Решение по дело №59/2021 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е   № 44

 

Гр. Разград, 7 април 2021 год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                   

при секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора …………..  разгледа докладваното от съдията дело №59 по описа за 2021 год.  и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.197, ал.2 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Ресахюел“ ЕООД, с.Раковски, обл.Разград против Решение №8/25.01.2021г. Директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено оспореното пред него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. №С210017-023-0000058/ 13.01.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че тези актове се явяват незаконосъобразни, като издадени при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел.  С оглед на това се иска от съда да ги отмени, ведно със следващите от това последици.

          Ответникът по жалбата е депозирал писмено становище, в което  заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, като претендира и заплащане на разноски по производството.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

           Събраните писмени доказателства установяват, че срещу жалбоподателя има висящо ревизионно производство във връзка с установяване на задължения по ЗКПО, възложено със ЗВР №Р-03001720008441-020-001/31.12.2020г. (л.57). Ръководителят на ревизията е депозирал Искане за предварително обезпечение на задължения и мотиви за налагане на ПОМ №Р-03001720008441-039-001/08.01.2021г. до публичния изпълнител (л.59). Като мотиви е посочил, че в хода на ревизионното производство са установени недекларирани приходи от ЕКАФП и от земеделска дейност, както и неправилно отчетени разходи за осигуровки и командировки. При констатираните към момента данни очакваният размер на допълнително начисления корпоративен данък е 175 000 лв. и съответната лихва върху него е 14 826, 46 лв. към 08.01.2021г., поради което налагането на ПОМ е необходимо с цел да се предотвратят извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, което ще направи невъзможно или значително затруднено събирането на публичните вземания. Към искането са приложени справки за декларираните банкови сметки и имущество на дружеството. Въз основа на тези обстоятелства с ПНПОМ изх. №С2100017-023-0000058/ 13.01.2021г. публичният изпълнител е наложил запор върху наличните и постъпващи суми по банковите сметки на жалбоподателя за сумата до 189 826, 46 лв., запор върху земеделска техника ( колесен трактор с рег. № ** *****) и запор върху МПС (леки автомобили „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. №******** и модел „Каравел“ с рег. № ****** **). ПНПОМ е обжалвано по административен ред пред Директора на ТД на НАП, който със свое Решение №8/25.01.2021г. е оставил жалбата без уважение. Това решение и потвърденото с него ПНПОМ са предмет на съдебен контрол в настоящето производство. 

Съдът намира, че оспорените актове са валидни, като издадени от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на регламентираните в ДОПК срокове. По своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на закона. В хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила и норми.

Процесните актове са постановени и в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел.  Съгласно разпоредбата на чл.197, ал.3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл. 195, ал.5 ДОПК. В казуса жалбоподателят не твърди и не ангажира доказателства, че е представил надлежно обезпечение.

Налице са били и предпоставките на чл.121, ал.1 ДОПК.  Според цитираната правна норма ПОМ се налагат с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и данъчно-осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Следователно законодателят въвежда изискването предварителни обезпечителни мерки да се налагат при констатирана и обоснована опасност, че изпълнението на очакваните по размер задължения ще бъде невъзможно или сериозно затруднено. В казуса приходните органи са посочили, че евентуалният размер на допълнително начисления корпоративен данък ще бъде около 175 000 лв., върху който ще се начисли и следващата се лихва. При липсата на достатъчно парични средства по банковите сметки и достатъчно активи на дружеството, правилно и обосновано публичният изпълнител е приел, че съществува реална опасност да стане невъзможно или значително затруднено събирането на публичните задължения без налагане на ПОМ. При издаване на ПНПОМ той е обвързан от заявените в искането на  ревизиращия орган очаквани резултати и не разполага с възможността сам да ги преценява и да определя евентуалния размер на публичните задължения. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 142, ал. 1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на § 2 от ДР ДОПК, съгласно която законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване. С оглед на това съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсва яснота какъв е размерът на публичните задължения за които са наложени процесните ПОМ. По своя характер предварителните обезпечителни мерки са привременни и с ограничено по време действие (чл. 121, ал. 4, във вр. с ал. 5 от ДОПК). Ако в хода на ревизионното производство не бъдат установени публични задължения или установените са в по-малък размер, действието на обезпеченията не се продължава по реда на чл. 121, ал. 6 от ДОПК и те губят сила.

При налагане на ПОМ публичният изпълнител е съобразил принципа на съразмерност. Наложените обезпечителни мерки не накърняват повече от необходимото интересите на длъжника. Не се ангажират и доказателства, които да установяват, че те са довели до пълно възпрепятстване на неговата дейност. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че жалбоподателят разполага с възможността по реда на чл. 229 от ДОПК да поиска разрешение за неотложни плащания във връзка с дейността му.

Предвид така изложените съображения съдът намира, че публичният изпълнител е наложил ПОМ, които съответстват на обезпечителната нужда и са ограничени по размер до предполагаемия размер на задълженията, поради което те са съобразени с материалния закони и преследваната от него цел.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че подадената  жалба е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да се присъди претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в размер на 500 лв., който  е определен съобразено с разпоредбата на чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, във връзка с нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в минимален размер.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ресахюел“ ЕООД, с.Раковски, обл.Разград против Решение №8/25.01.2021г. Директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено оспореното пред него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. №С210017-023-0000058/ 13.01.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА „Ресахюел“ ЕООД, с.Раковски, обл.Разград да заплати на ТД на НАП Варна сумата от 500 (петстотин) лева – дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

СЪДИЯ : /п/