Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.София,15.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12 въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНИ ЗАХАРИЕВА
МАРИНА
ГЮРОВА
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдията ЗАХАРИЕВА ВНЧХД
№4103/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.21 от НПК.
С присъда от 04.12.2017
г.,постановена по НЧХД № 12162/16г., СРС НО, 6-състав, подсъдимият Г.В.З.,ЕГН **********
е признат за виновен в това, че на 12.01.2016г. около 13,00 часа, в София, в жилище, находящо се на ул.“Коста Лулчев“ № 21А, с удари с юмрук в областта на
главата причинил на Р.В.З.,с ЕГН **********, контузия и подкожен закрит
кръвоизлив в левите околоочна област и скулна област на главата – лека телесна
повреда,изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на чл.54 вр. чл.130,ал.2 от НК
е осъден на „глоба“ в размер на 300 лева.
Със същата присъда
подсъдимият З. е осъден да заплати на частната тъжителка и граждански ищец Р.В.З. сумата от 1500 лева, ведно със
законната лихва, считано от 12.01.2016г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, за
което е признат за виновен, като съдът е
отхвърлил предявения от З. иск в останалата му част до сумата от 2000 лева.
С присъдата подсъдимият З. е
осъден да заплати и направените по делото разноски от частния тъжител и
граждански ищец в размер на 1360 лева, както и държавна такса 60 лева, определена
върху размера на уважения граждански иск.
Срещу съдебния акт на
районния съд, в срока по чл.319,ал.1 от НПК, постъпила жалба от защитата на
подсъдимия З., с искане за отмяната ѝ
като неправилна и незаконосъобразна. В жалбата не се прави искане за събиране
на доказателства от въззивната инстанция. Атакуваната присъда е от категорията
актове, които подлежат на проверка по реда на глава двадесет и първа от НПК.
В закрито заседание на
26.09.2018г. въззивният съдебен състав, по реда на чл.327 от НПК е преценил, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдимия,
свидетели или изслушване на експертизи.
В
дадения ход по същество подсъдимият поддържа жалбата и иска отмяна на първоинстанционната
присъда като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Счита обвинението за
недоказано по несъмнен и категоричен начин,нито от обективна, нито от
субективна страна. От обективна страна твърди,че първоинстанционният съд при
формиране на вътрешното си убеждение не е взел под внимание събраните писмени и
гласни доказателствени средства, като е е игнорирал напълно показанията на
свидетелите Цветкова и А.З., който бил единствения очевидец на процесното
събитие. Подсъдимият твърди,че от субективна страна вината също не е доказана
по категоричен и несъмнен начин.
Процесуалният
представител на частния тъжител оспорва жалбата, иска потвърждаване на
присъдата и присъждане на разноски, направени от втората инстанция.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните
пред СРС доказателствен материал, обсъден в мотивите подробно и задълбочено.
Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Аналитично са
изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не
установи основания въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации
на СРС. Предвид гореизложеното, СГС приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Г.В.З. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, неосъждан,
с ЕГН **********.
Подсъдимият
З. и пострадалата Р.З. живели заедно с тяхната майка в двустайно жилище, находящо
се на адрес: гр.София, ул.“*******като понякога в жилището преспивал и синът на
подсъдимия – А.З...
Отношенията между подсъдимия З. и пострадалата Р.З.
били силно обтегнати от 2013г., като причината
за това били, свързани с ползваното от тях жилище и претенциите на тъжителката,
свързани с наследствените права върху
същото.
На 12.01.2016г., около 13,00 часа, подсъдимият З., пострадалата
Р.З. и свидетелят А.Г.З. се намирали в жилище,находящо се в гр.София,ул.“*******.
Докато свидетелят А.З. обядвал, баща му влязъл в стаята, която била обитавана
от тъжителката, за да вземе дрехи на сина си. Това провокирало тъжителката и
след разменени реплики между нея и подсъдимия избухнал скандал. Подсъдимият Г.В.З.
нанесъл удари с юмрук в областта на главата на частната тъжителка, по-конкретно
в областта на скулата и слепоочието, като вследствие на ударите причинил на Р.З.
контузия и подкожен закрит кръвоизлив на левите околоочна област и скулна
област. Получените от З. травматични увреждание й причинили болка и страдание.
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд приема за установена след анализ на събрания по
делото доказателствен материал: обяснения на подсъдимия З., свидетелски показания на свидетелите З.И.Ц.,А.Г.З.,
Е.Г.Б.и Я.А.А., писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК- СМУ Ісъдебномедицинско удостоверение № 26/2016
г.,снимки на пострадалата Р. З№26/2016г, Медицинско направление, удостоверение
за амбулаторен преглед, фактура за заплатен преглед, удостоверение за ползва на
отпуск от Р.З.,решение № 213902 от 14.09.2017 г. на Софийски районен съд II ГО,71-и
състав по гражданско дело № 4136 по описа за 2016 г., съдебно-медицинска
експертиза, справка за съдимост, писмо от НАП.
Възприетите
от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Съдът е анализирал доказателствените материали,
като е обосновал съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Липсват
основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
събраните по делото доказателства и не е допуснато превратното им тълкуване. В
тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. №
1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Във
връзка с горното и с оглед изложеното в въззивната жалба, настоящият съдебен
състав намира за необходимо да отчете изрично, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите Е.Г.Б.и
Я.А.А., като е съобразил, че същите с приложената към делото медицинска
документация и заключението на приетата СМЕ.
установява, че получените травматични
увреждания са резултат от нанесени удари
с юмрук в областта на главата. Въпреки факта, че посочените по-горе свидетели не
са били очевидци на деянието, чрез техните
показания се установява състоянието на частната тъжителка непосредствено след
него, както и споделеното относно случилото се. В съответствие с заявеното от
тези свидетели е и заключението на съдебно-медицинската експертиза, отразяваща
изчерпателно механизма на травматичното увреждане. Съгласно СМЕ травматичните увреждания са получени от З.
по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети, каквито са и човешките юмруци. Показанията на свидетеля А.З.
и обясненията на подсъдимия, а именно ,
че нараняванията се получени вследствие
на удар от обувка, след
провокация от частната тъжителка правилно не са кредитирани от първоинстанционния
съд, който обоснова е преценил, че същите представляват изграждане на защитна версия. А.З. е син на
подсъдимия, поради което и предвид пряка родствена връзка и силна емоционална
обвързаност е налице желание у последния за оневиняване на подсъдимия. Обясненията
на подсъдимото лице са както гласно доказателствено средство, така и едно от
средствата му за защитата, в този смисъл същите подлежат на внимателен анализ чрез съпоставянето им с
останалите събрани по делото. Съдържанието на свидетелските показания на сина
на подсъдимия и обясненията на подсъдимия , че в отговор на удар с обувка, насочен
към подсъдимия от пострадалата Р.З., Г.З. е отвърнал чрез хвърляне на обувката
обратно към частната тъжителка, не намират опора сред събрания доказателствен
материал. Нещо повече, СМЕ по категоричен начин дава отговор на въпроса по
какъв начин е бил причинен ударът на пострадалата.Съгласно механизма,описан в
експертизата,телесните увреждания са с характер на травматични и представляват
мекотъканни травми, получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи
предмети, каквито са и човешките юмруци, като по време и начин те съответстват
да са получени при възникналия инцидент,на посочената в делото дата –
12.01.2016 г.,т.е. така както съобщава пострадалата в снетите и амнестични
данни /разпитни медицински данни/. В съвкупност, установените травматични
телесни увреждания са причинили на пострадалата Р.З. и са реализирали
медико-биологичния квалифициращ признак: болка и страдание /което представлява
продължителен процес на болката,която винаги го предхожда/.
Възприетите от първата инстанция фактически положения
относно основните факти са правилно установени.
При така направения доказателствения анализ и
изградената върху него фактическа
обстановка, въззивният
съд намира за правилни
и направените от първата инстанция правни изводи, а
именно , че подсъдимият Г.В.З. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл.130 ал.2 НК – на инкриминираната дата – 12.01.2016г, място
– гр.София,ул.“*******и време – около 13:00 часа, нанасяйки удари с юмрук в
областта на главата, причинил на Р.З. контузия и подкожен закрит кръвоизлив в
левите околоочна област и скулна област на главата.
От фактите по делото се установява изискуемата от
закона пряка и непосредствена причино-следствена връзка между действията на
подсъдимия (нанесените юмручни удари в областта на главата) и настъпилия
вредоносен резултат (лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и подкожен
закрит кръвоизлив в левите околоочна област и скулна област на главата). Именно
посредством тези си противоправни действия – нанасяне на удари в областта на
скулата и слепоочието, подсъдимият Г.В.З. е причинил увреждане на телесната
цялост на пострадалата Р.В.З., реализирайки медико-биологичния признак болка и
страдание без разстройство на здравето.
Правилни са изводите на районният съд, че подсъдимият З.
е осъществил деянието при евентуален умисъл. Подсъдимият е целял постигането на
общественоопасните последици на престъплението по чл.130 ал.2 ,нанасяйки удар
на пострадалата Р.З. *** слепоочието, но не е установено безспорно, че е целял
именно този резултат – контузия и подкожен закрит кръвоизлив в левите околоочна
област и скулна област,т.е. Г.В.З. е бил безразличен по отношение на това какъв
точно резултат би постигнал,посредством нанесения удар.
При така формираните правни изводи правилно
и законосъобразно СРС е постановил присъдата си, с която е признал подсъдимия Г.З.
за виновен ,в това че е извършил престъпление по чл.130 ал.2 НК. За извършеното
престъпление , предвидените в закона
наказания са „лишаване от свобода“ до шест месеца,
пробация или глоба от 100 до 300лв. В случая, предвид приложената по делото
справка за съдимост и документ от НАП,
установяващ, че наложеното по реда на чл.78а от НК административно наказание
„глоба“ на Златков по нахд №
17746/2006г. на СРС е платено на 04.09.2015г , не са налице предпоставки за освобождаването
на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК, тъй като не е изминал изискуемия едногодишен
период от заплащането на глобата по предходното му освобождаване по същия ред.
При това положение въззивната инстанция
намира, че най-лекото предвидено наказание /глоба/ в максималния размер /триста
лева/ е справедливо с оглед степента на
обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия, като чрез така
наложеното наказание ще постигне целите
на наказанието – деецът ще се поправи и превъзпита към спазване на законите и
добрите нрави..
Правилно
е преценено, че са налице основания за ангажиране на гражданската
отговорност на подсъдимият, който виновно е осъществил противоправното деяние, вследствие
на което в пряка причинна връзка за гражданския ищец са възникнали
неимуществени вреди. С оглед критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, първоинстанционният
съд правилно е присъдил обезщетение в размер на 1500 лева, което се явява паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания от пострадалата Р.З..
В съответствие с разпоредбата на чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да
заплати разноските по делото. С оглед искането на повереника за присъждане
на разноски, направени от частния
тъжител за адвокатско възнаграждение през въззивната инстанция и предвид
представения по делото договор за правна
помощ и съдействия, установяващ действително плащане, съдът намира, че в тежест
на подсъдимия З. следва да бъдат възложени
претендираните разноски в размер на 300лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.12.2017г. по НЧХД № 12162/16г., СРС НО, 6-състав.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия Г.
В.З. ЕГН ********** да заплати на Р.В.З. ЕГН ********** сумата от 300лв
/ триста лева /, представляваща адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.