Определение по дело №695/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 37/13.05.2015 г., постановено по гр. д. № 238/2015 г., Кърджалийският районен съд е отменил заповед № 359/23.12.2014 г. на Директора на ДГС „К.”, гр. К., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 2 от КТ на Я. Х. О. и уволнението му е признато за незаконно. Я. Х. О. е възстановен на предишната му работа- главен счетоводител в ДГС „К.”, което е осъдено да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 6098.40 лева за периода от 29.12.2014 г. до 29.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото, като е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1 т. 4 от КТ във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ за разликата над 6098.40 лева до пълния предявен размер от 9147.60 лв. и за периода 30.04.2015 г.- 29.06.2015 г. С решението ДГС „К.”, е осъдено да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса и разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят ДГС „К.”, с ЕИК *, с правоприемник ТП „Д. л. с. Ж.”, считано от 01.07.2015 г., съгласно заповед № РД-49-180/14.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Решението се атакува като необосновано и незаконосъобразно. Изложени са подробни съображения. Счита за необоснован извода на първоинстанционния съд, че извършеното уволнение е незаконно. За да обоснове изводите си, съдът приел, че сключения на 25.11.2014 г. между Южноцентрално държавно предприятие- С. и Директора на ДГС „К.” договор за управление, по своя характер и предназначение не бил договор за управление по смисъла на чл. 328 ал. 2 от КТ и не можел да бъде годно правно основание за уволнение на служител от ръководството на орган на изпълнителната власт. Съдът се позовал на Решение № 718/21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 67/2010 г. по сходен казус, което обаче било постановено при действието на отменения Закон за горите. Съгласно действащия към момента Закон за горите, държавите горски стопанства били териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ и осъществявали функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност. Държавното предприятие било търговец, чийто основен предмет на дейност се изпълнявал чрез държавите горски и държавните ловни стопанства и налагало извършването на стопанска дейност. Държавното предприятие, в чиято структура се включвали ДГС и ДЛС, не ползвало бюджетно финансиране, като средствата за осъществяване на предмета на дейност се набирали от приходи от стопанската дейност, поради което на директорите на ДГС/ДЛС били дадени правомощия да сключват търговски и др. договори, да издават индивидуални административни актове, да водят счетоводство и пр. За осъществяване на стопанската дейност на предприятието принципалът Министърът на земеделието и храните, утвърждавал годишния финансов план на предприятието, чиято съставна част били годишните финансови планове на всяко териториално поделение на предприятието, в които били поставени бизнес целите, чрез които се изпълнявал предмета на дейност на предприятието. По делото бил представен ГФП на ДГС „Кърджали”, от който се установявало наличието на поставените бизнес цели, които директорът на стопанството следвало да изпълни за съответната година, конкретните стопански дейности, тяхното количество, приходите, разходите за дейностите и финансовия резултат, за чието изпълнение директорът отговарял съгласно договора за управление като за качественото изпълнение на договора за управление внасял в полза на държавното предприятие гаранция в размер на месечното мувъзнаграждение. Съдът приел, че ищецът по делото е служител от ръководството на орган на изпълнителната власт”, а ДГС „К.” било търговец по смисъла на ТЗ. Правилен обаче бил крайния извод на съда, че ищецът попадал в категорията други лица, на които било възложено ръководството на трудовия процес. Излага съображения за това, че съдът се произнесъл свръх петитум, тъй като в исковата молба ищецът не формулирал като довод за незаконосъобразност на заповедта, липсата в договора за управление на конкретна стопанска или производствена програма, поради което съдът недопустимо се произнесъл по основание, което не било въведено като предмет на делото. В обстоятелствената част на исковата молба, ищецьт изложил съображения за немотивираност на заповедта и за характера на изпълняваната от него длъжност, а липсата на стопанска или производствена програма, ищецът заявил едва по време на устните състезания, което било недопустимо. Искането е да се отмени атакуваното решение и да се потвърди заповедта за уволнение. Претендира разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

