Решение по дело №382/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260268
Дата: 25 март 2021 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120200382
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260268

 

гр.***, 25.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                    

          

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 382 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на В.С.Д. с ЕГН: **********, адрес: ***, против Наказателно постановление № НП-ПБЗН-БС1-20/19.10.2020 г., издадено от Началник на 01 РСПБЗН-гр.***, с което за нарушение по чл. 140, т. 2 ЗМВР, вр. с чл. 5, т. 2, вр. с чл. 14, ал.2, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. (Наредбата) и на основание чл. 260, ал. 1 ЗМВР на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 500,00 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се застъпва, че то е незаконосъобразно. Посочва се, че неправилно предписанието е било дадено на физическото лице, при положение, че ресторантът се стопанисва от юридическо лице. Застъпва се, че не е уточнено как е следвало да се обърне посоката на вратите, което пък пречи за изпълнението на предписаното. Счита се, че неправилно е цитираната разпоредбата на чл. 140 ЗМВР, доколкото се твърди, че нарушението се изразява в неизпълнение на дадени предписание, а нормата на чл. 140 ЗМВР въвежда изискване за уведомяване на контролните органи за изпълнение на разпоредено. Счита се, че неправилно е приложена санкционната норма на чл. 260, ал. 1 ЗМВР. Възразява се срещу твърдението в НП, че нарушението е извършено повторно, като в тази връзка се акцентира, че не е ясно как е определен точният размер на наложената глоба. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагане на чл. 28 ЗАНН.

За откритото съдебно заседание жалбоподателят не е намерен на посочения от него адрес, поради което съдът даде ход на делото в негово отсъствие на основание чл. 61, ал. 2 ЗАНН.

Началникът на 01 РСПБЗН-гр.*** се явява лично, като заявява, че оспорва жалбата. Застъпва, че е приложил писмено становище, към което се придържа, като в допълнение подчертава, че наложената глоба е справедлива, с оглед системността на извършване на нарушенията от конкретния извършител. В писменото становище АНО поддържа доводи за законосъобразност на издаденото НП, както и за отсъствие на съществени нарушения на производствените правила. Излага фактологията по случая, като достига до извод за правилност на издаденото НП, поради което и моли за неговото потвърждаване изцяло.  

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 10 – гръб НП е връчено на 13.01.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на 20.01.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 12.03.2020 г., на основание чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, св. Ж.И.Н. - инспектор в 01 РСПБЗН – ***, извършил проверка за спазване правилата и нормите за пожарна безопасност в обект: Ресторант „***“ с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 62. След проверка на обекта свидетелят установил две несъответствия с правилата и нормите за пожарна безопасност, а именно:

1. На пожаротехническите средства (пожарогасителите) в обекта не е извършено техническо обслужване, като срока на предишното обслужване изтича месец октомври 2019 г, което е в несъответствие е изискванията на чл. 21, ал. 3 от Наредбата.

2. Вторият евакуационен изход на обекта, водещ към бул. „Демокрация“ се отваря по посока обратна на евакуацията в несъответствие е изискванията на чл. 14, ал. 2, т. 4 от Наредба, във връзка с чл. 43, ал. от Наредба Iз-1971 за СТПНОБП.

За ръководител на обекта (управител на обекта) се представил жалбоподателят В.Д., като посочи, че всички документи ще се връчват лично на него. Свидетелят Н. преценил, че съгласно изискванията на чл. 5 от Наредбата - собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за обезпечаването на пожарната безопасност в ръководения от тях обект, поради което издал на Д. писмено разпореждане № ПР-ПБЗН-БС1-5-5/13.03.2020 г. за отстраняване на двете несъответствия. Разпореждането било прието и подписано лично от жалбоподателя, без каквито и да е възражения от негова страна. Първото предписание, за извършване на техническо обслужване на пожаротехническите средства (пожарогасителите) било със срок за изпълнение - 12.04.2020 г, а второто предписание за промяна на посоката на отваряне на втория евакуационен изход било със срок за изпълнение - 12.08.2020 г.

На 18.06.2020 г. св. Ж.И.Н. заедно с колегата си - инсп. Живко И. извършили проверка по контрол на изпълнение на първото предписано мероприятие  -извършване на техническо обслужване на пожарогасителите, което било със срок на изпълнение - 12.04.2020 г. Преди проверката на място св. Н. предупредил по телефона жалбоподателя Д., че ще бъде извършена проверка на мероприятието. По време на проверката се установило, че първото предписано мероприятие от писмено разпореждане № ПР-ПБЗН-БС1-5-5/13.03.2020 г. не било изпълнено. За констатираното нарушение на Д. бил връчен Акт за установяване на административно нарушение № АУАН-ПБЗН-БС-5-3/06.07.2020 г, както и писмено разпореждане № ПР-ПБЗН- БС1-5-10/06.07.2020 г. за отстраняване на забележката. В последствие, въз основа на този АУАН срещу Д. било издадено и наказателно постановление № НП-ПБЗН-БС 1-13/05.08.2020 г.,  което не било обжалвано и влязло в законна сила.

На 19.08.2020 г. св. Н. заедно с колегата си -  инсп. Живко И. извършил проверка по контрол на изпълнение на второто предписано мероприятие, което било със срок на изпълнение - 12.08.2020 г. По време на проверката свидетелят установил, че и второто предписано мероприятие от писмено разпореждане № ПР-ПБЗН-БС 1-5-5/13.03.2020 г. (промяна на посоката на отваряне на втория евакуационен изход) също не е изпълнено.

Свидетелят преценил, че с поведението си жалбоподателят Д. е извършил нарушение на чл. 140, т. 2 ЗМВР, вр. с чл. 14, ал.2, т. 4, вр .с чл. 5, т. 2 от Наредбата, поради което и на 28.08.2020 г. съставил срещу него АУАН с № ПБЗН-БС-5-5/28.08.2020г, както и писмено разпореждане № ПР-ПБЗН- БС 1-5-13/28.08.2020 г за отстраняване на забележката.

Актът бил връчен лично на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката, възприел фактическата обстановка, описана в акта, не открил съществени нарушения на процедурата, поради което и на 19.10.2020 г. издал и обжалваното НП, с което на основание чл. 260, ал. 1 ЗМВР наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500 лева. Изрично в НП било посочено, че нарушението е за втори път.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствени материали по АНП. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Н., доколкото те са непротиворечиви и последователни и се подкрепят от останалия писмен доказателствен материал. Като цяло жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, като не отрича, че спрямо него е било издадено разпореждане от органите на РСПБЗН, както и че то не е било изпълнено в срок, поради което и съдът намира за ненужно да излага повече доводи в тази насока.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това лица, видно от разпоредбите на чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 8121з-882/25.11.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съдът не споделя доводите за неправилно приложение на материалния закон или за противоречие в НП, свързано с неправилно цитиране на разпоредбата на чл. 140 ЗМВР. Както в АУАН, така и в НП, ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението се изразява в неизпълнение на конкретно дадени разпореждания, като съвсем правилно е цитирана разпоредбата на чл. 140, т. 2 ЗМВР, съгласно която - за осигуряване на пожарната безопасност и защитата при бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да изпълняват издадените писмени разпореждания на органите за пожарна безопасност и защита на населението. Действително т. 4 на същата норма предвижда задължение за същите лица да  информират органите за пожарна безопасност и защита на населението в едномесечен срок от получаването на разпореждането или уведомлението по чл. 125, ал. 1, т. 4 за предприетите мерки за отстраняване на нарушенията, но това е съвсем отделно задължение, което нито словом, нито цифром е посочено в АУАН и НП, поради което и дума не може да става за неяснота или противоречие.

            По същество следва да се посочи следното.

            Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на ръководител (управител) на обект - Ресторант „***“ с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 62, на основание чл. 260, ал. 1 от ЗМВР, съобразно който - всеки, който не изпълни или допусне неизпълнение на писмените разпореждания по чл. 125, ал. 1, т. 4 и на заповедите по чл. 255, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. В случая това е писмено разпореждане № ПР-ПБЗН-БС1-5-5/13.03.2020 г, с което е даден срок за отстраняване на 2 конкретно посочени мероприятия, свързани с пожарната безопасност и защита на населението при експлоатация на обекта. В частност второто разпореждане касае обръщане на посоката на отваряне (по посока на евакуацията) на втория евакуационен изход на обекта, водещ към бул. „Демокрация“. Разпореждането е точно и ясно, поради което и съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не се разбира какво точно трябва да се направи (дали вратата да се отваря отвън-навътре или да се обърнат на място пантите и бравата на касата на вратата). Отделно от това евентуалното неточно изпълнение на механизма на „обръщане“ би имало значение в случай, че задълженото лице беше предприело действия по изпълнение на разпореждането. В случая обаче не е било предприето никакво обръщане на врата – било то чрез преместване на панти, било то по друг начин, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.

            Неоснователни са и възраженията, че жалбоподателят не е лицето, което следва да изпълни разпореждането, а това е следвало да бъде юридическото лице – стопанисващо обекта. От една страна Д. е управител (ръководител) на обекта, поради което и съгласно чл. 5, т. 1 от Наредбата - носи отговорност за създаване на организация за осигуряване на пожарна безопасност в обектите и спазване на изискванията на тази Наредба – т.е. съвсем правилно именно на него е било разпоредено да преведе обекта в съответствия с изискванията за пожарна безопасност. От друга страна - писменото разпореждане по чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР представлява индивидуален административен акт, който може да бъде обжалван по предвидения в АПК ред, така както коректно е посочено в него. Ето защо принципно всички възражения срещу съставянето му, включително и относно адресата на разпореждането и конкретните действия, които следва да се предприемат, са относими в производство по оспорване на разпореждането, но не и в настоящото съдебно производство. Налице е влязло в сила писмено разпореждане, получено от жалбоподателя, с което на него са дадени конкретно посочени мероприятия и срок за тяхното извършване, поради което единствената преценка в настоящото съдебно производство включва дали те са изпълнени в дадения срок. Разпореждането не е обжалвано от Д. и е влязло в сила. Веднъж добило стабилитет, разпореждането поражда задължения за неговия адресат и законосъобразността му не подлежи на обсъждане в производството по ЗАНН (Решение № 59 от 7.08.2020 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 61/2020 г.).

            С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че в конкретния случай неизпълнението на даденото разпореждане от задълженото лице е доказано по безспорен начин, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Д..

            Съдът счита, че правилно АНО е индивидуализирал и конкретния размер на глобата, която следва да се наложи на нарушителя в законовите рамки по чл. 260, ал. 1 ЗМВР, а именно в границите между 200 и 2000 лева. Видно от материалите по преписка, както правилно е отбелязал и наказващият орган, настоящето неизпълнение на разпорежданията на органите по ПБЗН не е инцидентно. Тъкмо напротив – същата година спрямо жалбоподателят са били издадени още две НП, като едното (НП-ПБЗН-БС 1-13/05.08.2020 г.), касае друго неизпълнение на дадени разпореждания. Всичко това сочи, че се касае за лице, което упорито отказва да се съобразява с дадените разпореждания и по този начин поставя в потенциална опасност здравето и живота на посетителите на обекта. По мнение на съда това сочи на завишена степен на обществена опасност, като предходните налагани наказания в минимален размер очевидно не са постигнали целите на закона. Именно поради това в конкретния случай следва да се наложи глоба в завишен размер. По мнение на съда АНО дори е проявил снизхождение, налагайки глоба много под средния размер, поради което и исканията на жалбоподателя за намаляването й, са неоснователни.

В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, а тъкмо напротив, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски принципно се дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по възлагането им.

 

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-ПБЗН-БС1-20/19.10.2020 г., издадено от Началник на 01 РСПБЗН-гр.***, с което за нарушение по чл. 140, т. 2 ЗМВР, вр. с чл. 5, т. 2, вр. с чл. 14, ал.2, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. и на основание чл. 260, ал. 1 ЗМВР на В.С.Д. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 500,00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

    ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.