№ 187
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100510019 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 20108427 от 29.04.2021г. по гр. д. № 81656/2018г. по описа
Софийския районен съд, 174 състав, е отхвърлен предявеният от Д. ИВ. М. срещу
“ОТП ф. Б." ЕАД иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване
нищожността на разпореждане за издаване на заповед за изпълнение, издадена по ч. гр.
д. № 23773/2011г. на СРС, 40 състав, с което е уважено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК, разпореждане за
допускане на незабавно изпълнение на издадената по делото заповед за изпълнение на
парично задължение от 17.06.2011г., разпореждане за издаване на изпълнителен лист и
разпореждане по чл. 42, ал. 2 ГПК.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Д. ИВ. М., който го
обжалва с твърдения за неправилност. Релевират се доводи, че районният съд не се е
произнесъл по наведените доводи за нарушение на общностното право, конкретно,
Директива ЕИО № 93/ 13 на Съвета от 05.04.1993г., както и наличието на
неравноправни клаузи. Искането към съда е отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника “ОТП ф. Б.” ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на
1
жалбата. ъда да отхвърли въззивната жалба.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при
което намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 270, ал. 2
ГПК, за прогласяване за нищожна на разпореждане за издаване на заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 23773/2011г. на СРС, 40 състав, с което е уважено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
417 ГПК, разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на издадената по делото
заповед за изпълнение на парично задължение от 17.06.2011г., разпореждане за
издаване на изпълнителен лист и разпореждане по чл. 42, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК
на ВКС).
В исковата молба са изложени твърдения за нищожност на разпореждане за
издаване на заповед за изпълнение, тъй като в кориците на делото липсва такова, респ.
не е спазена изискуемата писмена форма за действителност и същото не е подписано
от съдията; не е извършена проверка за наличието на неравноправни клаузи; спазен ли
е срокът по чл. 147 ЗЗД и спазени ли са правилата, регламентиращи правилата за
защита на конкуренцията и държавните помощи. Сочи, че издаването на разпореждане
за издаване на заповед за изпълнение е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на заповедното производство, което обуславя нищожността на издадените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, защото те са издадени без правно
основание. Релевира доводи, че е недопустимо в един акт да се смесват няколко
съдебни акта и в т.см. е недопустимо инкорпорирането на разпореждането за издаване
на заповед за изпълнение в заповедта за изпълнение. Излага доводи за нарушаване на
правото му на справедлив и честен процес, тъй като с неиздаването на разпореждане за
издаване на заповед за изпълнение е лишен от възможността да го обжалва. Навежда
доводи, че обстоятелството, че не са му връчени съдебните книжа по заповедното
производство, а в случай, че такива са връчени от съдия-изпълнител, това е станало
при липса на м обуславя извод за нарушаване на правата му, респ. нищожност на
издадените в заповедното производство актове.
2
Ч.гр.д. № 23658/ 2011г. по описа на Софийския районен съд е образуване
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, депозирано от
“Банка ДСК” ЕАД, срещу Д. ИВ. М. за сумата 12374,56 лева, представляваща
задължение по договор за кредит от 01.02.2005г., сумата 3544,86 лева, представляваща
лихва за периода 04.12.2010г.- 02.06.2011г. Със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на писмен документ по чл. 417 ГПК от 17.06.2011г., издадена
по ч.гр.д. № 23658/ 2011г. по описа на Софийския районен съд, 40 състав, е
разпоредено Д. ИВ. М. да плати на “Банка ДСК” ЕАД сумата 12374,56 лева,
представляваща задължение по договор за кредит от 01.02.2005г., сумата 3544,86 лева,
представляваща договорна лихва за периода 04.12.2010г.- 02.06.2011г., на основание
чл. 417, т. 2 ГПК, сумата 318,39 лева- държавна такса и сумата 568,39 лева- адвокатско
възнаграждение. Съдът е разпоредил незабавни изпълнение на заповедта за изпълнение
и е разпоредил издаването на изпълнителен лист. По повод на подадено от длъжника
възражение и дадени в тази връзка указания, е образувано гр.д. № 53681/ 2011г. по
описа на Софийския районен съд. С решение № I- 40- 137/ 12.04.2013г. по гр.д. №
53681/ 2011г. По описа на Софийския районен съд, 40 състав, влязло в сила на
16.02.2015г., е установено по отношение на Д. ИВ. М. съществуването на вземането на
“Банка ДСК” ЕАД за сумата 12374,56 лева, представляваща задължение по договор за
кредит от 01.02.2005г., сумата 3544,86 лева, представляваща договорна лихва за
периода 04.12.2010г.- 02.06.2011г. С договор за цесия от 27.06.2013г. процесното
вземане е прехвърлено от “Банка ДСК” ЕАД на “ОТП ф. Б.” ЕАД.
В процесния случай е поискано прогласяване нищожност на неиздадени от
заповедния съд отделни писмени актове, а именно разпореждане за издаване на заповед
за изпълнение и разпореждане връзване на книжа от съдия- изпълнител. Иск за
прогласяване на нищожност на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, на непоставен съдебен
акт, е недопустим. Основанията за нищожност се свързват с издаден съдебен акт и при
липса на такъв акт, не може да се приеме, че е допустим иск за прогласяване на
нищожност. Законодателят не е предвидил правна възможност за прогласяване
нищожност на непостановен съдебен акт. Иск за нищожност на съдебен акт по чл. 270
ГПК е допустим, само когато има за предмет постановен съдебен акт обективиран под
някаква форма (устна, писмена, при неподписан акт, който съдията отказва да подпише
и пр.) и само такъв акт може да страда от изведените от съдебната практика пороци
обосноваващи неговата нищожност. Ако съдът не е постановил съдебен акт изобщо, е
налице липса на каквото и да било волеизявление на съд и тази липса не може да бъде
предмет на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК. Нищожност на съдебен акт поради липса на
форма е налице тогава, когато съдът е формирал правораздавателна воля и тя е обявена
по някакъв начин на страните, но не е обективирана в изискуемата писмена форма-
например когато съдът е постановил съдебен акт в открито съдебно заседание, но
неговото съдържание не е възпроизведено писмено (не се съдържа в съдебния
3
протокол от това съдебно заседание или в отделен документ), когато съдът е съобщил
акта си на страните чрез връчване на съдебни книжа или по друг начин, без да го
обективира писмено по делото. При заявените твърдения за фактическата липса на
волеизаявление на съда е налице липса на предмет на проверка по реда на чл. 270, ал. 2
ГПК за валидността на съответния съдебен акт, което от своя страна е води до липса на
правен интерес от воденето на настоящия спор. В т.см. определение № 745 от
18.12.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 324/2019 г., II т.о. В конкретния случай, ищцата
предявила иск, който е недопустим и може да се установи от изложените обстоятелства
и искане тази недопустимост, то приложима е нормата на чл. 130 ГПК. Трайна съдебна
практика в този смисъл е изразена в определение определение № 14 от 29.01.2018г. по
ч.гр.д. № 190/2018 г., I г.о. на ВКС, определение № 558 от 19.11.2013г. по ч.гр.д. №
4468/2013г., I г.о. на ВКС. В конкретния случай е предявен иск за прогласяване на
нищожност на разпореждане за издаване на заповед за изпълнение и разпореждане за
връчване на книжа чрез съдия- изпълнител, каквито не са издадени от съда.
Изложеното обуславя извод, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване иск за
прогласяване на нищожност на посочените два акта, което обуславя извод за
недопустимост на производството в тази част, съответно обезсилване на решението
във визираната част.
Нищожността е най- тежкият порок на съдебното решение, който не е
дефиниран в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че такава е
налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав- когато решението е
постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при
неподписване на решението от мнозинството от съдийския състав, при неспазване на
писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде
разкрита и по пътя на тълкуването. Нищожност на решението се приема да е налице и
когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато
се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в
случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на морала и
добрите нрави.
Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи
правни последици, поради което това е единственият порок, който освен по пътя на
обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно - чл.
270, ал. 2 ГПК.
За разлика от нищожността, която като порок на съдебния акт може да се
релевира по исков път и чрез възражение безсрочно, защитата срещу недопустимостта
и неправилността на съдебния акт е само по пътя на обжалването, респ. по
предвидения от законодателя специален ред за оспорване на издадена в заповедното
производство заповед за изпълнение. Пропускът на страната да осъществи защитата си
4
срещу недопустим или неправилен съдебен акт по предвидения в процесуалния закон
ред има за своя правна последица влизането му в сила.
В случая издадените разпореждане за незабавно изпълнение и
разпореждане за издаване на изпълнителен лист са постановени от надлежен орган, в
рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписани са от
районния съдия, изразената в нея воля е напълно разбираема. Те не съставляват актове,
несъвместими с основите на установения правов ред, нито с тях е разпоредено
изпълнение на действие, което е престъпление или такова противоречащо на добрите
нрави.
Съгласно трайната съдебна практика, по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение съдът издава изрично и отделно разпореждане в случаите,
когато изцяло или отчасти отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Когато изцяло уважава заявлението, съдът издава разпореждане, което инкорпорира в
самата заповед. Липсва необходимост от издаването на нарочен съдебен акт-
разпореждане, с който да се разпореди издаването на заповед за незабавно изпълнение
при условие, че същият се съдържа в самата заповед за незабавно изпълнение (в този
смисъл и определение № 300/27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3842/2017г.). Преценката
на заповедния съд, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, а
съответно и че липсват пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, е обективирана в самата
заповед.
Относно доводите на ищцата в първоинстанционното дело за нарушения на
процедурата по връчване на съдебни книжа: Законодателят в чл. 418, ал. 5 ГПК е
предвидил връчване при образуване на вече изпълнително производство пред съдия-
изпълнител на заповедта по чл. 417 ГПК и копие от документа, въз основа, на който е
издаден. Връчването на книжата от съдия-изпълнител при образуван изпълнителен
процес, включително и на основание издадена заповед по чл. 417 от ГПК и връчването
на съдебни книжа по възлагане на основание чл. 42 от ГПК, са различни правни
основания за връчване на съдебни книжа.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, следва да се посочи, че
нарушаването на правни норми, регламентиращи защитата на потребителите, както и
срокът, в който кредиторът може да предяви иск срещу поръчителя, при постановяване
на съдебен акт, може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и
до нищожността му (така и решение № 15/26.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3298/2014
г., I ГО). Ето защо неоснователни са доводите на въззивника за нищожност на
разпореждането на незбавно изпълнение и разпореждането за издаване на
изпълнителен лист, тъй като заповедният съд не е извършил проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора за кредит и спазване на срока по чл. 147 ЗЗД.
Ето защо въззивният съд намира предявения иск, в частта, в която се иска
5
прогласяване на нищожност на разпореждането за незабавно изпълнение и
разпореждането за издаване на изпълнителен лист, за неоснователен. Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение,
в посочената част, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход, разноски за въззивното производство се следват на
въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20108427/ 29.04.2021г., постановено по гр.д. №
81656/ 2018г. по описа на Софийския районен съд, 174 състав, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от Д. ИВ. М., с ЕГН ********** срещу “ОТП ф.” ЕАД, с ЕИК
**** иск за прогласяване на нищожност на разпореждане, с което е уважено заявление
за издаване на заповед за изпълнение и разпореждане по чл. 42, ал. 2 ГПК, издадени по
ч.гр.д. № 23773/ 2011г. по описа на Софисйския районен съд, 40 състав, като
недопустимо.
ВРЪЩА искова молба, вх. № 2035301/ 31.12.2018г. по Входящия дневник
на Софийския районен съд за 2018г. в частта, в която е предявен иск за прогласяване на
нищожност на твърдяни като постановени по ч.гр.д. № 23773/ 2011г. по описа на
Софийския районен съд, 40 състав разпореждане за уважаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение и разпореждане по чл. 42, ал. 2 ГПК, като
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочената част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20108427/ 29.04.2021г., постановено по
гр.д. № 81656/ 2018г. по описа на Софийския районен съд, 174 състав, в частта, в която
е отхвърлен предявеният от Д. ИВ. М., с ЕГН ********** срещу “ОТП ф.” ЕАД, с ЕИК
**** иск за прогласяване на нищожност на разпореждане за незабавно изпълнение и
разпореждане за издаване на изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 23773/ 2011г.
по описа на Софийския районен съд, 40 състав.
ОСЪЖДА Д. ИВ. М., с ЕГН ********** да плати на “ОТП ф.” ЕАД, с
ЕИК **** сумата 100 лева (сто лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7