№ 8409
гр. С, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110137056 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по подадена от Е. Т. Д. с ЕГН **********, срещу С. Т. К - Д.а с ЕГН
**********. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил лишен от ползването
на съсобствени с ответницата, самостоятелни обекти, находящи се в триетажна сграда в гр.
С*****. Между страните е било налице висящо делбено производство, прекратено с
постигната и одобрена съдебна спогодба, като ищецът поддържа, че през исковите периоди
до 12.08.2022г., ответницата е ползвала лично самостоятелните обекти, подробно
индивидуализирани в исковата молба, като ищецът нямал достъп до тях и не можел да си
служи със същите съобразно тяхното предназначение и правото си на собственост, с
изключение на два от самостоятелните обекти с посочени идентификатори, представляващи
офиси, които били отдавани под наем на трети лица. Ищецът претендира и обезщетение за
мораторна лихва върху главниците за обезщетение за всеки един от посочените в исковата
молба, самостоятелни обекти. Претендират се и разноските по производството.
Ответната страна по реда и в срока по чл.131 ГПК, е подала писмен отговор. Същата не
оспорва наличието на съсобственост между нея и ищеца, с посочените квоти за всеки от тях,
както и че между страните са се водили, посочените в исковата молба, съдебни
производства. Не оспорва, че съсобствеността върху процесните самостоятелни обекти била
прекратена по силата на постигнатата и одобрена съдебна спогодба, като оспорва
твърденията на ищеца, че фактическата власт върху поставените в дял на ищеца недвижими
имоти, му е била предадена на 12.08.2022г., за което е съставен приемо-предавателен
протокол. Ответницата оспорва твърденията на ищеца, че лично си е служила с процесните
самостоятелни обекти за посочените искови периоди, както и че е възпрепятствала достъпа
1
на ищеца до тях и възможността му да ги ползва, съобразно правото си на собственост и
тяхното предназначение. Оспорва и че е била надлежно поканена да заплати на ищеца
обезщетение за лишаването му от ползване на процесните недвижими имоти. Навежда и
възражения за прихващане с твърдени като съществуващи насрещни вземания към ищеца,
подлежащи на съдебна компенсация, като излага подробни твърдения в тази насока. Моли
исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани, а в случай, че
същите бъдат пълно или частично уважени, съдът да се произнесе по възраженията за
прихващане, като уважи същите и допусне съдебна компенсация по реда, посочен в отговора
на исковата молба. Отправя се и искане да бъдат присъдени сторените съдебни разноски,
както и възнаграждение за един адвокат по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
По делото е постъпила молба с вх.№ 290240/16.09.2024г., подадена от процесуалния
представител на ищцовата страна, в която е взето становище по отговора на исковата молба
и предявените възражения за прихващане, като ищецът изрично се е противопоставил на
основателността им, както и е навел възражения за настъпила погасителна давност за
същите.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС за присъждане на дължимото обезщетение за лишаване на ищеца,
съобразно припадащите му се части от съсобствеността, от ползването на описаните в
исковата молба, самостоятелни обекти, находящи се в съсобствена на страните при квоти 1/4
ид.ч. за ищеца и 3/4 ид.ч. за ответницата: Триетажна сграда, със застроена площ от 277,70
кв.м., и с РЗП от 1300 кв.м. по документа за собственост, находяща се на адрес гр.С*****,
състояща се от партерен етаж с магазин, складови помещения и санитарен възел, котелно
помещение, вътрешно стълбище, портиерна и подход за достъп до етажите в сградата и до
находящия се в отделна долепена пристройка - зъболекарски кабинет; първи етаж /над
партерен/, състоящ се от четири самостоятелни обекта - офиси; втори етаж /надпартерен/,
състоящ се от четири самостоятелни обекта - офиси; трети етаж /надпартерен/, състоящ се от
два самостоятелни обекта - два отделни апартамента, единият от които - мезонет на две
нива. Обезщетението се претендира за периода 30.06.2018г. - 11.08.2022г. вкл., ведно със
законната лихва до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД,
мораторната лихва за периода 12.08.2022г. -03.07.2023г. /датата на подаване на исковата
молба/. Ищецът изрично е посочил, че не претендира наемоподобно обезщетение за
самостоятелен обект с идентификатор *****., тъй като същият е бил отдаван от страните
под наем на дружеството, посочено в исковата молба до 31.10.2018г. и ищецът е получавал
припадащата му се част от наемната цена, а от 01.11.2018г. до 12.08.2022г., същото
дружество е ползвало самостоятелен обект с идентификатор *****., поради което ищецът
претендира наемоподобно обезщетение за последния, за периода 01.07.2018г. - 31.10.2018г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и мораторна лихва за
периода 12.08.2022г - 03.07.2023г.
2
С протоколно определение от 14.03.2024г., съдът е приел за съвместно разглеждане
възражения за прихващане със сумата в общ размер на 39 924, 24 лв., за извършени от
ответната страна: 1. Разходи за почистване на общите части на сградата - коридор, фоайе и
стълбище за времето от м.05.2013г. до края на м.12.2019г., като били заплащани на чистачка
по 280 лв. месечно, като припадащата част на ищеца е в размер на 5460 лв.; 2. Сторени
необходими разноски, подробно посочени по пера и размери, в т.ч. и извършени СМР в
периода 2013 - 2022г. в общ размер на 16 250 лв., като са посочени припадащите се части,
респ. суми, дължими от ищеца по всяко отделно перо; 3. Дължимите суми за електроенергия
за съсобствените имоти, за периода м.01.2018г. - м.08.2022г., припадащата се част, дължима
от ответника в размер на 4431,70 лв.; 4. Дължимите суми за топлоенергия за периода
м.01.2017г. - м.08.2022г., припадащата се част, дължима от ответника в размер на 3306 лв.;
10 000 лв., получени от ищеца по негова банкова сметка, на основание покупко-продажба на
съсобствен с ответницата недвижим имот и представляващи припадащата й се част от
получената продажна цена; 5. Сумата от 476, 54 лв., заплатена от ответницата сума за
електроенергия за притежавания от ищеца магазин, за периода 12.08.2022г. -30.11.2022г.
С протоколно определение от 12.02.2025г., на основание чл.214, ал.1 ГПК, съдът е допуснал
изменение в размерите на предявените искови претенции за главници и за лихви, както и в
размера на възражението за прихващане за дължимата сума /припадащата се част на ищеца/
за топлоенергия за периода м.01.2017г. - м.08.2022г.
Страните не спорят, че са съсобственици на процесната сграда, при квоти 1/4 ид.ч. за ищеца
и 3/4 ид.ч. за ответницата. Съсобствеността между страните е прекратена по силата на
постигната съдебна спогодба в хода на гр.д.№ 12445/2014г., по описа на СРС, 68 състав.
Ответницата не оспорва и че между страните е водено и гр.д.№32917/2017г., по описа на
СРС, 88 състав, не оспорва и твърдението на ищеца, че самостоятелни обекти с
идентификатори *****. и *****. са били отдавани под наем съответно до 31.10.2018г., и до
12.08.2022г. Всички останали фактически и правни твърдения на ищцовата страна се
оспорват.
От представените с исковата молба, писмени доказателства, се установява, че по силата на
сключена между страните съдебна спогодба, обективирана в протокол от о.с.з., проведено на
29.07.2022г., съсобствеността между страните била прекратена. С приемно-предавателен
протокол от 12.08.2022г., подписан от страните, се удостоверявало, че ответната страна е
предала фактическата власт на ищеца, върху възложените му в дял, самостоятелни обекти -
магазин на партерния етаж, както и два офиса, находящи се на втория /надпартерен етаж/,
при удостоверени показатели на измервателните уреди, монтирани в самостоятелните
обекти, съобразно условията на одобрената съдебна спогодба /буква “Е” от същата/.
Видно от влязлото в законна сила на 14.03.2023г., Решение от 25.01.2023г. по гр.д.
№32917/2017г., по описа на СРС, 88 състав / по - конкретно от диспозитивите на същото, по
които е формирана СПН/, ответницата е била осъдена да заплати на ищеца на основание
чл.31, ал.2 ЗС, обезщетение за лишаването му от ползване на посочените във всеки отделен
диспозитив, самостоятелни обекти, за периода 01.08.2015г. - 20.06.2016г., като претенциите
са отхвърлени за периода 20.09.2013г. - 31.07.2015г.
3
От представените с отговора на исковата молба, договори за наем, сключени от ищеца за
припадащите му се 1/4 ид. ч. от част от самостоятелните обекти, представляващи - офис 3,
офис 8, офис 2, както и от магазина, находящ се на партерния етаж, сключвани в периода
2013 - 2014г., се установява, че същите са сключвани за срок от една година от датата на
подписването им, като са предвидени и изрични клаузи за продължаване на срока на тяхното
действие, каквито доказателства не са представени по настоящото производство. Съдът
намира, че същите действително са представени от ответната страна, с оглед оспорване на
твърденията на ищеца, че същият е бил лишен от ползването на самостоятелните обекти в
сградата още от 2013 г., не са относими към предмета на настоящото производство, с оглед
обстоятелството, че претенциите на ищеца обхващат периода 30.06.2018г. - 11.08.2022г.,
както и периода 01.07.2018г. - 31.10.2018г.
По делото са представени с отговора на исковата молба и нотариален акт № *****г., с която
е прехвърлен на ищеца и на Д Х Н, стоматологичен кабинет, и в който е посочено, че
същият представлява самостоятелен обект, пристроен към жилищна сграда, находяща се на
ул. “Б М” № 58, с подход към кабинета през съществуващия проход в пристроената жилищна
сграда. Представеният нотариален акт е неотносим към предмета на делото. С
представянето му, ответната страна се е домогвала да установи твърдението си, че липсва
отделен вход, различен от главния вход на сградата, в която са самостоятелните обекти, към
разположения в отделна пристройка, стоматологичен кабинет, в който се твърди да
упражняват професионалната си дейност “съпругата на ищеца и неговата тъща - лекари по
дентална медицина”, който въпрос е предмет на специални знания и по който назначеното по
допуснатата СТЕ, вещо лице е отговорило в заключението си. По отношение на
представените от ответната страна, писмени доказателства, касаещи упражняваната дейност
в разположения в отделна пристройка, стоматологичен кабинет, извлечения от търговския
регистър, както и диплома за висше образование на Д Х Н, съдът намира, че същите са
неотносими към предмета на доказване по производството, като по отношение на изрично
посочените факти и обстоятелства, които страната се домогва да установява с тях /посочени
в молба с вх.№ 100144/26.03.2024г./, са установени чрез други способи на доказване -
допуснатата ССчЕ, както и в разпита на лицето Д Х Н, в качеството на свидетел, като в тази
връзка се посочва и че ищецът не оспорва твърдението, че е във фактическо съжителство с Д
Х Н, както и че същата упражнява своята професионална дейност като лекар по дентална
медицина в процесния стоматологичен кабинет.
От заключението на допуснатата и приета съдебно-техническа и оценителна експертиза, се
установяват средните пазарни цени за всеки от посочените самостоятелни обекти, за
исковите периоди. Вещото лице е отговорило и на поставените в пункт 6 от исковата молба,
въпроси, като е посочило, че на 20.03.2024г., в присъствието на представители и на двете
страни е провело оглед на сградата, както и на отделните самостоятелни обекти. Вещото
лице е извършило подробен оглед и е посочило своите констатации, досежно вида, в които
се е намирал недвижимия имот. Констатирало е че външната мазилка на сградата към ул. “Б
М” е сериозно компрометирана, като са налице множество дупки с паднала мазилка.
Посочило е още, че в сградата са констатирани множество следи от течове, като над
4
входната врата на сградата е налице разрушен участък от гипсокартон в резултат на теч.
Улуците на покрива са от PVC, като голяма част от тях са счупени, което усилва течовете по
сградата. Вещото лице посочва, че е налице работещ асансьор, с който се достига от
партерния етаж до последния етаж с двата апартамента. Налице е абонатна станция, като
сградата е свързана с ТЕЦ. Посочва още, че видимо в сградата са извършени множество
ремонти за поддържка, като вещото лице не може са посочи конкретно към кой момент
какви ремонтни дейности са осъществявани, но при изслушването си в о.с.з., посочва че
давността на тяхното извършване е в рамките на пет години. Вещото лице подробно е
описало и констатациите си от извършения оглед във всяко едно от отделните помещения,
като същите са подробно индивидуализирани по площ, граници и местоположение в
сградата и спрямо останалите самостоятелни обекти. Вещото лице е посочило, че към
момента на огледа, самостоятелните обекти, разположени на първия и на втория
надпартерни етажи и представляващи офиси не се ползват по предназначение, като
единствено отдаден под наем е магазинът, намиращ се на партерния етаж.
На третия /надпартерен/ етаж са разположени двата апартамента - апартамент №2 и
апартамент №1, представляващ мезонет на две нива. Достъп до етажа се осъществява чрез
стълбище от трети етаж или чрез асансьор, като входа на ап.2 е отделен от общото фоайе на
етажа, а входа на ап.1 /мезонет/ е отделен от общото фоайе с входна дървена врата с матово
остъкление.
На партерния етаж, в сутерена е изградена абонатната станция за отопление на сградата,
като в съседното й помещение е монтирана помпа “Grundfos”, като видимо в абонатната
станция са подменени всички помпи и оборудване.
Вещото лице е посочило, че достъпът до магазина, находящ се на партера е от
самостоятелен вход, откъм ул. “Б М”, а достъп до офисите се осъществява през общата
входна врата на сградата, през общ коридор и стълбище за отделните етажи. На етажите, на
които са разположени офисите са налице общи коридори, като всеки офис има отделна
врата, заключваща се със секретен патрон. Вещото лице е посочило, в т.ч. и представило
снимков материал, от който е видно, че на стълбището към офисната част липсва отделна
врата. Достъпът до зъболекарския кабинет се осъществява през общия вход на сградата, след
която по дълъг общ коридор се достига до зъболекарския кабинет, разположен в сграда,
долепена до процесната, като липсва отделен, самостоятелен вход към същия.
Вещото лице след направен оглед на място и извършване на необходимите замервания, е
констатирало, че в посочения в отговора на исковата молба, период са извършени СМР, като
е посочил същите по вид и пера и е определил средните пазарни цени, като общата стойност
на извършените СМР е в размер на 25 380, 02 лв., от които 1/4 припадаща се на ищеца е
сумата в размер на 6345,00 лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета ССчЕ, се установява, че за
процесния период са били налични 2 бр. партиди към “Е П” АД с титуляр ответницата, с кл.
№ *** за магазин и с кл.№ *** за апартаментите и за офисите. След анализ на събраните по
делото писмени доказателства и от съдържащата се информация при
електроразпределителното дружество, се установява, че за периода 01.01.2018г. -
5
31.08.2022г., са начислени и заплатени суми в общ размер на 14 545, 71 лв. Налице е
разминаване в получената от вещото лице информация и от представените и приети по
делото писмени доказателства, .т.е. по делото липсват доказателства за заплатени фактури от
31.07.2018г. и от 31.10.2018г., за сума в общ размер на 402,01 лв., макар
електроразпределителното дружество да е потвърдило тяхното своевременно заплащане в
информацията, подадена до вещото лице.
Вещото лице е установило и че към “Т С” ЕАД са открити 12 бр. партиди, отново на името
на ответницата, като за периода 01.2017г. - 31.08.2022г., са начислени и заплатени суми в
общ размер на 20 339, 41 лв., в допълнение на името на ищеца са открити партиди към
топлопреносното предприятие, считано от м.11.2022г., като до промяната им топлоенергия е
заплащана своевременно.
От ССчЕ се установява още и че по сметка с титуляр ищеца по настоящото дело, с посочен
номер при “Ю Б АД, е постъпила сума в размер на 40 000 лв., от сметка с титуляр лицето И
Н В, с посочено основание за превода “Пок. на недв. имот”.
С Определение № 1594/11.01.2024г., постановено по настоящото производство, съдът е
квалифицирал твърденията на страните, дал им е правна квалификация, определил е кои
факти и обстоятелства подлежат на доказване и от кого, както и се е произнесъл по
доказателствените искания на страните. С оглед разпределената доказателствена тежест,
съдът е допуснал един свидетел при режим на довеждане на ищеца, с показанията на когото
да се установи твърденията му, че процесните имоти са били ползвани изцяло от
ответницата до сключване на съдебната спогодба по висящото делбено производство през
2022г., като е оставил без уважение искането му за допускане на втори свидетел, за
установяване на обстоятелството, че не е имал достъп до процесните недвижими имоти след
смъртта на наследодателя си.
С посоченото по - горе, определение, съдът е допуснал на ответната страна един свидетел
при режим на довеждане, с показанията на когото страната да установи твърденията си при
условията на насрещно доказване, че е през процесния период е осигурила достъп на ищеца
до имотите /до общите части и до самостоятелните обекти, находящи се в сградата/, както и
възможността да ползва същите съобразно предназначението им и притежаваните части от
съсобствеността.
С Определение № 11280/14.03.2024г., съдът е допуснал до съвместно разглеждане
възраженията за прихващане, направени от ответната страна с отговора на исковата молба,
като е квалифицирал същите, разпределил е доказателствената тежест между страните, както
и се е произнесъл по доказателствените искания, отправени във връзка с тях. С това
определение, съдът е допуснал на ответната страна един свидетел при режим на довеждане,
с показанията на когото да се установят твърдените като осъществени ремонтни дейности,
както и почистването на общите части на сградата. Процесните определения са надлежно
връчени на страните по производството.
При провеждане на първото редовно открито съдебно заседание с участието и на двете
страни /чрез процесуалните им представители/ на 18.09.2024г., ищецът не е довел
допуснатия му при режим на довеждане, с определение № 1594/11.01.2024г., един свидетел,
6
като не е посочил и причини поради които не води същия за насроченото о.с.з., респ. не е
поискал да му бъде предоставена възможност да бъде разпитан в следващо о.с.з., като съдът
поради пропуск е не се е произнесъл с изрично определение, с което да заличи допуснатия
свидетел. Въпреки това, с оглед обстоятелството, че съдът не е заличил допуснатият на
ищеца свидетел, както и не е определил нарочен срок за събиране на показанията му, то
страната не се е възползвала от предоставената й процесуална възможност да събере
допуснатото й доказателствено средство, поради което следва да понесе и тежестите от
осъщественото процесуално бездействие.
В същото о.с.з., процесуалният представител на ищеца е поискал съдът да допълни
изготвения проекто-доклад по делото, като даде на страните указания по см. на чл.146, ал.2
ГПК. Действително по делото е постъпила молба с вх.№ 290240/16.09.2024г., подадена от
процесуалния представител на ищцовата страна, в която е взето становище по отговора на
исковата молба и предявените възражения за прихващане, като ищецът изрично се е
противопоставил на основателността им, както и е навел възражения за настъпила
погасителна давност за същите. Следва да се отбележи, че в посочените по -горе, 2 бр.
определения, изготвени по реда на чл.140 ГПК, от 11.01.2024г. и от 14.03.2024г., съдът е
посочил, в частта относно разпределяне на доказателствената тежест между страните, че в
тежест на ищеца е да докаже евентуалните си възражения, във връзка с възраженията за
прихващане, допуснати за съвместно разглеждане в производството по делото.
С протоколното определение от о.с.з. от 18.09.2024г., съдът е допуснал на ищеца един
свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелството дали общите части на
сградата са почиствани и от кого са почиствани. В показанията си, допуснатият за
преждепосочените обстоятелства, св. Д Н, посочва, че след смъртта на бащата на ищеца Т
през 2013г., ищецът бил лишен от достъп до сградата, като нямал карта за асансьора.
Свидетелката твърди, че стълбището, водещо от партера към горните етажи на сградата
било преградено с врата, която се заключвала и ищецът нямал ключ за същата, респ. достъп
до стълбището. Ищецът искал да му бъде осигурен достъп няколко пъти, но му било
отказвано. В имота имало теч, за който се разбрало когато паднал тавана над главния вход на
сградата. Имотът бил посетен от застрахователен агент, по повод на възникнал теч, като
достъп на същото бил предоставен от наемателите на един от офисите, а не от ищеца.
Фактическата власт върху притежаваните от ищеца в дял по силата на сключената спогодба
през 2022г., самостоятелни обекти била предадена чак тогава, като се наложило ищеца да
повика ключар, за ма могат да бъдат отворени. Свидетелката Н не оспорва, че от 2011 г.
работи в зъболекарския кабинет, разположен в долепена пристройка до сградата, като
входът за кабинета е един и достъпът се осъществява от входната врата. Свидетелката сочи,
че откакто е там, тя и нейната майка единствено са почиствали общите части на сградата и
коридора, водещ към зъболекарския кабинет, като по - късно наели и чистачка, като не е
виждала друг да почиства в сградата, с изключение на периода, когато бащата на ищеца е
бил жив и офисите са били отдавани под наем. Свидетелката допълва и че на входа има
портиерно помещение, което седи заключено. Показанията на допуснатия на ищцовата
страна, с протоколното определение от 18.09.2024г., свидетел надхвърлят фактите и
7
обстоятелствата, за установяването на които е било формулирано дсказателственото искане,
поради което съдът следва да цени същите единствено досежно твърденията за
установяването/опровергаването на които същата е била допусната. В допълнение, както св.
Н сама посочва, същата е във фактическо съжителство с ищеца, с оглед на което показанията
й следва да бъдат ценени по реда на чл.172 ГПК, съобразно с останалите събрани по делото,
доказателства.
От показанията на св. Б, се установява, че често посещавал сградата, находяща се на ул. “Б
М” № 58, тъй като се налагало да извършва ремонтни дейности. Свидетелят сочи, че в
сградата има един вход, като достъпа до горните етажи, както и до зъболекарския кабинет се
осъществява от него. На стълбището, водещо към офисните етажи никога не е поставяна
врата, като вляво от входната врата, в портиерното помещение, до което имали достъп
всички, влизащи през входната врата /която се отключвала с автомат/, се съхранявали
ключовете от вратите на отделните офиси, в т.ч. за ел. табла, мазета и пр. Свидетелят Б
допълва, че дори самият той взимал ключове от портиерното помещение, когато се налагало
да извършва ремонти в сградата, както и в отделни помещения. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля Б, в тази тяхна част, като последователни и кореспондиращи с
показанията на св. К Г, както и с останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на св. Б се установяват вида и характера на извършените СМР в имота, в
посочените с отговора на исковата молба, периоди, като в тази част показанията на
свидетеля са последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал, в т.ч. и със заключението на вещото лице по СТЕ.
Свидетелят Б сочи още, че е виждал в сградата, както ищеца, така и “съпругата му” - св. Н,
като допълва, че достъпът до самостоятелните обекти в сградата, в т.ч. до жилището,
обитавано от ответницата на последния етаж, не му бил препятстван. Сочи още, че още след
смъртта на съпруга си - Т Д., ответницата поемала консумативните разходи за всички
самостоятелни обекти в сградата, с изключение на периодите, когато част от офисите се
отдавали под наем и тогава наемателите поемали тези разходи за собствена сметка. Съдът
кредитира тази част от показанията на разпитания свидетел, тъй като кореспондират с
останалите доказателства, както и със заключението на вещото лице по допуснатата и
приета ССчЕ.
Свидетелят Б твърди още, че има врата, находяща се на последния етаж от сградата, през
която врата се минава, за да се стигне до апартаментите, находящи се там, и по - конкретно,
за да се достигне до апартамента, в който живее ответницата, която врата свидетелят описва
като “стъклена врата”. Посочва, че офисите в сградата се отдавали под наем докъм 2014-
2015г. /две - три години след смъртта на наследодателя Т.Д./, като с поведението си ищецът
създавал конфликти и препятствал преговорите с потенциални наематели на офисите в
сградата, поради което същите не се ползвали по предназначение. Съдът не кредитира
показанията на св. Б в частта им, с която същия сочи, че преди двата апартамента,
разположени на последния етаж, има разположена “стъклена врата”, тъй като противоречат
на констатациите на вещото лице, при извършения оглед на място в имота от същия, като
наличието на такава врата не се установява. Съдът не кредитира показанията на този
8
свидетел и в частта им, в която се посочва, че имотите се отдавали под наем докъм 2014г. -
2015г., както и че ищецът създавал конфликти, с което възпрепятствал възможността
имотите да бъдат отдадени под наем, тъй като същите не кореспондират в тази своя част с
останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на свидетеля К Г, се установява, че преди да почине наследодателя на
страните, същата била ангажирана от ответницата да почиства апартамента, в които живеят,
находящ се на последния етаж в сградата, като след смъртта му, била помолена от
ответницата да почиства общите части, офисите и стълбището до втория етаж. Свидетелката
почиствала общите части на партерния етаж от входа по коридора към стълбището, водещо
до втория етаж на сградата, като частта от партера, която водила към зъболекарския кабинет,
не чистила. Свидетелката допълва, че вляво от входната врата на сградата има портиерно
помещение, като преди да почине наследодателят Д. е имало портиер, а след смъртта му,
всеки имал достъп до портиерното помещение. Същото се почиствало от нея, като вътре в
помещението имало табло, където били ключовете от всички офиси и всеки имал достъп до
ключовете от помещенията, вкл. свидетелката, тъй като й били необходими, за да почиства.
Същата свидетелка посочва, че е виждала ищеца в сградата, както и по етажите нагоре.
Съдът кредитира показанията на св. К Г в частите, посочени по - горе, тъй като изцяло
кореспондират със съответните части от показанията на св. Б, а в частта относно
свидетелството, че не е почиствала коридора, водещ към зъболекарския кабинет, както и че е
почиствала в сградата преди да почине наследодателя Д., показанията й кореспондират с
тези на св. Н, с изключение на посоченото от последната, че тя и нейната майка са чистили
изцяло общите части на партерния етаж, а по - късно наели и чистачка. Съдът не кредитира
показанията на св. К Г досежно съдържащите се в тях, вътрешни противоречия, касаещи
конкретния времеви период, до който свидетелката е осъществявала дейност по почистване в
процесната сграда, като в тази насока са налице противоречия и с останалите събрани по
делото доказателства, поради което съдът не може да приеме за безспорно установен,
посоченият от свидетелката краен момент, до който същата е осъществявала дейност по
почистване в процесната сграда.
При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав намира от правна
страна следното:
1. По основателността на исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.
За основателността на исковите претенции с посоченото правно основание следва да се
установи при условията на главно доказване от страна на ищеца наличието на съсобственост
между страните; че процесните самостоятелни обекти за посочените в исковата молба
периоди, са използвани лично от ответната страна; че е налице отправена от ищеца, писмена
покана, за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имотите, която покана да
е достигнала по несъмнен начин до знанието на ответната страна.
В тежест на ответната страна по делото е при условията на насрещно доказване да установи
възраженията си, изложени в отговора, а именно, че ищецът е притежавал достъп до
процесните самостоятелни обекти и е могъл да ползва същите, съобразно тяхното
предназначение, без оглед на възможността за събиране на граждански плодове /добиви/ от
9
тях.
По делото е безспорно, че процесните самостоятелни обекти, находящи се в сградата на ул.
“Б М” № 58, са съсобствени между страните, при квотите посочени по-горе.
Спорно е наличието на останалите две предпоставки за основателност на исковите
претенции.
По отношение на наличието на т.нар. “писмено поискване”, наличието на същото е
предпоставка за присъждане на обезщетение, а не за възникване на изискуемостта му. В
разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС единствено е посочено, че това волеизявление следва да е в
писмена форма, като законодателят не въвежда изрично изискване с какъв конкретен писмен
акт следва да стане това, респ. реквизити на същия. Достатъчно е по несъмнен начин да
съдържа обективирано изявление за заплащане на обезщетение за лишаване от правото да
ползва съсобствената вещ, съобразно с правото на собственост, което притежава върху
същата, според предназначението й, което волеизявление следва да е отправено до другия/те
съсобственик/ци, служещи си лично със съсобствената вещ. Съдът приема, че в настоящата
хипотеза, такова писмено поискване е обективирано в подадената искова молба, на
основание на която е образувано производството по гр.д.№ 32917/2017г. по описа на СРС, 88
състав, като макар същата да не е приложена като доказателство по делото, то от
диспозитивите на постановеното и влязло в сила съдебно решение по същото производство,
което е прието като доказателство по делото, става ясно какъв е бил предметът му, между
кои страни се е водил и на какво основание. Налице е тайна и безпротиворечива съдебна
практика, че щом е налице веднъж отправено такова волеизявление, то правното действие на
същото се простира неограничено във времето и не е необходимо да бъде изпращано
повторно до другия/те съсобственик/ци. /вж. Решение № 351/13.07.2010г., по гр.д. №
573/2009г. III ГО и посочената там съдебна практика./
В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна,
обективирани в подадения отговор на исковата молба.
По отношение на наличието на втората предпоставка за основателността на исковете, а
именно че ответната стана си е служила лично с процесните самостоятелни обекти, а оттам
и че ищецът е бил лишен от правото да ги ползва по предназначение в посочените искови
периоди, следва да се имат предвид разясненията, дадени с ТР 7/2012г. на ОСГК на ВКС, в
мотивите на което е разяснено какво се има предвид на практика под “лично” служене със
съсобствената вещ, като неизчерпателно са посочени и конкретни хипотези.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото писмени, гласни
доказателства, в т.ч. от приетите експертни заключения, ищецът не доказа при условията на
главно доказване, че ответницата си е служила еднолично с посочените в исковата молба,
самостоятелни обекти. Напротив, по делото се събраха доказателства в обратния смисъл, а
именно, че в процесния период ищецът реално е разполагал с достъп до входната врата,
откъдето се е влизало в партерния етаж и коридора, водещ по стълбите към следващите
етажи. Установи се, че входната врата на сградата е била с автоматичен режим на отваряне,
като с оглед безспорно установеното обстоятелство, че това е бил и единственият начин за
достъп до находящия се в долепена до сградата постройка, зъболекарски кабинет, в който
10
дейност като лекар по дентална медицина е упражнявала св. Н, с която ищецът е бил във
фактическо съжителство, то следва да се приеме, че и ищецът е имал достъп до входната
врата на сградата. От констатациите на вещото лице по СТЕ, както и от показанията на св. К
Г и св. Б, се установява, че в коридора водещ към стълбите за горните етажи на сградата,
където били разположени офисите и самостоятелните обекти /апартаменти/ не е имало
поставени прегради/ врати, които да препятстват свободния достъп. В тази връзка, съдът не
кредитира показанията на св. Н, досежно обстоятелството, че такава преградна врата е
имало монтирана и тя е пречила на свободния достъп, тъй като противоречат на останалите
събрани по делото доказателства. От събраните по делото гласни доказателства се установи,
че в портиерното помещение е имало табло, където са се намирали ключовете за отделните
помещения, като достъпът до същите не е бил ограничен, тъй като след смъртта на
наследодателя на страните Т. Д., през 2013г., портиер не е имало и сградата не се
охранявала от нарочно определено за това, лице. Без правно значение е обстоятелството
дали ищецът е разполагал с възможността, респ. дали е събирал добивите от процесните
самостоятелни обекти и/ или за част от тях, а не за всички.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ищецът не доказа при условията на главно
доказване, че ответницата си е служила лично с посочените в исковата молба самостоятелни
обекти, за посочените периоди, а последната от своя страна успя да проведе успешно
насрещно доказване на това обстоятелство. Не се доказа по безспорен начин и твърдението
на ищцовата страна, което не е оспорено от ответницата, че макар същата да живее в
находящия се на последния трети /надпартерен етаж/, самостоятелен обект, представляващ
апартамент №2 - мезонет на две нива, то ищецът е бил лишен от достъп до процесния
недвижим имот, като от показанията на св. Б се установява, че след смъртта на баща си,
ищецът е имал достъп до жилището, тъй като изнасял свои вещи от там. Приетият като
писмено доказателство по делото, приемно-предавателен протокол от 12.08.2022г., в който е
посочено, че ответницата предава фактическата власт върху възложените в дял на ищеца по
спогодбата, самостоятелни обекти, не разколебава горните изводи, тъй като от една страна
от приетите като доказателства - решение по първа фаза от делбеното производство, както и
съдебна спогодба, обективирана във влязъл в законна сила, протокол от о.с.з., с който е била
одобрена и производството е бил прекратено, се установява, че въобще претенции, свързани
с предоставяне/разпределяне на ползването на самостоятелните обекти, съсобствени на
страните преди прекратяването на съсобствеността, не са били разглеждани и на второ
място, изготвянето на такъв протокол е било изрично поставено като условие, уговорено
между страните по постигнатата спогодба, респ. изготвянето и подписването му от страните
не удостоверява по безспорен начин обстоятелството, че към датата на същия, ответницата
си е служила лично с посочените самостоятелни обекти в сградата. Съшият представлява по
своята правна същност частен свидетелстващ документ, чието съдържание е било оспорено
с отговора на исковата молба, а от проведеното от ответната страна насрещно доказване се
установи, че оспорванията й са основателни.
С оглед на гореизложеното, предявените обективно съединени искови претенции с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като недоказани.
11
2. По основателността на исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД - с оглед
фактическия и правен извод, за неоснователността на главните искове, неоснователни се
явяват и претенциите за мораторна лихва върху главниците за присъждане на наемоподобно
обезщетение, за всеки отделен самостоятелен обект.
С оглед формирания правен извод за недоказаност, а оттам и за неоснователност на
предявените искови претенции, то съдът намира, че не са налице предпоставките за
произнасяне по основателността на допуснатите за съвместно разглеждане в настоящото
производство, възражения за прихващане с парични вземания на ответницата към ищеца.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на
ответницата следва да се присъдят разноските за експертизи в общ размер на 1200 лв.
В полза на адв. П. И. при САК, следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал. 1, т.2 ЗАдв., като съдът намира за неоснователно възражението
на ищцовата страна, че не са налице доказателства за наличието на предпоставките за
присъждане на възнаграждение на това основание, с оглед приетите по делото доказателства
за влошеното здравословно състояние на ответницата, като възнаграждението следва да се
присъди в размер на 8973, 81 лв. То се изчислява по реда на чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба
1/2004г. на ВАдвС, като материалният интерес по настоящото производство е в общ размер
на 108 095,37 лв. /61 237, 11 лв. по претенциите за главници и 6934, 02 лв. по претенциите за
лихви, вкл. и приетите за съвместно разглеждане възражения за прихващане - в общ размер
на 39 924,24 лв./, а именно 8650 + (8095,37 лв. * 4%) или сумата в размер на 8973, 81 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказани, предявените от Е. Т. Д. с ЕГН **********, срещу С. Т. К - Д.а
с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, за присъждане на дължимото обезщетение за лишаване на
ищеца, съобразно припадащите му се части от съсобствеността, от ползването на описаните
в исковата молба, самостоятелни обекти, находящи се в съсобствена на страните при квоти
1/4 ид.ч. за ищеца и 3/4 ид.ч. за ответницата: Триетажна сграда, със застроена площ от 277,70
кв.м., и с РЗП от 1300 кв.м. по документа за собственост, находяща се на адрес гр.С*****,
състояща се от партерен етаж с магазин, складови помещения и санитарен възел, котелно
помещение, вътрешно стълбище, портиерна и подход за достъп до етажите в сградата и до
находящия се в отделна долепена пристройка - зъболекарски кабинет; първи етаж /над
партерен/, състоящ се от четири самостоятелни обекта - офиси; втори етаж /надпартерен/,
състоящ се от четири самостоятелни обекта - офиси; трети етаж /надпартерен/, състоящ се от
два самостоятелни обекта - два отделни апартамента, единият от които - мезонет на две
нива, при граници и съседи, съобразно КККР на гр. С, както следва:
12
1. За магазин, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****., сумата от 17
548,48 лв., дължимо за периода 30.06.2018г. - 11.08.2022г., ведно със законната лихва от
04.07.2023г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за мораторна лихва върху
главницата в размер на 1718,96 лв., за периода 12.08.2022г. - 03.07.2023г.;
2. За офис 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****., сумата от 4503,88
лв., дължимо за периода 30.06.2018г. - 11.08.2022г., ведно със законната лихва от 04.07.2023г.
до окончателното изплащане, както и обезщетение за мораторна лихва върху главницата в
размер на 441,19 лв., за периода 12.08.2022г. - 03.07.2023г.;
3. За офис 4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****., сумата от 4197,91
лв., дължимо за периода 30.06.2018г. - 11.08.2022г., ведно със законната лихва от 04.07.2023г.
до окончателното изплащане, както и обезщетение за мораторна лихва върху главницата в
размер на 411,20 лв., за периода 12.08.2022г. - 03.07.2023г.;
4.За офис 5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****., сумата от 3331,83
лв., дължимо за периода 30.06.2018г. - 11.08.2022г., ведно със законната лихва от 04.07.2023г.
до окончателното изплащане, както и обезщетение за мораторна лихва върху главницата в
размер на 326,36 лв., за периода 12.08.2022г. - 03.07.2023г.;
5. За офис 6, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****., сумата от 2353,16
лв., дължимо за периода 30.06.2018г. - 11.08.2022г., ведно със законната лихва от 04.07.2023г.
до окончателното изплащане, както и обезщетение за мораторна лихва върху главницата в
размер на 230,50 лв., за периода 12.08.2022г. - 03.07.2023г.;
6. За офис 7, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****., сумата от 4081,78
лв., дължимо за периода 30.06.2018г. - 11.08.2022г., ведно със законната лихва от 04.07.2023г.
до окончателното изплащане, както и обезщетение за мораторна лихва върху главницата в
размер на 399,82 лв., за периода 12.08.2022г. - 03.07.2023г.;
7. За офис 8, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, сумата от 3627,09
лв., дължимо за периода 30.06.2018г. - 11.08.2022г., ведно със законната лихва от 04.07.2023г.
до окончателното изплащане, както и обезщетение за мораторна лихва върху главницата в
размер на 355,30 лв., за периода 12.08.2022г. - 03.07.2023г.;
8. За жилище 2, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *****., сумата от
5443,21 лв., дължимо за периода 30.06.2018г. - 11.08.2022г., ведно със законната лихва от
04.07.2023г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за мораторна лихва върху
главницата в размер на 533,18 лв., за периода 12.08.2022г. - 03.07.2023г.;
9. За жилище 1, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *****., сумата от
15876,39 лв., дължимо за периода 30.06.2018г. - 11.08.2022г., ведно със законната лихва от
04.07.2023г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за мораторна лихва върху
главницата в размер на 1555,18 лв., за периода 12.08.2022г. - 03.07.2023г.;
10. За офис 1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, сумата от 303,84
лв., дължимо за периода 01.07.2018г. - 31.10.2018г., ведно със законната лихва от 04.07.2023г.
до окончателното изплащане, както и обезщетение за мораторна лихва върху главницата в
размер на 29,76 лв., за периода 12.08.2022г. - 03.07.2023г.
13
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Е. Т. Д. с ЕГН **********, да заплати на С. Т.
К - Д.а с ЕГН **********, сумата от 1200 лв., разноски за възнаграждения на вещите лица
по производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., Е. Т. Д. с ЕГН
**********, да заплати на адвокат П. З. И. при САК с ЕГН **********, с адрес на
кантората: гр. С, възнаграждение по производството, в размер на 8973, 81 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14