Определение по в. ч. гр. дело №139/2020 на Окръжен съд - Габрово

                          

                                                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Габрово,15.06.2020г.

 

                                            В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на петнадесети юни през  две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   В.Топалова

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  В. Генжова

                                                                                         Г. Косева

 като разгледа докладваното от съдията Косева в.ч.гр.д. № 139 по описа за 2020г. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по частна жалба на „Теленор България” ЕАД против разпореждане от 1868/22.04.2020г. по ч.гр.д. №529/2020г. по описа на ГРС в частта, в която е отхвърлено заявлението за сумата 109,92 лева неустойки по договорите и съобразно с това са изчислени разноските.

В жалбата се твърди, че разпореждането в обжалваната част било неправилно. Неустойките били изчислени съобразно договорите и спогодбата по гр.д.№15539/2014г. на СГС- в максимален размер, който не надвишава трикратният размер на стандартните месечни абонаменти. Неоснователно съдът приел, че клаузата за неустойка противоречи с добрите нрави. Осъществен бил фактическият състав за възникване основанието за заплащане на неустойка. Предвид изложените в ТР 1/15.06.2020г. по тълк.д.№1/2009г. ОСТК ВКС обстоятелства за преценка, в конкретният случай  жалбоподателят счита, че претендираните от него  неустойки не излизат от присъщите им обезщетителни и санкционни  функции.

Претендира се да разпореждането на първата инстанция да се отмени в обжалваната част и да бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и на  сумата 109,92 лева представляваща неустойка в общ размер по  договорите за мобилни услуги, заедно със съответните разноски.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по ч. гр. д.№ 529/2020г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по  заявление по чл. 410 ГПК от "Теленор България" ЕАД срещу Г. Н. М., за парични вземания по 4 договор за мобилни услуги.

            Районният съд е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумата 130,01 лева  главница, 13,55 разноски за ДТ и 195,07 лева разноски за адвокатско възнаграждение, като е отхвърлил  заявлението в останалата част  за присъждане на неустойка по договорите в общ размер 109,92 лева, поради нищожност на клаузата за неустойка. Приел е, че същата противоречи на добрите нрави и уговорката за начисляването й в договора е вероятно неравноправна на осн. чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Посочил е, че искането за неустойка в размер на 3 месечен абонамент, въз основа на споразумението с КЗП, е неоснователно, тъй като  тази клауза била изначално нищожна.

 

 

            Клаузата за заплащане на неустойка ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, съобразно споразумението с КЗП /по гр.д.№15539/2014г. на СГС/, не може да бъде определена в настоящото производство като неравноправна или вероятно неравноправна. В този размер същата не  противоречи директно на правна норма. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно положение. Така определен, размерът на неустойката претендиран в настоящото производство кореспондира на нейния характер на предварително определено обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите й функции. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.

            Предвид гореизложеното разпореждането, в обжалваната част, следва да бъде отменено, като неправилно и делото да се върне на първоинстанционния съд, като се укаже да издаде заповед за изпълнение за претендираната неустойка по подаденото от жалбоподателя заявление в размер на  109,92 лв., ведно с претендираните разноски по делото.

            Водим от гореизложеното съдът  

О П Р Е Д Е Л И :

            ОТМЕНЯ разпореждане № 1868/22.04.2020г. по ч. гр. д. № 529/20202 г. по описа на Районен съд – Габрово, в частта, в която е е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Теленор България“ ЕАД против длъжника Г.Н.М., вместо което ПОСТАНОВИ:

            ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. **********, Ж. К. **********, **********, п.к. **********, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г.Н.М., ЕГН **********,*** за  сумите: 109,92 лв.  представляваща сбор от неустойките, начислени  за предсрочно прекратяване на  сключените между заявителя и  длъжника договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 31.05.2017г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 14.09.2017г., договор за мобилни услуги  с предпочетен номер ********** от 31.10.2017г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 29.11.2017г. и съразмерно 11,45 лв. разноски за държана такса и 164,93 лв. адвокатско възнаграждение.

            ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповед за изпълнение.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: