Р Е Ш Е Н И Е
№
...............
гр.
Кюстендил, 09.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание
на
двадесет и девети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при секретаря Боянка Янкова,
като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1837 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Образувано е по искова молба,
депозирана от „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявано от В. М. С. – Главен изпълнителен директор и Д.
Н. – Изпълнителен директор, чрез главен юрисконсулт Г. К. против М.К.П..
В исковата молба се твърди, че в
производство по ч.гр. д. 496/2019 г. по описа на КРС била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист. Наличието на указания от заповедния съд по реда на чл. 415
от ГПК обуславяло правния интерес от завеждането на настоящия иск в законоустановения
едномесечен срок
за установяването на процесното вземане.
Сочи се, че на 01.09.2014 г. бил
сключен Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. Заради това банката предоставила на кредитополучателя, по целева
(разкрита, само за нуждите на кредитната
карта) сметка № 22036815, кредитен лимит в размер на 1000 лв. Страните уговорили, че усвояването на кредитния
лимит ще се осъществява чрез използването
на кредитна карта, издадена и предадена на картодържателя на 24.10.2014
г. След изтичане срока на валидност тя преиздадена и срещу подпис получена на 19.02.2018 г.
За ползването на кредитния лимит било
договорено кредитополучателят да заплаща променлива възнаградителна лихва,
която към датата на сключване на договора била 21,95% годишно, формирана от
стройността на 6 месечен Софибор за карти в лева и 6 месечен Euribor за карти в евро и долари в
размер на 1,351% и надбавка
в размер на 20,599 процентни пункта. Съгласно чл.26 (2) от Общите условия по договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит, лихвата се начислявaла ежедневно върху
фактически ползваната сума. Обслужването на кредитния лимит се осъществявало на
посочената в договора падежна дата - 20 число на
месеца, от когато започвал да тече гратисният период - 15 дни, в който клиентът
бил длъжен да внесе минималната сума за
револвиране - 3% (Приложение 119). С подписването
на договора кредитополучателят приел и заплащането на такси и комисиони във връзка с издаването, с обслужването
на кредитната карта, с извършване на
операции с нея. Съгласно тарифата на банката, кредитополучателят дължал такса при невнасяне на определената сума за
револвиране (такса нереволвиране) в
размер на 15 лв.
Срокът на ползване на кредитния лимит
бил обвързан със срока на валидност на картата. След това се издавала нова карта и
действието на договора се продължавало
автоматично за новия период.
Твърди се, че Банката изпълнила
задължението си по договора и предоставила цялата сума от лимита, който бил усвоен по
откритата за целта сметка №22036815.
Сочи се, че в продължение на 4 поредни месеца
ответницата не е заплащала минималната сума за револвиране, както следва:
На 21/05/2018г. - сума за револвиране 28,77
лв.;
На
20/06/2018г. - сума за револвиране 28,78лв., а с натрупването 57,55 лв.;
На
20/07/2018г. - сума за револвиране 28,84лв., а с натрупването 86,39 лв.;
На 20/08/2018г. - сума за револвиране
28,88лв., а с натрупването 115,27 лв.;
В
такъв случай правото на ползване на кредита се спирало, а при постъпване на дължимата минимална
сума за револвиране до края на следващия (пети) гратисен период, правото на
ползване се възстановявало.
Поради неизпълнение на уговорените с
договора за кредитна карта банката предприела действия по обявяване на вземането
по договора за кредитна карта за изискуемо. За целта до кредитополучателя, чрез
ЧСИ Валентина Александрова с рег.№742 и район на действие ОС Кюстендил, била изпратена
покана-уведомление с изх.№04-20-00020
от 02.01.2019г. Уведомлението било връчено лично ш 18.01.2019г.
За това по образуваното ч.гр.д.№ 496 по
описа за 2019г. били издадени Заповед № 286 от 15.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение, допълнена с Разпореждане
№1418/22.03.2019г., за общата сума от 1185,89лв., представляващи неизпълнение
по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 01/09/2014г., поради невнасяне изцяло или частично на минималната сума за
револвиране на четири поредни месеца, забава в плащания и обявяване изискуемостта на
длъжника, от които: Главница
в размер на 881,56лв., договорна лихва в размер на 194,05лв. за периода от 22.10.2018г, до
12.03.2019г., санкционна лихва в размер на 3,72лв. за периода от 12.02.2019г. до
12.03.2019г., 106,56лв. - дължими такси и разноски, ведно със законната лихва, считано от
13/03/2019г. до изплащане на вземането, както и 25лв. -държавна такса и 50лв. —
юрисконсултско възнаграждение.
В последствие по издадената Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист в кантората на ЧСИ
В.Александрова било образувано ИД №20197420400336.
Ето защо поддържа искане съдът да постанови решение,
с което да признае за установено, че
ответникът има задължения към ищцовото дружество за сумите: главница в размер
на 881,56 лв., договорна лихва в размер на 194,05 лв. за периода от 22.10.2018 г. до 12,03.2019 г., санкционна лихва в
размер на 3,72 лв. за периода от 12.02.2019
г. до 12.03.2019 г., 106,56 лв. -дължими такси и разноски, ведно със законната лихва, считано от 13/03/2019г. до
изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 496
по описа за 2019 г.
Претендират се и сторените деловодни разноски по ч.гр.д.№496/2019г. в общ
размер на 75 лв., от които държавна такса - 25,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение - 50 лв., както и в настоящото такова, като съдът определи и юрисконсултско
възнаграждение в размер, съгласно чл.78 ал.8 ГПК.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения й особен представител, е депозирала писмен
отговор, в който застъпва становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Оспорва
представения договор по съдържание
с твърдение, че има разминаване в датата на сключване на договора, както и в декларацията за предаване /връщане/
на банкова карта, като в горния десен ъгъл била записана датата 22.08.2014 г., а за дата за получена от ответницата кредитна карта била
отбелязана дата - 24.10.2014 г. И двата документа били издадени на лице с фамилия П..
Навежда и доводи за нищожност на процесния договор, т.к. кредиторът се задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности
на лихвения процент по заема и ГПР, без ясно разписана методика на формиране годишния процент
на разходите по кредита. Поради това кредитното правоотношение между страните се явявало
недействително на осн. чл. 22
вр. 11,ал.1, т. 10 3ПК.
Според представените общи условия не ставало ясно как се образува и възнаградителната лихва и на основата
на какъв процент, поради което оспорва и претенцията за договорната възнаградителна лихва, като
базирана на нищожни клаузи
по договора и общите условия.
Оспорва по съдържание и представената с исковата молба покана -уведомление, защото към този момент
ответницата не била уведомена като сума каква е непогасената главница по договора, т.е. към този
момент не са посочени дължимите
суми, определени по исковата молба.
Оспорва се и представения изпълнителен лист,
заповед № 286/15.03.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и представеното
извлечение от счетоводните книги по Договор за кредитна карта от 01.09.2014 г.
(такъв договор не бил представен по делото), като не било ясно как е формирана
дължимата сума като главница и посочените лихви.
В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея, а
ответникът я оспорва.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото договор – на л. 4, М.К. А. и „Банка ДСК“ ЕАД са
били в договорни отношения, по силата на които ищцовото дружество е предоставило на същата кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява
чрез кредитна карта, в размер на 1000.00 лв. с променлив лихвен процент, който
към момента на сключване на договора е 21.95% годишно или 0,06 % на ден,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR за карти и BGN (6-месечен EURIBOR за карти в EUR и USD), при ГПР 24,30% и
обща дължима дума – 1122,84 лв.
От приложените на л.
15 и 16 от делото декларации се установява, че в изпълнение на договора, на Арнаудова
е предоставена карта DSK MaxiCard на 24.10.2014 г., същата преиздадена и получена на 19.02.2018 г.
Видно от
представеното Удостоверение изх. № 17-00-16/03.07.2020 г., издадено от Община
Кюстендил, е че лицето сочено като ответник, а именно М.К.П. и отразеното
такова в процесния договор и приложенията към него - М.К. Арнаудова са едно и
също лице (спр. л. 71 от делото).
Представени са и
Общите условия, неизменна част към процесния договор (л. 5 – 12 от делото), а и
заверено копие на извлечение от сметка за периода от 01.09.2014 г. до
17.09.2019 г. с подробно описание на движението по същата (л. 26 до 34).
Видно от
Покана-Уведомление изх. № на Банка ДСК 04-20-00020/02.01.2019 г., е че
ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането на
банката по процесния договор на 18.01.2019 г., чрез надлежно връчване на същото
от служител при ЧСИ В. Александрова, рег. № 742, район на действие – Окръжен
съд – гр. Кюстендил.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установява, че Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица е с вх. № 2803/22.08.2014 г., подписан е от кредитополучателя с дата
01.09.2014г. и желан кредитен лимит 1000.00 лв. Последният е предоставен по
сметката на кредитополучателя. Минималната сума за револвиране с падежна дата
22.05.2018 г. е в размер на 28.77 лв.; с падежна дата 21.06.2018г. – 28,78 лв.;
с падежна дата 23.07.2018г. – 28,84 лв.; с падежна дата 21.08.2018г. – 28.88
лв. Последната вноска е направена на 24.04.2018г. в размер на 30.00 лв. От
датата на последната вноска за револвиране – 24.04.2018г. до датата на
преустановяване на ползването на кредитния лимит – 24.10.2018 г., не са
револвирани шест минимални месечни вноски (последната е начислена на 23.10.2018
г.). Ползването на кредитния лимит е преустановено на 24.10.2018г. Непогасените
задължения към 13.03.2019 г. (датата на подаване на Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение) са както следва: 881,65 лв. – главница; 194.01 лв. –
вписана дължима лихва; 120.00 лв. – начислени такси за нереволвиране; 173.18
лв. – минимална сума за револвиране с натрупване, считано от 22.05.2018 г. до
23.10.2018 г. вкл.; 3,72 лв. – санкционна лихва за нереволвирана сума. Няма
данни за извършени плащания след датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
Видно от материалите
по приетото ч.гр.д. № 496/2019 г. на КРС, а и от представените по настоящото
дело заверени копия на документи от същото, е че била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 286/2019 година,
връчена на длъжника на 13.08.2019 г. като в законоустановения срок същият е
депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. С оглед горното, заповедният съд
е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното
производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
Останалите събрани
по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не
следва да се обсъждат подробно.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Изложените
фактически твърдения в исковата молба определят правната квалификация на
спорното право, подлежащо на
разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к., като такова по чл. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД
вр. чл. 430 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 417 ГПК.
По допустимостта: Съгласно задължителните разяснения
в т. 10а от ТР№ 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието
както на общите, така и на специални процесуални предпоставки за надлежното му
упражняване. Поради това, извършвайки самостоятелна преценка в този смисъл,
съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение, последната
връчена на длъжника, срещу която същият в законоустановения срок е депозирал
възражение, като указанията на заповедния съд до заявителя, по реда на чл. 415 ГПК, са съответни на предприетото
оспорване и е спазен срокът за предявяване на установителния иск за съществуване
на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК . Ето защо предявените искове
се възприемат за допустими.
По основателността: С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването
или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за
изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от
значение за възникването и съществуването на вземането.
В случая се установява, че по ч.гр.д. № 496/2019 г. от описа на КРС била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
286/2019 година, по силата на която длъжникът и настоящ ответник, следва да
заплати на заявителя – тук ищец, сумите:
главница в размер на 881,56лв., договорна лихва в размер на 194,05 лв. за
периода от 22.10.2018 г. до 12,03.2019 г.,
санкционна лихва в размер на 3,72 лв. за периода от 12.02.2019г. до 12.03.2019г., 106,56 лв. - дължими
такси и разноски (след допълване на заповедта посредством поправяне на очевидна
фактическа грешка с Разпореждане № 1418/22.03.2019 г.), ведно със законната лихва, считано от 13/03/2019г. до
изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер
на 75.00 лева, от които 25.00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Посочено е, че вземането е дължимо съгласно
суми по Извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК“ ЕАД към 13.03.2019 г. по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 01.09.2014 г.
Предмет на настоящата искова
претенция са същите суми.
От събраните в хода на
производството доказателства остана безспорно, че страните по делото са били обвързани по договор от 01.09.2014 г. (категорично се доказа, че това е
датата на сключване на процесния договор, а не 22.08.2014г., която е дата на
входиране на искането за отпускане на кредит посредством предоставяне на
кредитна карта – спр. л. 70, като посоченото обстоятелство е установено и от
вещото лице в представената от него съдебно-счетоводна експертиза). По силата на същия ищцовото дружество е предоставило на ответника (установи се и идентичност на лицето, сочено
като ответник и това което фигурира в процесния договор и приложенията към него
– спр. л. 71) кредит под формата на кредитен лимит в размер на
1000 лв., усвоим посредством предоставянето на кредитна карта, реално предадена
в държане на ответницата (спр. л. 15 и 16). Движението по сметката е изнесено подробно
в представеното заключение.
Към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е настъпил падежът на всички задължения с оглед обявената
предсрочна изискуемост, за което обстоятелство ответницата е надлежно уведомена
на 18.01.2019 г. (т.е. преди подаване на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК
– 13.03.2019 г.). Относно основанието за предсрочната изискуемост на вземането
- съгласно
чл. 30, ал. 2 от Общите условия когато в четири поредни месеца, считано от
месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми
по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на
ползване на кредита се спира и невнесената част се олихвява по горния ред.
По-нататък в ал. 3 и ал. 4 на същия член е посочено, че ако клиентът внесе
дължимата минимална сума за револвиране до края на следващия (пети) гратисен
период, правото на ползване на кредита се възстановява. Ако клиентът не погаси
задължението си в този срок, ползването на кредитния лимит се прекратява и
вземането на Банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина,
по който е формиран, става изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на
действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава (чл. 31
от ОУ). В тази връзка и доколкото от представеното от вещото лице заключение по
допусната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ответницата не е
револвирала шест минимални месечни вноски, то съдът счита, че са изпълнени
обективните предпоставки за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, а и
субективният елемент от фактическия състав на правото да се търси вземането
преди падежа – уведомяването на длъжника за посочените обстоятелства.
Не се установиха данни за извършени погасявания след
датата на последната вноска 24.04.2018 г.
Експертът сочи, че дължимият размер на главницата е 881,65
лева. Ето защо, и съблюдавайки принципа на диспозитивното начало, съдът ще
уважи претенцията за главница в пълния й заявен размер, а именно: 881,56 лв.
Като
законна последица от това ответникът следва да бъде осъден да заплати и
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 13.03.2019 г., до окончателното й
изплащане.
Досежно претенцията за сума в
размер на 194.05 лв., представляваща договорна лихва за периода 22.10.2018г. до
12.03.2019 г., съдът намира за необходимо да отбележи, че възнаградителна лихва
се дължи само до обявяване на предсрочната изискуемост, като след
тази дата се дължи законна такава. На
свой ред предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се
проявили обективните факти, обуславящи настъпването й, за което съдът установи,
че е така. Ето защо претенцията за възнаградителна лихва следва да бъде уважена
за периода 22.10.2018 г. до 18.01.2019 г. (датата на получаване от длъжника на
волеизявлението на ищцовото дружество, че ще счита процесното вземане за
предсрочно изискуемо). Видно от изготвената по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза справка в таблица на л. 11 от заключението е, че вписаната дължима
възнаградителна лихва възлиза на сума в общ размер на 194.01 лв., като
последното вписване е от дата 23.10.2018 г., т.е. предхождащо настъпване
предсрочната изискуемост на кредита, поради което претенцията ще бъде уважена
до размера, посочен от експерта, за целия претендиран процесен период, а именно
– възнаградителна лихва в размер на 194,01 лв. за периода 22.10.2018г. до
12.03.2019 г. (доколкото след датата на обявяване на предсрочната изискуемост
не е начислявана възнаградителна лихва) като за горницата до 194,05 лв.
претенцията ще се отхвърли като недоказана.
Основателно и доказано е и
вземането за сума в размер на 3,72 лв., представляващо санкционна лихва за
периода 12.02.2019 г. до 12.03.2019 г., което се установява от заключението на
вещото лице. Последното е посочило, че това е санкционна лихва за нереволвиране
на сума в размер на 28.77 лв. за периода 22.05.2018г. до 23.10.2018г.
вкл. с лихвен процент 21.9 + 5 пункта. Ето защо съдът ще уважи вземането и в
тази си част.
При
тези изводи следва да бъдат разгледани и възраженията за недействителност на
договора, в който смисъл съдът дължи и служебна проверка, т.к. чл. 5 ГПК задава
като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на
делата да осигури точното прилагане на закона.
От нормите, уреждащи правата на потребителите по
кредитни правоотношения следва, че неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата на доставчика и потребителя, като поставя изпълнението на
задълженията на доставчика в зависимост от условия, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля (т. 3) и налага на потребителя да изпълни свое
задължение дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите задължения (т. 14).
Процесният
договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания
на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Посочени са
индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият
размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите,
годишния лихвен процент по кредита, представен е погасителен план, в който са
отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Общите условия са неразделна част от договора и всяка страница са
подписани от ответника и кредитополучателите, като поставените подписи не са
оспорени. В договора се съдържат условия за издължаване на кредита от
потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски и общия размер на тези плащания и общата стойност на
кредита.
Липсват нарушения и на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. ГПР
е посочен ясно в сключения договор за заем и е в размер на 24,30 %. ГПР представлява „печалбата“ на кредитора,
под формата на „договорна лихва“ и
„другите разходи“, пряко свързани с договора за потребителски кредит. Механизмът
за пресмятането му е по формула, съдържаща се в приложение № 1 към ЗПК, като
няма законово изискване той да бъде посочен и в договора за паричен заем. В
конкретния случай в чл. 51 от ОУ към договора за кредит е посочено какво
представлява ГПР, как се формира и какво се включва в него.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, начинът на усвояване, условията за издължаване на кредита
от потребителя, елементите на общата стойност на кредита.
С оглед
изложеното, съдът приема, че предявените искове за
установяване дължимостта на сумите от 881,56 лв., 194,05 лв. и 3,72 лв. са основателни.
За пълнота на
изложението следва да се посочи също, че процесното
извлечение от счетоводни книги представлява документ, който е предвиден в чл. 417,
т. 2 ГПК. Същото е изготвено и подписано от длъжностни лица към банката -
заявител, подпечатано е и съдържа достатъчна индивидуализация на претендираното
вземане по размер и основание. Отразени са броят на вноските, които не са
погасени, както и общия размер на непогасената падежирала сума, към която се
включват суми по главница и договорена лихва, както и основните параметри на
сключения договор за банков кредит. Горното обуславя извод за редовност на
документа по чл.417, т.2 ГПК от външна страна – така определение № 118/
Що се отнася до претенцията за сумата от 106.56 лв. – дължими
такси и разноски, съдът счита следното:
Чл. 52, ал. 1 от Общите условия предвижда, че за издаването и
обслужването на картата и за операциите, извършени с нея, клиентът заплаща такси съгласно Тарифата, действаща към датата
на събиране на таксата, съответно към датата на извършване на операцията, като
дължимите от клиента такси се събират
служебно от кредитния лимит чрез сметката, към която е издадена картата. От
приложената към делото тарифа (л. 14) е видно, че размерът на такса за
нереволвиране възлиза на 15.00 лв., а от съдебно – счетоводната експертиза се
установи, че такава такса поради нереволвиране е начислявана на ответницата 8
пъти (първо на 09.08.2017г. и за последен път на 10.10.2018г.), като общият
размер на дължимата сума възлиза на 120.00 лв. Таксата за
нереволвиране обаче е предвидена като дължима при невнасяне на минимална сума
за револвиране в гратисния период и/или при внасяне на сума под предвиден
минимум, което я квалифицира като санкция /неустойка/ за неизпълнение на
задължението за плащане. В подкрепа на горното съдът тълкува и предвиденото
съгласно клаузата от ОУ, че невнесаната част се олихвява със санкционна лихва.
По същността си тази санкция се припокрива с лихвата за забава върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, до размера на която е
лимитирана отговорността на потребителя при забавено плащане съгласно чл.33,
ал.1 от ЗПК, независимо какви са действително претърпените от кредитора вреди.
Доколкото обезщетение за забава в настоящия случай е претендирано със
заявлението и уважено в тази част, сумите за процесната такса с идентична
функция не следва да бъдат присъждани. В
договора и общите условия са уговорени плащания, конкретизирани по размер чрез
препращане към Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти
както и към Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които банката прилага, но
само от вида, посочен в чл.10а ЗПК, не и
за неустоечна клауза със съдържание, заявено от кредитора. Такова съдържание е
в явно противоречие със закона (чл.11 т. 14, пр. последно, евентуално т.17 или
25 от ЗПК). При тези доводи претенцията в тази част ще бъде оставена без
уважение.
По отговорността за
разноски:
Съгл. задължителната
практика на съдилищата т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК съдът, който разглежда иска по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени както в исковото, така и в
заповедното производство. Искане в т. см. е заявено, а предвид изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени
такива в размер на общо 677.00 лева, от тях държавна такса – 175.00 лв.; по
сметка на КРС за издаване на съдебни удостоверения – 5.00 лв.; по сметка на
Община Кюстендил за издаване на удостоверения за идентичност на имена – 5.00
лв.; за назначаване на особен представител на ответника – 200.00 лв.; за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза – 292.00 лв.; Т.к. страната е била
представлявана от юрисконсулт на основание чл. 78, ал.8 от ГПК в
редакция по ЗИДГПК, обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г., размерът на възнаграждението му
следва да се определи съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. Заради това и с оглед изхода на спора на ищеца
се следват разноски в общ размер от 707.16 лв.
На ищеца се дължат и тези разноски, сторени в хода на заповедното
производство в размер на общо 68,26 лв. и в този размер ще му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че М.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЯ към „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ №19, представлявано
от В. М. С. – Главен изпълнителен директор и Д. Н. – Изпълнителен директор, за сумите:
ü главница в размер на 881,56 лв., дължима по.
Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 01.09.2014 г.;
ü договорна лихва в размер на 194,01 лв. за
периода от 22.10.2018 г. до 12.03.2019 г.,
ü санкционна лихва в размер на
3,72 лв. за периода от 12.02.2019г.
до 12.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13/03/2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№ 496 по описа за 2019 г.,
КАТО
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията за
установяване дължимостта на сумата от 106,56
лв. - дължими такси и разноски, както и тази за установяване дължимостта
на договорна лихва за горницата над 194.01 лв. до пълния предявен размер от
194.05 лв. за периода от 22.10.2018г. до 12.03.2019 г., като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА М.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявано от В. М. С. – Главен изпълнителен директор и Д.
Н.- – Изпълнителен директор, сумата от 707,16
лв. (седемстотин и седем лева и шестнадесет стотинки), представляваща деловодни
разноски в настоящото производство, както и 68,26 лв. (шестдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки) -
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 496/2019 г. на КРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането в сила на решението по делото, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 496/2019 г. по описа на КРС - за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: