№ 717
гр. В., 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500867 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. А. И. срещу Решение № 388 от
08.02.2023г. по гр.д. № 2167/2022г. по описа на ВРС, XVII-ти състав, с което на основание
чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да се извърши съдебна делба недвижим имот, находящ се в с.
****, представляващо лозе, цялото с площ 1023 кв.м., съставляващо имот № 019204 по
плана за земеразделяне на землището на селото, четвърта категория на земята и право на
преминаване през имот № 019219 по път с ширина с 4 метра, при граници: имоти №№
019203, 019188, 019176, 019187, 019186 и 019219, ведно с всички подобрения в имота,
съгласно акт за собственост, а съгласно скица – поземлен имот с идентификатор
69763.19.204 по КККР, одобрени със заповед РД-18- 16/25.02.2015г. на ИД на АГКК, с площ
от 1023 кв.м. и при граници: имоти с ид. 69763.19.251, 69763.19.219, 69763.19.181,
69763.19.186, 69763.19.187 и 69763.19.176, последно изменение от 24.06.2015г. между
съделителите и при квоти за всеки, както следва:
½ ид.ч. за А. П. Ж. с ЕГН ********** и
½ ид.ч. за С. А. И. с ЕГН **********.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението, както и постановяване при съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдържа доводи, че неправилно с обжалваното решение е допусната делба и на сграда –
стопанска постройка с виза и разрешение за строеж, инвестиционен проект, която не е
собственост на ищеца. Позовава се, че изградените в имота сгради не са били предмет на
1
постановлението за възлагане, не са придобити от ищеца на основание възлагане, по
отношение на тях не е възникнала съсобственост между страните, нито е налице предявен
иск за делба на същите, поради което произнасянето на ВРС по отношение на същите,
определени като подобрения е произнасяне свръхпетитум. От писмените доказателства по
делото се установява, че в имота се потребяват ВиК услуги още от 01.06.1998г., както е
налице и осигурен достъп до ел. енергия още през 2007г. Установено е също, че в имота има
изградени няколко сгради, при което земята е обща част на сградите, притежавани в
индивидуална собственост от ответницата и съпруга й. Ето защо в случая е неприложимо
общото правило на чл. 92 от ЗС, а по отношение на изграденото в имота пречиствателно
съоръжение с оглед предназначението му да обслужва сградите, са приложими разпоредбите
на чл. 98 и чл. 38, ал. 1 от ЗС. Делба на имота с оглед предназначението му да обслужва
сградите е недопустима. Отправя искане в тази връзка за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което искът да се отхвърли с извод за недопустимост на делбата.
В отговор на жалбата А. П. Ж. оспорва поддържаните в нея съображения. Поддържа,
че правилно ВРС е допуснал делба на имота заедно с постройките в него. Касае се за
земеделска земя, в която не се разрешава строителство, а само обекти свързани с ползването
й. Установено е от прието заключение на СТЕ, че постройките в имота са незаконни и най-
вероятно подлежат на събаряне. Не е налице ситуация на хоризонтална етажна собственост,
поради което земята не съставлява обща част, която не може да бъде предмет на делба.
Правилен е изводът на ВРС, че сградите в имота и изградените септични ями съставляват
подобрения, нямат самостоятелен характер и подлежат на делба заедно със земята. Ето защо
отправил искане обжалваното решение да се потвърди с извод за законосъобразност.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност. По допустимостта на решението и останалите въпроси, за да се произнесе,
съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от А. П. Ж. срещу С. А. И.
конститутивен иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване делба на
недвижим имот, находящ се в с. ****, представляващо лозе, цялото с площ 1023 кв.м.,
съставляващо имот № 019204 по плана за земеразделяне на землището на селото, четвърта
категория на земята и право на преминаване през имот № 019219 по път с ширина с 4 метра,
при граници: имоти №№ 019203, 019188, 019176, 019187, 019186 и 019219, а съгласно скица
– поземлен имот с идентификатор 69763.19.204 по КККР, одобрени със заповед РД-18-
16/25.02.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 1023 кв.м. и при граници: имоти с ид.
69763.19.251, 69763.19.219, 69763.19.181, 69763.19.186, 69763.19.187 и 69763.19.176 при
равни квоти.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: с
Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.07.2021г. ищецът придобил ½ ид.ч. от
описания имот, а ответницата пртежава останалата ½ ид.ч. от имота. Доброволна делба
страните не могат да постигнат, поради което отправил искане за допускане и извършване на
2
съдебна делба на общия имот.
В отговор на исковата молба ответницата С. И. оспорила иска като неоснователен.
Въвела възражение, че процесният имот е несеквестируем – единствения имот, в който тя и
семейството й живеят и няма къде да отидат. ЧСИ Л.Ст., рег. № 895 в нарушение на
несеквестируемостта осъществил публична продан на имота. Ответницата, както и
членовете на семейството й са с адресна регистрация в сграда именно в делбения имот,
поради което е недопустима съдебна делба на имот, който е единствено жилище и придобит
от ответника по незаконосъобразно проведена публична продан. В постановлението за
възлагане от 02.07.2021г. е описано единствено ½ ид.ч. от земята, ведно с всички
подобрения – съгласно акта за собственост. В НА за покупко продажба от 2006г. не
фигурират сградите, които ответницата придобила със съпруга си Я. И.ов, които сгради по
информация от предходните собственици са построени още преди 1990г. Тези сгради са
били в имота към момента на описа и оценката на имота през 2019г., но не са включени в
тях, нито в публичната продан, съответно не присъстват и в постановлението за възлагане. В
имота има изградена сграда – стопанска постройка от 36 кв.м., завършена на етап груб
строеж, изградена съгласно издадено от гл. архитект на община **** Разрешение за строеж
№ 17 от 26.03.2007г., както и одобрени по надлежния ред инвестиционен проект. Тази
сграда била завършена на етап груб строеж през м. май 2007г. Целта на ищеца е да изкупи
целия имот на нищожна цена, заедно с построените в него сгради, върху които не притежава
собственост. Делбата е недопустима и поради това, че парцелът е обслужващ спрямо трите
съществуващи постройки, по отношение на които ищецът не притежава права. Поземленият
имот, макар и лозе се приравнява на дворно място, което се използва за жилищни нужди,
поради което има характер на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, поради което
искът за делба е и неоснователен. Отправила искане поради изложеното предявеният иск да
се отхвърли.
В писмено становище преди първо съдебно заседание ищецът оспорил заявените в
отговора възражения за недопустимост на делбата с аргумент, че предмет на делба е имот –
лозе, като всички изградени в имота сгради са незаконни и като такива не са отчетени в
контекста на несеквестируемостта в изпълнителното производство. Позовал се е на Наредба
№ 19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението
им, съгласно която в такива земи могат да се изграждат единствено обслужващи постройки,
които не могат да обусловят характера на земята като обща част.
Ответницата в писмена молба уточнила, че в имота има изградени три самостоятелни
сгради и една обслужваща. Първата сграда представлява стопанска постройка от 36 кв.м.,
със степен на завършеност на етап груб строеж, изградена въз основа на Разрешение за
строеж № 17/26.03.2007г., както и инвестиционен проект, одобрен и заверен от главния
архитект на общината. Втората постройка е вилна сграда със ЗП 12 кв.м., изградена през
1990г., а третата – вилна сграда със ЗП 7 кв.м., изградена преди 1990г., и двете търпими
строежи. Обслужващата сграда представлява баня и тоалетна със септична яма, изградена
преди 1990г. Делбеният имот има обслужващ характер спрямо изградените в него сгради,
3
като ответникът не притежава собственост върху постройките.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко продажба оформен в НА № 76 от 06.10.2006г. на Нотариус
А.Г., Д.В. И. и В.Б. И.ов продали на Я.П. И.ов и С. А. И. собствения си недвижим имот,
представляващ лозе, находящо се в с. ****, цялото с площ от 1023 кв.м., съставляващо имот
№ 019204 по плана за земеразделяне на землището на селото, с право на преминаване през
имот № 019219, по път с ширина от 4 м, при граници: имоти №№ 019203, 019188, 019176,
019187, 019186 и 019219, ведно с всички подобрения в имота, който купувачите се
съгласили да купят.
С Постановление за възлагане от 02.07.2021г. по изп.д. № 20198950400226 по описа
на ЧСИ Л.Ст., рег. № 895 с район на действие този на ВОС на купувача от публична продан
А. П. Ж. е възложен недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от лозе, находящо се в с. ****,
цялото от 1023 кв.м., съставляващо имот № 019204 по плана за земеразделяне на селото,
ведно с всички подобрения в имота – съгласно акта за собственост, а съгласно скица,
представляващ ПИ с ид. 69763.19.204 по КККР одобрени със Заповед № РД-18-
16/25.02.2015г. на ИД на АГКК, собственост на Я.П. И.ов за сумата от 6800 лв.
Постановлението е влязло в сила на 19.08.2021г.
Съгласно Инвестиционен проект за обект стопанска постройка в имот 019204, масив
19, м. „****“ в землището на с. ****, одобрен от главния архитект на Община **** на
22.11.2006г. и Обяснителна записка, сградата представлява едноетажна стопанска
постройка, разположена на 5 м от улична регулация на парцела и на 3 м от страничната
регулация, с обособени помещения: стая за хранене, стая за отдих и склад и ЗП 36 кв.м.
Пред ВРС е проведена СТЕ от заключението на която се установява следното: в
процесния имот са изградени сграда 1 – масивна, с двускатен дървен покрив, с
функционално предназначение за жилищни нужди. Състои се от входно антре, спално
помещение и дневна с кухненски бокс. Сграда 2 – масивна, с плосък покрив,
стоманобетонна плоча, с предназначение санитарно помещение – баня с тоалет. Сграда 3 –
масивна, едноскатен покрив, с предназначение склад/лятна кухня, пред нея е изградена
мивка. Стопанска сграда – 36 кв.м. с одобрени инвестиционен проект и издадено
Разрешение за строеж, изпълнена до степен груб строеж. ПИ с ид. 69763.19.204 по КККР на
с. **** е земеделски, лозе, извън регулация. Има и две септични ями. За имота няма одобрен
ПУП, има издадена виза за проектиране от 19.10.2006г., съобразно която е извършено
проектирането и издадено разрешение за строеж на стопанска постройка – 36 кв.м. Тази
сграда е изградена през 2007г. Строежът е допустим и отговаря на правилата и нормативите,
действащи по време на изграждането му. Строителни книжа за останалите три сгради в
община **** не са открити, нито е изпълнена процедурата по издаване на удостоверение за
търпимост за тях. Сграда 1 се ползва от ответницата и семейството й за жилищни нужди.
При тези факти в обжалваното решение ВРС приел, че изградените в имота сгради
4
нямат самостоятелен характер, принадлежност са към земята, съответно намира приложение
принципът на приращението и подлежат на делба заедно с поземления имот, поради което
допуснал делба на имота ведно с всички подобрения, съгласно акта за собственост, който е
от 2006г. Така формираните правни изводи са частично неправилни.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да
иска делба на общата вещ, т.е. всеки съделител разполага с потестативното право да
претендира прекратяване на съсобствеността и е самостоятелна страна по делото
независимо от процесуалното му качество на ищец или ответник.
Няма спор между страните, а и от приетите по делото документи за собственост се
установява, че на основание договор за покупко продажба от 06.10.2006г., С. И. се
легитимира като собственик на ½ ид.ч. от делбения поземлен имот, а на основание влязло в
сила постановление за възлагане на 19.08.2021г. А. Ж. е придобил останалата ½ ид.ч. от
същия имот. Възникнала по този начин, между страните е налице имуществена общност по
отношение на ПИ с ид. 69763.19.204 по КККР одобрени със Заповед № РД-18-
16/25.02.2015г. на ИД на АГКК при равни квоти.
Спорът пред настоящата инстанция е породен от възприетият от ВРС извод, че
изградените в имота сгради съставляват принадлежност към главната вещ, която се явява
земята; че сградите не отговарят на изискванията на Наредба № 19/25.10.2012г. за
строителството в земеделски земи без промяна на предназначението им, а съставляват
подобрения и принадлежност към земята и подлежат на делба заедно с нея.
Установено е по делото и няма спор между страните, че в делбения поземлен имот –
лозе са изградени четири сгради – жилищна сграда, баня-тоалет, склад/лятна кухня и
стопанска сграда с площ от 36 кв.м. По твърдение на ответницата първите три са изградени
до 1990г., а стопанската сграда – въз основа на Разрешение за строеж № 17/26.03.2007г.,
изградена до степен груб строеж през 2007г. Момента на изграждане на сградите не е
оспорен от ищеца, а в документите за собственост сгради не са описани. С оглед този
момент, неправилно в обжалваното решение ВРС е приел, че по отношение на всички
сгради приложение намират разпоредбите на Наредба № 19 от 25.10.2012г. за строителство в
земеделските земи без промяна на предназначението им, недопускащи изграждането на
жилищни сгради в земеделските земи. След като сградите безспорно са изградени до 1990г.,
то приложение намират правилата на ЗТСУ /отм./, чл. 4, ал. 3 от ЗСПЗЗ /в ред. Обн. ДВ, бр.
17 от 1991г./, съгласно които върху земеделските земи се разрешава строителство на сгради
и съоръжения, свързани с ползуването им, при условия и по ред, установени със Закона за
териториално и селищно устройство. Това разрешение е възприето и в приетата на
основание на тези закони Наредба № 2 от 20.05.1993г. за застрояване в земеделските земи
/отм./, съгласно чл. 2, т. 1 и т. 2 от която без да се изисква промяна на предназначението на
земеделските земи, в тях се разрешава строителство, свързано с ползването им на стопански
5
сгради, постройки и съоръжения за производство и съхранение на растителна, растително-
дървесна и животинска продукция и на жилищни сгради за временно или постоянно
обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат
селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. А стопанската сграда с площ от
36 кв.м., построена въз основа на Разрешение за строеж № 17/26.03.2007г. е изградена в
имота при действието на Наредба № 2 от 10.04.1998г. за застрояване в земеделските земи
/отм./, чл. 2, ал. 1, т. 1 от която предвижда, че без да се изисква промяна на
предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава застрояване, свързано с
ползването им, при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни стопански постройки със
застроена площ до 35 кв.м. за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това
число и помещение за обитаване, които нямат траен статут и не се заплащат при
отчуждаване и комасация на земята. Съгласно § 48, ал. 2 вр. ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗТСУ /ред.,
ДВ, бр. 31 от 1990г. /отм./, незаконни строежи, направени до 7 април 1987г. в земи
за земеделско ползуване, където е разрешено строителство, които са направени в отклонение
от строителните книжа, но са били допустими по действуващите разпоредби и
териториалноустройствени планове, се узаконяват по реда на чл. 162. При тази приложима
законодателна уредба, съдът приема, че няма основание да се отрече допустимостта на
строителството в делбения имот, самостоятелния характер на съществуващите в имота
сгради, както няма основание същите да се квалифицират като принадлежност към главна
вещ – земята по смисъла на чл. 98 от ЗС и че е приложим принципът на приращението по
чл. 92 от ЗС.
Съгласно чл. 98 от ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго,
принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива
самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. А процесуалноправната същност на
публичната продан, произтичаща от регламентираната в ГПК поредица от процесуални
действия, насочени към индивидуализация на имота, предмет на принудителното
изпълнение, определя и специфичното приложение на материалноправната разпоредба на
чл. 92 от ЗС. Това правило, съгласно което собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, е неприложимо по
отношение построената в имота сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на
собственост отделно от собствеността на мястото и не е била предмет на публичната
продан. Съгласно приетото в ТР № 5 от 18.05.2017г. по т.д. № 5/2015г. на ОСГК на ВКС при
придобИ.е на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан,
ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в
имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на
възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена
публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост,
не намира приложение правилото на чл. 92 от ЗС, за да се приеме, че по силата на
постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. В случай че
същата представлява несамостоятелен обект на собственост – допълващо застрояване –
спомагателни, обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки, огради и
6
др., които нямат самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени предимно
да обслужват недвижимия имот, предмет на публичната продан, правилото на чл. 92 от ЗС
се прилага на общо основание. Такива постройки, които не представляват самостоятелен
обект на правото на собственост, трайно прикрепени към земята или принадлежност към
основния обект – земя или сграда, на общо основание следват собствеността на земята, респ.
сградата, към която са прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, и за тях е
приложима разпоредбата на чл. 92 от ЗС /респ. чл. 98 от ЗС/ и при публичната продан на
имота. В конкретния случай, нито в придобивния акт на ответницата, нито в
постановлението за възлагане на ищеца изградените в имота сгради не са описани. Вилната
сграда е изградена при действието на ЗТСУ /отм./, а спомагателните и обслужващи сгради
следват собствеността на вилната сградата, която обслужват. Вилна сграда № 1 съгласно
установеното от вещото лице се ползва за задоволяване на жилищни нужди на ответницата
и семейството й. Стопанската сграда с площ от 36 кв.м./2007г. пък е изградена след
придобИ.ето на земята от длъжника по изпълнението и също не е включена в
постановлението за възлагане, в което подобренията са описани чрез препращане към акта за
собственост /НА № 76/2006г./. Като решаващ критерий за преценка дали една сграда
представлява самостоятелен обект на собственост, следва да се приеме нейното
функционално предназначение, въз основа на което тя е обособена като отделен обект на
собственост, а не дали е законно построена или съставлява незаконен или търпим строеж
или наличието на кадастрално заснемане и т.н. Ето защо съдебният състав приема, че по
силата на постановлението за възлагане ищецът/въззиваем в случая не е придобил
собствеността и върху сградите в поземления имот.
Извън изложеното, следва да се посочи, че въпросът за изградените в имота сгради е
поставен в процеса от ответницата в обосновка на възраженията й за недопустимост на
делбата на поземления имот, който поради наличието на съществуващите в него сгради е
придобил значението на обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС. Иск за делба на изградените
в съсобствения имот сгради и/или подобрения не е бил предявен и разглеждан пред ВРС.
Изявлението на процесуалният представител на ищеца в хода на устните състезания пред
първата инстанция, че изградените в имота сгради имат обслужващо предназначение,
незаконни са и могат да се приемат за търпими строежи и могат да се запишат като
собственост на двете страни е вътрешно противоречиво и не е изявление за включване в
делбата на други имоти по смисъла на чл. 341, ал. 2 от ГПК. Именно защото са били извън
предмета на делото в производството пред първата инстанция не е изследван въпросът дали
върху сградите в имота е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на
възбрана, дали същите са били описани и оценени от съдебния изпълнител и спрямо тях
дали е проведена публична продан. Ето защо въпросът за наличие на съсобственост между
страните по отношение на сградите и подобренията в имота е извън предмета на делото.
Произнасяйки се по непредявен иск за делба на сградите/подобренията в общия имот,
първоинстанционният съд се е произнесъл извън предмета на делото и обема на дължимата
защита и съдействие, определени от страните в нарушение на принципа на диспозитивното
7
начало в гражданския процес. В тази част обжалваното решение е процесуално недопустимо
и следва да се обезсили.
С оглед установената между страните съсобственост по отношение на поземления
имот, делба само на имота следва да се допусне при равни квоти. Неоснователни в тази
връзка са поддържаните и в жалбата възражения за недопустимост на делбата на имота с
доводи извлечени от обслужващия му характер спрямо съществуващите сгради. В
настоящия случай в поземления земеделски имот са построени четири сгради, които са
индивидуална собственост на ответницата и съпруга й, а ищецът не притежава право на
собственост по отношение на сградите. В тази хипотеза имотът, който не е дворно място, не
представлява обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС, а самостоятелен обект, който не е
загубил тази своя характеристика и няма обслужващо предназначение по отношение на
притежаваните в индивидуална собственост сгради. Не е налице хипотеза всеки един от
съсобствениците на дворното място да притежава в индивидуална собственост
самостоятелен обект в имота, за да се приеме, че от момента на придобИ.е правото на
собственост върху самостоятелни обекти в индивидуална собственост от всеки един
съсобственик, земята да е придобила статут на обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС, поради
което делбата му като самостоятелен обект да е недопустима. Поземленият имот в случая е
самостоятелен обект, годен обект на делба, делбата на имота е допустима и следва да се
допусне при установените квоти. В тази част обжалваното решение е правилно и следва да
се потвърди.
При извод за частична основателност на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 1
и 3 от ГПК всяка от страните има право на поискани разноски. Съгласно представени
списъци и доказателствата по делото, съразмерно с уважената част на жалбата, въззивницата
има право на разноски в размер на 400 лв. – половината от платено възнаграждение на
адвокат. Въззиваемият претендира разноски под формата на платено възнаграждение на
адвокат в размер на 1500 лв. Релевираното възражение преценено съгласно чл. 78, ал. 5 от
ГПК с оглед действителната правна и фактическа сложност на разглеждания спор,
определени като високи е неоснователно. Съразмерно с неоснователната част на въззивната
жалба на въззиваемия следва да се присъди сумата от 750 лв. – половината от платеното
възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 388 от 08.02.2023г. по гр.д. № 2167/2022г. по описа на
ВРС, XVII-ти състав, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да се извърши
съдебна делба недвижим имот, находящ се в с. ****, представляващо лозе, цялото с площ
1023 кв.м., съставляващо имот № 019204 по плана за земеразделяне на землището на селото,
четвърта категория на земята и право на преминаване през имот № 019219 по път с ширина
8
с 4 метра, при граници: имоти №№ 019203, 019188, 019176, 019187, 019186 и 019219, а
съгласно скица – поземлен имот с идентификатор 69763.19.204 по КККР, одобрени със
заповед РД-18- 16/25.02.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 1023 кв.м. и при граници: имоти с
ид. 69763.19.251, 69763.19.219, 69763.19.181, 69763.19.186, 69763.19.187 и 69763.19.176,
последно изменение от 24.06.2015г. между съделителите и при квоти за всеки, както следва:
½ ид.ч. за А. П. Ж. с ЕГН ********** и
½ ид.ч. за С. А. И. с ЕГН **********.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 388 от 08.02.2023г. по гр.д. № 2167/2022г. по описа на
ВРС, XVII-ти състав, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да се извърши
съдебна делба недвижим имот, находящ се в с. ****, представляващо лозе, цялото с площ
1023 кв.м., съставляващо имот № 019204 по плана за земеразделяне на землището на селото,
между съделителите и при равни квоти за всеки, В ЧАСТТА, с която делбата е допусната и
по отношение на всички подобрения в имота, съгласно акт за собственост.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. П. Ж. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на С. А. И. с ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща реализирани
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С. А. И. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на А. П. Ж. с ЕГН ********** сумата от 750 лева, представляваща реализирани
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, който за
страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му по аргумент
от чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от настоящето решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9