Решение
гр. С., 2.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 6266 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен e иск с правно основание чл.
19, ал. 3 ЗЗД.
Ищцата
М.А.В. твърди, че на 23.07.2007 г. сключила с ответника „П.Т.” ООД
предварителен договор, по силата, на който ответното дружество се задължило да
построи жилищна сграда в гр. С., Л. Х район, в УПИ-ІІІ и УПИ-ІV, кв. 123а, м.
Булевард „С.”, с обща площ 2430 кв.м., като на ищцата следвало да бъдат
предадени ателие № 1, вх. 3, с площ от 102, 92 кв.м. и склад № 21, вх. 3 с площ
от 3, 43 кв.м., както и ателие № 2, вх. 3, с площ от 91, 43 кв.м. и склад № 22,
вх. 3 с площ от 3, 16 кв.м., заедно с посочени идеални части от общи части и терена,
описани в исковата молба. Изтъква се, че строителството е следвало да бъде
завършено в срок до 31.05.2009 г. и в 45 дневен срок имотите да бъдат
прехвърлени на ищцата. Посочено е, че за сградата е издадено разрешение за
ползване на 30.09.2011 г. Въпреки, че била изпратена нотариална покана за
сключване на сделката, до подписване на окончателен договор не се стигнало. Ето
защо претендира да се постанови решение, с което да се обяви за окончателен
предварителният договор, сключен на 23.07.2007 г., като се присъдят разноските
по делото.
Ответникът
„П.Т.” ООД оспорва иска. Твърди, че ищцата е неизправна страна, тъй като не е
заплатила голяма част от цената по договора. Изтъква, че не е настъпил падежа
за изпълнение на задължението за сключване на окончателния договор. Твърди, че
наетият за работа строител „Х.И.Г.” АД не изпълнявал задълженията си и бил
отстранен от работа по обекта, за което ищцата е била уведомена. В съдебно
заседание заявява, че имота е прехвърлен на трето лице преди вписване на
исковата молба.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор, че на 23.07.2007 г.
ищцата М.А.В. сключила с ответника „П.Т.” ООД предварителен договор, по силата,
на който ответното дружество се задължило да построи жилищна сграда в гр. С., Л.,
Х район, в УПИ-ІІІ и УПИ-ІV, кв. 123а, м. Булевард „С.”, с обща площ 2430
кв.м., като на ищцата следвало да бъдат продадени ателие № 1, вх. 3, с площ от
102, 92 кв.м. и склад № 21, вх. 3 с площ от 3, 43 кв.м., както и ателие № 2,
вх. 3, с площ от 91, 43 кв.м. и склад № 22, вх. 3 с площ от 3, 16 кв.м., заедно
със съответните идеални части от общите части и терена.
Няма спор също, че с н.а. № 156
от 13.06.2012
г. на нотариус В. М. № 074, район СРС, правото на собственост върху процесните
имоти е прехвърлено от ответното дружество на „И.” АД вместо изпълнение на
паричен дълг. Ищцовата страна не оспорва, че имотите предмет на предварителния
договор са станали предмет на прехвърлянето (въпреки, че няма пълно съвпадане
на описанието).
Исковата молба е входирана в СГС
на 26.04.2012 г., но вписване на същата е разпоредено едва на 11.07.2012 г.
(след внасяне на дължими такси), като вписването е отбелязано в книгите на АВ на
20.07.2012
г.
При така очертаната фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
За да бъде основателен искът по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД на първо място следва да се установи наличието на валиден
предварителен договор в писмена форма, в който да се съдържат съществените
условия на окончателен договор (описание на имота и неговата цена). На следващо
място необходимо е да се удостовери, че правото на собственост върху имота на
продавача-ответник е съществувало към момента на вписване на исковата молба,
тъй като в противен случай със съдебното решение в производство по чл. 19, ал.
3 ЗЗД не би могло да се прехвърлят права. От представения по делото н.а. № 156
от 13.06.2012 г. е видно, че правата,
които е следвало да бъдат прехвърлени на ищцата са прехвърлени на трето за
процеса лице, преди вписване на исковата
молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Съдебната практика е категорична и константна,
че ако ответникът не е собственик на вещта към момента на вписване на исковата
молба и той не придобие правото на собственост преди приключването на съдебното
дирене, то искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е неоснователен (решение № 452 от
22.03.2000 г. по гр. дело № 994/1999 г. на ВКС, V г. о., решение № 932 от
04.10.1995 г. по гр. дело № 3244/1995 г. ВС, ІІ г. о., определение № 64 от 22.02.2012 г. по ч. гр. д. №
521/2011 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и
др.). В случай, че
вещта е прехвърлена на трето лице преди вписване на исковата молба по чл. 19, ал.
3 ЗЗД, купувачът може да се защити с иск по чл. 135 ЗЗД, като обяви за
недействителна сделката, която го уврежда.
Само въз основа на изложените
доводи, без да се обсъждат останалите събрани по делото доказателства съдът
намира, че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. При този
изход на спора разноски на ищцата не се следват.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска
с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предявен от М.А.В. срещу „П.Т.”
ООД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 23.07.2007
г., за покупко-продажба на ателие № 1, вх. 3, с площ от 102, 92 кв.м. и склад №
21, вх. 3 с площ от 3, 43 кв.м., както и ателие № 2, вх. 3, с площ от 91, 43
кв.м. и склад № 22, вх. 3 с площ от 3, 16 кв.м., заедно със съответните идеални
части от общите части и терена.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: