ПРОТОКОЛ
№ 408
гр. Ямбол, 04.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20212330101294 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Молителят се явява лично с адв. Х., редовно упълномощена.
Ответницата по молбата не се явява. За нея се явява адв. К.,
редовно упълномощена.
Адв. Х. – Ще предоставя на съда по хода на делото. Няма да
обжалваме Определението от 23.09.2021 г.
Адв. К. – Да се даде ход на делото. Няма да обжалваме
Определението от 23.09.2021 г.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото,
още повече предвид направените изявления на страните относно
определението по отвода за местна неподсъдност, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Х. – Да изслушаме призованите свидетели.
1
Адв. К. – Да изслушаме призованите свидетели.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелите, както следва:
М С. П.-А. – 46 г., бълг. гражд., неосъждана, без родство със
страните.
Р. Ж. Й. – 38 г., бълг. гражд., неосъждана, без родство със
страните.
С. Х. М. – 46 г., бълг. гражд., неосъждан, без родство със страните.
П. Й. Н. – 41 г., бълг. гражд., неосъждан, без родство със страните.
А. М. Е. – 50г., бълг. гражд., неосъждан, без родство със страните.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят само истината, след което в залата
остана само първият от тях.
Свид. А. – Работя в ЦОП -гр. С.. От 1 август съм управител.
Работим с деца в риск от 0 до 18 години и техните родители. И., С. и
детето ги познавам от полученото направление от „Закрила за детето“.
Срещите между детето и майката се провеждаха ежеседмично след
уговорка с майката, кога ще й е удобно да пътува. Срещите в центъра се
провеждаха от 1.09.2020 г. ЦОП се намира в ОУ „С.С.К.М“- гр. С..
Последната среща между тях беше на 29.04.2021 г. в часовия диапазон
от 12 ч. до 14 ч. Всеки понеделник с майката се чувахме и се
разбирахме, кога ще е удобно да се провеждат срещите. За нея беше
най-удобно да бъдат между 12 ч. и 14 ч., което пък съвпадаше с нашата
обедна почивка от 12 ч. до 13 ч. Трябваше да се срещнем в сряда по
договора. В предварителен разговор със С., тя пожела срещата да бъде в
петък на 30.04.2021 г., но след като обяснихме, че това е почивен ден
поради великденските празници, тя се съгласи срещата да се осъществи
в четвъртък. С. дойде с 30 минути, а може и повече закъснение. Времето
беше топло и тя пожела срещата да се проведе на двора. Обясни ни, че
пътува с влак и затова е пожелала срещите да са от 12 ч., защото тогава
2
пристига влакът. Видях едно такси, което зави до нашата сграда, но не
знам дали С. е дошла с него. След като тя излезе на двора с детето, бяха
наобиколени от деца. Тя се опита да направи обиколка на училището с
детето, но преди това бяха третирали площите за кърлежи и й обясних,
че не е удобно да минава от там с детето. С. отиде до физкултурния
салон и стоеше с детето на ръце. Около 13 ч. служители на училището
понечиха да излизат през задния вход и тя се шмугна през него. Отпред
я чакаше автомобил и аз видях, че тя хвърли детето на адв. П.Н.. Аз
познавам този адвокат от предното дело, което беше за родителските
права. Тя хвърли детето в колата и колата изфуча с бясна скорост.
Колата щеше да прегази служителките. С. остана отвън и настана една
суматоха. Аз бях в двора на разстояние от нея и го виждам това
непосредствено. Колата тръгна в неизвестна посока, а С. остана при
нас. Ние сигнализирахме на 112 и дойдоха служители на РУ. Аз нямаше
как да я спра, тя просто хвърли детето и колата отпраши. В суматохата
чух гласа й, като им каза „Тръгвайте“. Аз питах С.: „Сега спокойна ли
си, като детето е при непознати“ и тя нищо не отговори. Държеше
телефон в ръка, но не мога да твърдя дали е правила нещо с него. След
това имахме проверка по случая от Агенцията за качествотo на
социалните услуги. Констатираха, че от наша страна няма нарушения. В
училището се влиза през централния вход, а този задният вход, от който
тя излезе, е за големите автомобили и рядко се ползва от служители.
Този вход се заключва. Аз не видях детето да плаче, нямаше и как да
видя, понеже колата тръгна. Имаше деца и хора от персонала.
Колежката ми Р.Й. беше при мен. Свидетелят С. е огняр в училището и
той беше там. Той беше един от тези служители, които излязоха през
входа. За родителските права кой ги упражнява не знам, нас не ни касае
това. Ние сме получили направление и трябва да си проведем срещата.
Не знаех кой трябва да ги упражнява. Не знам преди това колко време
майката не е виждала детето и не е имала контакт с него. Не мога да
кажа, че срещите са били спокойни. Детето се отдръпваше от нея и не
искаше да ходи при нея, въпреки нещата които му носеше. Имаше
моменти, когато детето плачеше за сън. На една от срещите С. не можа
да овладее детето и излезе, като затръшна вратата. Ние с колежката го
успокоявахме детето. Това се случваше, когато му се спеше, понеже
3
срещите бяха от 12 ч. следобед. Имаше случаи, когато постоянно бяха
така срещите. Детето идва винаги по-раничко, за да може да свикне с
нас, докато майката дойде. Залата, където се провеждат срещите, е
огромна. Ние сме в ъгъла на стаята с колежката, понеже трябва винаги
да присъстваме и детето много често идваше при нас. Всяка седмица се
провеждаха срещите, които бяха организирани за сряда. Всеки
понеделник се чувахме със С. и тя ги отменяше или за вторник или
четвъртък, защото казваше, че работи на смени. Знам, че майката
пътува от П..
Не желая да получа депозит за явяването ми.
Свид. Й. – Работя в ЦОП -гр. С. от 2 години като социален
работник. Центърът се намира в двора на ОУ „С.С.К.М“ -гр. С.. И., С. и
С. ги познавам от 01.09.2020 г., когато получихме направление от
„Закрила на детето“. В него беше описано, че детето се отглежда от
бащата И.С. и молбата беше към нас, понеже местоживеенето на
бащата е в гр. С. и трябваше да се провеждат срещи между майката и
детето. Срещите бяха 2 пъти в месеца по 1 час. Майката помоли
срещите да са всяка седмица по 2 часа, бащата се съгласи и ние се
съобразихме с това. Всяка седмица се провеждаха срещите между
майката и детето за по 2 часа. Детето винаги се водеше от бащата 10-15
минути по-рано. С течение на времето детето свикна с нас, тя е
контактна и нямаше проблеми. Майката редовно идваше на срещите.
След тръгването на майката идваше да го прибира бащата и ние го
изпращахме детето. Това беше нашата задача, всичко да мине
нормално. Мисля, че за сряда бяха организирани срещите. Всеки
понеделник колежката ми звънеше на С. и се съобразявахме с нея за
това, кой ден ще й е удобно да се вижда с детето и нямаше проблем от
наша страна, кога ще е това. Последната среща беше насрочена за
29.04.2021 г., тогава пак колежката звънна на майката С. и се
уговорихме за 29.04.2021 г., като искам да кажа, че майката доста често
закъсняваше по 10-15 минути. Тя настояваше срещите да са всяка
седмица. На 29 април закъсня около 30 минути за срещата, като в
центъра ние имаме специално обособена зала за детето –
дезинфекцирана, отоплена и с играчки. Майката закъсня с 30 минути и
4
детенцето, тъй като беше обяд, малко се напрягаше. След като дойде С.,
помоли да излезем на двора на училището. Тогава точно беше обедна
почивка и децата от училището бяха вън, беше пълен дворът с деца и
учители. Майката с детето лека-полека се придвижи към задния вход.
Ние стояхме на една страна. Децата наобиколиха малкото детенце да му
се радват. Тъй като доста напече, казахме на майката да се приберем и
тя каза: „Още малко“. Освен децата, които играеха навън, имаше и един
господин, треньор по бокс, който беше с трениращите деца. Аз точно в
този момент се бях обърнала с гръб и в същия момент не виждам, че се
отваря задния портал и служители на училището излизаха през него. В
момента в който се обръщам, виждам майката да бяга с детето. Имаше
кола пред портала и ние тръгнахме след нея, но бяхме далеч. Вратата се
отвори, тя даде детето и колата тръгна. Като бяхме при майката видях,
че колата е „Пежо“, друго не видях. Ние се паникьосахме с колежката и
се уплашихме. Аз лично изпаднах в шок. Колежката тръгна за телефон
и аз почнах да звъня на 112. След като ги набрах, не можех да обясня
какво става. Майката и тя викаше нещо, не помня какво. Обадихме се на
полиция. Майката беше с телефон и документи. Тя извади телефона,
снимаше и викаше „Хайде, давайте, обиждайте ме“. Аз я попитах:
„Какво направи, защо го направи, детето сигурно плаче“. Полицията
дойде веднага и съответно майката тръгна с тяхната кола, а ние
отидохме да дадем показания с друга кола. С. подаде детето на някой в
колата, аз го виждам това в движение, докато бягам към тях. Видях един
пушек и успях да видя само марката на колата. С. остана на мястото. То
това става точно до портала. Не видях някой да е удрял или дърпал С..
Тя се шмугна между служителите, през вратата и подаде детето, и
колата тръгна.
На С. и беше отначало трудно да предразположи детето. Ние се
опитвахме да помогнем. Тя беше напрегната и притеснена при срещата
с детето. Майката искаше срещите да са на обяд, а детето доста често
беше кисело, явно му се спеше. Беше й трудно на С. да го нахрани.
Имаше една случка, при която детето доста мрънкаше и му се спеше, но
тя не можеше да го укроти и съответно ние предложихме да го гушне,
да го приспи. Тя не успя, на което се ядоса, остави детето и излезе с
5
гръм и трясък от стаята и детето се разстрои още повече. Ние успяхме
да го успокоим. Майката се върна после в залата.
Като давахме обяснения в полицията, С. беше там. Лично за нея, не
знам колко е останала. Ние отидохме и дадохме показания. Чувах
някакви викове вътре. Впоследствие разбрахме, че адв. Н. е взел детето
и го е закарал в Я.. Не съм сигурна колко стояхме в полицията, може би
1 час или час и половина.
Не съм запозната със съдебната документация по случая, но към
този момент знам, че детето живееше при бащата. Точно затова беше и
направлението за срещите на майката с детето. Не знам колко време не
се е виждала С. с детето. Тя не искаше много да контактува с нас.
Доколкото знам от С.З. или П. пътуваше, мисля че от двата града е
идвала. Редовно идваше на срещите, макар и със закъснение. Тя който
ден искаше, изцяло се съобразявахме с нейното желание. Детето свикна
постепенно с нея. Някои неща от поведението й към детето за мен не
бяха нормални. Събуваше го босо по чорапи в стаята.
Не желая да получа депозит за явяването ми.
Свид. М. – И.С. го познавам от гр. С.. Детето и С. не ги познавам.
Работя в ОУ „С.С.К.М“- гр. С.. Въпросната случка стана около 13 часа
на 29.04.2021 г. Колежката ми свърши смяната си около 13 ч. и ме
помоли да и помогна да носим някакви нейни цветя, тъй като моята
кола беше зад портала. Като отворих портала, имаше много деца и
видях една съмнителна кола отстрани- „Пежо“, с б. регистрация. Като
отворих портала, след мен вървеше чистачката и по едно време чух
гласа на М, викаше „С., детето, детето“. Колата се засили към нас и
щеше да прегази чистачката Р.. Изфорсира се и това беше. Аз докато се
обърна и колата беше тръгнала. После разбрах, какво се случва. Не съм
чул детето да плаче. Не съм видял някой да удря С. или тя да пада на
земята.
Не желая да получа депозит за явяването ми.
Свид. Н. – Познавам страните и детето С. във връзка със служебни
ангажименти- като адв. на С. по дела, които водят за друго домашно
6
насилие, за родителски права, за неизпълнение на съдебно решение. С.
живееше при баща си в гр. С.. Доколкото знам, майката имаше
определени срещи с детето в ЦОП -гр. С.. Социалните дълго работиха
по случая заради жалби на С. и това беше максимумът, който можеха да
извлекат от бащата за тези срещи в ЦОП. Въпреки жалбите и сигналите
на С., детето стоеше при бащата. Служебно известно ми е, че и се е
налагало да пуска жалби. Когато получих исковата молба от страна на
бащата, той беше спрял изпълнителното дело, което тя беше
образувала, за да може да си вземе детето. Тя не можеше да си вземе
детето и беше сезирала районна прокуратура, А“ЗД“, Министерството
на труда и социалната политика, беше пускала жалби до Омбудсмана.
Докъдето е възможно, тя беше писала. На мен лично ми се оплаква, че
когато отиде в С., не може да си вземе детето. То цялата история е
описана в делата. Има решение на съда, където страните са имали
спогодба за родителските права и режима на лични контакти. Аз от
документите видях, че бащата се противопоставя да й дава детето.
Имаше преписка на прокуратурата. Знам за тези откази, които са много
на брой.
Точна дата не си спомням, но на предния ден бяхме на съдебно
заседание по делото за родителски права и на другия ден С. имаше
среща, определена от ЦОП -гр. С.. Проблемът беше, че няма кой да
съдейства на майката, чувстваше се безсилна и безпомощна. Майка й
само е постоянно с нея. Когато ходят в С., възникват конфликти и викат
полиция, която казва, че не могат да им помогнат. Коментирали сме
тези неща и решихме да отидем със С. до този център, да видим как
стоят нещата. С. имаше желание да вземе детето. Когато отидохме до
центъра, се оказа, че срещата се състои в заден двор на едно училище,
който беше с много висока врата и зидове –около три метра. Нещо като
затвор изглеждаше. Ние чакахме отвън. Моите намерения бяха да
разбера какво представлява този център и да можем да вземем детето,
както си е редът. Там е заключено и три жени я пазеха. Там имаше един
мъж -треньор по бокс. Тя нямаше как да мръдне от това тясно
пространство, което и бяха определили. Беше топло и ние чакахме да си
свърши срещата. В един момент тази врата се отвори, мисля че
7
предният свидетел я отвори, но нямам точен спомен и С. излезе с детето
и тръгна към колата. В този момент първата и втората свидетелка се
спуснаха към нея, С. видя, че я гонят и дойде от страната, където бях
седнал и отвори вратата. В този момент първата свидетелка хвана С. и
почна да дърпа детето. С. успя с тяло да се предпази и в следващия
момент ми подаде детето. Не го е хвърляла, не го е блъскала. Каза
„Моля те, спаси го“. Върху нея се хвърлиха тези двете жени и онзи
здравия мъж, треньор по бокс, не го знам по име, но той не е тук днес.
Аз възприех като заплаха това, което се случва, защото за мен се
получи конфликтна ситуация. В този момент успях да затворя вратата.
С мен беше адвокатския ми сътрудник А.Е.. Аз му казах да тръгва,
защото видях те как хванаха С., задържаха я и видях, че почнаха да я
блъскат. Някакви хора излязоха пред колата и започнаха да блъскат.
Стана суматоха, излязоха много хора. Ние тръгнахме и решихме, че
най-безопасно за детето е да го заведем в ДСП – Я., за да може
социалните да видят, как е детето и то да е в безопасна среда. Те имат
специални помещения за деца и за нас беше неочаквано, че ще останем
сами с детето и трябваше да предприемем някакви действия.
Междувременно полиция беше задържала С.. Когато отидохме в ДСП,
ни приеха. Детето беше заедно с мен. Свързахме се със С. и тя каза, че е
в полицията в гр. С. и ще я докарат направо тук. Разбрали са, че тя има
пълните права над детето. Тя дойде, детето беше спокойно през цялото
време. Когато С. дойде, детето се беше наакало и тя му смени памперса
и го гушна. И.С. дойде първо сам, а после и с родителите си. Наложи се
да дойде и полиция. Казаха ни, че може да се върнем безпрепятствено
на мястото си и ще ни осигурят напускането на града. С. имаше среща с
майка си. Аз ги закарах до С.З. и им предложих да потърсят някаква
закрила заради ситуацията. С. не беше виждала детето и то не е стояло
толкова дълго с нея. Посъветвах я да има надзор от специалисти, за да
няма притеснения. Тя ме е послушала и се е свързала с такъв център
първо в С.З. и след това в П.. Като пряк свидетел смятам, че С. не е
упражнила насилие върху детето. Беше много грижовна към него в
центъра. Аз я питах тогава в деня на случката: „Защо идваш от моята
страна на колата“ и тя каза, че е преценила, че е по-добре да ми го даде
на мен.
8
Аз управлявам лизингов автомобил. Този автомобил, за който ме
питате, е на адвокатския ми помощник. Моят автомобил беше в Я.. Аз
упражнявам професията си във В., адвокатският ми помощник живее в
Б.. Имам 4-5 помощника. Имам и в С. такива. Причината да оставя моя
автомобил в Я. е, защото не видях логика да ходим с два автомобила.
Не мога да кажа, автомобилът с каква регистрация е бил. С. не мога да
кажа с какво ходи в С.. Тя по телефона ми каза, че ще бъде там.
Тая металната врата е единствената, която не е изцяло плътна и в
моментите, когато беше пред вратата С., тя се виждаше отчасти,
виждаха се и жените. Тя вратата е плътна до една степен и нагоре е с
решетки, имаше видимост. Този боксьор беше там в двора, където беше
С.. Запомних го, защото беше така здрав, едър с татуировки. Той
наблюдаваше С. и в същото време беше от хората, които се втурнаха
след нея. Това стана по обяд. Нямам спомен, кога сме завели детето в
ДСП-Я.. Имаше ремонт по пътя и се налагаше да спираме, да
провеждам телефонни разговори, но колко време сме пътували, не съм
засичал. Нямам спомен, защото непосредствено след С. дойдохме в Я..
Детето не е плакало за баща си. Когато баща му дойде в ДСП, то каза:
„Тате“. Нямам спомен, когато детето беше в С., да е плакало за баща си.
Не е плакало в автомобила, даже детето заспа по едно време. Не мисля,
че беше разбрало, че нещо се случва извънредно. Не мога да кажа колко
бързо сме тръгнали от мястото.
Свид. Е. – Не познавам нито една от страните по никакъв повод.
Срещал съм се с жена на име С. и нейното дете. Господин Н. ми се
обади и каза да бъда в Я. на определена дата и час. Пристигнах на
определеното място с личния си автомобил и след това отидохме в С..
Там Н. ми каза, че имаме среща и спряхме до някаква сграда като
училище или детска градина и изчакахме там. В порядъка от 10 минути
излезе жена, която носеше дете на ръце и премина пред предната част
на автомобила, застана до задната част на автомобила, отвори вратата и
подаде детето на Н.. В този момент група от 5-6 човека, изскочиха от
мястото, откъдето излезе въпросната дама. Двама застанаха отпред и
блъскаха капака на колата ми, а други двама преминаха започнаха да
дърпат вратата на автомобила и да блъскат въпросната дама. Господин
9
Н. ми каза „тръгвай“, аз тръгнах и ги оставих в Я., след което се
прибрах. В това се изрази участието ми в тази ситуация. „Пежо 307“ с
рег. номер *** ми е автомобилът. Н. стоеше в колата зад мен вдясно. Не
си спомням колко време сме пътували до Я., мисля че около 10-15
минути. Детето беше спокойно, Н. го беше гушнал, не е плакало и не е
проявявало претенции. Не си спомням да е казала нещо майката. Аз
живея в Б.. Сътрудник съм на Н. от началото на тази година. Картата ми
за сътрудник е издадена на 05.07.2021г.
Адв. Х. – На 07.06.2021 г. в проведеното съдебно заседание
допълних молбата за акта на домашно насилие. Съдът допусна да
допълня към молбата, че детето повече от 3 часа е било с двама
непознати мъже и същото е предадено в 16:00 ч. в ДСП-Я. и никой не
знаеше къде е майката. Свидетелят Р.В., който ще бъде доведен, е бил
пред ДСП отвън, присъствал е на предаването на детето също. Госпожо
Председател, не се произнесохте по искането ми от 12.07.2021 г., когато
поисках да установим кои са били полицаите, които са присъствали на
предаването на детето на майката. Аз държа на разпита на Р.В. и ще го
доведем за следващото съдебно заседание.
Адв. К. – Възразявам на този факт, тъй като вие сте отказали с ваше
Определение разпит на свидетели за отношенията между страните,
развили се след акта на домашно насилие. Ще моля да приключите
производството.
Съдът се е произнесъл в предходното заседание по исканията за
доказателства за факти, настъпили след описаните в подадената молба и
възражението, че липсва произнасяне, е неоснователно.
Счита, че следва да бъде изслушан допуснатия вече до разпит
свидетел. Не следва да бъде изменяно постановеното определение за
допускането му, но с оглед процесуалната бързина, следва да се укаже
на молителя да осигури явяването му за датата на следващото съдебно
заседание -като срок по чл. 158 ал. 1 от ГПК, след изтичането на който
делото ще се гледа без този свидетел. Поради това
ОПРЕДЕЛИ:
10
Отлага и насрочва делото за 18.10.2021 г. от 14:30 ч.
На страните е съобщено.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в
12:15 часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
11