№ 8157
гр. С., 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С.АТ.П.
при участието на секретаря Г.ЦВ.Г.Ш.
като разгледа докладваното от С.АТ.П. Гражданско дело № 20211110152747
по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на ЗД „Б.ИН.“ АД срещу Г. Г. В..
Ищецът твърди, че на 05.05.2019 г. в гр. П., на ул. „Ш.“, ответникът като водач на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ЕН **** КМ предизвикал ПТП, при
което било увредено имуществото на трето лице – МПС марка „Шкода“, модел „Октавия“, с
рег. № СВ **** ВН. Претърпените от увреденото лице вреди били възстановени от ищеца в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на ответника като
виновен водач. Ищецът твърди, че ответникът напуснал местопроизшествието, поради което
на осн. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за сумата от
652,83 лв. (от които 627,38 лв. - изплатено застрахователно обезщетение за увредения
автомобил и 25,00 лв. ликвидационни разноски за определянето му), което не било
заплатено от ответника, въпреки изпратена до него регресна покана. Моли ответникът да
бъде осъден да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 10.09.2021г. до окончателното плащане.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор
в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че в
случая не е било необходимо посещаването на местопроизшествието от органите на МВР
(по арг. от чл.201 ППЗДвП). Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно
основание чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ.
1
За възникване на вземането за обезщетение по чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ в тежест на ищеца
е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за наличие
на правоотношение, възникнало от сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” с ответника; настъпване на ПТП с участниците, посочени в исковата молба;
застрахователното събитие да представлява деликт по чл. 45 ЗЗД, осъществен от ответника
– противоправно деяние, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-
следствена връзка с деянието; изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице или негов застраховател по имуществена застраховка, както и че след реализиране на
ПТП ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон (освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина). В тежест на ответната страна и при
доказване на горните факти е да докаже факта на погасяване на дълга.
В случая, с изрично определение на съда от 12.04.2022г. са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) механизма на ПТП, описан от
ищеца, според който същото е настъпило по вина на ответника; 2) че след настъпване на
ПТП ответникът е напуснал мястото на ПТП; 3) стойността на вредите по МПС марка
„Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № СВ **** ВН; 4) изплащането на застрахователно
обезщетение от ищеца на увреденото лице в посочения в исковата молба размер; 5)
наличието на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение към датата на ПТП.
Основният спор между страните се свежда до това дали напускането на ПТП от
ответника е осъществено при наличието на задължение на органите за контрол на движение
по пътищата да посетят местопроизшествието, по който съдът намира следното:
Съгласно чл. 125, т. 7 от ЗДвП службите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на ПТП, когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Наличие на разногласие има винаги, когато между
участниците не е постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Това
съгласие трябва да бъде изрично обективирано в надлежна форма, като се съобрази
изискването на чл. 5, ал. 1 Наредба № */12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ, според която: „Когато при
произшествието са причинени само материални щети и между участниците в него има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за ПТП – приложение № 3“.
В настоящия случай ответникът е напуснал мястото на ПТП, без да се е позовал на
наличието на обстоятелства, изключващи виновното напускане на местопроизшествието
(напр. при спасяване на пострадали, при получена от водача телесна повреда и т.н.).
Своеволното напускане на мястото на ПТП без неотложна причина е довело до
невъзможност за контакт с другия участник в ПТП, при който да се постигне съгласие
относно вината за настъпване на произшествието. Иначе казано, изпълнението на
задължението на водачите на МПС да спрат, за да установят какви са последиците от
2
произшествието и да окажат съдействие за установяване на вредите (чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП) съставлява предпоставка и необходимо условие, за да
изпълнят и последващото си задължение да съставят двустранен протокол за ПТП при
съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП), респ.
да уведомят съответната служба за контрол на МВР при липса на съгласие между
участниците в ПТП (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП). Възприемането на обратното
становище (че разногласие по смис. на чл. 125, т. 7 от ЗДвП е налице само ако виновният
водач е спрял на местопроизшествието, оспорил е обстоятелствата относно ПТП и едва
тогава го е напуснал) означава водачът, който не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал.
1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП (да спре, за да установи последиците от
произшествието) да се постави в по-благоприятно положение от този, който все пак е
изпълнил това свое задължение, каквато цел очевидно не е преследвана от законодателя при
предвиждане на регресната отговорност на водачите по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
По изложените съображения съдът намира, че при липсата на съгласие между
участниците в ПТП, обективирано в двустранен констативен протокол, е налице хипотеза на
задължително посещение на органите на МВР (чл. 125, т. 7 от ЗДвП), което обуславя и
възникването на регресната отговорност на виновния водач.
Възприетото от настоящия състав на съда тълкуване на цитираните по-горе
разпоредби, макар и не единодушно (вж. в обр. смис. напр. цит. от ответника съд. практика),
също намира опора в казуалната практика на съдилищата (в т.ч. тази на ОС-П.) - вж. напр.
Решение № 1350 от 07.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12481/2021 г., Решение № 261906 от
19.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9951/2020 г., Решение № 271 от 30.06.2022 г. на ОС - П.
по в. гр. д. № 319/2022 г., Решение № 71 от 03.02.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
1179/2021 г., Решение № 211 от 16.07.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 726/2021 г.,
Решение № 847 от 17.06.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 970/2022 г., Решение № 119
от 7.06.2021 г. на ОС - Русе по в. гр. д. № 213/2021 г., Решение от 07.2019г. на ОС-Варна по
в.т.д. № 727/2019г. и др..
По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи като основателен.
При този изход на спора, следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане
на делото, поради което в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски,
както следва: 55 лв. – държавна такса (от които 50 лв. за образуване на производството и 5
лв. за снабдяване със съдебно удостоверение) и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Г. В., с ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „ИВ.В.“ № *, вх. Б, ет. 1, ап.
4 да заплати на ЗД „Б.ИН.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „Д.Б.“ № *** сумата от 652,83 ЛЕВА, представляваща регресна претенция по чл. 500,
3
ал. 1, т. 3 КЗ за изплатено от ЗД „Б.ИН.“ АД (в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“) застрахователно обезщетение в размер на 627,83 лв.
и 25,00 лв. – ликвидационни разноски за определянето му, за вреди на МПС марка „Шкода“,
модел „Октавия“, с рег. № СВ **** ВН, причинени от ПТП, настъпило на 05.05.2019 г. в гр.
П., на ул. „Ш.“, при което ответникът е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, ВЕДНО със законната лихва за
периода от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2021г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сторените по делото разноски, а именно: 55 ЛЕВА – държавна такса и
100,00 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия:
-
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4