В писмен отговор, ответникът по жалбата чрез пълномощника си адв. Д. С., излага съображения за правилността на атакуваното решение. Поддържа, че съдът при постановяване на решението, взел предвид задължителната за съдилищата практика- Решение № 481 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 168/2011 г., IV г.о., ВКС, за уеднаквяване на съдебната практика, Решение № 249 от 04.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012г., IV г.о., ГК, Решение № 32 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №4502/2013 г., III г.о., ГК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Сочи, че след като представеният по делото „стар” финансов план се приемал и от новия директор, следвал извода, че новият директор нямал нужда от формиране на нов екип за постигане на цели, каквито нямало поставени. Правилно съдът приел, че липсата на уг¯ворена конкретна стопанска или производствена програма в рамките на договорения срок със сключения договор, означавала, че директорът не разполага с правомощие за преценка на качествата на ръководните служители, съобразно нормата на чл. 328, ал.2 от КТ. В случая, такава бизнес програма за срока на изпълнение на договора, липсвала, а представеният финансов план за 2014г. не представлявал бизнес програма. Неправилно се твърдяло от жалбодателя, че обвързаността на възнаграждението на управляващия с постигнатите финансови резултати, както и икономическата отговорност, която би понесъл при неизпълнение на програмата, за която се внасяла и гаранция, били единствените елементите на договора за управление. В случая не бил налице съществен елемент на договора за управление- конкретно набелязана бизнес програма, която управляващият да предложи и да изпълни по време на действие на договора. Неоснователно било твърдението, че съдът се произнесъл свръх петитум и, че в исковата молба не бил формулиран като довод за незаконосъобразност на заповедта, липсата в договора за управление на конкретна стопанска или производствена програма, тъй като освен, че с исковата молба се твърдяло, че „... без да са изложени мотиви, от които да е видно, че този договор има характер на „договор за управление” по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ...”, но с доказателствените искания, било поискано съда да задължи ответника да представи процесния договор за управление, за да може да се установи, дали това бил типичният договор за управление. След анализа на представените с отговора на исковата молба доказателства, ищецът установил, че същият не съдържал всички елементи от фактическия състав на договора за управление. Искането е да не се уважа жалбата против решението.

Решението на първоинстанционния съд в частта, с която иска на Я. Х. О. от гр. К., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ за разликата над 6098.40 лв. до пълния предявен размер от 9147.60 лв. и за периода 30.04.2015 г.- 29.06.2015 г., е отхвърлен, не е обжалвано и е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира, че същата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Ищецът е предявил пред първоинстанционния съд искове за признаване уволнението му за незаконно и неговата отмяна- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; за възстановяването му на предишната работа- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.

Ищецът твърди, че имал сключен трудов договор от 27.02.2009 г. за неопределено време за длъжността „главен счетоводител”, с ответника по иска, с работно място: ТП- Държавно горско стопанство - гр. Кърджали. Договорът му бил прекратен със Заповед № 359/23.12.2014 г. на директора на „Южноцентрално” ДП на основание чл. 328, ал. 2, от КТ, поради сключването на договор за управление № 20 от 25.11.2014 г. между директора на „Южноцентрално” ДП и инж. Н. Я. Прекратяването на трудовото правоотношение било незаконно, тъй като било извършено в нарушение на разпоредбите на чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда, поради липса на предпоставките за прилагането му с оглед на изискването лицето, с което се прекратява трудовото правоотношение, да е служител от ръководството на предприятието, какъвто той не бил, тъй като видно от трудовия му договор длъжността „главен счетоводител” била с шифър по НКПД 2471-6042 и категория персонал- аналитични специалисти. Другата предпоставка за осъществяване на фактическия състав на чл. 328 ал. 2 от КТ било сключване на „договор за управление на предприятие”. С обжалваната заповед като причини за прекратяване на трудовото правоотношение било посочено единствено „сключване на договор за управление № 20 от 25.11.2014 г. между директора на „Южноцентрално” ДП и инж. Николай Янчев, без да били изложени мотиви, от които да е видно, че този договор имал характер на „договор за управление на предприятие” по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и, че въз основа на него можело да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието. Твърди, че след незаконното уволнение останал без работа и бил безработен. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Първоинстанционният съд с доклада по делото по чл. 146, ал. 1 от ГПК признал за безспорно установено, че ищецът е работил при ответника на длъжността „главен счетоводител” и, че трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед № 359/23.12.2014 г. на Директора на ДГС „К.”, считано от 29.12.2014 г.

На 25.11.2014 г. между Южноцентрално държавно предприятие- С. и Николай Василев Янчев бил сключен договор за управление № 20, на когото било възложено, считано от 26.11.2014 г., да ръководи и представлява ДГС- К

От 06.01.2015 г. ищецът бил регистриран в ДБТ- К..

