Р Е Ш Е Н И Е
№ 260209, 11.10.2022 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 13.09.2022 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : ЕЛЕНА АНГЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 300 по описа за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното :
Адвокат Р.М. в качеството й на пълномощник на ищеца А.З.С.
с ЕГН **********, представляван от своята майка З.С.А.,***, твърди, че на ****
г. третото лице С.А. А., нарушило правилата за движение, като с управлявания от
него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „******“, рег. № ******, в който
пътувал ищецът, на път **** при км ***** метра, движейки се в посока от гр. ****
към гр. ****, навлязло в лентата за насрещно движение и ударило движещия се правомерно
там лек автомобил марка „Хонда“, модел „***“, управляван от третото лице В. И.,
вследствие на което автомобилът на С. А. се върнал в дясна пътна лента и
повторно се ударил в движещия се в нея, в посока от гр. **** към гр. **** лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „***“, рег. № ****, след което излязъл в
дясно от пътното платно и се преобърнал, като при това произшествие пострадал ищецът,
по който произтекло следното травматично увреждане: „закрито счупване на
метатарзална кост – остеоепифизиолизис метатарзи 2-3 п. синистра.“
Той бил транспортиран в УМБАЛ „*****“ ЕАД – гр. *****,
където на ***** г. било предприето оперативно лечение, при което под анестезия
е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тарзални,
метатарзални, след което му е поставена гипсова имобилизация на крайника и на ******
г. е изписан от лечебното заведение с препоръки за превръзки през три-четири
дни, за сваляне на конците и продължаване носенето на гипс още 30 дни.
На 15.09.2019 г. А. отново постъпил в УМБАЛ „******“
ЕАД, при изписването му от което на 18.09.2019 г. му е определена диагноза
„множествени счупвания на стъпалото“.
При пътния инцидент на ищеца са причинени внезапно и
неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Той с големи
усилия се справя в ежедневието си самостоятелно, ограничил е социалните си
контакти, не може да се придвижва самостоятелно и изпитва болка при минимални
движения. Усеща болезненост и бързо омаляване поради гипсовата имобилизация.
Изпитва
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 2/20
трудности
при придвижване, обличане и други елементарни битови дейности. Има нужда от
помощ в ежедневието си. Възпрепятстван е във възможността да посещава училище и
да участва пълноценно в училищните занимания. Невъзможността да спортува и
играе със своите връстници го прави затворен и тревожен, чувства се изолиран и
към датата на подаване на исковата молба в съда – 13.05.2020 г., все още
изпитва силни болки в областта на травмите.
Настъпили са, също така, и сериозни промени в
емоционалното състояние на ищеца. Поради силния стрес, изживян както при самия
удар, така и при възстановяването, той не може да спи спокойно и сънува
кошмари. Станал е силно раздразнителен, неспокоен и тревожен, с честа смяна на
настроенията. След инцидента непрекъснато плаче, чувства се стресиран и
уплашен, не желае да говори и да си играе, не иска да се храни. Изпитва и страх
от автомобили, като категорично отказва да пътува в кола.
Всички описани страдания продължават и към датата на
завеждане на исковата молба в съда, към която и възстановяването му все още не
е приключило.
Тъй като към ***** г. гражданската отговорност на
третото лице С.А. А. за причинените на трети лица вреди, свързани с
притежаването и/или използването на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, рег. № ***** била застрахована по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключен със ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ ЕАД, с молба вх. № 3208/16.10.2019 г. ищецът отправил претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение до дружеството, каквото все още не е
определено и изплатено към датата на подаване на исковата молба, поради което с
нея той моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 40 000 лева ведно със законната лихва върху тази сума от
16.10.2019 г. до окончателното й изплащане. Пълномощникът на ищеца претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за
адвокатурата.
Иск с равно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за
застраховането.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – район „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ №
1, представляван от пълномощника му юрисконсулт Д. Н. С., не оспорва, че към
датата на пътния инцидент - ***** г., между него и собственика на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ***** е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но оспорва предявения иск, като
твърди, че : процесното ПТП не е настъпило по вина на С.А. А., тъй като той е
бил поставен в невъзможност да формира субективно отношение към заобикалящата
го обективна фактическа обстановка и последната не се е отразила в неговото
съзнание, не са протекли съответните оценъчни процеси така щото обективните
елементи от фактическия
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 3/20
състав
визиран в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД да бъдат оценени, осъзнати и осмислени от
лицето и последното да може да формира укоримо от правно гледище субективно
отношение към заобикалящата го обективна действителност, като в процесната
ситуация поведението на водача А. разкрива белезите на случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от Наказателния кодекс; евентуално третото лице С.А. А. не
носи изключителна вина за настъпване на вредите вследствие на
пътно-транспортния инцидент от ****** г., тъй като ищецът е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат поради това, че лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ не е бил снабден с надлежна система за обезопасяване
на деца съгласно чл.137в във връзка с чл.137б Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/, а освен това ищецът не е провел адекватно лечение на претърпените
травми вследствие на ПТП, не е спазвал предписанията на лекарите и не е провел
правилно необходимата при такива травми рехабилитация, която да спомогне за
по-бързото и пълно възстановяване; описаните в исковата молба увреждания не са
в причинно-следствена връзка с ПТП; недоказани са твърденията за психически
увреждания и стрес, причинени от процесното ПТП, а младата възраст на ищеца
предполага по-бързо и напълно възстановяване без последствия; описаният механизъм
на ПТП в представения с исковата молба препис
на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не съответства на
действителния; размерът на претендираното обезщетение е необосновано прекомерно
завишен, тъй като не е съобразен с реално понесените от ищеца болки и
страдания, с приноса му за настъпване на вредоносните последици и с
константната съдебна практика по аналогични дела. В случай на уважаване на
предявения иск евентуално присъдена лихва следва да е с начален момент – датата
на предявяване на исковата молба. Претендира присъждане на разноски.
Третото
лице-помагач на страната на ответника - З.С.А. с ЕГН **********,***, не взема становище по
предявения иск.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните,
а също и признанието на ответника във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *****, в който е удостоверено, че на
**** г., около **** ч. съставителят му Н. Д. – дежурен ПТП при ОД на МВР – ****
– РУ – *****, е посетил пътнотранспортно произшествие на път **** км. **** /том
1, лист 6 от делото/, при което е констатирал, че : участници в него са :
Участник 1 - ППС с рег. № *****, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, собственост
на З. З. С. и управлявано от С.А. А.; Участник 2 - ППС с рег. № *****, марка
„Хонда“, модел “СRV“, собственост на К. З. П. и управлявано от В. П. И.;
Участник 3 – ППС с рег. № *****, марка „Фолксваген“, модел „Пасат, собственост
на А. И. Ч. и управлявано от него; Участник 4 – ППС с рег. № *****, марка
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 4/20
„Мерцедес“,
МОДЕЛ „Е220“, собственост на К.В.К. и управлявано от него и Участник 5 – ППС с
рег. № ****, марка „Рено, модел „Меган Сценик“, собственост на М. А. К. и
управлявано от Р.М.К.; че при произшествието има 3 пострадали лица, едно от които
– водачът на ППС с рег. № **** С. А. е починал, а на останалите две, сред които
е и ищецът А. С., са причинени телесни повреди –фрактура на кости на лявото
ходило на А. С. и фрактура на ляв глезен, ляво бедро, дясна ръка и счупени
ребра на В. П. И., като в графата обстоятелства и причини за ПТП е отразено
следното : „Участник № 1 предприема маневра изпреварване, навлиза в лентата за
насрещно движение и се удря в насрещно движещия се Участник № 2. Вследствие на
удара Участник № 1 блъска движещия се пред него Участник № 4, вследствие на
което навлиза в банкета от страна на лентата за насрещно движение и се сблъсква
странично с насрещно движещия се Участник № 3 и излиза вдясно извън платното за
движение и се спира в канавка. Вследствие на ПТП са нанесени материални щети от
откъсналата се предна лява джанта на Участник № 1 на Участник № 5.“
Видно още от преписа на констативния
протокол, а също и от изпратеното от Районно управление – ***** по искане на
съда писмо рег. № ****** г. във връзка с горното пътнотранспортно произшествие
е образувано д. п. № 155 по описа на Районно управление – ***** за 2015 г.,
производството по което е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4
Наказателно-процесуален кодекс – поради смърт на дееца.
Процесният констативен протокол за ПТП с пострадали
лица е изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му и по определените в
закона - Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството
на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, форма и
ред, с оглед на което съставлява официален свидетелстващ документ, като поради
обстоятелството, че той е съставен след задължително посещение от органите на
полицията на мястото на пътното произшествие, при което при извършения оглед
съставителят пряко е възприел факти, относими за определяне на неговия
механизъм, то съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК протоколът се ползва с обвързваща
съда формална доказателствена сила както относно авторството на
материализираното в него изявление на длъжностното лице – съставител, а така
също и с материална доказателствена сила за извършените пред и от съставителя
действия, в това число и относно удостоверените в документа непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, имащи отношение към механизма на ПТП –
участници в ПТП, местоположение на пътните превозни, характер и вид на
нанесените щети, пострадали лица, наличие/липса на ограничения за движението /в
този смисъл решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506 от 2013 г. на ВКС, І
т. о./
Тъй като в депозирания отговор на исковата молба
ответникът оспори протокола в частта му : „Обстоятелства и причини за ПТП“, в
която са
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 5/20
удостоверени
и факти възприети непосредствено от длъжностното лице – съставител при
извършения оглед на местопроизшествието, то на основание чл. 193, ал. 2 ГПК в
публично заседание на 23.11.2021 г. бе открито производство по извършване на
проверка на истинността на документа, поради което съобразно чл. 193, ал. 3 ГПК
в тежест на ответника бе да обори доказателствената сила на протокола по
отношение на тези факти, а за успешното провеждане на предявения иск според чл.
154, чл. 1 ГПК в тежест на ищеца бе да установи цялостния механизъм на пътнотранспортния
инцидент, противоправното деяние на третото лице, вредите и
причинно-следствената връзка между увреждането и вредоносния резултат.
За установяване на механизма на ПТП на всяка от
страните бе допуснат по един свидетел, според показанията на които :
св. И.Б.А. /син на С.А. А. - водача на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ рег. № ****, и пътувал на предна дясна
седалка на автомобила в момента на катастрофата/ : „ … А. се возеше на задната
седалка зад шофьора. Ние пътувахме от гр. **** за град ****. Катастрофата се
случи на участъка ***** – ****. … към обяд. Пътят беше прав. Времето беше ясно,
хубаво … Пътят беше сух. На пътя имаше и други коли. Имаше и пред нашия
автомобил, имаше и след нашия автомобил, имаше и в лентата за насрещно движение
автомобили. Не видях с каква скорост баща ми управляваше лекия автомобил. Баща
ми започна да изпреварва. В този момент идваше автомобил срещу него. Той удари
спирачка, за да намали скоростта, за да си застане отново в нашата лента за
движение, но в този момент отзад ни удари един автомобил. И започнахме да се
удряме в коли - и в платното, които се движиха преди нас, след което и в
насрещното движение. … Нашият автомобил започна да се преобръща, но не мога да
си спомня колко пъти се обърна. … Автомобилът, след като спря движението, се
намираше в канавката, изправен настрани от страната на шофьора.“
св. Р.М.К. /водач на лек автомобил рег. № *****, марка
„Рено, модел „Меган Сценик“/ : „…Прибирахме се към **** от **** и както
пътувахме изведнъж се чу някакъв удар и колата пред мен където се движеше, тя
се обърна в обратна посока след удара, като се удари, обърна се срещу мен. …
Доколкото е възможно отбих по встрани и след това вече и нас ни удариха. След
като се удариха двата автомобила, доколкото си спомням, гуми ли не знам какво
се откъсна от автомобила, от предишните две коли, които се удариха. … Спомням
си само, че жената, където беше преди мен, жена шофираше, при самия удар тя се
обърна и застана срещу мен. … Катастрофата стана по обяд. Участъкът беше прав.
Мисля, че настилката беше суха. Нямаше мъгла или други препятствия. Самото
движение не си спомням дали беше натоварено … Колата, която се движеше преди
мен беше на два, три, четири метра, не мога да кажа точно колко, нормално. Аз
се движих с около 70 – 80 км/ч. Не съм забелязала да е имало табели за
ограничение на скоростта на мястото на инцидента. Автомобилът, който беше преди
нашия се движеше направо в собствената си лента, не се е отклонявал.“
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 6/20
Бе допуснато извършване и на автотехническа експертиза
от вещото лице инж. В.С., според заключението на което : Произшествието е
настъпило на хоризонтален, равен и прав пътен участък от път **** в зоната на
км ****гр. **** – гр. *****/ при движение през светлата част на денонощието,
при видимост на дневна светлина. Платното за движение в мястото на
произшествието има настилка от асфалт, която по време на произшествието е била
суха. Движението в зоната на местопроизшествието е обособено в едно платно за
движение с широчина от 8 м, съставено от две пътни ленти, по една лента в
посока с размери 4 м всяка, разделени помежду си с надлъжна пътна маркировка –
„Единична прекъсната линия“ – М3. В зоната на настъпилото произшествие не е
налична напречна пътна маркировка. Лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****,
управляван от водача С.А. А., се е движил в посока юг-север /от гр. *****към
гр. ****/; лек автомобил марка „Хонда“, модел “СRV“, рег. № *******, управлявано от В.
П. И. се е движил в посока север – юг /от гр. ***** към гр. ****/; лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, рег. № *****, управляван от К.В.К. се
е движил в посока север – юг /от гр. ***** към гр. ****/. Скоростта на движение
на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****, управляван от С.А. А. при
удара с лек автомобил марка „Хонда“, модел “СRV“, рег. № *****, управляван от В. П.
И. е била 146,20 км/ч; скоростта на движение на лек автомобил марка „Хонда“,
модел “СRV“, рег. № *****,
при удара с лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***** е била около 88,32 км/ч.
Предвид липсата на спирачни следи преди удара между лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № **** с лек автомобил марка „Хонда“, модел “СRV“, рег. № *****
следва да се приеме, че скоростите им на движение са същите непосредствено
преди удара. Предвид че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, рег. № *****,
управляван от К.В.К. е бил застигнат при удара от лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № *****, следва, че скоростта му на движение е била по-ниска от
скоростта на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****, с която е
излезнал от първия удар, т. е. под 97 км/ч. Ударите са настъпили на платното за
движение в конфликтни точки, като те са концентрирани както следва : първият
- в предната лява част лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ***** и в лявата предна част на лек автомобил марка
„Хонда“, модел “СRV“, рег. № *****; вторият, който е лек до умерен,
страничен, препълзяващ – в лявата задна странична част на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е220“, рег. № ***** и страничната част на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № *****. По последния са причинени увреди по
механизъм на удар и/или притискане с твърди тъпи предмети. Настъпилите увреди
по автомобила добре отговарят и е напълно възможно да се следствие на ПТП.
Увредени от процесното ПТП са предната и лявата страна на автомобила, като
деформациите достигат и навлизат в салона на автомобила. Като автомобилът след
напускане на платното за движение се е преобръщал през таван. Произшествието е
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 7/20
настъпило
при движение през светлата част на денонощието, при добра и неограничена
видимост на дневна светлина. Достатъчно условие за ненастъпване на
произшествието е било водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
******* да съобрази скоростта и траекторията на автомобила и да не навлиза в
насрещната пътна лента по начин и в момент, когато това не е било безопасно –
когато там насрещно се е движил лек автомобил марка „Хонда“, модел “СRV“, рег. №
******* . От техническа гледна точка механизмът и причините за настъпване на
ПТП са следните : С. А. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
******* по източната пътна лента на платното за движение на път **** /гр. ****
– гр. *****/ в посока от юг на север. На същия път, в същата посока и в същата
пътна лента К.В.К. е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, рег.
№ ******* пред лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* . В един
момент водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* предприел
маневра изпреварване и навлезнал в насрещната пътна лента, по която В. П. И.
управлявала лек автомобил марка „Хонда“, модел “СRV“, рег. № ******* в посока от север на юг. В този момент лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* отстоял от създаващата се
конфликтна точка на не по-малко от 52,82 м., а лек автомобил марка „Хонда“,
модел “СRV“, рег. №
******* – на не по-малко от 30,70 м. В
резултат на скорости и пресичане на траектории настъпил удар, при който
скоростта на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* била около
146,20 км/ч, а на лек автомобил марка „Хонда“, модел “СRV“, рег. № ******* в посока от север на юг с около 88 км/ч.
Ударът е настъпил в предна лява част на лек автомобил Фолксваген Пасат“ с рег.
№ ******* и в лява предна част на лек автомобил марка „Хонда“, модел “СRV“, рег. №
******* . След удара лек автомобил Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* се
отправил надясно и навлезнал в дясната /източната/ пътна лента, където
последвал втори лек до умерен, страничен, препълзяващ удар в лявата задна
странична част на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, рег. № ******* /задна
броня и заден ляв калник/ и страничната част на лек автомобил Фолксваген Пасат“
с рег. № ******* . След удара последният е напуснал платното за движение и с
преобръщане през таван е достигнал до положение, отразено в протокол за оглед –
обърнат настрани. Настъпването на удар е следствие на скорости и пресичане на
траектории в конфликтна точка. Предвид тази физична закономерност от техническа
гледна точка основна причина за настъпилото произшествие е, че водачът на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ******* не е съобразил
скоростта и траекторията на автомобила и е навлезнал в насрещната пътна лента
по начин и в момент, когато не е било безопасно – когато там насрещно се е
движил лек автомобил марка „Хонда“, модел “СRV“, рег. № ******* .
Допусна се, също така, извършване и на
съдебно-медицинска експертиза от д-р Е.Б., според заключението на който във
връзка с
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 8/20
пътнотранспортното
произшествие на ****** г. А.С. е получил счупване под главичките на ІІ-ІІІ
стъпални кости на левия крак.
Събраните и коментирани до тук доказателства са в
пълен синхрон и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира, като въз
основа на анализа им може да се направи категоричен и обоснован извод, че обстоятелствата,
при които е възникнал пътнотранспортният инцидент са следните : на ****** г..,
на път ***, км *****, състоящ се от две пътни ленти, по една лента в посока с
размери 4 м. всяка, С.А. А. предприел маневра изпреварване с управлявания от
него и движещ се в посока от юг на север със скорост от около 146,20 км/ч лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ******* , в който пътували
синът му И.Б.А. на предна дясна седалка и внукът му А.З.С. на задна седалка, на
мястото зад шофьора, при което автомобилът се блъснал в насрещно движещия се лек
автомобил марка „Хонда“, модел “СRV“, рег. № ******* , след което
променил траекторията си на движение на дясно и навлизайки в дясната /източна/
пътна лента, блъснал странично, в лявата задна странична част, движещия се в
нея лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, рег. № ****** след което с
преобръщане през таван напуснал платното за движение и се установил странично.
Така установените обстоятелства съответстват на тези описани в съставения за
процесното ПТПК констативен протокол за ПТП с пострадали лица, с оглед на което
съдът намира оспорването му недоказано.
С оглед
опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата,
улесняване на придвижването им, опазване на имуществото на юридическите и
физическите лица, а също и на околната среда от замърсяването от моторните
превозни средства държавата чрез законодателния й орган е приела Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/, регламентиращ правилата за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за
участие в движението по пътищата отворени за обществено ползване, изискванията
за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни
лица, принудителните мерки и наказанията за нарушаване на разпоредбите му и на
издадените въз основа на него нормативни актове, в разпоредбите на който, имащи
отношение към процесното ПТП, е предвидено следното :
„Всеки
участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ /чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП/;
„Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 9/20
Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“ /чл. 20, ал. 2 ЗДвП/;
„Водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.“ /чл. 25, ал. 1 ЗДвП/;
„Водач, който
изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея; да се убеди, че като се движи с
безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.“ /чл. 42,
ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗДвП/;
при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в kм/ч: 50 км/ч за
населено място и 90 км/ч извън населено място /чл. 21, ал. 1 ЗДвП/.
Установи се по-горе в настоящото изложение
от приетия като доказателство заверен препис на Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, от показанията на свидетелите и от неоспорените заключения на
вещите лица инж. С. и д-р Б., че в момента, в който С.А. А. е предприел маневра изпреварване
с управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №
******* : скоростта на последния е била около 146,20
км/ч, която надвишава максималната допустимата такава от 90 км/ч за движение на
пътни превозни средства категория „В” извън населени места по чл. 21, ал. 1 ЗДвП; и в двете ленти на пътното платно е
имало автомобили – движещият се срещуположно в западната лента с около 88.32
км/ч лек автомобил марка „Хонда“, модел “СRV“, рег. № ******* , управляван от
третото лице В.П.И., зад него, на около 4 метра, управляваният от св. Р.К. лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, рег. № ****, а зад последния –
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат, рег. № ******, съответно
движещият се в източната пътна лента пред лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с рег. № ******* лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“,
рег. № *****, управляван от третото лице К.В.; автомобилът е отстоял на 52,82 м.
от създаващата се конфликтна точка, което разстояние с оглед и на пътните
условия – сух път, ясно време и добра видимост, е било достатъчно за
възприемане от страна на водача С.А. А. на движещия се в лентата за насрещно
движение лек
автомобил марка „Хонда“, модел “СRV“, рег. № ******* и за извършване на преценка дали с тази
маневра няма да се създаде опасност за останалите участници в движението. Въпреки
интензивното
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр.10/20
движение,
обаче, в нарушение на чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 1
и чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП водачът С. А. не само е избрал скорост на движение
на управлявания от него лек автомобил, многократно надвишаваща допустимата по
закон, лишаваща го от възможност да спре пред всяко предвидимо препятствие,
рисковано е предприел маневра изпреварване, без се убеди, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението и впоследствие е създал
такива опасности, както и е поставил в опасност здравето на участници в
движението, сред които е и ищецът и е причинил имуществени вреди – така, вследствие на неправилно
предприетата маневра изпреварване се е стигнало първоначално до сблъсък между
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ******* и лек
автомобил марка „Хонда“, модел “СRV“, рег. № ******* , а впоследствие
до сблъсък между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №
******* и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, рег. № ******, при
което според заключението на д-р Б. у ищеца е произтекло травматично увреждане
– счупване по главичките на ІІ-ІІІ стъпални кости на левия крак.
Нарушаването на горните правила за
движение от страна на водача С. А.,
чийто единствен наследник по закон съобразно приетото като доказателство
заверено копие на Удостоверение за наследници изх. № ***** издадено на
18.12.2020 г. от Община ****** е третото
лице - помагач на страната на ответника – З.С.А., съставлява противоправно поведение,
като въз основа на заключенията на експертите, че от техническа гледна точка
основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие е несъобразяването
от страна на водача С. А. на скоростта на движение на управлявания от него лек
автомобил и предприетата от него маневра изпреварване по начин и в момент,
когато не е било безопасно, както и че при произтеклия на ******* г. пътен
инцидент ищецът е получил счупване под главичките на ІІ-ІІІ стъпални кости на
левия крак, то в разрез с твърдението на ответната страна съдът намира, че не е
налице случайно деяние, регламентираната в чл. 45, ал. 1 ЗЗД презумпция за вина
за необорена, както и че е налице и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние на водача С. А. и произтеклото у ищеца травматично
увреждане.
Страните не спорят, че към ****** г.. за лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ******* е имало сключен между
собственика му и ответното дружество договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна
полица № *******, а също и относно факта, че на основание чл. 380, ал. 1 Кодекс
за застраховането към ответника е отправена писмена застрахователна претенция
от ищеца обективирана в Молба вх. № 3208/16.10.2019 г., заверен препис на която
е приет като доказателство по делото /листове от 12 до 14 от делото/.
Пак според заключението на вещото лице по СМЕ
получената травма е причинила трайно затрудняване на движението на левия долен
крайник на ищеца, който е изпитвал и болки и неудобства, като на база този
извод на
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 11/20
вещото лице
и установените в предходното изложение правнорелевантни факти съдът приема, че
са налице визираните в закона – чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1
Кодекс за застраховането, предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователя на застрахования водач спрямо увредения - непозволено увреждане
/противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с което са
настъпили вреди/, съставляващо в случая и застрахователно събитие, рискът от
настъпване на което е бил покрит посредством сключен с ответника договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Ето защо следва да се пристъпи към изясняване и на другия
важен спорен по делото въпрос за размера на претендираното обезщетение през
призмата на наведените в тази насока от ответника оспорвания, твърдения и
възражение за наличие на принос на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
Съпричиняване ще е налице тогава, когато вредоносният
резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи
отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден, като в
тези случаи вината на пострадалия няма отношение при определяне на размера на
обезщетението. При определяне на размера на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също така, не е необходимо установяването и на
вината на упражняващия надзор над увредения неспособен. /ППВС № 17 от
18.11.1963 г., Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС/ А тъй
като вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на посочената
норма, то способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия е правно
ирелевантна за института на съпричиняването регламентиран в чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
по смисъла на която разпоредба принос е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди /решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93 от 2010 г. на ВКС
на РБ, ІІ т. о./
В настоящия случай възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице се основава на твърденията,
че към момента на пътнотранспортното произшествие лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, рег. № ******* не е бил снабден със система за обезопасяване на
деца съгласно чл. 137в във връзка с чл. 137б ЗДвП, а също и че ищецът не е
провел адекватно лечение на претърпените травми вследствие на ПТП, като не е
спазвал предписанията на лекарите и не е провел правилно необходимата
рехабилитация.
В действителност
законът – чл. 137в, ал. 1 Закон за движението по пътищата ЗДвП/, създава
задължение за пътниците в моторни превозни средства от категория М1, от която е
и лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ******* , в
който към момента на произшествието пътник
е бил ищецът, когато са в
движение, да използват системи за обезопасяване, с които моторните превозни
средства са оборудвани, но и при липса на такава
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 12/20
система за обезопасяване чл. 137в, ал. 3 ЗДвП
допуска
превозването на деца на възраст три и повече години и с ръст под 150
сантиметра, но в този случай такъв пътник следва да заеме седалка, която не е
предна и той в съответствие с изискването на чл. 137, ал. 1 ЗДвП следва да бъде
с поставен обезопасителен колан.
Тъй като ищецът е роден на *** г., то на
****** г.. той е бил на ***** години, поради което, въпреки липсата на данни за
височината му към посочената дата, дори и в съответствие с приетите от
Световната здравна организация стандарти за нормално развитие на децата, според
които нормалният ръст на момче на **** години е 109.90 см минимум, 132.70 см
максимум и 121.30 см средно, да се допусне, че е бил с ръст под 150 см, то по
силата на чл. 137в, ал. 3 ЗДвП е било допустимо превозването му в управлявания
от дядо му лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ******* без система за обезопасяване
на задната седалка на автомобила с поставен обезопасителен колан.
Що се отнася до изпълнението на тези условия, то
установи се вече по-горе в настоящото изложение от показанията на св. И.А.,
че към момента на произшествието ищецът
е седял на задната седалка на управлявания от дядо му лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, рег. № ******* , на мястото зад шофьора. Същевременно според
заключението на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза :
причинените травматични увреждания на А.С. е възможно да се получат както без,
така и при ползването на система за обезопасяване на деца; в изследваното ПТП
пътник на задна седалка вляво на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ******* при удара с лек автомобил
марка „Хонда“, модел “СRV“, рег. № ******* , ще се отправи
напред и леко вляво; при правилно използване на система за обезопасяване на
деца или само на предпазен колан тялото ще се задържи към седалката и няма да
се удари в предна лява седалка и/или среден ляв Б пилар /средна лява колонка/,
но крайниците под действието на реактивната сила, описвайки движение сходно на
махало, ще се отправят към точката на сблъсъка и може да достигнат и да се
ударят в предна лява седалка и/или среден ляв Б пилар /средна лява колонка/; за
пътник на задна седалка вляво в лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ******* поради ниския интензитет на
удара с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, рег. № *****, върху
пътника не е оказано съществено въздействие на равновесието; при преобръщането
през таван, поради рязката промяна на траекторията на пътник на задна седалка
вляво и възможности за достигането му и удар в интериора от салона на
автомобила следва да се очакват сериозни по интензитет приложени ударни сили на
необхванатото от предпазен триточков колан тяло, предвид което от техническа
гледна точка може да се изгради извод, че към момента на ПТП А.З.С.
най-вероятно е бил с поставен предпазен колан.
Съдът кредитира заключението на инж. С. и в
коментираната в предходния абзац част като обосновано и съответстващо на
житейската логика и
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 13/20
на законите
на механиката – съвсем очаквано би било тялото на пътник без поставен предпазен
колан в лек автомобил при процесния механизъм на ПТП да се движи свободно в
купето на автомобила, при което и предвид големия интензитет на приложените
ударните сили да се стигне до множество и до много по-сериозни телесни
увреждания от това получено от ищеца, с оглед на което в унисон с изградения от
вещото лице извод съдът приема, че в момента на инцидента ищецът не само е
стоял на задната седалка на автомобила, на мястото зад шофьора, но е бил и с
поставен обезопасителен колан.
Вън от горното съобразно чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП отговорността за превоза на деца в
нарушение на глава
втора, раздел ХХV ЗДвП е за водача, следователно
в настоящия казус задължението за обезопасяване на пътуващия в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, рег. № ******* ищец
е лежал върху дядо му като водач на моторното превозно средство. Ето защо дори
и в момента на катастрофата малолетният А. да не е бил поставен в детско
столче, съответно да не е бил на задната седалка на автомобила с поставен
обезопасителен колан, то това щеше да е резултат от противоправно бездействие
на водача на автомобила, поради което е изключена възможността пострадалият да
е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат /в този смисъл е и решение
№ 44 от 23.06.2020 г. по т. д. № 1879 от 2019 г. на ВКС на РБ, І т. о./.
Поддържането на живота и здравето на детето е
задължение на всеки родител съобразно чл. 125, ал. 1 Семеен кодекс, с оглед на
което и по изложените в предходния абзац съображения съдът намира, че в
процесния случай непредприемането на адекватно лечение на получената от ищеца
травма също няма как да бъде прието като бездействие на пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, имащо отношение към определяне на размера на
обезщетението.
При непозволено увреждане обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /чл. 51,
ал. 1 ЗЗД/, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е
съобразен с обществения критерий за справедливост /чл. 52 ЗЗД/. Съгласно
дадените задължителни разрешения в т. ІІ от Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС понятието „справедливост” не е абстрактно,
а като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Според трайната съдебна практика
при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се
отчитат и конкретните обществено-икономически условия към момента на настъпване
на произшествието /решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о,
решение № 157/28.11.2014 г. по т. д.
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 14/20
№ 3040/2013
г., II т. о, решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о./
Съобразно заключението на експерта съдебен медик и
изявленията на последния направени в открито съдебно заседание на 22.02.2022 г.
при изслушването му, също така : счупването под главичките на ІІ-ІІІ стъпални
кости на левия крак е довело до затрудняване на движението на левия долен
крайник; пострадалото дете е изпитвало болки, които са били по-силни в острия
стадий през първия месец, като постепенно са стихвали; пациентът е
хоспитализиран двукратно и след всяко изписване са насрочвани два контролни
прегледа, данни за провеждането на каквито няма в медицинската документация,
което позволява извода, че здравословното състояние на пациента към датата на
изготвяне на заключението – месец ноември 2021 г., е неразличимо от добро
здраве; липсата на данни за проведени контролни прегледи не позволява да се
правят хипотези за съществуващи към момента на изготвяне на заключението
здравословни проблеми у ищеца; ищецът е претърпял две операции, втората от
които за изваждане на разместени метални фиксиращи елементи, довело до възпаление, което съставлява усложнение,
като след нея отново му е била поставена гипсова имобилизация за период от 3 –
4 седмици; много могат да бъдат причините за разместването на металните
фиксиращи елементи и каква е тя в процесния случай може само да се гадае; ако
не се бе стигнало до разместване на металните фиксиращи елементи, щеше да бъде
извършена втора операция за премахването им, но на по-късен етап, при което на
пациента щеше да бъде поставена мека имобилизация, а не гипс; няколко дни след
втората операция пациентът е усещал болка, но тя не е била като тази болка
непосредствено след катастрофата; през периода на имобилизация качеството на
живот на пациента е било влошено и се е нуждаел от помощта на други; няма данни
за провеждана рехабилитация, но и няма такива предписания; възстановяването от
процесното травматично увреждане приключва за период от около 2 – 3,5 месеца,
който при децата е по-близък до минималния срок.
Според показанията на останалите разпитани свидетели
на ищцовата страна :
св. Б. А. К.– баба на А. по майчина линия : „…Първо А.
остана в болницата три дена. После пак започна да го боли. … пак се наложи да
влезе в болницата. Кракът се подуваше и му ставаше син. Преди катастрофата
много си играеше, но като стана катастрофата той цялата нощ не може да спи, не
иска да спираме лампата, все иска светлина. В деня на катастрофата, след катастрофата
А. беше на легло. Все плачеше, все ми казва : „Дядо ми, дядо ми“ …Много
плачеше. … той ми казва : „Обръщахме се с колата.“ Кръв нямаше, но много беше
надут кракът му и беше син. Като луд гледаше детето … Аз бях с А. докато беше в
болницата и двата пъти. Той не можеше да се движи. Аз го носех до тоалетната и
го връщах на леглото. Той не можеше да ходи и да стъпва. Аз му давах да пие
вода, давах му да яде. През тези дни той ядеше много малко. Аз му обличах
блузата и панталоните. След като се върна от болницата един месец пак така
бяхме – аз му помагах да се облича, не
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 15/20
можеше да
ходи, пак го носих до тоалетната. Малко да се намокри или да му стане студено,
пак ми се оплаква, че кракът го боли. Малко да ходи и пак ми се оплаква, че го
боли. Три-четири месеца минаха и пак ми се оплаква, че го боли. Когато го
оперираха му сложиха отдолу гипс. … След месец му смениха гипса и пак му
сложиха гипс. Вторият път беше в болница, защото кракът много го болеше и беше
посинял … Казаха, че са изкарали желязото и конците. … А. преди катастрофата си
играеше, но след катастрофата аз не го харесвам. Гледа като луд, не е в
настроение както беше, все плаче, все мисли за катастрофата, едвам го
успокояваме. … Като ляга да спи не иска да спираме лампата, иска светлина.
Преди катастрофата не е искал така светлина. Когато ходи малко идва при мен и
ми казва, че пак го боли кракът. Като ходи малко накуцва. Казаха, че трябва пак
да се прегледа на доктор.“
св. Р. А. – роднина на ищеца по съребрена линия от
ІV-та степен : „…А. … учеше преди да стане катастрофата. … Преди катастрофата
се чувстваше много добре, отиваше на училище, но след това не може да отива на
училище, не може да си играе навън с децата. Това продължи два – три месеца.
След три месеца пак си е вкъщи, защото го боли кракът, не може да стъпва, не
може да си играе както трябва. Трябва да ходи в ***** на лекар за преглед, за
консултация. След катастрофата беше в голямата болница. Ревеше … Болеше го
кракът … Докато беше в болницата баба му му помагаше за ставане, за тоалетната,
за обличането. Той не можеше да ходи нормално. Баба му го вдигаше. Като се
прибра вкъщи се чувстваше зле, сънуваше, идваше му дядо му на акъла, стреска
имаше. Не можеше да става сам от леглото, да се придвижва сам. Това продължи да
– три месеца. През това време баба му му помагаше. … Имаше гипс отдолу на
крака. Два месеца беше с този гипс. В болницата направиха операция на пръстите
на крака,сложиха желязо. Направиха две операции. Вторият път за изкарване на
желязото. След втория път имаше гипс само отдолу на пръстите. … Има белези след
катастрофата. Отгоре и отдолу, на пръстите има белег на левия крак. Има болки в
момента. Не може да тича както трябва, да си играе. От време на време има
болки, като взема да си играе както трябва. След катастрофата много се промени.
Има стреска, уплашва се. … След катастрофата три – четири месеца не можеше да
си играе и досега пак го вардим. Тези месеци му се отразиха зле. Преди
катастрофата … А. ***. … Три – четири месеца А. не е ходил никъде. Повтаряше
годината и в **** го караха, за да мине втори клас. … Два пъти кара втори клас. … Сега А. не ходи
да играе футбол. Вкъщи си стои, гледа по телевизията детските, ние не му даваме
да си играе, защото да не си направи пак проблеми с пръстите. Преди
катастрофата тичаше, играеше вън на улицата мач, тичат назад – напред. Сега не
играе на такива игри откакто стана катастрофата.
… След катастрофата А. куца.“
За образуването на настоящото дело на основание чл.
15, ал. 6 Закон за закрила на детето е уведомена и Дирекция „Социално
подпомагане“ - *****, чийто директор в изпълнение на регламентираното в
посочената разпоредба задължение е изготвил Социален доклад изх. №
ПР/Д-СТ-КК/153-001/19.11.2021
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 16/20
г., в който
е удостоверено, че при проведена среща в Отдел „Закрила на детето“ – *****
майката на А. – З.А., е споделила, че след възстановяване от операциите детето
няма проблеми в психическото и физическото състояние, като то се движи без
проблем и не приема медикаменти, самостоятелно се облича, храни се и се къпе,
през септември 2021 г. е записано в четвърти клас в ОУ „*****“ – с. ***** и че
през свободното си време обича да играе на смартфон и да се разхожда.
Приетият по делото социален доклад съставлява
официален свидетелстващ документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е
издаден от длъжностно лице и по определен в закона ред, поради което съставлява
доказателство за изявленията пред лицето, което го е изготвило и за извършените
от и пред него действия, като се ползва с доказателствена сила за направените
пред социалния работник от майката на ищеца изявления, установяващи неизгодни
за последния обстоятелства.
В диспут със споделеното от третото лице-помагач пред
служителя на Отдел „Закрила на детето“ – *******, че след възстановяване от
операциите детето няма проблеми в психическото и физическото състояние и че
през свободното си време обича да играе на смартфон и да се разхожда са
показанията на свидетелите Б. К. и Р. А., че четири месеца след катастрофата, а
също и понастоящем ищецът се оплаква от болки в крака, че накуцва и че след
инцидента вече не ходи да играе футбол. Тъй като според заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза към датата на депозиране на
заключението състоянието на А. е неразличимо добро, а обичайният период за
възстановяване от полученото при процесното ПТП увреждане е с продължителност
от два до три и половина месеца, то и доколкото по делото не са ангажирани доказателства
след посочения времеви отрязък ищецът да е търсил медицинска помощ с оплаквания
за болки в увредения долен крайник и за накуцване с него, съответно да е провел
рехабилитационни процедури за подобряване на състоянието му, то съдът намира
показанията на двете свидетелки в посочените части за заинтересувани и
небезпристрастни, поради което не ги кредитира, като приема, че след
приключване на оздравителния процес ищецът е напълно възстановен от получената
травма, а нежеланието за игра на футбол се обяснява с израстването му и
промяната на интересите му.
А с оглед на обстоятелството, че ищецът в продължение
на два месеца е бил с гипсова имобилизация и предвид показанията на св. Р. А.,
че три – четири месеца той не ходел никъде и чак след това започнал да играе с
братята и сестрите си, съдът намира, че възстановителният период е с определената
от вещото лице максимална продължителност от три месеца и половина.
Съдът не кредитира и показанията на св. Р. А. в частта
им, че А. повтарял втори клас. Подобно обстоятелство не се твърди в исковата молба,
а в разрез с тези показания е констатацията на социалния работник изготвил
приетия по делото социален доклад, съобразно която през месец септември 2021 г.
А. е записан в четвърти клас в ОУ „******“ – с.
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 17/20
*****, на
база на която може да се направят следните изводи - ищецът е тръгнал на училище
през 2018 г.; през учебната 2019/2020 година, т. е. преди катастрофата, е
завършил втори клас; през учебната 2020/2021 година е бил в трети клас, а за учебната
2021/2022 година е записан в четвърти клас, следователно не е повтарял учебна
година.
Въз основа на събраните и коментирани до тук
доказателства настоящият състав приема за установена следната фактическа
обстановка : произтеклото от противоправното деяние на застрахования травматично
увреждане е причинило на ищеца болки, страдания и неудобства; непосредствено
след инцидента и в продължение на един месец след него той е изпитвала по-силни
болки, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес, продължил
три месец и половина; за период от два месеца след пътнотранспортното
произшествие, през които е бил с гипсова имобилизация, ищецът е бил зависим от
чужди грижи за тоалет, хранене, обличане. Случилото се отразило и на психиката му,
тъй като пред очите му починал дядо му – по време на оздравителния процес той
бил неспокоен, будел се нощем, плачел, не искал да спи на тъмно, сънувал дядо
си.
Или в случая не дългият възстановителен период от три
месеца и половина, не голямата продължителност на по-силните болки – в острия
стадий през първия месец, не могат да обосноват присъждане на обезщетение в
претендирания в исковата молба пълен размер.
Същевременно, макар и оздравителният процес да е
приключил в рамките на обичайното време и А. да е възстановен напълно, то
по-трудно преодолима за него е била психическата травма от инцидента, тъй като
пред очите му е загинал любим човек, полагал за него грижи, споменът за който
ще го натъжава. Налице е и физически белег от него, който също ще му напомня за
неприятното събитие.
Обсъждайки горните обстоятелства в съответствие
критериите за справедливост настоящият състав намира, че искът за заплащане на
застрахователно обезщетение следва да бъде уважен до размера на сумата от 35 000
лв., над който до пълния предявен такъв от 40 000 лв. същият като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
И тъй като се ангажира отговорността на застрахователя
за задължение, произтекло от непозволено увреждане, в който случай съобразно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД деликвентът изпада в забава и без покана, то в съответствие
с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ във връзка с
чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 КЗ, според които застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива в рамките на
застрахователната сума и отговорността на застрахования и за лихвите за забава,
когато застрахованият отговоря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна /в този смисъл е и трайната съдебна практика
намерила израз в решение № 128 по т. д. № 2466 от 2018 г., решение № 60112 по
т. д. № 122 от 2020 г. на ВКС, І т. о, решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. д. №
1191 от 2021 г. на ВКС, І т. о./, то за плащането на законната лихва върху
присъдената главница от датата на предявяване на
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 18/20
застрахователната
претенция от ищеца пред ответника, обективирана в Молба вх. № 3208/16.10.2019
г. – 16.10.2019 г., до окончателното й изплащане ответникът следва да бъде
осъден.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на
адвокат Р.М. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за оказаната
на ищеца безплатна правна помощ и съдействие по настоящото дело в размер на
1816.50 лв. с включен ДДС в съответствие с чл. 7, ал 2, т. 4 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съразмерно на уважения иск
/тъй като цената на иска е 40 000 лв., то дължимото възнаграждение за пълния
размер на иска с включен ДДС е 2076 лв. и се формира от сбора на сумата от 830
лв. + 3% върху горницата над 10 000 лв. до пълния размер на цената на иска
от 40 000 лв. х 1.2, като съразмерно на уважената част от него възнаграждението
е 1816.50 лв. = 2076 лв. х 35 000 лв. : 40 000 лв./
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по производството в размер на 64.37 лв. съразмерно на отхвърления иск /5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение + 450 лв. разноски за възнаграждения на вещите лице по допуснатите по делото съдебно-медицинска и автотехническа експертизи и 60 лв. разноски за възнаграждение за свидетел х 12.50%/. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 350 лв., определен съобразно чл. 25, ал. 2 от Наредба за плащането на правната помощ, като се отчетат паралелно и обстоятелствата, че защитата по делото е продължила повече от три съдебни заседания и материалният интерес по него е над 10 000 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса по производството в
размер на 1400 лв. и сумата от 428.75 лв. бюджетни разноски съразмерно на
уважения иск /в това число 120 лв. за изплатено възнаграждение на вещото лице
по допуснатата по делото СМЕ, 330 лв. за изплатено възнаграждение на вещото
лице по допуснатата по делото САТЕ и 40 лв. за изплатено възнаграждение на
свидетел х 87.50%/.
По изложените мотиви съдът :
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА оспорването на
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *****, съставен на ****** г..
от Н. И.Д. – дежурен ПТП при ОД на МВР – ***** – РУ – ****, в частта му :
„Обстоятелства и причини за ПТП“, ЗА НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – район „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ №
1, да
заплати на
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 19/20
А.З.С. с ЕГН
**********, представляван от своята майка З.С.А.,***, сумата от
35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от следното травматично увреждане – счупване под главичките
на ІІ-ІІІ стъпални кости на левия крак, произтекло от непозволено увреждане,
причинено от третото лице С.А. А.,
който на ****** г.., на път *****, км ****, състоящ се от две пътни ленти, по
една лента в посока с размери 4 м. всяка, в нарушение на чл. 5, ал. 1, чл. 20,
ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП не само избрал
скорост на движение на управлявания от него лек автомобил лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ******* , в който пътувал внукът му А.З.С.
на задна седалка, на мястото зад шофьора, многократно надвишаваща допустимата
по закон, лишаваща го от възможност да спре пред всяко предвидимо препятствие,
а също и рисковано предприел маневра изпреварване, без се убеди, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението, при което автомобилът се блъснал в
насрещно движещия се лек автомобил марка „Хонда“, модел “СRV“, рег. №
******* , след което променил траекторията си на движение на дясно и навлизайки
в дясната /източна/ пътна лента, блъснал странично, в лявата задна странична
част, движещия се в нея лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, рег. № ******,
след което с преобръщане през таван напуснал платното за движение и се
установил странично, с което си деяние поставил в опасност здравето на
участници в движението, сред които е и А.З.С. и причинил имуществени вреди,
рискът от настъпването на което събитие е покрит посредством сключен със „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на Застрахователна полица № ****** със
срок на действие от 18.03.2019 г. до 18.03.2020 г. ведно със законната лихва от 16.10.2019 г. до окончателното
й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от 40 000 лева – отхвърля
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на
адвокат Р.И.М. ***, с адрес на дейност – гр. ****, ул. „*****.“ № *, ет*, сумата от 1816.50 лв. /хиляда
осемстотин и шестнадесет лева и петдесет стотинки/ адвокатско възнаграждение с
включен данък върху добавената стойност за оказана безплатна правна помощ и
съдействие на ищеца по т. д. № 300 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с.
за 2020 г. А.З.С. с ЕГН **********, съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА А.З.С. с ЕГН **********, представляван от своята майка
З.С.А.,***,
да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Продължение на решение по т. д. № 300/20 г. на ОСПд –
стр. 20/20
Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
район „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1, сумата от 64.37 лв. /шестдесет и четири лева
и тридесет и седем стотинки/ разноски по производството съразмерно на
отхвърления иск и сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ възнаграждение за
защита от юрисконсулт.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София
и адрес на управление – район „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати в полза на Окръжен съд – Пловдив сумата от 1400 лв.
/хиляда и четиристотин лева/ държавна такса по производството и сумата от
428.75 лв. /четиристотин двадесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/
бюджетни разноски съразмерно на уважения иск.
Решението е постановено при участието на
З.С.А. с ЕГН
**********,***, като трето лице-помагач на страната на ответника
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Изгрев“, ж.
к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1.
Решението може да бъде обжалвано
пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :