Определение по дело №3492/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1363
Дата: 28 август 2019 г. (в сила от 6 септември 2019 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20192120203492
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

   ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Бургас, 28.08.2019 г.

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXI-ви наказателен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                         

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

като разгледа НЧД № 3492 по описа на РС-Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, ЕИК *********, срещу Постановление на РП- Бургас от 29.07.2019 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 367к/2002 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – Бургас /РУ Камено към настоящия момент/, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт. Сочи се, че в случая са налице данни за извършено престъпление по чл. 195, ал. 2 НК, поради което неправилно е било квалифицирано деянието.

 

Бургаският районен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания акт, намери за установено следното:

В материалите от досъдебното производство не се съдържат доказателства, кога е било връчено на жалбоподателя обжалваното постановление, поради което следва да се приеме, че жалбата е била депозирана в законоустановения в чл. 243, ал. 4 от НПК 7-дневен срок за обжалване. Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от лице имащо правото да обжалва – ощетено юридическо лице, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

От събраните доказателства се установява от фактическа страна следното:

 

Досъдебно производство № 367к/2002 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – Бургас /РУ Камено към настоящия момент/е било образувано на 18.11.2002 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.194, ал. 1 НК, за това, че на 03.11.2002 г. в село Вратица отнел чужди движими вещи  - 6.5 тона дизелово гориво на стойност 7800 лева, от владението на собственика „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, без негово съгласие и с намерение да ги присвои. В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

На 03.11.2002 г. в село Вратица, местността „Новите лозя“ служители на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД при извършена проверка констатирали, че към тръбопровода за дизелово гориво посока НХК- Карнобат е бил поставен от неизвестни лица кран 2 цола. От извършен баланс на прието и подадено гориво се установили липси от 6.5 тона гориво за дизелови двигатели, което възлиза в размер на 7800 лева.

 

С оглед изложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

В настоящото производството съдът има контролни функции и следва да провери законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, като съобрази и анализира събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателства и прецени дали изводите на прокурора се подкрепят от доказателствения материал. Т.е. съдът следва да констатира дали е налице посоченото от прокуратурата основание за прекратяване на наказателното производство. В проверката по чл. 243, ал. 5 НПК съдът също трябва да прецени дали на досъдебно производство са били извършени всички възможни следствени действия за установяване на обективната истина и дали разследващите са пропуснали да съберат относими доказателства. 

В случая представителят на БРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК - поради изтекла давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК наказателното преследване и изпълнение на наказанието се изключват, когато е изтекла предвидената от закона давност.

Досъдебно производство № 367к/2002 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – Бургас /РУ Камено към настоящия момент/е било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.194, ал. 1 НК, като наказанието, което се е предвижда за извършеното престъпление е „лишаване от свобода“ до осем години.  Давностните срокове са предвидени в чл. 80, ал. 1 от НК, като с оглед размера на предвиденото наказание за процесното престъпление, относима в случая е т. 3 на посочената норма и следователно давностният срок е в размер на 10 години.  

Предвид нормата на чл. 80, ал. 3 от НК давността за преследването започва да тече от довършване на престъплението. За да се прецени правилно дали в конкретната хипотеза е изтекла предвидената в закона давност, следва да се извърши проверка дали не е била налице някоя от предвидените в чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от НК предпоставки, при които се спира или прекъсва давността. По образуваното досъдебно производство няма данни да са били предприети действия от надлежните органи по преследване срещу конкретно лице, които да обуславят прекъсване на давността. Производството е било образувано срещу неизвестен извършител и по делото не е бил привлечен обвиняем. Също така липсват данни давността да е била спирана.

Както се установи по-горе в изложението престъплението, във връзка с което е било образувано прекратеното наказателно производство е възможно да е било извършено най-късно на 03.11.2002 г., датата когато е било констатирано монтирането на крана към тръбопровода. Следователно от тази дата - 03.11.2002 г. е започнал да тече срокът по чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК и е изтекъл на 03.11.2012 г.

Дори да се приеме въведената от жалбоподателя теза, че деянието е било неправилно квалифицирано в престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, вместо по чл. 195, ал. 2 НК с оглед размера на вредата, и за втората по-тежка квалификация отново е изтекла давността. За престъплението по чл. 195, ал. 2 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години. Предвид размера на наказанието в чл.  80, ал. 1, т. 2 от НК е предвиден 15 - годишен давностен срок. Давността е започнала да тече от 03.11.2002 г. и е изтекла на 03.11.2017 г. Ето защо съдът достигна до извод, че независимо дали деянието следва да се квалифицира по чл. 194, ал. 1 НК или по чл. 195, ал. 2 НК и в двата случая към настоящия момент давността е изтекла.

С изтичане на давността се погасява правото на държавата да ангажира наказателната отговорност на виновното лице, като в случай на изтичане на давностния срок в рамките на образувано наказателно производство, както е в настоящия случай, държавата губи правото си да продължи това производство и същото следва да бъде прекратено. Като е достигнал до същия правен извод, прокурорът е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден от настоящия състав.  

 

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал.6, т. 1 от НПК, съдът 

 

                                                      

 

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП- Бургас от 29.07.2019 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 367к/2002 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – Бургас /РУ Камено към настоящия момент/, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.

 

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Бургас в 7 – дневен срок от съобщаването му.

 

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на РП – Бургас.  

 

                                                                 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: