№ 433
гр. Пловдив, 12.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330204413 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. П. В. срещу Електронен фиш серия К № 3742259 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да е изтекъл давностният срок
за административнонаказателно преследване, поради което да е погасено
правомощието на държавата да наложи административно наказание за
извършеното деяние. Взема становище да е допуснат съществен порок при
описанието на нарушението чрез непосочване дали автомобилът се е движил
в посока по намаляване или увеличаване на километража на пътя. Намира, че
по този начин е препятствана възможността да се установят
местоположението на знака, регулиращ скоростта, и на превозното средство.
Моли електронният фиш да бъде отменен. С молба с вх. № 99227/06.12.2022
г. от адв. П. В., с пълномощно по делото, се поддържа движението на
процесния автомобил да е заснето от техническото средство извън зоната на
действие на знака, въвеждащ ограничение на скоростта. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на
1
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява
неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без
контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и
да е отчетена максимално допустима грешка в полза на водача от измерената
скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш
да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от П. Т. Н., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката
на 17.06.2022 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по
преписката, а жалбата е подадена чрез ОДМВР – Пловдив на 20.06.2022 г.,
поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 16.06.2020 г. в 08:43 часа по републикански път II-64 на км 50+000 в
посока от с. Труд към гр. Пловдив жалбоподателката П. Т. Н. управлявала
собствения си лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. № *** със скорост
от 101 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта
или други забрани за движещите се превозни средства, поради което
разрешената максимална скорост предвид категорията на управлявания
автомобил била 90 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост
било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 529. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 104 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена
стойност на скоростта на движение от 101 км/ч.
За това деяние против жалбоподателката Н. в качеството й на собственик
на автомобила, с който е извършено нарушението, бил издаден обжалваният
Електронен фиш серия К № 3742259, с който й било наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева. В електронния фиш
2
било прието, че в посочения пътен участък е действало ограничение на
скоростта от 60 км/ч, както и че това е била разрешената стойност на
скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 5
от ЗДвП.
За използването на мобилната система за видеоконтрол тип TFR1-M с
фабр. № 529 на пътен участък км 50+000 от републикански път II-64 на дата
16.06.2020 г. не бил попълнен протокол съгласно приложението към чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. ДВ бр.6 от
16.01.2018 г.).
В посоката на движение от с. Труд към гр. Пловдив на км 49+800 от
републикански път II-64 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал
забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Към пътния знак
нямало поставена табела Т2, указваща зоната му на действие, поради което
забраната действала до кръстовището, находящо се на км 49+960 от път II-64.
Това кръстовище било сигнализирано на водачите на МПС с пътен знак А27
„Кръстовище с път без предимство отдясно“.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 2-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се изяснява, че процесното автоматизирано техническо средство с
идент. № 529 е преминало последваща метрологична проверка на дата
12.06.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и
че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при
движение над 100 км/ч.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от
клип № 22915, заснет от радар TFR1-M № 529 (лист 17 от делото), се
установява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. №
***, стойността на измерената скорост е 104 км/ч, а заснемането е извършено
на 16.06.2020 г. в 08:43 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** (лист 21 от делото) се
изяснява, че същото е собственост на жалбоподателката П. Т. Н..
От писмо с вх. № 66724/19.08.2022 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 11 от делото) се установява, че към дата
16.06.2020 г. на пътния участък км 50+000 от републикански път II-64 в
посока на движение от с. Труд към гр. Пловдив не са въведени забрани или
ограничения на скоростта с пътни знаци, като участъкът попада извън зоната
3
на действие на пътен знак В26 (60 км/ч). Установява се още, че посоката на
нарастване на километража на пътя е от с. Труд към гр. Пловдив, като в тази
посока пътен знак В26, сигнализиращ забрана за движение със скорост по-
висока от 60 км/ч, е поставен на км 49+800. Изяснява се, че към пътния знак
В26 няма монтирана допълнителна табела Т2, указваща определено
разстояние, за което да важи въведеното със забранителния знак ограничение
на скоростта. Установява се и че зоната на действие на пътния знак В26 (60
км/ч) на км 49+800 е до км 49+960 от път II-64, където започва кръстовище.
Доказва се, че към пътния знак В26 (60 км/ч) е поставен и знак А27.
От Техническото описание и инструкция за експлоатация на мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M
(лист 38-48 от делото) се изяснява, че обсегът на радара е от 60 до 120 метра,
като в режим на измерване „М“ разстоянието на действие е около 100-120
метра за леки автомобили.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
16.06.2020 г. в 08:43 часа по републикански път II-64 в посока от с. Труд към
гр. Пловдив жалбоподателката П. Т. Н. е управлявала собствения си лек
автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. № *** със скорост от 101 км/ч.
Точното място на извършване на нарушението по протежението на път
II-64 обаче не е несъмнено и безспорно доказано по делото предвид
събраните противоречиви доказателства досежно това съставомерно
обстоятелство.
Отделно от това съдът приема, че в хода на производството по
осъществяването на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката е допуснато съществено и неотстранимо процесуално
нарушение, което влече незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш
и се явява самостоятелно основание за неговата отмяна. Това нарушение
представлява несъставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за използването на процесното техническо средство тип
TFR1-M с № 529 на мястото и за датата, на които е прието в ЕФ да е
извършено нарушението. По делото с писмото на лист 35 от въззиваемата
страна изрично е изискано да бъде представен екземпляр от протокола за
използване на АТСС, ако такъв е съставен. От постъпилия отговор с писмо с
вх. № 96705/29.11.2022 г. (лист 36 от делото), прието като писмено
доказателство в процеса, се установява, че протокол за използването на АТСС
тип TFR1-M с № 529 на 16.06.2020 г. на път II-64, км 50 не е наличен.
Съгласно Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2214/2020 г. на
Административен съд – Пловдив, щом АТСС е мобилно и разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от Наредбата не съдържа предпоставки за изключения, то
отсъствието на протокола е винаги съществен пропуск.
Същевременно по делото е представен протокол за използването на
същото техническо средство и от дата 16.06.2020 г., но за осъществяван
4
видеоконтрол на различно място – на км 48 от републикански път II-64. Това
място обективно отстои на 2 километра от пътния участък, посочен за място
на извършване на нарушението в обжалвания електронен фиш.
Видеоконтролът на км 48 от път II-64 е осъществяван в периода от 07:30 ч. до
09:30 ч., в който интервал от време се твърди да е извършено и процесното
деяние (в 08:43 часа на 16.06.2020 г.). При тези факти възниква съмнение и
неяснота на кое място в действителност е заснето движението на процесния
автомобил с рег. № *** от автоматизираното техническо средство, а оттам и
къде е осъществено деянието. Предвид очертаната със съдържанието на
електронния фиш фактическа рамка на обвинението извън предмета на
доказване по делото е останало обстоятелството какво е било действащото
ограничение на скоростта на км 48 от републикански път II-64.
Жалбоподателката също не се е защитавала по такова фактическо обвинение в
хода на процеса. Приемането за пръв път със съдебното решение на различно
място на извършване на деянието би представлявало съществено изменение
на обстоятелствата на нарушението. В такава хипотеза съгласно чл. 63 от
ЗАНН съдът не разполага с правомощие да потвърди електронния фиш, тъй
като жалбоподателката би се оказала наказана по ново и непредявено й
обвинение, по което е била лишена от възможност да се защитава.
Категорично се доказва по делото, че при разположение на АТСС на
километър 48 от път II-64 не е възможно да бъде установено и заснето от
това техническо средство деяние, което да е извършено на км 50 от същия
път, както е прието в електронния фиш. Съгласно Техническото описание и
инструкция за експлоатация на процесното АТСС, раздел III „технически
характеристики“, т. 1 „радар“ се установява, че разстоянието на действие, или
обсегът на радара е от 60 до 120 метра в зависимост от избрания режим.
Съгласно т. 3.2 „Панел - Радар контрол“ в прозорец „Обсег“ се определя
разстоянието на действие на радара, като в режим „М“ то е около 100-120
метра за лек автомобил, а в режим „Т“ – два пъти по-малко или около 50-60
метра за лек автомобил. На фиг. 7 (лист 45 от делото) е обозначено
местоположението в статичното изображение на индикатора за обсег на
радара. В приетите по делото снимки от клип № 22915 от радар № 529 от
16.06.2020 г. е посочено, че техническото средство е извършвало измерване в
режим „М“, при който съгласно горепосочените правила, както и раздел VII
„Указания за експлоатация“, т. 4 (лист 47 от делото) обсегът на радара е 100-
120 метра. По тези съображения съдът приема, че АТСС от тип TFR1-M,
разположено на км 48 от републикански път II-64, предвид техническите си
характеристики не би могло да заснеме движението на процесния лек
автомобил на разстояние 2 километра, а именно на км 50+000 от същия път.
Следователно представеният по делото протокол не е годно доказателство, че
за участъка от пътя, посочен като място на извършване на нарушението в ЕФ,
е спазено изискването по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
съставянето на протокол за използването на мобилното АТСС. Така
мотивиран, съдът изключи от доказателствата по делото като неотносим
5
представения от ОДМВР – Пловдив протокол за използването на АТСС на
различен участък от пътя спрямо мястото на нарушението по обжалвания
електронен фиш и прие, че за мястото, посочено във фиша, няма съставен
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
С последната разпоредба е регламентирано задължение за контролния
орган при всяко използване на мобилно АТСС да съставя протокол съгласно
приложението към Наредбата. Предвидено е протоколът да се попълва при
всяка смяна на мястото/участъка за контрол (чл. 10, ал. 2), като при работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът следва да се попълва
за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението
на уреда (чл. 10, ал. 3). В настоящия случай за установяване на нарушението е
използвана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M. Същата съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП представлява мобилно АТСС. Изискването за
съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е самоцелно, тъй
като той изпълнява важна доказателствена функция в процеса. Липсата на
редовно съставен протокол означава и липса на доказателство по делото за
спазването на нормативно предвидения ред за установяване на нарушението
чрез използването на мобилно техническо средство. Същевременно
доказателствената тежест в процеса се носи единствено от
административнонаказващия орган, поради което той следва да понесе и
последиците от доказателствената непълнота за законосъобразното
провеждане на процедурата. Доколкото изискването за попълване на
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е установено
като елемент от процедурата при използване на мобилно АТСС за контрол, то
несъставянето му винаги ще съставлява процесуално нарушение. Настоящият
съдебен състав приема, че това нарушение е от категорията на съществените,
поради което то влече незаконосъобразност на електронния фиш, издаден в
резултат на така опорочената процедура. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. служи като доказателство в процеса за
редица обстоятелства, които имат съществено значение за преценката за
законосъобразното установяване на нарушението, но същевременно при
липсата на съставен протокол те не могат да бъдат установени по друг начин.
На първо място съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. е задължително, защото той е доказателство относно
мястото и времето на извършване на нарушението, мястото на контрол и къде
е разположено техническото средство, посоката на движение на
контролираните МПС, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно
въведените ограничения на скоростта на движение, режима на измерване,
начало и край на работа, къде е било разположено техническото средство – в
лек автомобил, на мотоциклет или е било временно разположено на пътя, във
време на движение ли е направено заснемането или не, доколкото е предвиден
различен ред за ангажиране на отговорността в тези случаи. По делото се
6
твърди, че заснемането е извършено с мобилно АТСС тип TFR1-M, но
информация относно мястото на контрол не би могла да се изведе и по реда
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., т.е. от снимката на
разположението на уреда, тъй като такава снимка също липсва.
На следващо място липсата на попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. препятства възможността да се извърши
преценка дали е спазено правилото по чл. 11, ал. 2 от Наредбата.
Разграничават се три хипотези на установяването и заснемане на нарушения:
1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство и
във време на движение. В първите две хипотези за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове. Изключение от реда за издаване на електронен фиш е въведено
единствено за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на
движение, за които нарушения електронни фишове не се издават.
Обстоятелството към коя от разгледаните хипотези попада всеки отделен
случай се установява отново от съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата. Тъй като в настоящата хипотеза такъв протокол липсва в
обективната действителност, то отново може само да се предполага дали
процедурата е била спазена. От своя страна санкционирането с ЕФ на деяние,
попадащо в хипотезата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, би представлявало
съществено процесуално нарушение. При липсата на съставен протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. спазването на това
процесуално изискване не може да бъде установено по друг начин, а
доказателствената непълнота - да бъде санирана. Това отново доказва
съществения характер на допуснатото процесуално нарушение. В този смисъл
Решение № 1412 от 24.06.2019 г. по к.а.н.д. № 1253/2019 г. на
Административен съд – Пловдив.
По делото не се доказва и да е спазено изискването по чл. 6 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г., а именно използваното техническо средство да е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Спазването на тези изисквания
представлява гаранция за законосъобразното измерване при използването на
процесната мобилна система за видеоконтрол на скоростта на МПС. Съгласно
чл. 9, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. служителят включва
автоматизираното техническо средство или система и извършва
необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания
контрол. Неясно остава по делото дали са били извършени необходимите
първоначални настройки и от кое лице. При липса на протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., както и на каквито и да било други
доказателства в тази насока, то изводът дали АТСС е монтирано и използвано
съгласно нормативните и изискванията на инструкцията за експлоатация би
почивал единствено на предположения. Административнонаказателната
отговорност от своя страна обаче не може да бъде осъществена въз основа на
7
предположения.
В заключение не би могло да се приеме, че несъставянето на протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не е процесуално
нарушение от категорията на съществените. Противното би обезсмислило
съществуването на разпоредбата, както и необходимостта от попълването за в
бъдеще на посочения протокол при използването на мобилни АТСС за
контрол, ако липсата на протокола не влияеше съществено на
законосъобразността на процедурата. Подобно становище от гледна точка на
последиците си би могло да се равнява и на мълчалива отмяна на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Същевременно трайна е съдебната практика на административните съдилища
в страната относно характера на липсата на съставен протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредбата като самостоятелно съществено процесуално нарушение – така
Решение № 1120 от 03.06.2021 г. по к.а.н.д. № 1113/2021 г. на XXIII състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по
к.а.н.д. № 2214/2020 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1991
от 27.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1557/2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2017 от 28.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2314/2019 г. на Административен съд – Варна; Решение № 115 от
22.10.2019 г. по к.а.н.д. № 119/2019 г. на Административен съд – Ямбол;
Решение № 229 от 05.05.2017 г. по к.а.н.д. № 146/2017 г. на
Административен съд – Пазарджик; Решение № 32 от 20.02.2019 г. по
к.а.н.д. № 5/2019 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 533 от
08.05.2018 г. по к.а.н.д. № 228/2018 г. на Административен съд София –
област; Решение от 18.11.2019 г. по к.а.н.д. № 97/2019 г. на
Административен съд – Силистра; Решение № 273 от 25.10.2019 г. по
к.а.н.д. № 246/2019 г. на Административен съд – Кюстендил.
Съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 314, ал. 1
от НПК за цялостна служебна проверка на законосъобразността и
обосноваността на електронния фиш указа на административнонаказващия
орган да представи по делото необходимите доказателства за съставянето на
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. До
приключване на съдебното следствие протоколът не е представен, като вместо
това е постъпил отговор, че такъв протокол не е наличен (с писмо на лист 36
от делото). По тези съображения съдът приема, че е допуснато съществено и
неотстранимо процесуално нарушение, а обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че основателно е
възражението извършеното деяние да не попада в обхвата на действие на
пътен знак В26, с който да е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Зоната на действие на пътния знак В26, разположен на км 49+800 от път II-64,
се определя съгласно правилото на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г.
за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Същото гласи, че въведената
забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до
8
следващото кръстовище. От приетата като писмено доказателство справка
от ОПУ – Пловдив /на лист 11 от делото/ се установява, че на км 49+960 от
път II-64 се намира кръстовище с републиканския път. Следователно
участъкът на км 50+000 от път II-64 в посока от с. Труд към гр. Пловдив не
попада в обхвата на действие на пътния знак В26 (60 км/ч). Събраните по
делото доказателства изцяло потвърждават този извод. При съобразяване на
разположението един спрямо друг на интересуващите делото обекти се
установява, че в посоката на движение по нарастването на километража на
пътя пътният знак В26 (60 км/ч) е разположен км 49+800, след него на км
49+960 се достига до наличното кръстовище, което прекъсва въведената със
знака В26 забрана за движение със скорост по-висока от сигнализираните 60
км/ч, и едва след това – на км 50+000, е приетото в електронния фиш като
място на извършване на нарушението.
При надлежно поставен пътен знак А27, за който от писмото на лист 11
от делото се установява да е монтиран именно във връзка с организацията на
движението в районна на крайпътния обект, то на водачите на МПС не може
да се вменява в тежест да извършват преценка дали указанието по пътния
знак за предстоящо кръстовище съответства на действителното правно
положение, за да преценят дали да го спазват. Напротив, знакът А27 е
законосъобразно поставен, поради което той поражда правно действие, като в
случая предупреждава водачите, че предстои „кръстовище с път без
предимство отдясно“, каквото е и наименованието на знака съгласно чл. 42,
ал. 2 от ППЗДвП. По този начин водачите на МПС, включително и
жалбоподателката Н., преминавайки покрай пътния знак А27, възприемат, че
същият им указва, че мястото, на което се пресичат републиканският път и
входът/изходът на крайпътен обект „Амек тойс“, представлява кръстовище.
Следователно в съзнанието си жалбоподателката е действала с представата,
че забраната, въведена със знака В26 (60 км/ч) на км 49+800, е прекъсната.
По гореизложените съображения съдът намери жалбата за основателна, а
електронният фиш за незаконосъобразен, поради което той трябва да бъде
отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и
основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя.
Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е извършването на
разноски от жалбоподателката в пълния претендиран размер, като в договора
за правна защита и съдействие, приложен на лист 6 от делото, е удостоверено,
че адвокатското възнаграждение е заплатено изцяло и в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като възнаграждението
9
е уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. Щом претендираните от жалбоподателя разноски са
уговорени в минимален размер, то те не следва да бъдат намалявани под този
най-нисък предел. По тези съображения възражението за прекомерност е
неоснователно, а искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
следва да бъде уважено в пълния си заявен размер от 300 лева.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3742259 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на П. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на П. Т. Н., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10