От заключението по назначената по делото ССЧЕ, което не се оспорва от страните, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен работен месец преди уволнението му било в размер на 1524.60 лв., а размерът на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода 29.12.2014 г.- 26.06.2015 г. в размер на 6 брутни заплати възлиза на 9147.60 лв.

Предпоставките на фактическия състав на чл. 328 ал. 2 от КТ са следните: ищецът да е заемал длъжност от ръководството на предприятието, да е сключен договор за възлагане управлението на предприятието с нов управител и прекратяването на трудовото правоотношение да е осъществено в рамките на 9- месечния срок от началото на изпълнение на договора за управление. Тази инстанция приема, че в случая сочените предпоставки са налице, поради което иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен. Съображенията за това са следните:

В исковата молба ищецът е въвел доводи за незаконност на извършеното уволнение, изразяващи се в това, че същият не бил служител от ръководството на предприятието, за да се приложи разпоредбата на чл. 328 ал. 2 от КТ, както и, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не били изложени мотиви, от които да било видно, че цитирания в заповедта договор, имал характер на договор за управление на предприятие по смисъл на чл. 328 ал. 2 от КТ. В този обхват е и доклада по делото на първоинстанционния съд. Едва в хода на устните състезания в съдебно заседание на 29.04.2015 г. и в писмената защита, представена по делото след съдебното заседание, ищецът чрез процесуалният си представител, е въвел допълнително като довод за незаконност на процесното уволнение и това, че договора за управление, сключен на основание чл. 173 ал. 3 от Закона за горите с директора на ТП, не бил договор за управление на предприятие по смисъла на чл. 328 ал. 2 от КТ, тъй като в него не бил налице нито един от съществените елементи на договора за управление- липсвала конкретно набелязана бизнес задача или определени стопански цели и програми, а по делото бил представен единствено финансов план на ТП ДГС „Кърджали” за 2014 г., изготвен от предходния директор и поради това не можело да се прилага разпоредбата на чл. 328 ал. 2 от КТ.

С иска за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление- предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът още в исковата молба следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя. Непредявените от ищеца обстоятелства, които опорочават уволнителното волеизявление, се преклудират. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд могат да обсъждат и разглеждат твърдения за факти, осъществили се преди предявяване на иска, които ищецът не е предявил по надлежния ред, а именно- с исковата молба. Решението по иск за признаване на уволнението за незаконно не може да сÕ основе на факти, които опорочават или погасяват спорното потестативно право, ако не са изрично посочени от ищеца като такива. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК- решение № 253/18.05.2011 г. по гр. д. № 1919/2010 г., по описа на IV г. о., решение № 149/13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г., IV г. о.

Предвид гореизложеното явяват се преклудирани наведените от ищеца доводи за незаконност на процесното уволнение в хода на устните състезания, преповторени и в писмената защита след съдебното заседание, поради което и съдът не следва да ги обсъжда и разглежда. По тези съображения съдът приема, че единствените въведени като предмет на делото по надлежния ред твърдения на ищеца, с които същият оспорва уволнението, се свеждат до това, че ищецът не бил служител от ръководството на предприятието и, че в уволнителната заповед нямало мотиви, от които да било видно, че посочения в уволнителната заповед договор, бил договор за управление.

Така визираните доводи са неоснователни по следните съображения: Съгласно § 1 т. 3. от ДР на КТ, „Ръководство на предприятието” е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). При преценка дали дадена длъжност е „ръководна” следва да се преценява конкретно при всеки случай като критерия за това, освен задълженията по длъжностна характеристика, следва да включва и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. За да бъде едно лице служител от ръководството на предприятието, без значение е дали ръководството се упражнява върху основен трудов процес или върху спомагателна дейност, като е достатъчно да му бъде възложено ръководството дори само на един етап (или фаза) от трудовия процес. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС- Решение № 535 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2012 г., IV г. о., Решение № 442 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2009 г., III г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Във второто посочено решение е прието, че характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето й като ръководна по Единния класификатор на длъжностите.

В случая, ищецът е заемал длъжността „главен счетоводител” и е бил длъжен да организира, ръководи, контролира и отговаря за финансовата дейност, счетоводната отчетност, нормативните актове и вътрешния финансов контрол в ДГС- Кърджали; да извършва всички дейности, свързани с обработката на финансово- счетоводни документи по сметките, за които отговаря; да изготвя оборотни ведомости, извършва извлечения и справки от аналитични сметки, да участва при изработването на междинните баланси и годишния баланс на предприятието; да изготвя отчети, свързани със счетоводното отчитане на инвестиционните разходи и пр. Или, естеството на работа на главния счетоводител е да ръководи цялостната счетоводна дейност, да организира финансовата политика и да осъществява пълен финансов контрол в предприятието. Тази обособена дейност е ръководна, а заемащият длъжността служител се включва в кръга „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес” по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на КТ. Впрочем, съдът приема, че ищецът попада в обхвата на т. 3 на § 1 от ДП на КТ, при което е налице първата предпоставка на чл. 328 ал. 2 от КТ. За пълнота следва да се посочи, че е основателен довода във въззивната жалба, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ищецът бил орган на изпълнителната власт, тъй като съгласно Закона за горите, ДГС са териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, които са търговци.

Както вече се посочи, при оспорване на уволнение по чл. 328 ал. 2 КТ съдът проверява само дали служителят е заемал ръководна длъжност, дали е освободен от оправомощения за това орган /управител, с когото е сключен договор за управление на предприятието/ и в законоустановения срок. Не е необходимо заповедта да е мотивирана с фактически основания /персонални причини/ за уволнението на конкретния ръководен служител, тъй като преценката за отстраняването му от ръководството на предприятието е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В практиката си ВКС приема, че в заповедта за уволнение на основание чл. 328 ал. 2 КТ, следва да има словесен текст, който да сочи на причините за уволнението /в изпълнение на принципа за законоустановеност на основанията за уволнение/. В случая, уволнителната заповед е мотивирана откъм законоустановените предпоставки на основанието по чл. 328 ал. 2 КТ като е записано, че уволнението се извършва във връзка със сключен договор за управление между директора на „Южноцентрално” ДП и инж. Н. Я. Установено е, че такъв договор е сключен на 25.11.2014 г. Други мотиви в заповедта не се изискват.

Що се касае до твърдението в исковата молба, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не била мотивирана за това дали договорът за управление имал характер на такъв по чл. 328 ал. 2 от КТ, без да е визирано конкретно в какво се изразява тази липса на мотивиране, не съставлява по съществото си довод за незаконност на уволнението, по който съдът следва да се произнесе, тъй като в това изявление в исковата молба не се съдържат каквито и да било твърдения за конкретни факти. А що се отнася до впоследствие наведените от ищеца в устните състезания и в писменото становище доводи за незаконност на процесното уволнение, както вече се посочи, същите се явяват преклудирани.

Поради това и с оглед въведения от ищеца предмет на делото предвид изложените от него в исковата молба доводи за незаконност на атакуваното уволнение, процесната уволнителна заповед се явява законосъобразна, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ- са неоснователни.

По тези съображения въззивната жалба следва да бъде уважена като се отмени атакуваното решение в частта, с която исковете са уважени и се постанови друго, с което същите се отхвърлят.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК на жалбодателя се дължат разноски за производството, тъй като е бил представляван от юрисконсулт, в размер на 1145 лв.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 37/13.05.2015 г., постановено по гр. д. № 238/2015 г., по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е отменена заповед № 359/23.12.2014 г. на Директора на ДГС „К.”, гр. К., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 2 от КТ на Я. Х. О. и уволнението е признато за незаконно; Я. Х. О. е възстановен на предишната му работа- „главен счетоводител” в ДГС „К.”, което е осъдено да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 6098.40 лева за периода от 29.12.2014 г. до 29.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото и ДГС „К.”, е осъдено да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса и разноски, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Я. Х. О. от гр. К., с ЕГН * искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 от КТ и по т. 3 на чл. 344 ал. 1 от КТ, в частта, с която е присъдено обезщетение за времето, през което Я. Х. О. е останал без работа, в размер на 6098.40 лв. за периода от 29.12.2014 г до 29.042015 г.

ОСЪЖДА Я. Х. О. от гр. К., с ЕГН * да заплати на „Държавно ловно стопанство Женда”, с ЕИК *, направените разноски по делото в размер на 1145 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването на страните.

Председател: Членове: 1/ 2/