РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2247
07.11.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа докладваното АД № 1850 по описа
за 2019 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано е по
жалба на Р.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат С. К.,
против Заповед № 19Ю-РОА-329 от 10.06.2019г на Кмета на район „Южен“ при Община
Пловдив, с която на основание чл. 46, ал.1, т.11 от ЗМСМА, Заповед №
16ОА1209/20.05.2016г. на Кмета на Община Пловдив, чл. 45а, предложение второ от
Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна,
търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на
територията на община Пловдив, е наредено прекратяване действието и отнемане от
Р.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***,
Разрешение за поставяне №510596/03.08.2015г. на преместваем обект № ХБС 0520130
– за местодомуване на леко МПС, находящ се в кв. 53,
по плана на ЖК „Христо Ботев“-север, гр. Пловдив, съгласно одобрена схема № 052 01 с Протокол № 16 от
16.08.2012 г. от Главния архитект на район „Южен“, издадено от кмета на район
„Южен“ на Р.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, за срок от 01.08.2015г. до
31.07.2020г.
В жалбата се инвокират
оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи се, че
жалбоподателят е инвалид с 85.4% загуба на работоспособност и му е жизнено
необходимо ползването на МПС, което да съхранява в непосредствена близост до
жилището си.
Претендира се отмяната на Заповед №
19Ю-РОА-329 от 10.06.2019г на Кмета на район „Южен“ при Община Пловдив и
разноските по делото.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител-юрисконсулт А., намира жалбата за неоснователна.
Представя подробни писмени съображения. Претендира отхвърляне на жалбата и
разноски по делото.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в предвидения за това 14-дневен
срок, което се установи от датата на връчване на акта-11.06.2019г. и датата на
депозиране на жалбата чрез административния орган на 18.06.2019г. и от страна,
която притежава правен интерес от оспорването, поради което и се явява поцесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът от фактическа страна установи
следното:
На жалбоподателя е издадено Разрешение №510596
от 03.08.2015г. за ползване на имот общинска собственост- имот, находящ се в
гр. Пловдив, в кв. 53 по плана на ЖК „Хр. Ботев“-север, по одобрена схема №
05201 с Протокол № 16 от 16.08.2012г на Гл. архитект на район „Южен за
разполагане на преместваем обект с № ХБС
052 01 30, за местодомуване на леко МПС.
В пункт 6.4 от Разрешението е
посочено изрично, че разрешението се отнема, когато обществени нужди налагат
това или при започване на процедура по прилагане на подробен устройствен план
на съответната територия. Разрешителното важи от 01.08.2015г. до 31.07.2020г.
Съдът установи, че с Решение на Районен
експертен съвет по устройство на територията за район „Южен“, обективиран в
Протокол № 7 от 22.04.2019г, е приета
план-схемата № ПХБС-52-01 за благоустрояване и обособяване на места за местодомуване на
леко МПС в УПИ I-жил. стр., кв. 52 по плана на кв.
„Хр. Ботев“-север, гр. Пловдив, бул. „Н. Вапцаров“ № 124-132. Посочено е, че
одобрената схема следва да послужи за издаване на Разрешение за строеж. Взето е
и Решение за приемане на план.схемата с № ПХБС-52-02 за благоустрояване и обособяване на
места за местодомуване
на леко МПС в УПИ I-жил. стр., кв. 52 по плана на кв.
„Хр. Ботев“-север, гр. Пловдив, бул. „Н. Вапцаров“ №108-118 и ул. „М. Георгиев“
№ 18-20. РЕСУТ приема схемата и предлага на Главния архитект да я одобри и
същата да послужи за издаване на разрешение за строеж.
Издадено е Разрешение за строеж № 96 от 22.04.2019г на Главния архитект
на район „Южен“, който е упълномощен със Заповед № 17ЗГА5 от 21.02.2017г на
Главния архитект на Община Пловдив да изпълнява негови функции на територията
на район „Южен“. С РС № 96 от 22.04.2019г на Главния архитект на район „Южен“,
на основание чл. 147, ал.1, т.10 от ЗУТ, чл. 4, ал.3 от Наредбата за реда и
условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост
на територията на община Пловдив и Протокол № 7, т.2/22.04.2019г на РЕСУТ при
р-н „Южен“ е разрешен строеж: благоустрояване и обособяване на места за местодомуване на леки МПС в ПИ УПИ I-жил.
стр., кв. 52 по плана на кв. „Хр. Ботев“-север, гр. Пловдив, бул. „Н. Вапцаров“
№108-118 и ул. „М. Георгиев“ № 18-20.
Издадена
е атакуваната Заповед № 19Ю-РОА-329 от 10.06.2019г на Кмета на район „Южен“ при
Община Пловдив, с която на основание чл. 46, ал.1, т.11 от ЗМСМА, Заповед №
16ОА1209/20.05.2016г. на Кмета на Община Пловдив, чл. 45а, предложение второ от
Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна,
търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на
територията на община Пловдив, е наредено прекратяване действието и отнемане
от Р.Н.Т., с адрес: ***, Разрешение за
поставяне №510596/03.08.2015г. на преместваем обект № ХБС 0520130 – за местодомуване на леко МПС, находящ се в кв. 53, по плана на
ЖК „Христо Ботев“-север, гр. Пловдив, съгласно
одобрена схема № 052 01 с Протокол № 16 от 16.08.2012г. от Главния
архитект на район „Южен“, издадено от кмета на район „Южен“ на Р.Н.Т., за срок
от 01.08.2015г. до 31.07.20120г.
В хода на съдебното производство са
приети по делото следните писмени доказателства: Заповед № 17ГА5/21.02.2017г на
Гл. архитект на Община Пловдив; № 183ГА8/20.06.2018г на Гл. архитект на Община
Пловдив; Схема за разполагане на съоръжения за местодомуване
на МПС № ХБС 052 01; Разрешение за строеж № 96/22.04.2019г.
От Разрешение
за поставяне № 510596 от 03.08.2015г., в който изрично е описано точно къде се
намира преместваемият обект за местодомуване,
съгласно одобрена схема № 05201 приета с Протокол № 16 от 16.08.2012г на главния
архитект на район „Южен“, съпоставено с адреса на местоживеене на жалбоподателя
и одобрената от РЕСУТ при район „Южен“ План-схема № ПХБС-52-02 и РС № 96 от
22.04.2019г на Главния архитект на р-н „Южен“ се установи, че преместваемият обект № ХБС 0520130 попада в зоната, за
която е разрешено благоустрояване и обособяване на места за местодомуване,
а именно ПИ УПИ I-жил. стр., кв. 52 по плана на кв.
„Хр. Ботев“-север, гр. Пловдив, находящ
се на бул. „Н. Вапцаров“ №108-118. По този факт страните не спорят. Налага се
изводът, че преместваемият обект № ХБС 052 01 30 /предназначен за местодомуване на леко МПС/
на жалбоподателя попада в терен общинска собственост, за който е одобрена нова план-схема №
ПХБС-52-02 и е издадено РС № 96/22.04.2019г.
При
извършената служебна проверка за законосъобразност на всички основания по
чл.146 АПК Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно
приетата по делото упълномощителна Заповед № 16ОА1209 от 20.05.2016 г. на кмета
на Община Пловдив. Същата е издадена в необходимата писмена форма и съдържа
фактически и правни основания за издаването й.
Безспорно чл.22 от Наредбата за реда и
условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост
на територията на Община Пловдив /НРУИРПМОСТОП/, предвижда отнемане на
разрешението за ползване на общинско място, когато мястото не се използва по
предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или
когато обществени нужди налагат това
(като тази е нормата на чл.80 ЗМДТ).
Процесната заповед е издадена на основание
чл.45а, предложение второ (тире
второ)
от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна,
търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на
територията на община Пловдив, съгласно която разрешенията за поставяне на
преместваем обект върху общински имот издадени
по реда на тази наредба се отнемат със заповед на кмета на община
Пловдив и/или упълномощено от него лице при обществени нужди, налагащи това
действие или започване на процедура по прилагане на подробен устройствен план
на съответната територия.
В случая основанието за издаване
на заповедта е наличие на обществена нужда.
Съдът следва да уточни, че няма легална дефиниция
на понятието „обществен интерес“, макар българският законодател да борави
масово с понятието за обществен интерес в нормативните актове. Въпреки че понятието „обществен
интерес” и неговите производни „общо благо”, „публично благополучие”,
„обществени нужди” и други са много продължителна традиция в законодателството
и административната практика, употребата на „обществен интерес” като
ограничаващ или въздържащ фактор на индивидуалните права и свободи се свърза с
модерния правен позитивизъм. „Държавен”
и „обществен” интерес са популярни изрази в административната дейност и се
употребяват предимно при упражняване на оперативна самостоятелност. Въпреки, че
много често те са включени в законови формулировки, тяхното съдържание, а оттам
и тяхното приложение има твърде неточен характер, който позволява различно
тълкуване. В принципа за съразмерност в АПК – чл.6, ал. 4 се предвижда, че от
две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен… да избере тази
възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за
държавата и обществото.
