Р Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Оряхово, 23.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря А. Бориславова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 806 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба с правно осн. чл.2 ал.1 т.3 от ЗДОВ, от В.Г.С., ЕГН ********** ***
срещу ответника Прокуратурата на Р България за заплащане на сумата от 1000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, причинени причинени му в хода на ДП № 228/2017 г. по описа на РП Оряхово, по
което било повдигнато обвинение на ищеца за извършено престъпление и с
Постановление за прекратяване същото
било прекратено, поради недоказаност, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване.
Претендират се и направените разноски.
Към исковата молба е представено заверено копие от
Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно производство от
27.03.2018 г.
В исковата молба се
твърди, че в резултат на воденото срещу ищеца ДП № 228/2017 г. по описа на РП
Оряхово за извършено престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК, по което е привлечен
като обвиняем и му е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, същият е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, дискомфорт и притеснения.
Посочва също, че разследването срещу него е станало достояние на жителите и
съседите на населеното място, в което живее ищеца и че това е довело до
изграждането на един негативен образ относно неговата личност. Многократните
явявания пред разследващите органи налагали обяснения от страна на ищеца пред
негови близки, съседи и познати, което натоварвало емоционално и самия него.
Твърди също, че е загубил голяма част от приятелите си и познатите му го
отбягвали, в резултат на което ищецът се затворил в себе си и изпаднал в трайно
депресивно състояние. Също така преустановил дейността на дружеството, което
управлявал и представлявал, поради невъзможността за свободно придвижване при
наложената му мярка за неотклонение.
Сочи се, че с Постановление за частично прекратяване и спиране на
наказателно производство от 27.03.2018 г., производството срещу ищеца е
прекратено, поради недоказаност на обвинението срещу него.
Въз основа на изложените съображения ищецът желае
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1000 лв., представляваща
причинени неимуществени вреди в хода на воденото и прекратено срещу ищеца ДП №
228/2017 г. по описа на РП Оряхово, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП.
В срока за отговор от ответника е постъпил писмен
такъв.
В представения отговор, ответникът оспорва
предявения иск, като неоснователен и недоказан. Твърди се, че липсват
доказателства за влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство спрямо ищеца, както и доказателства относно причинната връзка
между твърдените неимуществени вреди и действията на прокуратурата. Твърди се
също, че в хода на разследването са събрани достатъчно доказателства, които
обосновават извода за извършено от обективна и субективна страна престъпление
по чл. 354в, ал. 1 НК, а именно че от неустановена дата до 25.05.2017 г. в гр.
Оряхово, обл. Враца, в дворното място на частен дом находящ се на ул. „9-ти
ноември“ № 37, е отглеждано растение от рода на конопа, а именно 1 бр.
храстовидно растение от рода на конопа с неустановено нето тегло и неустановено
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол, на
неустановени цени за пласиране на наркотични вещества на улицата за нуждите на
съдопроизводството, без надлежно разрешително в нарушение на чл.27, ал.1 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите — „Забранява се
засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията
опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа /канабис/
със съдържание на тетрахидроканабинол над 0.2 тегловни процента”. По отношение
на авторството на деянието в лицето на С. са били събрани единствено косвени
доказателства, което е довело до частично прекратяване на наказателното
производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК и досъдебното производство е
спряно за издирване на автора на деянието. Сочи се също, че по отношение на
ищеца не е била налагана мярка за неотклонение, както се твърди в исковата му
молба.
При горните съображения Прокуратурата на Р България
намира предявения иск за неоснователен, недоказан по основание и размер, като
моли същият да бъде отхвърлен. Направено е искане за приложение на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ за недължимост на обезщетение, поради това, че увреждането е причинено
при вина на пострадалия и алтернативно – на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ – за намаляване
на обезщетението, поради виновно допринасяне на пострадалия за увреждането.
В съдебно заседание исковата ищецът
лично и чрез пълномощникът си адв. Ц.к. поддържа предявения иск .
Ответникът чрез прокурор Е.Костов
от РП-Оряхово, оспорва иска по основание и размер.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, а и се
установява от приложената в цялост преписка по ДП №228/2017г. по описа на РП –
Оряхово, на основание чл.212 ал.2 от НПК е започнато ДП № 9/2017г. с първото
действие по разследването Протокол за оглед на местопроизшествие от
25.05.2017г. срещу В.Г.С. *** за
престъпление по чл. 354в, ал.3 от НК.
В последствие по ДП са изготвени
е физико – химическа и оценителна експертиза, разпитани са свидетели, извършено
е претърсване и иземване в домът на ищеца. С постановление от 24.01.2018г. е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 354в, ал.1 от НК,
предявено му е обвинението и е разпитан в качеството на обвиняем. В последствие
са проведени нови разпити на свидетели. На 06.03.2018г. е повдигнато ново
обвинение за същото престъпление, което е
предявено на С. в присъствието на неговия защитник и е проведен разпит
на обвиняем.
Видно от приложените в преписката
материали по досъдебното производство са извършени оглед на место произшествие,
претърсване и иземване в домът на ищеца, разпитани са свидетели, включително
назначавани експертизи.
С приложеното по делото Постановление
за частично прекратяване и спиране на наказателно производство от 27.03.2018
г., наказателното производство срещу ищеца е прекратено, на осн. чл. 243, ал.1,
т.2 от НПК, тъй като не били събрани категорични и безспорни доказателства
обвиняемият да е извършил престъплението по чл.354в ал.1 от НК. С
постановлението производството по ДП № 228/2017г. е спряно за издирване на
извършителя на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК.
По делото не са представени
доказателства за връчване на Постановлението за частично прекратяване и спиране
на наказателно производство от 27.03.2018 г. на ищеца.
От показанията си св. Ц.Я. се
установява, че познава ищеца от 30 години, като добър, тих и скромен човек. От
комшии и приятели, разбрал че срещу ищеца се води дело за наркотични растения. Разговарял
й с ищеца, който бил много притеснен,
категорично отрекъл да се занимава с наркотици, в последствие се затворил в
себе си и необщувал с никого. Всичките му приятели го отбягвали и не искали да
му се обаждат и да разговарят с него, тъй като смятали, че се занимава с
наркотици. Майката на ищеца С., също се разболяла. Когато полицията била в
домът на ищеца, същият се намирал в гр. Пловдив на работа. След това се
прибрал. За делото срещу ищеца за наркотичните растения, се говорело в града, съседите
говорели.
От приложената по делото справка
за съдимост на ищеца се установява, че същият е осъждан, както следва:
1. По НОХД №370/1971г. по описа на РС – Оряхово, за извършено
престъпление по чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, на
основание чл.54 от НК му е наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок
от два месеца, изпълнението, на което е било отложено на основание чл.66 от НК
за срок от една година.Присъдата е влязла в сила на 20.10.1971г..
2. По НОХД №351/1972г. по описа на РС – Кнежа, за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.1 от НК, на основание чл.54 от НК му е наложено
наказание „ лишаване от свобода „ за срок от три месеца, изпълнението, на което
е било отложено на основание чл.66 от НК за срок от две години.Присъдата е
влязла в сила на 24.02.1973г..
3. По НОХД №287/1974г. по описа на РС – Оряхово, за извършено
престъпление по чл.325, ал.1 от НК, на основание чл.54 от НК му е наложено
наказание „ поправителен труд „ за срок от шест месеца при 15%
удръжки.Присъдата е влязла в сила на 30.08.19774г..
4. По НОХД №783/1976г. по описа на РС – Плевен, за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.5 от НК, на основание чл.54 от НК му е наложено
наказание „ лишаване от свобода „ за срок от две години при „ Строг „
режим.Присъдата е влязла в сила на 17.08.1976г..
5. По НОХД №229/1978г. по описа на ОС – Враца, за извършено
престъпление по чл.152, ал.4, пр.1, вр.ал.3 и ал.2, т.1 от НК, на основание
чл.54 от НК му е наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от девет
години.Присъдата е влязла в сила на 30.05.1978г..
6. По НОХД №135/1996г. по описа на РС – Оряхово, за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4 и т.5, вр.чл.26, ал.1 от НК, на
основание чл.54 от НК му е наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок
от две години, изпълнението, на което е било отложено на основание чл.66 от НК
за срок от пет години.Присъдата е влязла в сила на 11.12.2000г..
7. По НОХД №335/2005г. по описа на РС – Козлодуй, за извършено
престъпление по чл.215, ал.1 от НК, на основание чл.54 от НК му е наложено
наказание „ Глоба „ в размер на 10.00 лева.Присъдата е влязла в сила на
05.08.2005г..
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата
на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за
вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване
на деянието от лицето или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва
някой от елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав/.
Доколкото срещу ищеца е било повдигнато обвинение по досъдебно
производство, което впоследствие е било прекратено поради това, че деянието не
е извършено от него, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на
горната разпоредба за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратурата на
РБ.
Тук следва да бъде посочено, че по делото от страна
на ищеца не са ангажирани доказателства за датата на връчване на
постановлението за прекратяване на ДП. Страните обаче не спорят че
постановлението е влязло в законна сила.
В процесния случай претенцията на ищеца касае
претърпени от него неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост
/арг. от чл.52 ЗЗД; ТР
3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004, ОСГК на ВКС/.
Трайната практика на ВКС е
в посока, че при наличие на обвинение в извършване на престъпление,
наказателното производство за което е прекратено, тъй като не е извършено от
лицето, е несъмнено и без да са налице други доказателства, че ищецът търпи
неимуществени вреди в рамките на обичайните в подобни случаи негативни
преживявания, логично обусловени от провежданото производство, рефлектиращи
върху честта и достойнството и обичайния му начин на живот / в тази насока
решение по гр.д. № 85/2012г. на ВКС ІV ГО , Решение №431/11.04.2016
по дело №2329/2015 на ВКС, ГК, IV г.о.и др./. Размерът на търсеното от
увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от него болки
и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в обществото и от
настъпилите негативни последици.
Предвид неоснователното обвиняване в извършване на
престъпление, ищецът е търпял неимуществени вреди.
Претендираното право произтича от наличието на
следните обстоятелства: настъпване на неимуществени вреди / болки и страдания /
и на имуществени вреди, които да са причинени от незаконно обвинение на ищеца в
извършване на престъпление, което в последствие е прекратено с влязло в сила
постановление за прекратяване на наказателното производство срещу него на осн.
чл.243 ал.1 т.2 от НПК. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието
или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
Съгласно задължителната практика на ВКС при
определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 52 от ЗЗД трябва да се
вземат предвид:
- тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от общ
характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат
за него /;
- вида на наказателното производство - дали е приключило
в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;
- продължителността на наказателното производство
(като период от време);
- видът на взетата мярка за неотклонение,
продължителност на задържането, момент на задържането;
- има ли разгласяване чрез медиите;
- има ли влошаване на здравословното състояние;
- конкретните преживявания на ищеца и отражение
върху живота му - семейство, професионална и обществена среда;
- други обстоятелствата относими към характера на
увреждането, за което имат значение и други и предишни обвинения и осъждания,
задържания и ефективно изтърпяване на наказания;
- прояви на съпричиняване на вредите от увредения
/само ако е заявено такова възражение от ответника в срока за отговор /.
В случая съдът трябва да се отчете само вредите,
които се явяват пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите,
настъпването на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
Трайната задължителна практиката на ВКС е, че
приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено,
а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания,
над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги
обезщети само при успешно проведено пълно и главно доказване.
Законът за отговорността на държавата и общините за
вреди / §1 от ЗР на ЗОДОВ / свързва обезщетяването за претърпяна неимуществена
вреда с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 от ЗЗД.Спрямо
този критерий в конкретния случай настъпилата вреда се съизмерява с
отрицателните изживявания на ищеца от незаконно повдигнатото му обвинение, по
което наказателно производство е
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени
вреди, които очертава като безпокойство, дискомфорт, притеснение, изграждане в
съгражданите му на негативни отношения по отношение на него, поради което
загубил голяма част от приятелите си, затваряне в себе си и изпадане в трайно
депресивно състояние, възпрепятстване на нормалния му личен живот и изпълнение
на ежедневните му битови задължения, преустановяване на дейността на
дружеството, което управлявал и представлявал, тъй като не можел да се
придвижва свободно, поради наложената му мярка за неотклонение и задължението
му да се явява пред разследващите и съдебните органи.
За доказването им по делото са събрани единствено
гласни доказателства чрез разпита на свидетелят Ц.Я.. От показанията им се
установи, че ищецът е изпитвал срам, притеснение, дискомфорт, затваряне в себе
си, както и негативното отношение по негов адрес от околните.
Съдът намира, че това несъмнено е довело и известен
душевен дискомфорт у него.
От събраните по делото писмени доказателства не се
установи ищецът да бил задържан или да му е била вземана постоянна мярка за
неотклонение "Задържане под страна" или "Домашен арест",
или каквато и да е било друга мярка за неотклонение, а още по-малко да му
налагано наказание "лишаване от свобода".Също така няма данни делото
да е разгласявано в медиите, както и воденото наказателно производство да е
довело до влошаване на здравословното ме състояние.
От друга страна повдигнатото му обвинение е за
умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „ Лишаване от свобода„ от 2
до 5 години и глоба
от пет хиляди
до десет хиляди лева, т.е не се касае за тежко умишлено престъпление по смисъла
на закона.
Също така наказателно преследване е продължило 10
месеца и 2 дни, считано от датата образуване на досъдебното производство срещу
ищеца В.Г.С. – 25.05.2017г.
с първото действие по разследването Протокол за оглед на местопроизшествие. На
ищеца са предявени две обвинения на 24.01.2018г. и 06.03.2018г. По досъдебното
производство са проведени множество ПСД - оглед на местопроизшествие и
претърсване и изземване, разпити на
множество свидетели, изготвени са експертизи,изискани са справки от други
институции, поради което продължителността му е разумна.
От представената по делото справка за съдимост на ищеца
се установи, че по отношение на същия има седем влезли в сила осъдителни
присъди, като по част от тях е изтърпявал наказание„ лишаване от свобода„. Обстоятелството,
че е реабилитиран по право за тези деяния е ирелевантно с оглед на дължимата от
съда преценка, че уврежданията за ищеца са с много по - нисък интензитет,
отколкото за човек, който не е имал досег с правосъдните органи, както и че
няма данни по делото обвинението да е дало трайно отражение върху физическото и
психическото му състояние. В задължителната си практика ВКС приема, че от
обстоятелствата, че е осъждан и изтърпявал ефективно наказания "лишаване
от свобода" преди обвинението, следва и изводът за недоказаност на
твърдението, че е преживял унижението да бъде считан за участник в тежки престъпления
в причинна връзка с незаконното обвинение.
В следствие на воденото срещу ищеца наказателно
производство, съдът намира, че той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни преживявания. За да обоснове този извод, настоящият съдебен
състав съобрази задължителната съдебна практика, установена с решение
№427/16.06.2010 г. по ГД №273/2009г. на Трето ГО на ВКС, съгласно която фактът
на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял
вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал отрицателни
изживявания за периода на наказателно преследване.
В тази връзка, доказа се, че ищецът е изживял
негативни емоции от това, че срещу него е било повдигнато обвинение, а именно -
затворил се е в себе си, не желаел да комуникира с близки и приятели, странял
от всички, преди наказателното дело ищецът бил весел човек, излизал и се срещал
с компании, но след започването на делото се е променил и станал затворен, а
много познати се отдръпнали от него.
Съдът приема за доказано твърдяното от ищеца
обстоятелство, че е чувствал ограничение на личната си свобода в субективен
план, но на ищеца не е била наложената мярка за неотклонение или за процесуална
принуда в процесното наказателно поризводство, поради което обективно не е била
нарушено по никакъв начин правото му на свободно привдижване и правото му на
лична свобода.
С оглед изложеното съдът приема, че в настоящия
случай са налице изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на
държавния орган Прокуратурата: било е образувано наказателно производство, в
досъдебна фаза, което е било прекратено преди съдебната фаза - с постановление за прекратяване на
наказателното производство от Прокуратурата.
На ищеца е
било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер. Действията по
привличането му към наказателна отговорност са започнали на 23.01.2018г. - с
постановление за привличане на обвиняем в досъдебната фаза. Впоследствие с
постановление, влязло в сила на 27.03.2018г.,
предварителното производство срещу него е било прекратено. Следователно, налице
е причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца,
която се извежда от общите правила на чл. 51 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
През процесния период от 2 месеца С. е
претърпял неимуществени вреди -
болки, страдания, преживян
стрес. Съгласно посочените норми
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от деликта. Преките вреди обосновават причинно-следствената връзка между
противоправността на поведението на деликвента и вредите. Непосредствени вреди
са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Самият факт на образуване на наказателното
производство срещу едно лице води до преживяване на стрес и вътрешно
безпокойство, поради което са налице основанията на закона и е доказано, че ищецът
е претърпял неимуществени вреди, които следва да се обезщетят.
От събраните гласни доказателства съдът приема за
безспорно доказан негативният ефект, който незаконното обвинение е имало върху
живота на ищеца.
По делото не са представени
доказателства при ищеца да са настъпили увреждания, имащи трайна последица за
психичното и физическото му състояние.
Съдът не приема за доказан факта, че ищецът е
изпаднал в депресивно състояние, т.к. депресията съставлява психическо болестно
състояние, подлежащо на диагностициране и изискващо лечение, каквото при ищеца
не се твърди да е извършено.
Относно твърдението, че
представляваното от него дружество е било принудено да преустанови дейност,
съдът намира същото за недоказано, като в тази връзка не бяха представени
каквито и да било писмени доказателства.
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД, размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.Справедливостта като
понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица
обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението.
В настоящото производство се установи по несъмнен
начин, че в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение ищецът е изживял
притеснение.
От изложеното следва, че размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди не е доказано в пълния си размер.
С оглед на всички изложени обстоятелства съдът
счита, че искът за заплащане на обезщетение за претърпените в следствие
незаконосъобразните действия на Прокуратурата неимуществени вреди е доказан по
основание и до размера от 250.00 лева, като разликата до пълния предявен размер
на главния иск до 1 000.00 лева, последният следва да бъде отхвърлен, защото в
производството по делото не се установи, ищецът да е изпитвал толкова силни
притеснения, страх и дискомфорт, които да обосноват присъждането на справедливо
обезщетение в размер от над 250.00 лева.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна
лихва върху обезщетението същото е основателно като началният период на нейната
дължимост е датата на завеждане на исковата молба в съда – 20.08.2018г., до
колкото по делото не бяха ангажирани доказателства за датата на влизане в сила
на Постановлението на Районна прокуратура Оряхово от 27.03.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса.Ищецът е сторил разноски в размер на 10.00 лева – държавна такса, 500.00
лева - възнаграждение за адвокат.
По възражението за прекомерност, направено от
страна на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира следното:
Минималният размер за адвокатското възнаграждение
по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. в случая е 300 лв. Тъй като делото не е с фактическа и правна
сложност, проведено е едно съдебно заседание, съдът намира, че уговореният
хонорар следва да бъде редуциран, до фиксирания минимум съгласно наредбата в размер
на 300 лева.
С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден
и да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно степента на
уважаване на иска, а именно сумата от 75.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ
- с адрес: гр.София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на В.Г.С. *** сумата от
250.00 лева / двеста и петдесет лева /,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
воденото срещу него наказателно производство по ДП № 228/2017 г. по описа на РП
Оряхово, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.08.2018г. /
датата на завеждане на исковата молба в съда / до окончателното изплащане на
сумите, като отхвърля иска над уважения до предявения размер от 1 000.00 лева,
като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ - с
адрес: гр.София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на В.Г.С. *** сумата от 75.00
лева / седемдесет и пет лева и нула ст. / - деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: