РЕШЕНИЕ
№ 8629
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110101011 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.2б ЗОДОВ вр. с чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от ЗДР. К. СТ. срещу Софийски
градски съд.
Предмет на делото първоначално са предявени от ищеца 17 кумулативно
обективно съединени иска с правно основание по чл.2б ЗОДОВ за осъждане на СГС да
заплати сума в общ размер от 34 000 лв., представляваща сбор от обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на бавно правосъдие по изброени от
ищеца съдебни производства, по които се твърди съдът да е забавил движението
поради постановени от него основателни самоотводи с оглед наличие на съмнения за
пристрастност и необeктивност, както и бездействия по делата. Ищецът сочи, че
претендираното обезщетение е в размер на т.нар. обичайни вреди, поради което не
ангажира доказателства за вреди над този размер. Претендира обезщетение по всяко от
делата, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане. Твърди се, че ответникът е допуснал
забавяне при разглеждане на следните дела по негов опис, за които се претендира
обезщетение, както следва:
1) гр.д. №г. – 2000 лева;
2) гр.д. № г. – 1500 лева;
3) гр.д. № г. – 1500 лева;
4) гр.д. № г. – 2000 лева;
5) гр.д. № г. – 1500 лева;
6) гр.д. № г. – 1500 лева;
7) ч.гр.д. № г. – 1500 лева /производството, по което е прекратено в ос.з. от
1
12.05.2022 г./;
8) гр.д. № г. – 2500 лева;
9) гр.д. № – 1500 лева;
10) гр.д.. – 1500 лева;
11) гр.д. № г. – 6000 лева;
12) гр.д. № г. – 2000 лева;
13) ч.гр.д. № г. – 2500 лева;
14) ч.гр.д. № г. – 2000 лева;
15) ч.гр.д. № г. – 1500 лева;
16) гр.д. № г. – 1500 лева;
17) ч.гр.д.№ г. – 1500 лева /производството, по което е прекратено в ос.з. от
12.05.2022 г./.
С влязло в сила протоколно определение от 12.05.2022 г., на осн. чл. 232 ГПК
производството по делото е прекратено в частта, в която се претендира сумата от 1500
лв. за забавено правосъдие по ч. гр. дело № . по описа на СГС и в за сумата от 1500 лв.
за забавено правосъдие по ч. гр. дело №г. по описа на СГС. Така съдът е останал
сезиран с 15 кумулативно обективно съединени иска и за сумата от общо 31 000 лева.
Ответникът Софийски градски съд в законоустановения срок е представил писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че
ищецът не бил претърпял сочените в исковата молба вреди. Посочва, че действително
17 броя дела на ищеца се намират все още на етап разпределение, но не е допуснато
противоправно нарушение на правото на справедлив и бърз съдебен процес от съда,
тъй като ищецът е завел много на брой дела срещу различни субекти, в това число и
срещу СГС, и в случай на неподаване на отвод съдиите биха нарушили правото на
ищеца на справедлив съдебен процес, поради което съдебните състави са действали
правомерно и законосъобразно. Сочи се, освен това, че ищецът сам е искал отводите на
съдебните състави в много от случаите, като тези действия били определени като
необходими от него, поради което не могат да се разглеждат като противоправни.
Позовават се на практика на ЕСПЧ, съобразно която правото за разглеждане на делото
в разумен срок не следва да има приоритет над другите принципи, част от
комплексното право на справедлив съдебен процес – безпристрастност на съда,
справедлив и обективен съдебен състав, равенство на страните в процеса, състезателно
начало и други. Твърди се, че държавата е взела редица мерки за преодоляване на
натовареността на съда, поради което според практиката на ЕСПЧ може да се вземе за
извинителен критерий и да се намали претендираното обезщетението. Посочва, че
вредите следва да се определят по реда на чл. 52 ЗЗД, като се отчете, че за забавянето е
допринесъл и ищецът с процесуалното си поведение, че претендираните вреди са
обичайни вреди, изразяващи се в притеснения и безпокойство за изхода на делото,
накърнено чувство за справедливост, доверие в държавността, поради което
претендираните от ищеца размери на вредите са прекомерни, доколкото предмет на
делата не касае екзистенциални потребности на ищеца – правото на свобода, право на
труд, средства за издръжка, родителски права, съответно ищецът не понася толкова
интензивни вреди, колкото при посочената категория дела. Твърди, че вредите,
понесени от ищеца вследствие на нарушението на правото на разглеждане на делата в
разумен срок са минимални, съставляват единствено неоправданите от съда очаквания
на ищеца делата да приключат, поради което и с оглед процесуалното поведение на
ищеца, иска да освободи ответника от отговорност, респективно да присъди
минимално по размер обезщетение. Претендира разноски.
2
Прокуратурата на Република България ангажира становище за неоснователност на
предявените искове, алтернативно – за прекомерност на претендираните обезщетения.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че е страна по твърдените
съдебни дела, по които са допуснати забавяния извън разумния срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията, преценен съобразно фактическата и правна сложност на делото,
поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото,
както и че е претърпял твърдените неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица именно от продължителния срок на разглеждане на
съдебните производства, предмет на настоящото дело.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, че делата са били разгледани
и решени в рамките на разумния срок, а ако има надвишаване на този срок, то се дължи
изцяло на действия и/или бездействия на ищеца по делото.
С приетия доклад по делото, неоспорен от страните, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между тях са отделени фактите, че ищецът е страна по
процесните 15 броя дела, образувани пред СГС, както и че същите са били или все още
се намират на етап разпределение поради отводи на съдебните състави.
Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК,
като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора. С посочената разпоредба законодателят въвежда
вътрешноправно средство на защита при вреди, претърпени вследствие на нарушение
на правото на разглеждане и решаване на съдебните дела в разумен срок съгласно чл.
6, пар. 1 от Европейската конвенцията за защита правата, като предоставя възможност
за претендиране от държавата на обезщетение за такива вреди. Тази хипотеза на
отговорност на държавата е за действия/бездействия на правозащитните органи, в
резултат на които посоченото право е нарушено, като отговорността е обективна.
Следва де се посочи, че законодателят е предвидил възможност за репариране на
причинени вреди вследствие нарушение на правото за разглеждане и решаване на
делата в разумен срок както по висящи спорове, така и по вече приключили такива с
окончателен съдебен акт. В тази връзка, ако исковата молба касае висящи
производства, дори по време на настоящия процес, в рамките на който ищецът
претендира вреди, посочените дела по описа на СГС да бъдат решени с окончателен
съдебен акт, това не се отразява на допустимостта на исковите претенции.
Действително нормата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че гражданите и
юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по приключени
производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение
за вреди по реда на Глава „Трета“, б. „a“ ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.
Същата обаче визира единствено случаите, при които съответното лице не е
претендирало обезщетение по висящо дело, а е заявило претенцията си едва след
приключването на производството. След като лицето се е възползвало от предвидената
възможност да предяви иск за обезщетение за вреди от бавно правосъдие преди делото
да е приключило с влязъл в сила акт, то искът му е допустим и тази допустимост не
отпада (делото не подлежи на прекратяване), в случай че преди да бъде постановено
решение по иска чл. 2б ЗОДОВ, приключи с окончателен съдебен акт производството,
от което ищецът черпи правото си на обезщетение. В този смисъл е Решение № 153/
3
2018 г. по гр.д. № 4658/2017 г., ВКС, IV ГО, в което е прието, че в противен случай би
се стигнало до противоречие с установеното в закона правило, че никое друго
учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от
съда.
Според решението по делото "Х. срещу България" на Европейския съд по правата
на човека, разумният характер на продължителността на дадено производство се
преценява с оглед обстоятелствата по делото и въз основа на критериите, възприети в
неговата юриспруденция, по-специално сложността на делото, поведението на
жалбоподателя и компетентните държавни органи, както и значението на спора за
заинтересованите лица. Така заложените критерии са прецизирани и от Върховния
касационен съд, като според приетото в Решение от 02.04.2015 г. по гр.д. № 5813/ 2014
г., по описа на ВКС, III ГО, механизмът, по който се прави извод дали е спазено
изискването за разумен срок е следният: първо се установява продължителността на
релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността
се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите
на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно
проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си относно
разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на делото,
поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи. В цитираното
решение ВКС се е позовал на практиката на Европейския съд по правата на човека,
като е посочил, че от значение за преценката дали е нарушено правото за разглеждане и
решаване на делата в разумен срок следва да бъдат отчетни и следните обстоятелства:
естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броят на обвиняемите и
свидетелите, нуждата да се получат документи по делото /включително и от чужбина/,
съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса. Посочил е
също, че при преценката на поведението на компетентните органи, следва да бъдат
отчетени усилията им за ускоряване на производството.
Горепосочените критерии следва да бъдат преценени по всяко от процесните дела,
сканирано копие от които е прието по делото на електронен носител, за които се
претендира присъждане на обезщетение. Следва да се отчете единствено
продължителността на съответното дело пред ответника – Софийски градски съд, без
да се вземат предвид делата, приключили преди това в друга съдебна инстанция,
доколкото тяхната продължителност не е в причинна връзка с действия/бездействия на
ответника.
По всяко от делата, предмет на настоящото производство, следва да се посочи, че
всички основания за отвод се основават на фактически основания, които пораждат
основателно съмнение в безпристрастието на съдията, но само по себе си твърдение на
страна, че съдът не е безпристрастен, включително и позоваване на някое от
изброените обстоятелства по чл. 22, т. 1 - 5 ГПК, щом не отговаря на обективната
действителност, не може да послужи като основание за отвод (в този смисъл
Определение № 343/21.05.2015 г. на ВКС, IV г. о., постановено по ч. гр. д. № 2568/2015
г.). Субективният елемент от текста за безпристрастността на съдията се предполага до
доказване на противното, докато за обективния елемент е важно, отделно от личното
поведение на съдията, да не съществуват конкретни факти, които да могат обективно
да поставят под съмнение непредубедеността на съда. - Sorgic v. S. (no. 34973/06).е.
Уважаване на всеки отвод на страна, за да се предотврати изграждане на убеждение у
нея, че съдът, който се произнася по делото е предубеден, не само не е в съответствие с
нормата на чл. 22 ГПК, но още и позволява на страната сама да избира съдебен състав,
както и да забавя недопустимо съдопроизводствените действия по делото; би могло да
се използва и като начин за "освобождаване" от нежелано дело, което като резултат да
доведе да натоварване на друг съдия от същия или друг съд /Определение № 390 от
4
28.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1405/2017 г., IV г. о. ГК/.
На практика, съдилищата самоотвеждайки се или уважавайки неоснователните
отводи на страната, оскъпяват процеса, забавят значително разрешаването на спора /по
някои дела първите процесуални действия, които започват да се извършват извън
отводите, са след няколко години/, ограничават по същество достъпа до съд и
евентуално финансово натоварват насрещната страна. Съдът е длъжен да вземе мерки
да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, вкл. като не уважава
неоснователните искания на страните, да преценява дали процесуалните им действия
са съобразени с чл. 3 ГПК - упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави,
дисциплинира ги със средствата на ГПК, преустановява действия, съставляващи
злоупотреба с право (в този смисъл и константната практика на ВКС - Определение №
390 от 28.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1405/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 222
от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК; Определение №
409/27.06.2013 г. по ч. гр. д. № 1799/2013 г. на IV г. о., Определение № 163/5.04.2016 г.
по ч. гр. д № 847/2016 г. на IV г. о).
При извършване на преценка дали следва да бъде присъдено претендираното
обезщетение и в какъв размер, процесните 15 дела по описа на СГС следва да бъдат
разграничени на първо място по това дали Софийски градски съд е страна в
производството по делото, или не. Съгласно задължителната практика на Европейския
съд по правата на човека, обективирана в Решение от 10.04.2008 г. по делото
Михалков срещу България по иск № 67719/2001 г., дори да няма причина за съмнение в
личната безпристрастност на съдиите, участващи в производството, професионалната
им принадлежност към една от страните в спора, сама по себе си може да породи у
жалбоподателя законни съмнения в обективната безпристрастност на съдиите и в
тяхната независимост от другата страна в спора. Това е възприето и в Решение от
10.05.2011 г. по делото Димитров и Хамънов срещу България на ЕСПЧ. Ето защо,
съобразявайки задължителните насоки на ЕСПЧ, съдът намира, че отговорността на
ответника, по делата, по които Софийски градски съд е страна, следва да бъде
ангажирана само в случай че са извършени действия, довели до забавянето на
делата, но не и поради факта, че съдиите от състава на съда са се отвели от
неговото разглеждане. Допълнителен аргумент за това е фактът, че с изменение на
ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), законодателят е предвидил в чл. 7, ал. 2 от закона, че
когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на
най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата
се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или
Върховен административен съд. Насоките на ЕСПЧ относно гарантиране
безпристрастността на съдиите в тези случаи е в основата на приетата разпоредба.
Според мотивите към Решение на ЕСПЧ по делото Боян Господинов срещу
България по жалба № 28417/07, не може да е налице съмнение в безпристрастността на
членовете на съдебния състав, доколкото, макар и съдът, в които те правораздават, да е
ответник по искове, предявени от ищеца по конкретното дело, и за част от които дела
се установява, че са били висящи към момента на отводите, тъй като между делата, по
които ответник е Софийски градски съд, и делата, предмет на настоящото дело, не е
налице връзка на „преюдициалност“, която може да се приеме като основание за
възникване на основателно съмнение в безпристрастността на съдебните състави. Ето
защо, като се има предвид посоченото решение на ЕСПЧ и цитираната практика на
ВКС, следва да се приеме, че по всички дела, по които страна не е Софийски
градски съд, е налице забавяне на съдопроизводствените действия и пречка за
приключване на делата в разумен срок поради неоснователно направени отводи с
аргумент, че съдиите-докладчици са се отвеждали и по други дела със същата
страна.
5
На следващо място следва да се посочи, че служебно известната на съда висока
натовареност на СГС, която съобразно практиката на ЕСПЧ може да се взема предвид
като извинителен критерий, когато държавата, в лицето на компетентните органи е
предприела мерки за отстраняване на проблема с натовареността на съдилищата.
(Шееле срещу Люксембург, №, пар.29, Юнион Алиментария Сандерс С.А с/у Испания,
07.07.1989 г.,Серия , §§ 38 - 42), е обстоятелство, което следва да се вземе предвид при
определяне размера на обезщетение.
Освен това ищецът претендира обезщетение единствено за причинени обичайни
вреди, които в процесните случаи се изразяват в притеснения и безпокойство за
развитието на делата и от евентуалния неблагоприятен изход, накърняване на
чувството за справедливост и на доверието в държавността. Основателно е
възражението на ответника, че следва да се държи сметка и за характера на делата, като
се отчете, че процесните такива не са от категорията на т.нар. дела с висок залог,
касаещи екзистенциални потребности, поради което и обичайните вреди от тях са с
нисък интензитет, тъй като не касаят екзистенциални потребности, доколкото техният
край не е пряко свързан със задоволяването на потребности от жизненоважно значение
или ценности като правото на свобода, родителски права и други, които обстоятелства
са водещия критерии за определяне на едно дело за такова с по-висок залог за лицето
от друго съобразно практиката на ЕСПЧ - /така напр. решение по дело Хаджикостова
срещу България/. Забавянето в разглеждането на процесните дела води до обичайни
към минимални вреди за страните, доколкото се изразяват в по-кратко или по-
продължително очакване делата да приключат, като техният край не е пряко свързан
със задоволяването на жизненоважни потребности (решение на ЕСПЧ по делото
Скордино срещу Италия).
При всичко гореизложено следва да се посочат релевантните факти по всяко от
делата, като се изложат съображения дали съответният иск следва да бъде уважен и в
какъв размер:
По гр.д. № 10685/2020 г. по описа на СГС:
Делото е образувано в СГС на 08.10.2020 г., като една от въззиваемите страни по
делото е Софийски градски съд. Първото извършено действие по делото е от
05.02.2021 г., когато е постановено определение от съдията-докладчик, с което същата
се е отвела от разглеждането на спора поради факта, че СГС е страна в производството
по делото. През м. 02.2021 г. са налице още 4 отвода на съдии-докладчици от СОС на
същото основание. През м. 03.2021 г. са налице още 5 отвода,; през м. 04.2021 г. – 7
отвода; през м. 05.2021 г. – 13 отвода; през м. 06.2021 г. – 11 отвода; през м. 07.2021 –
10 отвода; през м. 08.2021 г. – 12 отвода; м. 09.2021 г. 5 отвода; м. 10.2021 г. – 3
отвода; м. 11 – 9 отвода; м. 12.2021 г. – 8 отвода; м. 01.2022 г. – 10 отвода; м. 02.2022 г.
– 10 отвода; м. 03.2022 г. – 11 отвода. Последното извършено действие, преди
сканирано копие от делото да бъде изпратено на СРС, е отвод на съдия-докладчик от
07.04.2022 г.
Видно от изложените факти между датата на образуване на делото на 08.10.2020 г.
и първото извършено действие на 05.02.2021 г. е налице изминал период от време от
около 4 месеца, което е довело до забавяне разглеждането на делото с този срок. След
това е налице сравнително ритмично движение на делото, което не е довело до
последващото му неоснователно забавяне. Искът следва да бъде уважен за сумата от
100 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер като
неоснователен.
6
По гр.д. № 1 г. по описа на СГС:
Делото е образувано в СГС на 23.09.2021 г., като въззиваема страна в
производството е Висшият съдебен съвет. Първото извършено действие по делото е от
27.09.2021 г., когато е постановено определение от съдията-докладчик, с което същата
се е отвела от разглеждането на спора поради факта, че жалбоподателят ЗДР. К. СТ.
неколкократно е излагал съмнения относно безпристрастността при разглеждане на
дела с негово участие, като докладчикът се е отвеждала и от други негови дела.
Последвали са нови 5 отвода през м. 10.2021 г. С протокол за ново разпределение на
делото от 03.11.2021 г. е определен съдия-докладчик Станимира Иванова, като същата,
с разпореждане от 10.03.2021 г. се е произнесла с определение за насрочване на делото
в открито съдебно заседание, като същевременно е разпоредила делото да се докладва
на останалите членове от състава за преценка по чл. 22 ГПК. Последвали са два отвода
на членовете от съдебния състав – съответно от 16.03.2022 г. и 21.03.2022 г. С оглед
депозирана от ЗДР. К. СТ. молба, с разпореждане от 21.03.2022 г. делото е върнато на
СРС за произнасяне по депозирана пред първоинстанцзионния съд молба. На
04.04.2022 г. делото е върнато в СГС. През м. 04.2022 г. са избрани нови двама членове
на въззивния състав, като същите са се отвели от разглеждането му – съответно на
18.04.2022 г. и на 19.04.2022 г. Това представлява и последното извършено действие,
преди сканирано копие от делото да бъде изпратено на СРС.
Видно от данните по делото, от момента на образуването му при СГС /23.09.2021
г./ до последното известно извършено действие /19.04.2022 г./ е налице изминал
период от време от около 7 месеца, което, поради неоснователно направените отводи
от съдебните състави е довело до забавяне с посочения срок разглеждането и
приключването му в разумен срок. Съдът намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 400 лева, като искът следва да бъде уважен до този размер и да бъде
отхвърлен за горницата му до пълния предявен размер като неоснователен.
По гр.д. № г. по описа на СГС:
Делото е образувано в СГС на 22.07.2021 г., като въззиваеми страни по него са
„Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕАД. Първото извършено действие
по делото е от 03.08.2021 г., когато е постановено определение от съдията-докладчик, с
което същият се е отвел от разглеждането на спора поради факта, че се е отвеждал и от
друго дело с участието на жалбоподателя ЗДР. К. СТ. и за да бъдат избегнати
съмнения в безпристрастността при разглеждане на делото. Последвали са нови 2
отвода през м. 08.2021 г. През месец 09.2021 г. е налице още един отвод на съдия-
докладчик; 3 отвода през месец 10.2021 г.; 3 отвода през месец 11.2021 г.; 1 отвод през
м. 12.2021 г.; 1 отвод през м. 01.2022 г.; 4 отвода през м. 02.2022 г.; 5 отвода през м.
03.2022 г.; 2 отвода през м. 04.2022 г., като последният е от 15.04.2022 г., което
представлява и последното извършено действие, преди изпращането на сканирано
копие от същото по настоящото дело.
Видно от данните по делото, от момента на образуването му при ответника на
22.07.2021 г. до 15.04.2022 г., когато е последното известно извършено действие, е
налице изминал период от време от около 9 месеца, което, поради неоснователно
направените отводи от съдебните състави е довело до забавяне с посочения срок
разглеждането и приключването му в разумен срок. Съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 500 лева, като искът следва да бъде уважен до този размер и
да бъде отхвърлен за горницата му до пълния предявен размер като неоснователен.
По гр.д. № г. по описа на СГС:
7
Делото е образувано в СГС на 08.07.2020 г., като въззиваеми страни по него са
Районен съд Стара Загора и Районен съд Казанлък. Първото извършено действие е от
09.07.2020 г., като делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.02.2021 г. На 08.02.2021 г. от жалбоподателя ЗДР. К. СТ. е депозирана молба по
делото, с която иска всички състави от СГС да си направят отвод поради наличие на
други дела, по които ответникът е страна, и с оглед липсата на съмнения за
безпристрастността на съдиите. Цитира и практика на ЕСПЧ. С оглед на депозираната
молба е последвал отвод на съдиите от съдебния състав по делото, като отводът е
обективиран в протоколно определение от 12.02.2021 г. – в първото по делото открито
съдебно заседание. След преразпределяне на делото, е последвал отвод на
новоопределеният съдията-докладчик на 24.02.2021 г.; 4 нови отвода през месец
03.2021 г.; 5 отвода през м. 04.2021 г.; 4 отвода през м. 05.2021 г; 8 отвода през м.
06.2021 г.; 9 отвода през м. 07.2021 г.; 7 отвода през м. 08.2021 г.; 7 отвода през м.
09.2021 г.; 8 отвода през м. 10.2021 г.; 7 отвода през м. 11.2021 г.; 4 отвода през м.
12.2021 г.; 5 отвода през м. 01.2022 г.; 12 отвода през м. 02.2022 г.; 5 отвода през м.
03.2022 г.; 4 отвода през м. 04.2022 г., като последният е от 13.04.2022 г., което
представлява и последното извършено действие, преди изпращането на сканирано
копие от същото по настоящото дело.
Видно от данните по делото, от момента на образуването му на 08.07.2020 г. до
последното известно извършено действие на 13.04.2022 г. е налице изминал период от
време от около 1 година и 9 месеца, което, поради неоснователно направените отводи
от съдебните състави е довело до забавяне с посочения срок разглеждането и
приключването му в разумен срок. В случая следва да се анализира и поведението на
ищеца ЗДР. К. СТ., който е направил искане за отвод на съдебния състав не
непосредствено, след като е получил призовката за съдебното заседание /същото е
насрочено със съдебен акт от 09.07.2020 г./, а непосредствено преди самото заседание
/с молба от 08.02.2021 г./, което на практика е допринесло за забавяне в ритмичността
на отводите с около 6 месеца, макар и некореспондиращи на практиката на ЕСПЧ и
ВКС. Поведението на жалбоподателя обаче следва да се отчете, поради което съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 600 лева, като искът следва да
бъде уважен до този размер и да бъде отхвърлен за горницата му до пълния предявен
размер като неоснователен.
По гр.д. № г. по описа на СГС:
Делото е образувано в СГС на 25.05.2021 г., като въззиваема страна в
производството по делото е Софийски градски съд. Във въззивната жалба ЗДР. К. СТ.
е направил искане всички състави от СГС да си направят отвод поради наличие на
други дела, по които ответникът е страна, и с оглед липсата на съмнения за
безпристрастността на съдиите. Цитира и практика на ЕСПЧ. Първото извършено
действие е от 31.05.2021 г., като определеният съдия-докладчик се е отвел от
разглеждане на делото. Последвали са нови три отвода през м. 06.2021 г; 2 отвода през
м. 07.2021 г.; 5 отвода през м. 08.2021 г; 4 отвода през м. 09.2021 г; 4 отвода през м.
10.2021 г.; 2 отвода през м. 11.2021 г.; 2 отвода през м. 12.2021 г; 1 отвод през м.
01.2022 г.; налице са 3 нови отвода през м. 03.2022 г., като последният е от 31.03.2022
г., което представлява и последното извършено действие, преди изпращането на
сканирано копие от същото по настоящото дело.
Видно от изложените факти между датата на образуване на делото на 25.05.2021 г.
и последното известно извършено действие от 31.03.2022 г. е налице своевременно и
оптимално движение на делото. Следва да се има предвид, че движението на делото
между съдебните състави, с оглед неговия мащаб, структура и натовареност, изисква
8
технологично време, което в случая не е довело до неоправдано забавяне на делото.
Искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По гр.д. № г. по описа на СГС:
Делото е образувано в СГС на 21.09.2021 г., като въззиваема страна в
производството по делото е Районен съд Стара Загора. Първото извършено действие
по делото е от 27.09.2021 г., когато е постановено разпореждане от съдията-докладчик,
с което същият се е отвел от разглеждането на спора поради факта, че вече се е
отвеждал от разглеждането на друго въззивно гражданско дело с участието на
жалбоподателя ЗДР. К. СТ.. Последвал е още 1 отвод през м. 09.2021 г. със сходни
мотиви; 2 отвода през м. 10.2021 г.; 4 отвода през м. 11.2021 г.; 1 отвод през м. 12.2021
г;. 3 отвода през м. 01.2022 г.; 2 отвода през м. 02.2022 г.; 5 отвода през м. 03.2022 г., 1
отвод на 06.04.2022 г., като на 14.04.2022 г. делото е преразпределено на нов съдия-
докладчик, което представлява и последното извършено действие, преди изпращането
на сканирано копие от същото по настоящото дело.
Видно от данните по делото, от момента на образуването му при ответника на
21.09.2021 г. до 14.04.2022 г., когато е последното известно извършено действие, е
налице изминал период от време от около 7 месеца, което, поради неоснователно
направените отводи от съдебните състави е довело до забавяне с посочения срок
разглеждането и приключването му в разумен срок. Съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 400 лева, като искът следва да бъде уважен до този размер и
да бъде отхвърлен за горницата му до пълния предявен размер като неоснователен.
По гр.д. № . по описа на СГС:
Делото е образувано в СГС на 17.09.2019 г., като въззиваема страна в
производството по делото е Районен съд Стара Загора. Първото извършено действие
по делото е от 19.09.2019 г., когато е постановено разпореждане от съдията-докладчик,
с което същият се е отвел от разглеждането на спора поради факта, че вече се е
отвеждал от разглеждането на друго въззивно гражданско дело с участието на
жалбоподателя ЗДР. К. СТ.. Последвал е още 1 отвод през м. 09.2019 г. със сходни
мотиви. С разпореждане от 17.09.2019 г. новоопределеният съдия-докладчик е
насрочил открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 19.06.2020 г. След
призоваването на страните е депозирана молба от жалбоподателя ЗДР. К. СТ. от
08.06.2020 г., с която е направен отвод на всички съдии от Софийски градски съд, като
се твърди, че постановеното решение би било незаконно. Позовава се на практика на
ЕСПЧ. Вследствие на депозираната молба, с определение от 18.06.2020 г. съставът при
СГС се е отвел от разглеждане на делото. По делото е определен нов съдия-докладчик,
който с разпореждане от 30.06.2020 г. е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 12.05.2021 г. С оглед депозирана нова молба от ЗДР. К. СТ. от
15.04.2021 г., с която е поискал отвод на всички съдии при ответника, съдебният
състав, с определение от 20.04.2021 г. се е отвел от разглеждане на делото. Последвал е
още един отвод от м. 04.2021 г.; 3 отвода през м. 05.2021 г.; 6 отвода през м. 06.2021 г.;
15 отвода през м. 07.2021 г.; 10 отвода през м. 08.2021 г.; 5 отвода през м. 09.2021 г.; 8
отвода през м. 10.2021 г.; 7 отвода през м. 11.2021 г; 4 отвода през м. 12.2021 г.; 7
отвода през м. 01.2022 г.; 4 отвода през м. 02.2022 г.; 8 отвода през м. 03.2022 г.; 1
отвод на 15.04.2022 г., което представлява и последното извършено действие, преди
изпращането на сканирано копие от същото по настоящото дело.
Видно от данните по делото, от момента на образуването му на 17.09.2019 г. до
последното известно извършено действие на 15.04.2022 г. е налице изминал период от
9
време от около 2 години и 7 месеца, което, поради неоснователно направените отводи
от съдебните състави е довело до забавяне с посочения срок разглеждането и
приключването му в разумен срок. В случая следва да се анализира и поведението на
ищеца ЗДР. К. СТ., който е направил искане за отвод на съдебния състав двукратно. И
двата пъти обаче искането е направено не непосредствено, след като е получил
призовката за съдебното заседание /същото е насрочено двукратно – съответно с
разпореждане от 17.09.2019 г. и от 30.06.2020 г./, а непосредствено преди самите
заседания /с молба от 08.06.2020 г. по отношение на първото насрочване и с молба от
15.04.2021 г. по отношение на второто насрочване в открито съдебно заседание/, което
на практика е допринесло за забавяне в ритмичността на отводите /макар и
некореспондиращи на практиката на ЕСПЧ и ВКС/ с около 1 година и 5 месеца.
Поведението на жалбоподателя следва да се отчете, поради което съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 700 лева, като искът следва да бъде уважен
до този размер и да бъде отхвърлен за горницата му до пълния предявен размер като
неоснователен.
По гр.д. № г. по описа на СГС:
Делото е образувано в СГС на 06.10.2021 г., като въззиваема страна в
производството по делото е ответникът – Софийски градски съд. Първото извършено
действие по делото е от 08.10.2021 г., когато е постановено разпореждане от съдията-
докладчик, с което същият се е отвел от разглеждането на спора. Последвали са още 4
отвода през м. 10.2021 г.; 5 отвода през м. 11.2021 г.; 3 отвода през м. 12.2021 г.; 5
отвода през м. 01.2022 г.; 4 отвода през м. 02.2022 г.; 6 отвода през м. 03.2022 г.; 3
отвода през м. 04.2022 г., като последният е от 18.04.2022 г., което представлява и
последното извършено действие, преди изпращането на сканирано копие от същото по
настоящото дело.
Видно от изложените факти между датата на образуване на делото на 06.10.2021 г.
и последното известно извършено действие от 18.04.2022 г. е налице своевременно и
оптимално движение на делото. Следва да се има предвид, че движението на делото
между съдебните състави, с оглед неговия мащаб, структура и натовареност, изисква
технологично време, което в случая не е довело до неоправдано забавяне на делото.
Искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По гр.д. № г. по описа на СГС:
Делото е образувано в СГС на 09.12.2021 г., като въззиваема страна в
производството по делото е лицето Калоян Савков С.. Първото извършено действие по
делото е от 17.12.2021 г., когато е постановено разпореждане от съдията-докладчик, с
което същият се е отвел от разглеждането на спора поради факта, че в СГС има и други
висящи дела, обарзувани от ЗДР. К. СТ., по които страна е СГС. Последвали са нови 4
отвода през м. 01.2022 г.; 2 отвода през м. 02.2022 г.; 4 отвода през м. 03.2022 г., като с
разпореждане от 23.03.2022 г. новоопределеният съдия-докладчик е констатирал, че по
отношение на него не са налице основания за отвод, като е разпоредено делото да се
докладва за определяне членове на съдебния състав. През м. 04.2022 г. определените
двама членове на състава са се отвели от разглеждане на делото, като последният отвод
е от 13.04.2022 г., което представлява и последното извършено действие, преди
изпращането на сканирано копие от същото по настоящото дело.
Видно от данните по делото, от момента на образуването му при ответника на
09.12.2021 г. до 13.04.2022 г., когато е последното известно извършено действие, е
налице изминал период от време от около 4 месеца, което, поради неоснователно
10
направените отводи от съдебните състави е довело до забавяне с посочения срок
разглеждането и приключването му в разумен срок. Съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 200 лева, като искът следва да бъде уважен до този размер и
да бъде отхвърлен за горницата му до пълния предявен размер като неоснователен.
По гр.д. № г. по описа на СГС:
Делото е образувано в СГС на 12.12.2016 г., като въззиваема страна в
производството по делото е Софийски районен съд. Първото извършено действие по
делото е от 22.12.2016 г., когато е постановено определение, с което е насрочено
разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 12.06.2017 г. С молба от
09.05.2017 г. ЗДР. К. СТ. депозира молба, с която прави отвод на всички съдии от съда,
като поддържа това си искане и в проведеното открито съдебно заседание на
12.06.2017 г. Съдебният състав уважава искането на жалбоподателя, като с протоколно
определение от 12.06.2017 г. се отвежда от разглеждане на делото. Последвал е още 1
отвод през м. 06.2017 г. Делото е преразпределено на нов съдия-докладчик, като
същият, с разпореждане от 24.07.2017 г. насрочва открито съдебно заседание за
27.10.2017 г. В проведеното открито съдебно заседание ЗДР. К. СТ. е поискал отвод на
съдебния състав, но искането му е било отхвърлено, като е даден ход на делото. За
стабилизиране на определение, с което е отхвърелно искането на жалбоподателя за
изменение в размера на предявения иск, делото е отложено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 09.02.2018 г., в което заседание е даден ход на устните
състезания, като съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. С определение
от 13.03.2018 г. на осн. чл. 253 ГПК е отменено определението, с което е даден ход на
устните състезания поради факта, че към делото е следвало да бъде приложено друго
гр. дело по описа на СРС, изпратено му по постъпила молба за отмяна, но невърнато в
СГС до указания срок – 12.06.2017 г. С определението на СГС делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 27.04.2018 г. Поради непостъпване на
изисканото дело от СРС, делото е отложено за разглеждане на 01.06.2018 г. В
проведеното о.с.з. на 27.04.2018 г. жалбоподателят С. отново е поискал отвод на
съдебния състав, като с определение от закрито заседание от 13.05.2018 г. съдът, след
повторна преценка на обстоятелствата, е уважил искането на З.С. и се е отвел от
разглеждане на делото. Делото е разпределено на нов съдия-докладчик с протокол от
04.06.2018 г., като делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.01.2019 г. В проведеното о.с.з. съдът е констатирал, че изискано дело от СРС не е
постъпило, поради което делото е отложено за разглеждане на 21.10.2019 г. С оглед
заповед на председателя на СГС от 01.03.2019 г. производството по делото е
продължило с нов съдия-докладчик, който на 15.03.2019 г. се е отвел от разглеждането
му, като е определен нов съдия-докладчик. С молба от 14.10.2019 г. ЗДР. К. СТ. е
направил искане за отвод на новоопределения съдебен състав, като с определение от
28.10.2019 г. искането му е отхвърлено. На 04.11.2019 г. е проведено открито съдебно
заседание, в която е констатирано, че изисканото дело от СРС все още не е постъпило,
поради което делото е отложено за 12.10.2020 г. В проведеното о.с.з. на 12.10.2020 г.
също е констатирано непостъпване на изисканото дело, поради което делото е
отложено за разглеждане на 25.10.2021 г. С разпореждане от 02.11.2021 г., с оглед
заповед на председателя на СГС, издадена във връзка с епидемичната обстановка в
страната, делото е пренасрочено за 06.12.2021 г. С определение от 06.12.2021 г.
съдията-докладчик е констатирала, че е постъпила молба от З.С. от 25.10.2021 г., с
която е поискал отвод на съдебния състав, като същата е уважена и съставът се е отвел
от разглеждане на делото. Последвал е още 1 отвод през м. 12.2021 г.; 4 отвода през м.
01.2022 г.; 11 отвода през м. 02.2022 г.; 13 отвода през м. 03.2022 г.; 3 отвода през м.
04.2022 г., като последният отвод е от 15.04.2022 г., което представлява и последното
11
извършено действие, преди изпращането на сканирано копие от същото по настоящото
дело.
Видно от данните по делото, от момента на образуването му на 12.12.2016 г. до
последното известно извършено действие на 15.04.2022 г. е налице изминал период от
време от около 5 години и 5 месеца. В случая следва да се анализират причините
довели до забавяне и приключване на делото в разумен срок, като неоснователно
направените отводи от съдебните състави имат съответният принос за това. Наред с тях
обаче, ведно от данните по делото, същото е било обявено за решаване на 09.02.2018 г.,
но след съобразяване от съдебния състав от необходимостта от прилагане на друго
дело, имащо рещаващо значение за изхода от спора, висящността на производството е
възстановена, след което делото е било насрочвано в открито съдебно заседание
неколкократно, като съдебните състави са констатирали липсата на постъпило дело,
изискано от СРС, поради факта, че същото не е било приключило. Въпросът дали
производството по делото е следвало да бъде спряно поради преюдициалност на друг
спор, или делото да бъде отлагано до постъпване на изисканото дело, не е въпрос, на
който следва да даде отговор настоящият състав. Независимо от това дали делото е
било висящо, или е трябвало да бъде спряно, то е било налице обективна пречка за
неговото своевременно приключване, която не е в причинна връзка с поведението на
ответника. Видно от данните по делото, изисканото дело не е било постъпило в
продължение на около 4 години /като последните данни за това са от последното
проведено открито съдебно заседание, в което е констатирано непостъпването му/.
Отделно от това, ищецът ЗДР. К. СТ., е направил искане за отвод на съдебните
състави общо 5 пъти. Всички искания обаче са направени не непосредствено, след като
е получил призовката за съдебните заседания /същото е насрочено неколкократно –
съответно с определение от 22.12.2016 г., а искането за отвод е от 09.05.2017 г.; с
разпореждане от 24.07.2017 г., като искането за отвод е направено в откритото съдебно
заседание на 27.10.2017 г.; с определение от 13.03.2018 г., като искането за отвод е
направено в откритото съдебно заседание на 27.04.2018 г.; с протоколно определение
от 21.01.2019 г. делото е отложено за друга дата, като искането за отвод е направено
няколко дни преди провеждането му – с молба от 14.10.2019 г.; с протоколно
определение от 12.10.2020 г. делото е отложено за друга дата, като искане за отвод е
направено няколко дни преди провеждането му – с молба от 25.10.2021 г./. Някои от
исканията на ищеца за отвод на съдебните състави са уважени в противоречие с
практиката на ЕСПЧ и ВКС, други са отхвърлени, на при всички положения,
направените искания за отводи от страна на ищеца непосредствено преди разглеждане
на делото /въпреки че в някои от случаите и имал информация за съдебния състав
почти година преди да направи искането/, е допринесло за забавяне в ритмичността на
отводите.
С оглед изложеното, съдът намира, че макар и изтекъл продължителен период на
висящност на производството, приносът от забавянето поради констатираните
неоснователно направени отводи на съдебни състави е сравнително малък, поради
което съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 700 лева, като искът
следва да бъде уважен до този размер и да бъде отхвърлен за горницата му до пълния
предявен размер като неоснователен.
По гр.д. № г. по описа на СГС:
Делото е образувано в СГС на 04.11.2020 г., като въззиваема страна в
производството по делото е Софийски районен съд. Първото извършено действие след
определянето на съдя-докладчик е от 12.01.2021 г., като с разпореждане е насрочено
открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 16.12.2021 г., като е
12
отхвърлено направеното искане за отвод на ЗДР. К. СТ.. В проведеното открито
съдебно заседание на 16.12.2021 г. съдебният състав се е отвел от разглеждане на
делото, като е извършил нова преценка на основанията за отвод, като е счел, че е
налице основание да се отведе от разглеждане на делото. Последвало е ново
преразпределение на делото, като следващото извършено действие е от 25.03.2022 г.,
като с определение от тази дата новоопределеният състав се е отвел от разглеждане на
делото. Последвал е още един отвод от м. 03.2022 г. С разпореждане от 04.04.2022 г.
новоопределеният съдия-докладчик е счел, че не са налице основания за отвод и е
разпоредил делото да се докладва за определяне на други членове, които да участват в
съдебния състав. Последвал е отвод на определен член от 14.04.2022 г., като това
представлява и последното извършено действие, преди изпращането на сканирано
копие от същото по настоящото дело.
Видно от данните по делото, от момента на образуването му при ответника на
04.11.2020 г. до 14.04.2022 г., когато е последното известно извършено действие, е
налице изминал период от време от около 1 година и 5 месеца, което, поради
неоснователно направените отводи от съдебните състави е довело до забавяне с
посочения срок разглеждането и приключването му в разумен срок. В случая обаче
следва да се посочи, че с действията на първия съдебен състав, на когото е
разпределено делото, неоправдано се е забавило неговото разглеждане и поради факта,
че първоначално е отхвърлил искането за отвод на състава със съдебния си акт от
12.01.2021 г., като е насрочено открито съдебно заседание за след около 11 месеца.
Едва в насроченото открито съдебно заседание, съдебният състав е извършил нова
преценка на искането за отвод, като го е уважил. Следващото извършено
съдопроизводствено действие по делото е след около 3 месеца и половина след това.
При тези данни, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 1000
лева, като искът следва да бъде уважен до този размер и да бъде отхвърлен за
горницата му до пълния предявен размер като неоснователен.
По ч. гр.д. № г. по описа на СГС:
Делото е образувано в СГС на 01.10.2019 г. срещу разпореждане на СРС, с което е
върната исковата молба по гр. дело № 53926/2017 г. на СРС. Страна в производството
по делото е и Софийски градски съд. Първото извършено действие след определянето
на съдя-докладчик е от 20.11.2019 г., с което съдията-докладчик се е отвел от
разглеждане на делото, посочвайки, че СГС е страна по него. Последвали са два нови
отвода през м. 12.2019 г.; 4 отвода през м. 01.2020 г.; 5 отвода през м. 02.2020 г.; 1
отвод на 05.03.2020 г., като съдопроизводствени действия не са извършвани до
11.05.2020 г., когато е постановено определение за отвод на новоопределения
докладчик. През м. 05.2020 г. е налице още 1 отвод; 5 отвода през м. 06.2020 г.; 3
отвода през м. 07.2020 г.; 3 отвода през м. 08.2020 г.; 6 отвода през м. 09.2020 г.; 4
отвода през м. 10.2020 г., след което са изготвени няколко справки със съдиите, които
са се отвели от разглеждане на делото. Установява се, че през м. 12.2020 г. са налице
нови 5 отвода на съдии-докладчици; 2 отвода през м. 01.2021 г.; 8 отвода през м.
02.2021 г.; 4 отвода през м. 03.2021 г.; 4 отвода през м. 04.2021 г., последният от които
на 15.04.2021 г. Следващото извършено действие е отвод на съдията-докладчик на
01.06.2021 г. Последвал е още един отвод от 17.06.2021 г., като следващото извършено
действие е от 05.10.2021 г., когато е налице отвод на новоопределения съдия-
докладчик. Последвали са още 8 отвода през м. 10.2021 г.; 2 отвода през м. 11.2021 г.,
както и 1 отвод от 03.12.2021 г., като това представлява и последното извършено
действие, преди изпращането на сканирано копие от същото по настоящото дело.
Видно от изложените факти между датата на образуване на делото на 01.10.2019 г.
13
и м. 04.2022 г., когато е изпратено сканирано копие от делото за прилагане към
настоящото, е налице изминал период от време от около 2 години и 6 месеца. По
делото е налице сравнително ритмично движение, но в част този период не са
извършвани никакви действия. Този период е около една година /от 01.10.2019 г. до
20.11.2019 г.; от 05.03.2020 г. до 11.05.2020 г., от 15.04.2021 г. до 01.06.2021 г.; от
17.06.2021 г. до 15.10.2021 г.; от 03.12.2021 г. до м. 04.2022 г., когато е изпратено
сканирано копие от делото за прилагане към настоящото/. Поради забавяне на
съдопроизводствените действия, искът следва да бъде уважен за сумата от 500 лева и
да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер като неоснователен.
По ч. гр.д. №г. по описа на СГС:
Делото е образувано в СГС на 12.10.2020 г. срещу разпореждане на СРС, с което е
върната исковата молба по гр. дело № 71505/2019 г. на СРС. Страна в производството
по делото е и Софийски градски съд. Първото извършено действие след определянето
на съдя-докладчик е от 14.10.2020 г., с което съдията-докладчик се е отвел от
разглеждане на делото, посочвайки, че СГС е страна по него. Последвали са 2 нови
отвода през м. 10.2020 г.; 4 отвода през м. 11.2020 г.; 5 отвода през м. 12.2020 г.; 1
отвод през м. 01.2021 г.; 2 отвода през м. 02.2021 г; 1 отвод през м. 03.2021 г.; 3 отвода
през м. 04.2021 г.; 2 отвода през м. 05.2021 г.; 3 отвода през м. 06.2021 г.; 2 отвода през
м. 07.2021 г.; 3 отвода през м. 08.2021 г.; 2 отвода през м. 09.2021 г.; 3 отвода през м.
10.2021 г.; 2 отвод през м. 11.2021 г.; 1 отвод през м. 12.2021 г. С разпореждане от
05.01.2022 г. е поискана справка от отдел „Човешки ресурси“ за броя и имената на
съдиите и младшите съдии при СГС, като с разпореждане от 14.01.2022 г. е
разпоредено да се преустанови преразпределяне на делото, като се пристъпи към
изпълнение на приетите правила при масови отводи на съдии. Няма данни за други
извършени действия до изпращане на сканирано копие от делото по настоящото дело.
Видно от изложените факти между датата на образуване на делото на 12.10.2020 г.
и последното известно извършено действие от 14.01.2022 г. е налице своевременно и
оптимално движение на делото. Следва да се има предвид, че движението на делото
между съдебните състави, с оглед неговия мащаб, структура и натовареност, изисква
технологично време, което в случая не е довело до неоправдано забавяне на делото.
Искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По ч. гр.д. № . по описа на СГС:
Делото е образувано в СГС на 13.01.2021 г. срещу разпореждане на СРС, с което е
върната исковата молба по гр. дело № 56325/2020 г. на СРС. Страна в производството
по делото е и Софийски градски съд. Първото извършено действие след определянето
на съдя-докладчик е от 22.01.2021 г., с което съдията-докладчик се е отвел от
разглеждане на делото, посочвайки, че СГС е страна по него. Последвал е още 1 отвод
през м. 01.2021 г.; 4 отвода през м. 02.2021 г.; 7 отвода през м. 03.2021 г.; 2 отвода през
м. 04.2021 г.; 4 отвода през м. 05.2021 г.; 5 отвода през м. 06. 2021 г.; 6 отвода през м.
07.2021 г.; 3 отвода през м. 08.2021 г.; 4 отвода през м. 09.2021 г. последният от които
на 27.09.2021 г., след което е изискана справка за броя и имената на съдиите с оглед
преценка налице ли са условията с оглед приетите правила при масови отводи. Няма
данни за други извършени действия до изпращане на сканирано копие от делото по
настоящото дело.
Видно от изложените факти между датата на последното извършено действие от
27.09.2021 г. до изпращането на сканирано копие от делото за прилагане към
настоящото през м. 04.2022 г., е налице изминал период от време от около 5 месеца,
14
което е довело до забавяне разглеждането на делото с този срок. Преди това е налице
сравнително ритмично движение на делото, което не е довело до неоснователно
забавяне. Искът следва да бъде уважен за сумата от 200 лева и да бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер като неоснователен.
По гр.д. № г. по описа на СГС:
Делото е образувано в СГС на 14.01.2021 г. срещу разпореждане на СРС, като
ответник в производството е Окръжен съд Пловдив. Първото извършено действие след
определянето на съдя-докладчик е от 21.01.2021 г., с което съдията-докладчик е дал
указания на ищеца за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба.
В изпълнение на указанието, ищецът е депозирал молба от 29.01.2021 г. С определение
от 08.02.2021 г. съдът е освободил ищеца от заплащане на държавни такси и разноски и
му е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство. С
определение от 19.02.2021 г. е назначен адвокат Конов като процесуален представител
на ищеца, вследствие на постъпило уведомително писмо от САК, като е дадено
указание на ищеца чрез процесуалния му представител във връзка с отстраняване
нередовност на исковата молба. В изпълнение на указанието, от ищеца З.К. са
постъпили две молби – от 05.03.2021 г. и от 15.03.2021 г., а назначеният процесуален
представител, с молба от 21.03.2021 г., е заявил, че се оттегля и моли да бъде освободен
от участие в производството поради налични противоречия с ищеца. С определение от
26.03.2021 г. съдът е освободил адв. Конов, като е разпоредил да се изпрати писмо до
САК за определянето на нов адвокат. След постъпване на новото уведомително писмо,
с определение от 20.04.2021 г. е назначена адвокат Ценова като процесуален
представител на ищеца, като е дадено указание на ищеца чрез процесуалния му
представител във връзка с отстраняване нередовност на исковата молба. На 22.04.2021
г. е постъпила молба от адв. Ценова, с която моли съда да я освободи като участник в
производството. С определение от 27.04.2021 г. адв. Ценова е освободена, като е
разпоредено изпращането на писмо до САК за определяне на нов адвокат. След
постъпване на новото уведомително писмо, с определение от 09.06.2021 г. е назначен
адвокат Натан като процесуален представител на ищеца, като е дадено указание на
ищеца чрез процесуалния му представител във връзка с отстраняване нередовност на
исковата молба. С молба от 15.07.2021 г. адв. Натан заявява, че разговарял с ищеца по
телефона, но същият отказал да му предостави копие от исковата молба и
допълнителните молби, поради което моли за продължаване на срока за изпълнение на
указанието. С оглед заповед на председателя на СГС от 30.08.2021 г. за определяне на
нови титуляри на съдебни състави, новоопределеният съдия-докладчик, с определение
от 07.10.2021 г. се е отвел от разглеждане на делото поради факта, че се е отвеждал и
по други дела, по които ищецът е бил страна. Последвали са нови 3 отвода през м.
10.2021 г.; 2 отвода през м. 11.2021 г.; 3 отвода през м. 12.2021 г. Новоопределеният
съдия-докладчик е поел разглеждането на делото, като с определение от 13.01.2022 г.,
съобразявайки молба от ищеца З.К., е освободил адв. Натан като негов процесуален
представител и еразпоредил изпращането на писмо до САК за определяне на нов
адвокат. След постъпване на новото уведомително писмо, с определение от 24.01.2021
г. е назначена адв. Тенева като процесуален представител на ищеца. С молба от
01.02.2021 г. адв. Тенева е поискала да бъде освободена от участие по делото. С
определение от 07.02.2021 г. съдът е отказал да уважи молбата на адв. Тенева, като е
дадено указание за уточняване на предявените искове. В изпълнение на указанието адв.
Тенева депозира молба на 04.03.2022 г. С разпореждане от 11.03.2022 г. съдът
разпорежда извършване на размяна на книжата с ответника по реда на чл. 131 ГПК. С
оглед постъпила от ответника молба, с разпореждане от 01.04.2022 г. е разпоредено
повторно изпращане на книжа поради пропуск от прилагането им в цялост. Това
15
представлява и последното извършено действие до изпращане на сканирано копие от
делото по настоящото дело.
Видно от изложените факти между датата на образуване на делото на 14.01.2021 г.
и 01.04.2022 г., когато е извършено последното известно по делото действие, е налице
изминал период от време от около 1 години и 3 месеца. По делото са налице множество
извършени процесуални действия от разглеждащите го съдебни състави, които са
обезпечили сравнително бързото му развитие. Независимо от това обаче, видно от
данните по делото, в периода от 07.10.2021 г. до 13.01.2022 г. са налице 9 отвода на
съдебни състави, направени в противоречие с практиката на ЕСПЧ и ВКС, което е
довело до забавяне в разглеждане на производството с около 3 месеца, поради което
съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на сумата от 200 лева, до
която сума искът следва да бъде уважен, като се отхвърли за горницата до пълния
предявен размер като неоснователен.
По разноските:
Поради обстоятелството, че ищецът З.С. е освободен от внасянето на държавна
такса, която е в размер на 10 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен
съд посочената сума.
Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът, като съобрази, че ответникът се е представлявал в
производството от лице с юридическо образование, намира, че искането следва да бъде
уважено. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответното дружество в първоначален
размер от 100,00 лв. Съобразно отхвърлената част от предявените искове, ищецът
следва да бъде осъден да заплати пропорционално сумата от 82,26 лева.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2б ЗОДОВ Софийски градски съд, с адрес: гр.
София, бул. Витоша № 2, да заплати на ЗДР. К. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. сумите, както следва:
- 100 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № г. по описа на СГС в
разумен срок, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното погасяване
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
2000 лева;
- 400 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № г. по описа на СГС в
разумен срок, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното погасяване
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
1500 лева;
- 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № г. по описа на СГС в
разумен срок, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното погасяване
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
1500 лева;
16
- 600 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело г. по описа на СГС в
разумен срок, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното погасяване
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
2000 лева;
- 400 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело г. по описа на СГС в
разумен срок, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното погасяване
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
1500 лева;
- 700 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № г. по описа на СГС в
разумен срок, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното погасяване
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
2500 лева;
- 200 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № 14745/2021 г. по описа
на СГС в разумен срок, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 1500 лева;
- 700 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № г. по описа на СГС в
разумен срок, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното погасяване
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
6000 лева;
- 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № г. по описа на СГС в
разумен срок, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното погасяване
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
2000 лева;
- 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
нарушение на правото на разглеждане и решаване на ч. гр. дело № г. по описа на СГС в
разумен срок, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното погасяване
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
2500 лева;
- 200 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
нарушение на правото на разглеждане и решаване на ч. гр. дело № 444/2021 г. по описа
на СГС в разумен срок, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 1500 лева;
- 200 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № . по описа на СГС в
разумен срок, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното погасяване
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
1500 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗДР. К. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. против Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2 искове по чл.
2б ЗОДОВ за заплащане на сумите, както следва:
- 1500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
17
нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № г. по описа на СГС в
разумен срок;
- 1500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. дело № г. по описа на СГС в
разумен срок;
- 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
нарушение на правото на разглеждане и решаване на ч.гр. дело № г. по описа на СГС в
разумен срок.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Софийски
градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша № да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата 10 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ЗДР. К. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. да заплати на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №
сумата от 82,26 лева, представляваща разноски, пропорционално на отхвърлената част
от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18