Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№                                                     гр. Асеновград, 08.01.2021г                         

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV  гр.   с-в в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря ЮРИЯ КИСКИНОВА    като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 63   по описа за 2019г. и като обсъди:

 

 

  Предявен    иск   с правно основание чл.49  вр чл.45   от ЗЗД.

              

              И.В.Т., с постоянен адрес ***     моли  да бъде   постановено решение, с което да бъде    осъден „КОПСИС –ТРАНС“ ООД , със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул. „Бяла река“ № 16 А да й заплати сумата от 10 000лв обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки, стрес и страдания вследствие на трудова злополука от 15.05.2018г в автобус на превозвача „КОПСИС-ТРАНС“ ООД, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.05.2018г до окончателното изплащане. Претендира разноските в производството. Твърди, че живее в гр. Пловдив, а местоработата й е в Районен съд Карлово като административен секретар.  Ищцата всеки ден пътува с автобус за работа, на 15.05.2018г при отИ.е на работа в 8.00ч сутринта се качила на градски автобус № 4 от спирка на бензиностанция „Мура“ в гр Карлово и закупила билет на превозвача „КОПСИС ТРАНС“ ООД. Нямало места и като правостояща се хванала за дръжката на седалката в атобуса, автобусът рязко потеглил, от което в стремежа да се задържи ръката й изхруптяла в дясното рамо и почуствала остра и силна бока, от което й станало лошо, притъмняло й пред очите и паднала на пода на автобуса. Хората около нея я вдигнали и помогнали да седне на седалката. Докато стигне спирката,  на която слизала до съда, ръката й се подула, повикала сина си който я закарал в ДКЦ І Пловдив ЕООД гр Пловдив, където при извършен преглед е  установена фрактура на туберкулум майор.  От издадения амбулаторен и болничен лист от същия ден от „Здраве 2000“  ООД гр Пловдив, както и впоследствие от ДКЦ І Пловдив е видно, че в резултат от пренатоварване на костно-мускулната система и падането при рязкото потегляне на автобуса ищцата е получила счупване на горния край на раменната кост на дясната ръка. На 13.06.2018г е проведен вторичен преглед и поставена диагноза „счупване на горния край на раменатта  кост“, извършени са изследвания. За ПТП е съставен констативен протокол, а зпололуката е декларирана в ТП на НОИ  от 18.05.2018г. , и с Разпореждане от 01.06.2018гна ТП на НОИ Пловдив  декларираната злополука е приета за трудова по чл. 55 ал.2 КСО. Превозвачът  - ответник в производството към момента на инцидента има валидна задължителна застраховка „Злополука на пътниците“ към ЗАД Армеец. Ищцата е поискала от застрахователя изплащане на застрахователно обезщетение, но й е било отказано тъй като не била налице трайно намалена работоспособност, и застраховката не покривала нейния случай. Ищцата е претърпяла в резултат на  злополуката силни страдания, болки стрес и обездвижване на дясната ръка.  Търпяла е болки в раменната част и затруднение в движенията до края на септември 2018г, а и до момента при промяна на времето, резки движения, вдигане на тежко изпитва силни болки в раменната част. Ангажира доказателства, претендира разноски.

                Ответникът   признава, че е превозвач осъществяващ обществен превоз на пътници, включително към 15.05.2018г по вътрешноградска линия № 4, че на 15.05.2018г между страните е сключен валиден договор за превоз, както и че на посочената дата ищцата е  претърпяла инцидент по време на превоз, квалифициран като трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал.2 от КСО. Не оспорва и  обстоятелството, че   има валидна задължителна застраховка злополука на пътниците сключена със ЗАД Армеец. Признава и обстоятелството, че е налиц отказ от страна на ЗАД Армеец да изплати обезщетение въз основа застрахователната полица на ответника. Оспорва твърдението на  ищцата, че получените от нея травми са  причинени вследствие на рязко тръгване на автобуса от автобусната спирка на бензиностанция „Мура“ в гр Карлово , като твърди че са в резултат от рязко спиране, извършването на което се е наложило от обстоятелството че  лек автомобил  е засякъл изненадващо пътя на автобуса при потеглянето му, което действие е извършено с цел да се предотврати ПТП. Оспорва наличието на противоправно поведение на водача на автобуса. Оспорва и твърдението да е съставен протокол за ПТП за настъпилото произшествие. Поради това счита, че отговорността за вредите причинени на ищцата следва да бъде търсена по реда на чл. 557 КЗ от Гаранционен фонд. Оспорва твърдението вредите да са в причинна връзка с поведението на водача на автобуса. Твърди, че освен валидна застраховка злополука е имал към датата на събитието и валидна задължителна застраховка ГО на автомобилистите, слючена със ЗК ЛЕВ ИНС АД въз основа застрахователна полица от 01.10.2017г. Ангажира доказателства, претендира разноски.

                ЗК ЛЕВ ИНС АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, конституиран  в хода на производството   като трето лице помагач на страната на ответника, не оспорва, че  автобусът на ответнико дружество  е застрахован при  ЗК ЛЕВ ИНС АД по  задължителна застраховка ГО  по полица  BG /22/117002621287, валидна към 15.05.2018г. Оспорва вината на водача на застрахования автобус за настъпване   на процесното събитие, оспорва твърдението на ищцата, че е пострадала при рязко потегляне на превозното средство, в което се е возила като пътник.  Счита, както и ответника че ищцата  е пострадала при рязко спиране, дължащо се на непозволена маневра на друг автомобил, водачът на който с действията си е засякъл тръгващия от спирката автобус. Твърди , че отговорността на застрахователя по посочения вид застрахователен договор е обусловена от наличие на виновно противоправно поведение за причиняване на вредите от страна на застрахованото лице, а от представените писмени доказатетелства не се установява виновно противоправно поведение на застрахования по застраховка ГО при ЗК Лев инс АД. В случая не е налице покрит по застраховка ГО на автомобилистите риск, с оглед на което отговорността на застрахователното дружество не може да бъде ангажирана.

               След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:  При прегледа на ищцата проведен на 15.05.2019г е установено наличие клинични и рьо данни за счупване на дясна раменна кост, силно ограничени и болезнени движения На ищцата са извършени пакет образна диагностика, кав ДКЦ Пловдив ЕООД гр Пловдив, установена е фрактура на туберкулум майор. Ищцата е ползвала отпуск по болест, считано от 15.05.2018г до 28.05.2018г, 29.05-27.06.2018, 28.06-28.07.2018г, За причиненото увреждане и обстоятелствата, при които е причинено е уведомено ТП НОИ Пловдив и с Разпореждане № 5104-15-158/01.06.2018г  декларираната злополузка станала с И.В.Т.  на 15.05.2018г е приета за трудова   по чл. 55 ал.2 от КСО. При извършения преглед на ищцата на 13.06.2018г  е съобщено от пациента че след проведено лечение не се съобщава за подобрение.  Ответникът е уведомил ЗАД Армеец(при когото има сключена задължителна застраховка Злополука на пътниците по  застрахователна полица BG /11/218000001606 от 08.01.2018г)  с писмо от 29.05.2018г, че на 15.05.2018г в автобус на ответното дружество с ДКН РВ 9500 СХ е станал инцидент, при който е пострадала жена- застрахователна полица,писмо.  Ищцата е подала заявление  за изплащане на обезщетение за настъпила щета до ЗАД Армеец АД София, ул Жолио Кюри № 20 и в образуваната преписка по щета № 26018013000004 е била уведомена че по договора за застраховка злополука  напътниците на ответното дружество няма валидно покритие за риска временна загуба на трудоспособност вследствие злополука, поради което липсва основание за изплащане на обезщетение по предявената претенция.  Горното се установи от представените и приети по делото в заверени преписи, неоспорени от от страните: амб лист № 001880/15.05.2018г, болн лист  №№ Е20170474791, Е20181609236, Е20181609499, декларация вх № 5101-15-142/18.05.2018г, писмо изх № 1-5815/06.08.2018г. Ответникът има валидна застраховка злополука на местата към датата на събитието въз основа застрахователна полица BG/22/117002621287  от 01 .10.2017г със срок на валидност  -2.10.2017-01.10.2018г.(л.20).

               Съгласно заключението на СМЕ, което съдът кредитира като пълно компетентно и безпризстрастно изготвено, при трудовата злополука получена на 15.05.2018г, лицето е получило закрито счупване на голямата издатина на горната част на дясна раменна става, този вид травми причиняват трайно затруднение на движенията в областта на рамото за период от 60-70 дни при добро протичане на оздравителния процес. Според експерта механизма при такъв вид увреда е отломъчен има и изтръгване(отломване) на част от костта( големия израстък) при рязко съкращаване на мускулатурата, захващаща този участък.  Според вещото лице периода на лечение на това увреждане е първоначално зарастване на фрактурата за периода от 25-30 дни, след което възстановяване на движенията, което е по дългата и по продължително болезнената част отлечението. В заключение е посочил, че и при рязко тръгване или спиране се създава начално ускорение на тялото, което е било първоначално в покой спрямо автобуса и няма разлика дали автобуса рязко потегля или рязко спира за причиненото увреждане. Изслушано в с з вещото лице заявява, че дали е тръгвал или спирал автобуса тялото от нулата ще се изсреля  напред или назад, в този случай тя получава някакво ускорение в резултат на което се получава травма.

               Заключението на първоначалната СМЕ е оспорено и е назназена повторна СМЕ. Вещото лице в заключението е посочило, че  ищцата е диагностицирана с фрактура на голяб туберкул на дясна раменна кост, от медицинската документация не става ясно за какъв подтип фрактура на туберкул става въпрос, а това е необходимо за  разбиране механизма на тлравмата. Според експерта физическото възстановяване след този тип увреди варира от пълно възстановяване за 60-90дни до частично възстановяване с дефицит на обема движения в ставата за период до и над 12 месеца.

             Съгласно заключението на допуснатата АТЕ, което съдът кредитира като пълно компетентно и безпристранстно изготвено,  е налице денивелация на терена, като средния наклон на пътя при изкачване е 5,5%. Експертът е посочил, че предвид заключението на СМЕ и показанията на пострадалата че е била с дясната си ръка по посока на движение на автобуса, а травмата на дясното рамо е получена при рязко съкращаване на мускулатурата, следва извода че травмата може да се получи при потегляне на автобуса, тъй като тогава инерцията на тялото ще се стреми да го отдалечи от седалката и дръжката и ще има сила на опън за ръката и работа, а при спиране силата би била при натиск. По отношение на спирачнто закъснение при предприемане на т н конфронтабилно спиране, при което пътниците няма да загубят равновесие е посочено, че  ускорение или спирачно закъснение в интервала 1,5-2,0 м/с е в границата на комфортното, а границите на нормалното спирачно закъснение при интензивно движение в града е 2-4 м/с, при всяка промяна на скоростта на автобуса когато възникват ускорения телата на пътниците ще изпитват тези ускорания и ще се пораждат сили в опорите, т е ще има движение на пътниците в автобуса(залитане).

                Ищцата И.Т., в обясненията дадени по реда на чл. 176 ГПК завявявава, че е била разположена странично спрямо посоката на автобуса при настъпване на произшествието, хванала се за дръжката на първа дясна седалка, била на второто стъпало , в този момент качвайки се на горното стъпало за да влезе в салона на автобуса, той потеглил и ръката й останала на дръжката и тя паднала. Хората станали, вдигнали я, сложили й я на първа дясна седалка , която била празна, не помни точно какво е станало, като твърди че направо загубила съзнание от болка, свестила се една спирка преди съда, преди да слезе.

            В хода на производството бяха събрани гласни доказателства.  Св Г. И.(син на ищцата) заявява, че майка му живее в Пловдив и работи в Карлово, пътува с автобус до там. В болнични е била около два месеца и половина. Свидетелят узнал за случката, когато му се обадили по телефона от Карлово да отиде да я вземе защото е паднала в рейса.   Когато отишъл, я намерил в състояние - била се свила и казала че я боли ръката. Свидетелят и ищцата отишли в Пловдив , минали преглед след това направили снимка и им казали, че ръката е счупена. Твърди, че не е могъл да види рамото на майка си, тъй като я боляла ръката и нямало как да я съблече, ръката й била посиняла, и много я боляла. След това не е можела да се обслужва сама, а сестрата на свидетеля ходела да й помага да се обслужва, за храненето се справяла с лявата ръка. Това състояние продължило повече от два месеца, през това време си била в къщи. Знае че още я боли ръката,  последно  2019г ходила на рехабилитация в гр Стрелча. Заявява, че ищцата няколко месеца след инцидента ходела в Девин на рехабилитация. Сестра му обслужвала майка си в продължение на месец, майка му пиела обезболяващи, ходел да я вижда. Св С.Н.(работи с ищцата ) знае за инцидента, видяла ищцата същата сутин  на инцидента, тя минала покрай нея много бързо. На въпрос на свидетеля какво се е случило, разказала че е паднала в автобуса. Ищцата казвала, че я боли и не била на себе си, държала ръката плътно до тялото. Св Н. заявява, че ищцата два месеца и половина я нямало на работа, върнала се в края на лятото и вижда че трудно си съблича якето , казвала й е че е имала нужда от помощ за ежедневни неща. Ищцата й е казвала, че вече внимава в автобуса и има страх когато се качва ва в него. Св И. К.(колега на ищцата) знае че  ищцата живее в Пловдив и пътува с обществен транспорт, знае за инцидента, видял ищцата сутринта на инцидента като идвала на работа, твърди че в този ден идвала вяло към съда и придържала едната си ръка. След около час свидетелят отишъл да я попита нещо и тогава му казали, че е отишла на лекар. Също твърди ,че два месеца и половина или три месеца е отсъствала от работа, обличането й е трудно, и по-често си почива. Според свидетеля ищцата не е така активна като преди. Св Р. П.(шофьор на автобус при ответника) е управлявал автобус по линиите Карлово- Сопот, спомня си инцидента. Твърди, че по време на движение на автобуса кола му засякла пътя, натиснал спирачките и по-късно разбрал че има паднала жена. Не разрал веднага. Твърди, че спирката обозначена с табела срещу бензиностанция „Мура“ в Карлово няма джоб, автобусът спира на пътното платно. Автомобилът от едната лента влязъл рязко пред автобуса, а лентите на платното са две, шофьорът натиснал спирачки, за да предостврати удара, колата продължила, продължил и той. Твърди, че автобусът не е спрял, а само намалил скоростта, а от кондуктора малко по-късно на края на курса разбрал че има пострадало лице, кондукторът му казал че има паднала  жена. Твърди, че не е имало  викове, свидетелят не е сигнализирал никого за това засичане. Твърди, че ако не е спрял е щял да удари колата, колата идвала зад автобуса, изпреварила го и влязла рязко пред автобуса. Св Г.К., работила при ответника като кондуктор от март 2018г до август 2018г, обслужвала е градския автобус , линия № 4. Спомня си част от инцидента с пътничката, въвеждала е лични данни за картата на друга пътничка, когато чула писък от жена, обърнала се и видяла че жената е паднала. Доста хора се скупчили около нея и й помогнали да стане. Свидетелят видял ищцата чак когато е била паднала и хората я вдигали, била е паднала близо до задните стълби. Според свидетела автобуса е бил тръгнал когато е чула писъка, на същия ден казали  във фирмата за инцидента.

             При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод,   че е предявен  иск   с   правно основание чл. 49 вр чл. 45   от ЗЗД -   за репариране    имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на    неправомерно поведение на  служител на ответника  на 15.05.2018г. Предявеният  иск  е допустим   при наличие на правен интерес.

             Разгледан  по същество.  Не се спори по делото, че на 15.05.2018г, ищцата се е намирала в автобус, собственост на ответното дружество, когато е получила травматични увреждания. Не е спорно по делото какви са получените от ищцата травматични увреждания, както и  че в резултат на тях ищцата е била в болнични продължителен период от време, не се оспорва от ответника търпените болки и страдания в резултат на така получените увреждания. Спорен е въпросът  дали тези увреждания са получени в резултат на виновно поведение на служител на ответника. Твърди се от ищцата, че уврежданията са получени при рязко потегляне на автобуса шофиран от служител на ответника, от автобусна спирка Мура гр Карлово. Ответникът пък твърди, че увредите са получени при рязко спиране на автобуса, предприето за избягване на ПТП с автомобил. От неоспореното заключение на АТЕ, което съдът кредитира се установява по безспорен начин, че травмата може да се получи при потегляне на автобуса, тъй като тогава инерцията на тялото ще се стреми да го отдалечи от седалката и дръжката и ще има сила на опън за ръката и работа, а при спиране силата би била при натиск. Ето защо съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, за липса за виновно поведение от страна на негов служител.  Ето защо съдът не кредитира показаниятана св Панев и св К., тъй като противоречат на изводите на експерта.Или съдът намира за доказано по делото,  че на  15.05.2018г   ищцата е получила травматично увреждане в резултат неправомерно поведение на служител на ответника – при рязк опотегляне на автобуса от спирката, че травмата на ищцата е получена в резултат на виновно поведение на служител на ответника. Ето защо ответното дружество дължи репариране на причинените на ищцата   вреди,  като съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.       Съгласно заключението на СМЕ повторната, неоспорено от страните физическото възстановяване след този тип увреди варира от пълно възстановяване за 60-90дни до частично възстановяване с дефицит на обема движения в ставата за период до и над 12месеца.   От показанията на св И. се установява, че ищцата не е можела да се обслужва сама в първия месец, и е била подпомагана от дъщеря си, както и че в първите моменти е изпитвала силна болка. В подкрепа на неговите показания са и тези на св К. и Н., които също са видели че ищцата изпитва силни болки, според двамата ищцата  е изпитвала болки и след връщането си на работа същата есен. Ето защо съдът намира за доказани тдърдединята на ищцата за търпените от нея в резултат неправомерното поведение на служител на ответника вреди.    Съдът, като  взе предвид доказателствата по делото, че  оздравитеният период може да продължи между 60-90дни, както и за търпените болки от ищцата в продължение на два месеца, и обстоятелството че и към връщането си на работа  ищцата ищецът е била със затруднено движение на ръката, и доказателствата за наличие на страх да пътува с автобус след инцидента намира,  че справедливото обезщетение за   причинените й болки и неудобства  е в размер на    10000лв.                

     Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана. На основание чл. 86 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забава върху горната сума  в размер на законната лихва от датата на увреждането – 15.05.2018г  до окончателното изплащане. 

             При този изход на делото, направеното искане  и на основание чл. 78 ал.1  ГПК  ще се присъдят разноски в полза на ищеца в размер на 1550лв заплатено адвокатско възнаграждение.   

  Поради, мотивите изложени по-горе, съдът             

 

Р Е Ш И:

 

             ОСЪЖДА  „КОПСИС –ТРАНС“ ООД , със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул. „Бяла река“ № 16 А ДА ЗАПЛАТИ НА И.В.  Т. ЕГН **********,***      10 000(десет хиляди)лв обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки, стрес и страдания вследствие на трудова злополука от 15.05.2018г в автобус на превозвача „КОПСИС-ТРАНС“ ООД, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.05.2018г до окончателното изплащане, както и разноски по производството в размер на 1550(хиляда петстотин и петдесет)лв.

            Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: