Определение по дело №422/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1158
Дата: 27 март 2019 г.
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20193101000422
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 15 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./....... 03.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 26.03.2019 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Томова

частно търговско дело № 422 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.413, ал.1, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №127/09.01.2019г. на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС”, ЕИК *********, седалище с. Стефан Караджа, общ. Вълчи дол, обл. Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Даниела П., ВАК, срещу заповед за изпълнение №913/14.12.2018г., издадена от Районен съд Девня по ч.гр.дело №1430/2018г., в частта й относно включените разноски в размер на 715 лева, представляващи платен адвокатски хонорар.

Като оспорва направата на този разход от страна на кредитора и липсата на представен списък по чл.80 ГПК, а в условие на евентуалност - като прави възражение за прекомерност на присъденото в заповедното производство адвокатско възнаграждение, позовавайки се и на разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят моли заповедта за изпълнение да бъде отменена изцяло в обжалваната й част, а в условие на евентуалност - разноските на заявителя да се определят в допустимия по закон минимален размер от 490 лева.

 

Ответникът по частната жалба – заявителят М.М.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат Албена Нинова, ВАК, в срока по чл.276 от ГПК е подал писмен отговор, в който обосновава съображения за доказаност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, съответно за това, че същото е определено правилно и не е завишено с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.

 

При служебна проверка относно допустимостта на производството въззивният съд съобрази следното:

Съгласно разрешенията, дадени в т.12 на ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, частна жалба по реда на чл.413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските се администрира, съответно се разглежда от въззивния съд само ако в срока по чл.414, ал.2 от ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл.414, ал.1 от ГПК.

Частната жалба се администрира и разглежда от въззивния съд и ако производството по установителния иск, предявен в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, приключи с определение за прекратяване на исковото производство, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила.

В случай, че от длъжника е подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, въпросът за разноските, дължими за заповедното производство се разглежда и разрешава в рамките на исковото производство по предявения от кредитора – заявител иск за установяване съществуването на вземанията му по оспорената от длъжника с подаденото възражение заповед за изпълнение.

В случай, че кредиторът не предяви иска си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение и изпълнителния лист подлежат на обезсилване от заповедния съд, поради което частната жалба ще бъде без предмет (аргумент от чл.415, ал.2 ГПК). 

С оглед горното и като съобразява, че в конкретния случай длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, същото е прието от заповедния съд като подадено в срок, с разпореждане №37/10.01.2019г. съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване съществуването на оспореното вземане по заповедта, понастоящем липсват данни било за спазването на срока по чл.415, ал.1 от ГПК за предявяването на иска, било за обезсилването на заповедта за изпълнение в хипотезата на чл.415, ал.5 от ГПК, съдът намира, че настоящото въззивно производство се явява преждевременно учредено, поради което е недопустимо и следва да бъде прекратено.

Подадената от длъжника ЗК „ПРОГРЕС” частна жалба по чл.413, ал.1 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора М.П. заповед за изпълнение №913/14.12.2018г. в частта й за разноските следва да се върне на районния съд за съобразяване настъпването на процесуалните условия за нейното разглеждане от въззивния съд, указани в т.12 на ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, едва в които случаи същата следва да бъде върната на Варненски окръжен съд.

По изложените съображения съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д №422/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение.

 

ВРЪЩА на Районен съд - Девня частна жалба вх. №127/09.01.2019г. по описа на ДРС, подадена от ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ПРОГРЕС”, ЕИК *********, чрез пълномощник адвокат Даниела П., ВАК, ведно с цялата преписка по нея и ч.гр.д. №1430/2018г. по описа на ДРС.

 

УКАЗВА на първоинстанционния Районен съд - Девня, че следва да извърши преценка за настъпване на условията, обуславящи допустимостта на частната жалба, в съответствие с мотивите на настоящото определение, едва след което същата следва да се изпрати за разглеждане на функционално компетентния Варненски окръжен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: