№ 21553
гр. София, 23.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110163642 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Депозирани са молби с вх. № 52403/16.02.2024 г. от ищеца „А****“ ЕАД, чрез
процесуален представител юрк. Нели Пенчева-Атанасова, с която е заявено искане по чл.
248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 1912 от 02.02.2024 г. в частта
за разноските, присъдени в полза на адвоката, оказал безплатна помощ и съдействие на
ответника в производството, като се иска тяхното намаляване под минимума по НМРАВ,
позовавайки се на последно постановеното решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и
С-428/16. Моли бъде намален размерът на присъденото адвокатско възнаграждение в полза
на процесуалния представител на ответника под законоустановения минимум, доколкото
изготвеният отговор на исковата молба имал бланков характер, а производството не се
отличава с изключителна правна и фактическа сложност, поради което присъдения хонорар
се явява необоснован и явно несправедлив.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът не е изразил становище, но с насрещна молба
с вх.№ 70286/01.03.2024 г. адв. Б. също е поискала изменение на решението, в частна
относно присъдените й разноски в размер от 384,29 лв., съразмерно на отхвърлената част от
исковете, като моли за тяхното увеличаване до 869, 24 лв., като й присъди допълнително
още 484, 95 лв. Излага като мотиви, че разпоредбите на чл.2, ал.5 и чл.7, ал.1, т.4 от
НМРАВ, предвиждат за всеки от обективно съединените искове да се определи отделно
възнаграждение, което в случая дори да е в минималните размери по Наредбата, означава,
че дължимото се на адв. Б. възнаграждение следва да възлиза в общ размер на 1200 лв.,
което редуцирано с оглед отхвърлената част от исковете следва да се определи в размер на
869,24 лв. или още 484, 95 лв. над вече присъденото й от 384, 29 лв.
Съдът е разменил и тази молба между страните, като от ищеца е постъпил отговор с вх.
№ 85160/14.03.2024 г., в който изразява становище за неоснователност на молбата на адв. Б.,
като счита, че защитавания интерес в случая е един и за него правилно е определено едно
възнаграждение, което съдът е редуцирал с оглед отхвърлената част от исковете. Моли за
отхвърлянето й.
Съдът е сезиран и с трета молба, вх. № 65408/27.02.2024 г., от страна на адв. М****
Л****, представлявал ответника В. П., в хода на заповедното производство по ч.гр.д. №
1
23631/2022 г. по описа на СРС, 164 с-в, при подаване на възражение срещу издадената в
полза на заявителя, настоящ ищец Заповед за изпълнение № 14756/26.05.2022 г. Същия моли
съда да допълни решението си в частта за разноските, като присъди и на него дължимото му
се адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ и съдействие в хода на
заповедното производство, като претендира минимален размер от 360 лв. В отговор на тази
молба е постъпил отговор от ищеца „АСВ“ ЕАД, с вх. № 85159/14.03.2024 г., в който
изразява становище за неоснователност на същата, по подробно изложени съображения,
отново позовавайки се на постановеното на 23.11.2017 г. решение на СЕС по съединени дела
С-427/16 и С-428/16, съгласно което националния съд не е обвързан от определените в
НМРАВ, размери на възнагражденията и може по своя преценка да определи същите, в т.ч.
да слезе под минимума.
Съдът, като се запозна с исканията на страните и изложените от тях аргументи,
съдът намира за установено следното:
Всички молби по чл. 248, ал. 1 ГПК са подадени от легитимирани страни, които имат
правен интерес от исканото изменение на решението в частта за разноските, поради което
същите са процесуално допустими. По същество съдът намира за частично основателна
единствено молбата по чл. 248 ГПК подадена от адв. Л****.
По ч.гр.д. № 23631/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав, предхождащо настоящото
исково производство, длъжника и настоящ ответник В. П. е упълномощила адв. М****
Л**** да я представлява по него, като в тази връзка от името на длъжника П., адв. Л**** е
подал възражение вх. № 147532/14.07.2022 г., в което е оспорил дължимостта на вземанията
на заявителя „АСВ“ ЕАД, за които съдът му е издал ЗИ от 26.05.2022 г. Същото не
мотивирано, но съдържа искане за присъждане на съдебни разноски, които съгласно
приложен списък възлизат на 360 лв. и представляват адвокатско възнаграждение за адв.
Л**** за оказаната от него безплатна помощ и съдействие.
В проведеното след заповедното настоящо исково производство по гр.д. №
63642/2022 г. по описа на СРС, съдът е отхвърлил частично претенциите на ищеца „А****“
до размер от 524,78лв. /от общо заявения такъв в размер на 1093,50 лв./, но е осъдил по реда
на чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца „АСВ“ ЕАД да заплати единствено на пълномощника на
ответника П., представлявал я в исковото производство – адв. Б., възнаграждение
определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., в размер на 384, 29 лв., определено съразмерно
на отхвърлената част от исковете, но е пропуснал да определи на представляващия
длъжника по ч.гр.д. № 23631/2022 г. по описа на СРС – адв. Л**** възнаграждение за
оказаната от него помощ, т.е. за подаденото възражение по чл.414 от ГПК. Този пропуск
следва да бъде поправен в настоящото производство, като съдът счита, че на адвоката, подал
възражение по чл.414 от ГПК не се следва възнаграждение, определено по реда на чл.2, ал.5
вр. с чл.7, ал.2 от НМРАВ, а по реда на чл.6, ал.1, т.1 от НМРАВ, като за устен съвет,
доколкото законът не изисква възражението по чл.414 от ГПК да е мотивирано, същото
може да се подаде на приложения от съда формуляр и от самия длъжник, без участието на
адвокат, като пълния размер на евентуално уговореното възнаграждение, над определения
от съда размер, следва да бъде за сметка на страната, която е преценила, че е необходимо да
ангажира адвокатска защита на този етап от производството. В случая, възражението
подадено от адв. Л**** не е мотивирано, а е бланкетно и с оглед извършената фактическа
работа, подаването му следва да се счита като устен съвет/консултация за изготвяне на
книжа, по см. на чл.6, ал.1, т.1 от НМРАВ, а дължимото му се възнаграждение за това съдът
определя в размер на 50 лв., което пък с оглед отхвърлената част от исковете, следва да се
редуцира до 24 лв.
По молбата на ищеца за изменение на присъденото в полза на адв. Б. адв.
Възнаграждение, съдът счита следното:
С решението по настоящото дело съдът е присъдил разноски за предоставена на
2
ответника безплатна правна помощ в минимален размер съгласно Наредба № 1 за МРАВ
или сумата от 384, 29 лв.
На първо място, в трайната си практика ВКС приема, че съдът не изследва дали е
налице соченото основание по чл. 38 от ЗАдв. за предоставяне на безплатна правна помощ.
Достатъчно е да се представи договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено,
че правна помощ се предоставя при условията на чл. 38 ЗАдв., както е в случая. В този
смисъл: Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798/18 г., ВКС, 1 ГО,
определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 894/2017 г., определение №
616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г., определение № 515 от
2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 2340/2015 г., определение № 163 от 13.06.2016 г. на
ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г.
Не са налице основания за определяне на възнаграждение в размер под минималния
определен в Наредба № 1 за МРАВ. Действително такова намаление е допустимо, съгласно
изведеното от най-новата практика на СЕС, а именно от: Решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на Съда на Европейския съюз. Въпреки това съдът намира, че за да се падне под
опредения от Наредбата минимум следва да са налице обстоятелства по делото, от които да
се изведе несправедливост дори и на минималния адвокатски хонорар. В случая не са
налице такива обстоятелства. Слизането под минимума следва да бъде не правило, а
изключение, като за необходимостта му страната трябва да изложи убедителни аргументи,
което не е сторила.
Неоснователна се явява и молбата на адв. Б. за увеличаване на вече определеното й
адвокатско възнаграждение от 384,29 лв., по аргументи подобни на изложените по-горе по
отношение на приложимите разпореди при определяне на адвокатското възнаграждение за
адвоката оказал безплатна помощ на длъжника в заповедното производство.
Съдът счита, че не следва да се определя отделен размер на АВ за всеки иск, а едно
възнаграждение, което в случая е определил в размер на 800 лв. (преди редукцията му с
оглед отхвърлената част от исковете) за защитата по всички искове, вземайки предвид
фактическата и правна сложност на делото, действително извършената от адвоката работа и
участието му в проведеното открито заседание, като понастоящем не намира основания за
определяне на по-висок размер на дължимото се адвокатско възнаграждение от вече
определеното такова.
По изложените по-горе съображения съдът счита, че в решението си е определил
справедлив размер на дължимото се адв. Възнаграждение на адвоката, оказал безплатна
помощ и съдействие в хода на исковото производство, в рамките на което се е осъществила
и същинската защита срещу предявените искове, като същото ще следва да се допълни
единствено по отношение на дължимия се адвокатски хонорар на адвоката, оказал безплатна
помощ и съдействие в хода на ч.грд. № 23631/2022 г. – адв. Л****, присъждайки му такова,
в определения размер от 24 лв., съобразен с отхвърлената част о исковете
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1-3 ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, решение № 1912 от 02.02.2024г. по
гр.дело № 63642/2022 г. на СРС, ІІ ГО, 164-и състав, в осъдителната част, в частта за
разноските, като допълва същото със следния диспозитив:
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2, т.1 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК „А****“ ЕАД, с ЕИК 2****
да заплати на адв. М**** Л**** Л**** с ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейността в гр. София, ул. „Г**** офис – партер сумата от 24,00 лв. (Двадесет и четири
лева) представляваща дължимо се адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
3
помощ и съдействие в хода на ч.гр.д. № 23631/2022 г. по описа на СРС, на длъжника В. Д.
П., определено съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 52403/16.02.2024 г. от ищеца „А****“ ЕАД
за изменение на Решение № 1912 от 02.02.2024 г., постановено по гр.д. № 63642/2022 г. по
описа на СРС, 164-и състав, в частта относно разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№70286/01.03.2024 г. на адв. К. Б. за
изменение на Решение № 1912 от 02.02.2024 г., постановено по гр.д. № 63642/2022 г. по
описа на СРС, 164-и състав, в частта относно разноските, в частност за увеличаване на
присъденото й адвокатско възнаграждение с още 484,95 лв., за оказаната от нея безплатна
помощ и съдействие на ответника в производството В. П..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4