Обществените
интереси играят роля на ограничения на личните права и свободи на
индивидуалните субекти на право и се използват, за да оправдават действия на
държавните органи и администрацията, които иначе биха били недопустими или
трудно обосновани и поради това биха били в нарушение на общите норми на
правото.
Извеждането на обществения интерес е
въпрос на тълкуване за всеки конкретен случай. „Общественият интерес” в
съвременната правна уредба у нас е свързан с три много важни изисквания: първо,
стриктна нормативна уредба за прилагането му като критерий, второ,
представянето и използването му като
законосъобразна, произтичаща от закона, правна цел, която служи като
ръководство за държавния орган и като защита за правата на индивидите, и трето,
стандартът на „обществения интерес” да се прилага само, когато проблемът,
нуждите, не могат да бъдат разрешени по друг законосъобразен начин, т.е. правомощията
за действия в „обществен интерес” да се разглеждат само като изключения. Това е
и основното предназначение на принципа за съразмерност /пропорционалност/,
възприет в АПК.
От приетите по делото писмени доказателства се
установи, че преместваемият обект във връзка с който
е прекратено действието и отнето Разрешение за поставяне № 510596/03.08.2015г.
попада върху терен общинска собственост, за който е извършена процедура по реда
на чл. 147, ал.1, т.10 от ЗУТ и чл. 4, ал.3в от НРУИРПМОСТОП. Одобрена е
план-схема № ПХБС-52-02 за благоустрояване на места за местодомуване
на леко МПС, следователно безспорно се
доказа по делото, че е изпълнено условието за прекратяване на РП, съгласно чл.
чл.45а, предложение второ (тире второ) от Наредбата за реда за поставяне
на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност
и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив и посоченото
условие в пункт 6.4 от Разрешение за поставяне № 510596/03.08.2015г.
Преместваемите
обекти за местодомуване на леко МПС не са
предназначени за цели на търговия и други обслужващи дейности, те не попълват
съдържанието и на израза "други общественообслужващи
дейности" в частта за обектите на градско обзавеждане. Гаражите по чл. 42,
ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ са обекти на допълващо застрояване, като
независимо от вида и статута им, служат
за паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват личните
нужди на собствениците на тези превозни средства.
При това положение след като от приетите по
делото писмени доказателства се установи, че е издадено Разрешение за строеж №
96 от 22.04.2019г, влязло в сила на 10.05.2019г., за благоустрояване и
обособяване на места за местодомуване на леки МПС, то
се стига до извода, че е извършена процедура, която е в обществен интерес, което
се установява от предмета и обхвата на одобрената схема № ПХБС-52.
Обстоятелството, че в Разрешението за поставяне е посочен срок, за който то важи и който не е изтекъл, не дерогира възможността на административния орган да отнеме издадено разрешение за ползване стига да е налице обществена нужда, налагаща това, какъвто е настоящият случай. Освен това в случая административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и преценката му за целесъобразност на взетото решение за отнемане на издаденото разрешение за ползване не подлежи на съдебен контрол.
Принципът
за съразмерност по чл.6, ал. 4 от АПК е спазен, тъй като административният
орган е избрал тази законосъобразна възможност, която е осъществима
най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Обстоятелството, че жалбоподателят е инвалид
с 85,4% загуба на работоспособност е ирелевантно за правния спор, тъй като с
нищо не е накърнено правото му да ползва МПС, а с новата одобрена схема се дава
възможност за обособяване на места за местодомуване
на МПС.
С оглед на горепосоченото Съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, искането на
ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрист правна защита на
административния орган, определено в размер на 100 лв. /сто лева/, съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1
Закон за правната помощ /ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.Н.Т., с
ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № 19Ю-РОА-329 от 10.06.2019г. на
Кмета на район „Южен“ при Община Пловдив.
ОСЪЖДА Р.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати в полза на Община Пловдив сумата в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването.
Административен
съдия: /П/