Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 2
Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 07. 01. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА
МЛАДЕНОВА ДИМИТЪР БОЗАДЖИЕВ
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр.
д . № 817 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд
Пазарджик е сезиран с искова молба подадена
от И.Г.П., ЕГН **********,***,
лично и като пълномощник на Т.А.П.,
ЕГН **********,***, против А. А. П. , ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, и против Й.Д.П.,
ЕГН **********,*** .
С Решение № 1095/ 25. 07.2019г. на
районен съд Пазарджик ,постановено по гр. д. № 1986/2018г. по описа на същия
съд, е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 03. 08. 2017г. със завещател Р.Т. П. ,
обявено на 23. 03. 2018г. С решението е отхвърлен като неоснователен предявения
иск по чл. 33 ал. 2 от ЗС. Оставен е без разглеждане,като процесуално
недопустим положителния установителен иск за собственост по чл. 124ал. 1 от ГПК. Присъдени са разноски на страните съобразно уважената и отхвърлената част
от исковете .
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна
жалба от ищците в
първоинстанционното производство , подадена чрез
пълномощника на страните. Решението
се обжалва в частта, в която е отхвърлен,като неоснователен иска по чл. 33 ал.
2 от ЗС. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част ,поради съществени нарушения на съдопроизводствените
правила , нарушение на материалния закон и
необоснованост. Искането е
да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и и се
постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с което
се уважи предявения иск.
Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от въззиваемите страни . В отговорите се оспорва въззивната жалба. Прави се искане
решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила
. Прави се искане за присъждане на разноските за въззивната инстанция .
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното решение които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба
е процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирани страни ( ищци в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална
недопустимост.Възраженията са свързани с правилността на решението.
Въззивната жалба е
неоснователна.
І.
Фактически състав на конститутивния иск
по чл.33 ал. 2 от ЗС.
1./ Към момента на сключване на договора на
продажба ищеца да е имал права върху недвижимия имот. Трябва
да е налице съсобственост по отношение на имота .
За да бъде
проведен успешно иска ищеца трябва да докаже,че към момента на сключване на
договора е притежавал идеална част от
имота , което означава ,че се е намирал в отношения на съсобственост с продавача
на имота( в този
смисъл виж Р. № 300/ 17. 12. 2012г. по гр. д.№ 127/2012г. на І-во гр.отд. на
ВКС ; Р. № 44/ 29. 05. 2019г. по гр. д.№ 2528/2018г. на ІІ-ро гр.отд. на ВКС ;
).
2./Да са налице условията за изкупуване на
имота ,посочени в чл.33 ал.2 от ЗС , а именно – декларацията по чл.
33 ал.1 от ЗС да е неистинска или
условията на договора да са уговорени привидно във вреда на останалите
съсобственици.Искът трябва да бъде предявен в двумесечен срок от продажбата. Срокът
тече от датата на продажбата,когато съсобственика е предложил писмено на
останалите съсобственици да изкупят дела му. В противен случай срока тече от
момента на узнаване за сделката .
3./Пасивно легитимирани да отговарят по иска са съсобственика –продавач и купувача
по сделката .
Въззивната
инстанция не споделя становището на пълномощниците на ответните страни по иска и по жалбата за това ,че при последваща
продажба на имота иска следва да се насочи против страните по тази сделка .
Становището се мотивира с факта ,че в противен случай няма да настъпи
вещноправния ефект на изкупуването . Настоящия случай е точно такъв . След първоначалната продажба на имота , той е
препродаден от купувача по първата сделка на трето лице и към момента на предявяване на иска това лице
се намира във владение на имота .
Становището
на ответните страни е неправилно ,тъй като потестативното право на изкупуване
по чл. 33 ал.2 от ЗС не може да бъде
постановено по отношение на купувач , който не се е
намирал в договорни отношения със съсобственика –продавач. Това постановява текста на чл. 33 ал. 1
и ал. 2 от ЗС.Увреждащата сделка
за съсобственика , комуто не предложен имота за изкупуване е първоначалната
сделка между съсобственика – продавач и купувача по тази сделка. Последващите продажби на имота нямат
отношение към правото на изкупуване .
След като в полза на ищеца – съсобственик бъде признато правото на
изкупуване той е длъжен в едномесечен
срок от влизане в сила на решението да
възстанови на купувача заплатената от него продажна цена . С плащането
ищеца встъпва в правното положение на купувач по сделката ( замества третото лице- купувач по договора за продажба ) ,като от този момент настъпва и вещноправния ефект на изкупуването . При
предявяване на иска продавача- съсобственик и
купувача имат процесуалното положение на пасивно необходимо задължително другарство .
След изкупуването на имота
последващите сделки с имота са
непротивопоставими на действителния собственик ,тъй като имота е закупен от несобственик. Това
дава право на съсобственика ,който е изкупил имота да го ревандикира от всяко
лице , което владее или държи имота , тъй като владението или държането е без
основание. В този смисъл е и съдебната
практика ( виж Р. № 18/ 10. 01. 2013г. по гр. д.№ 892/2012г.
на ІІ-ро гр.отд. на ВКС ; Р. № 368/ 02. 07. 2009г. по гр. д.№ 903/2008г. на
І-во гр.отд. на ВКС ; Р. № 237/ 14. 05. 2010г. по в. гр. д.№ 249/2010г. на ОС Пазарджик ; Р. № 412/ 24. 04. 1985г. по
гр. д.№ 1026/1984г. на І-во гр.отд. на ВС ; Р. № 1771/ 02. 02. 1994г. по гр.
д.№ 2018/1992г. на ІV-то гр.отд. на ВС ;).
В случая исковата претенция е насочена против
надлежни страни,което прави предявения иск процесуално допустим.
ІІ.
По съществото на спора .
Въззивната
инстанция счита за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за
това,че иска не може да бъде уважен ,тъй като към момента на сключването на
договора за продажба 02. 04. 2018г. имота не е имал съсобствен характер ,като ищците не са имали права върху имота.
От представените
по делото писмени доказателства се установява ,че имота е закупен по време на брака между
ответницата А. А. П. и бившия и съпруг Р.Т.
П. (виж Удостоверение за сключен граждански брак от 20. 06. 1994г. и
нот.акт за продажба на недвижим имот №
4/ 18. 09. 1998г. ). При това положение , на основание чл. 19 от СК
1985г. /отм./ имота е станал СИО.
След смъртта на
съпруга Р.Т. П. на 14. 03. 2018г. , на
основание чл. 27 ал.1 и чл. 28 от СК ,съпругата А. А. П. е станала собственик
на ½ ид.част от имота. Останалата ½ ид. част от имота съпругата
е придобила по силата на саморъчното завещание от 03. 08. 2017г. Завещанието е обявено
надлежно по реда на чл. 27 от ЗН. От
всичко това следва извода ,че към датата на продажбата имота не е имал съсобствен
характер,поради което за продавача не е съществувало задължението по чл. 33 ал.
1 от ЗС. Имотът е придобил съсобствен
характер след влизане в сила на
решението на районния съд, с което е прогласена нищожността на саморъчното завещание. Обстоятелството ,че при това положение съсобствеността е възникнала към момента на
откриване на наследството 14. 03. 2018г.,
поради ретроактивното действие на
прогласената нищожност не води до извода
за нарушение на чл. 33 ал. 1 от
ЗС от страна на продавача , тъй като правно значение има момента на сключване
на договора . Към този момент
съсобственост върху имота не е
имало .
При положение
,че фактическите и правни изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд , на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решението на районния съд в
обжалваната част ще следва да се потвърди , като правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъдят жалбоподателите да заплатят в полза на ответницата по
въззивната жалба Й.Д.П. сумата 1000лв.
, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат във въззивното
производство и в полза на ответницата по въззивната жалба А. А. П. сумата 400 лв. , представляваща
разноски за възнаграждение на един адвокат във въззивното производство.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1095/ 25. 07.2019г. на районен съд Пазарджик ,постановено
по гр. д. № 1986/2018г. по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлен,като неоснователен иска по чл. 33
ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА
И.Г.П., ЕГН **********,***, лично и като пълномощник
на Т.А.П., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на
А. А. П.
, ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата 400 лв. ,
представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат във въззивното
производство.
ОСЪЖДА
И.Г.П., ЕГН **********,***, лично и като пълномощник
на Т.А.П., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на
Й.Д.П.,
ЕГН **********,***, сумата 1000лв. , представляваща разноски
за възнаграждение на един адвокат във въззивното производство.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: