет на образуваните от РИОСВ – Бургас административнонаказателни процедури.

На 10.02.2023 г. директорът на РИОСВ – Бургас издал процесната Заповед № РД-23/10.02.2023 г. за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 158, т. 4, чл. 159 и чл. 160 от ЗООС е постановено спиране на достъпа и ползването на обектите, реализирани в поземлени имоти с идентификатори 81178.50.68, 81178.50.69, 81178.50.55 и 81178.50.56 по КК на гр. Черноморец, местност „Атия“, община Созопол, стопанисвани от „Хитиком“ ЕООД.

Заповедта била връчена на жалбоподателя на 28.02.2023 г., видно от направеното върху същата отбелязване.

С жалба вх.№ С-393(71)/15.03.2023 г., подадена до Административен съд – Бургас чрез административния орган, жалбоподателят оспорил издадената заповед за налагане на ПАМ, във връзка с което е образувано настоящото административно дело.

Като доказателства по делото ответната страна е приложила и писмо рег. № 11-00-11/26.01.2018 г. на МО (л. 20 от делото), писмо рег. № 11-00-11/21.08.2018 г. на МО (л. 23 от делото), писмо вх. № 04-00-422/15.11.2018г. (л.17 от делото), писмо № 91-97-202/25.10.2018г. на Областен управител на област Бургас (л.15 от делото), решение № БС-18-П/16.03.2020 г. (л. 36 от делото), писмо изх. № С-393(25)/23.11.2021 г. на директора на РИОСВ – Бургас (л.70 от делото), Констативен акт № 55/30.11.2021 г. (л. 59 от делото) и Констативен акт № 56/02.12.2021 г. (л. 63 от делото), Констативен протокол № 96/ 06.12.2021г. (л. 66 от делото), съставени от длъжностни лица към Община Созопол, писмо изх. № 6953/2022 г. от 06.02.2023 г. на ОП – Бургас (л.41 от делото), писмо изх.№ ПД-2688(4)/16.01.2017 г. (л. 83 от делото), писмо изх.№ ПД-2688(13)/20.03.2018 г. (л. 84 от делото), писмо изх.№ ПД-2688(17)/077.06.2018 г. (л. 85 от делото), писмо изх.№ ПД-2690(24)/29.10.2018 г. (л. 87 от делото), писмо изх.№ ПД-2688(22)/01.11.2018 г. (л. 93 от делото), писмо изх.№ ПД-2688(23)/09.11.2018 г. (л. 94 от делото), писмо изх.№ С-393(5)/23.09.2021 г. (л. 95 от делото), писмо на РЗИ - Бургас изх.№ 10-31-2/19.12.2018 г. (л. 97 от делото), писмо на РЗИ - Бургас изх.№ 10-54-3/20.07.2020 г. (л. 98 от делото), писмо изх.№ ПД-3109(15)/31.08.2020 г. (л. 99 от делото).

От процесуалния представител на жалбоподателя са представени заповед № РД-02-04-539/13.07.2016г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството (л.103 от делото), ведно с одобрените Правила и нормативи за прилагане на ОУП (л.104 от делото) и Специфичните правила и нормативи към ОУП (л.111 от делото), наказателно постановление № 130/16.12.2021 г. на директора на РИОСВ - Бургас (л. 119 от делото), решение № 336/30.03.2023 г., постановено по адм. дело № 2002/2022г. на Административен съд — Бургас (л. 120 от делото), заповед № 8-Z-248/22.03.2022 г. на кмета на община Созопол (л.122 от делото) и решение № 1273/09.11.2022 г., постановено по адм. дело № 771/2022 г. на Административен съд – Бургас (л.123 от делото).

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Бургас прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директора на РИОСВ - Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗООС, регионалните инспекции по околната среда и водите, дирекциите на националните паркове и басейновите дирекции осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. А съгласно ал. 4 на същата разпоредба, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления. Съгласно чл. 160, ал. 1 вр. чл. 158, т. 1-4 от ЗООС, прилагането на ПАМ се извършва с мотивирана заповед на органа по чл. 158, сред които органи са директорите на РИОСВ. На основание чл. 94, ал. 2 от ЗООС, директорът на съответната РИОСВ е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения извън случаите по ал. 1, както и когато министърът на околната среда и водите е възложител. Заповедта за прилагане на процесната ПАМ е издадена във връзка с нарушение на 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС, на основание чл. 158, т. 4 от ЗООС относно дейности извършени в землището на гр. Черноморец, поради което компетентен да наложи ПАМ е именно директорът на РИОСВ – Бургас.

Същевременно настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В същия не са изложени в пълен обем фактическите основания, които да обосноват издаването му. Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неспазването на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.158, т.4 от ЗООС министърът на околната среда и водите или оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции прилагат принудителни административни мерки в случаите на предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. Анализът на посочената правна норма сочи, че материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ от вида на процесната е да бъде установено извършено административно нарушение, свързано с опазването на околната среда.

В конкретния случай административният орган се е задоволил да посочи единствено, че при проверката е констатирано, че къмпингът и сондажът са изградени и функционират без проведени процедури по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда, в това число съвместена процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие и съответно без окончателен и влязъл в сила административен акт на компетентния орган по околна среда, с който се одобрява реализацията на инвестиционното предложение, като автоматично е приел, че инвестиционните предложения попадат в Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2, т.12 „Туризъм и отдих”, буква „г“ „постоянни къмпинги и места за паркиране на каравани” и Приложение №2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 „Минно дело“, т.2, буква „г" „Дълбоки сондажи”, в т.ч.: геотермални, за съхраняване на ядрени отпадъци, за водоснабдяване “ от Закона за опазване на околната среда. От страна на административният орган обаче не е посочена конкретната правна норма, която счита, че е нарушил жалбоподателят с поведението си. Посочването на непроведени процедури по Глава Шеста ЗООС е бланкетно. Не става ясно за какви процедури и как същите се съотнасят към засяганите от процесната заповд обекти. Действително по делото се установява, че жалбоподателят е извършвал дейности в процесните имоти, но посоченото обстоятелство не обосновава автоматично наличието на предпоставките по чл. 158, т. 4 от ЗООС. Тежестта на доказване на обстоятелствата за наличие на административно нарушение, обуславящо необходимостта от преустановяването му и налагането на ПАМ, е на административния орган.

В акта липсват и мотиви, относно това дали процесните имоти попадат в защитена зона/защитена територия, както и в какво се изразява засягането на околната среда от дейностите, които е осъществявал жалбоподателят в имотите. По делото не се установява имотът да се намира в защитена зона по Закона за биологичното разнообразие, както и в защитена територия по Закона за защитените територии, което да налага извършването на процедура по оценка на съвместимостта.

В този смисъл настоящият състав приема, че от страна на АО не е доказано наличието на нарушение, свързано с опазването на околната среда, обосноваващо хипотезата на чл. 158, т. 4 от ЗООС.

Изложените в оспорената заповед мотиви във връзка с обстоятелството, че процесните имоти се намират в непосредствена близост до войскови район 1383, м.Атия, Военноморска база „Атия” респ. до инфраструктура на отбраната и действащ войскови район пряко свързан с отбраната и сигурността на страната, настоящият състав счита приема като неотносими към предмета на спора. Действително от данните по делото се установява засягане на други значими обществени интереси, касаещи непосредствено отбраната и сигурността на страната, чиято закрила обаче не е предвидена да се осъществява по ЗООС. Преценката на този обществен интерес е извън приложното поле, респ. и компетентността на органа, осъществявана по ЗООС, с оглед целите, заложени в последния съгласно дефинитивната норма на чл.2 на същия и изхождайки от принципите в чл.3, на които се основава опазването на околната среда.

В настоящия случай с оглед събраните в рамките на проведеното административно производство доказателства, съдът намира, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения за случая. Не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, в резултат на което е нарушил основен принцип в административното производство, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК – да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане на страните за това. Както вече бе посочено, административният орган се е задоволил да посочи единствено, че при проверката е констатирано, че къмпингът и сондажът са изградени и функционират без проведени процедури по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда, в това число съвместена процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие и съответно без окончателен и влязъл в сила административен акт на компетентния орган по околна среда, с който се одобрява реализацията на инвестиционното предложение. В заповедта не е посочено, а и не е изяснено по делото, какви са инвестиционните предложения, за да може да се направи извод дали дейностите попадат в обхвата на приложения № 1 и № 2 от ЗООС или са извън него. Не е установена целта на извършваните дейности, за да се приеме, че е налице инвестиционно предложение. От административния орган не са изложени мотиви защо приема, че процесните обекти не попадат в обхвата на чл.10а, ал.1 и сл. ЗУЧК, според която в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани.“

Съгласно нормата на ал. 2 на същата разпоредба „Местата по ал. 1 не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях се разрешава поставянето само на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 5 от Закона за горите – архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията.“ В тежест на административния орган е било да изследва и събере доказателства за предназначението на така разположените елементи.

Като не е изпълнил това свое задължение и не е изяснил в пълен обем релевантните за спора факти и обстоятелства, с оглед формиране на безпротиворечив и обоснован извод, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява отменително основание по чл.146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Съгласно константната практика на Върховния административен съд, неизлагането на конкретни мотиви е съществено нарушение, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и самостоятелно основание за неговата отмяна.

По правилата за разпределение на доказателствената тежест, съобразно нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, каквото той в случая не е сторил.

Липсват доказателства, които да обосноват в достатъчна степен наличието на фактическите основания за издаване на процесната заповед.

От гореизложеното следва, че оспореният административен акт е издаден при особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същият следва да бъде отменен на това основание като незаконосъобразен.

По изложените съображения и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 1 050 лева, от които 50 лева – държавна такса и 1 000 лева – адвокатско възнаграждение.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- гр.Бургас, XXV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-23/10.02.2023 г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Бургас, с която на основание чл. 158, т. 4, чл. 159 и чл. 160 от ЗООС е постановено спиране на достъпа и ползването на обектите, реализирани в поземлени имоти с идентификатори 81178.50.68, 81178.50.69, 81178.50.55 и 81178.50.56 по КК на гр. Черноморец, местност „Атия“, община Созопол, стопанисвани от „ХИТИКОМ“ ЕООД.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас да заплати на Хитиком“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.*******, ж.к. „********“, ул. „*********“ № ** направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 1 050 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването.

	Съдия: