№ 201
гр. Разград, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Административно
наказателно дело № 20223330200335 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Млин-97 АД, ЕИК ********* гр. Разград против
наказателно постановление № 38-0000896 от 28.04.2022г. на Директор
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Русе към ИА
Автомобилна администрация гр. София, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3
от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е
наложено адм. наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и моли за отмяната му. Счита,
че дружеството не осъществило състава на административното нарушение, за
което му е наложено наказание, констатациите на контролните органи,
възпроизведени и в НП не съответстват на правото на ЕС, поради което и НП се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В с.з. процесуалният
представител на дружеството- адв. М. заявява, че поддържа жалбата на
посочените в нея основания и моли НП да бъде отменено изцяло, тъй като е
издадено в противоречие с международното право /общностното право/ и
Директивите, цитирани в жалбата относно СУМПС и свидетелствата за
професионална компетентност. С цитираната наредба от националното
законодателство се въвеждат изисквания към водачите, които ги поставят в
неравноправно положение с водачите на държавите членки на ЕС.
Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща
представител, като в придружителното писмо при изпращане на преписката,
застъпва становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП е правилно и
законосъобразно, нарушението е индивидуализирано от обективна страна, не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като наложената
санкция е законосъобразна, поради което НП следва да бъде потвърдено изцяло.
1
Районна прокуратура гр.Разград при редовност в призоваването, не се
явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление № 38-0000896 от 28.04.2022г.
на Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация”– гр. Русе към
ИА Автомобилна администрация гр. София за нарушение на чл.7а, ал.2 от ЗАвП
и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е наложено
адм. наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 316982/14.02.2022г., съставен на жалбоподателя от инспектор към
РД “АА” Русе. В НП и АУАН е отразено, че на 08.11.2021г. в гр. Разград, на
територията на транспортното дружество Млин-92 АД Разград, същото е
допуснало извършването на превоз с водач Б.М.А. с товарен автомобил
Мерцедес 1825L с рег.№ *** от категория N3, с маршрут на движение Разград-
Пловдив-Стряма-Разград, без водачът А. да отговаря на изискванията за
психологическа годност- последното валидно удостоверение за психологическа
годност с № 457712 е било валидно до 14.01.2021г. Нарушението е било
констатирано при извършена комплексна проверка на транспортното
предприятие на 04.02.2022г. и изготвен констативен протокол за комплексна
проверка на предприятие, извършващо превози за собствена сметка. Прието е, че
така е нарушен чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и обжалващото дружество е
санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
Като свидетел е разпитан актосъставителя И. И., който в показанията си
потвърждава отразените в акта и НП констатации, като уточнява, че проверката е
била комплексна и са констатирали, че предприятието е допуснало
извършването на превоз на товари за собствена сметка на територията на
страната от водач, който не е отговарял на изискванията на психологическа
годност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество същата се явява
неоснователна и недоказана.
Съгласно дадените от закона правомощия, съдът направи цялостна
проверка и констатира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Същите са издадени от
компетентни органи, при спазване на предвидената за това процедура.
Нарушениеито е индивидуализирано от обективна страна, като съдържа всички
обсотятелства, включени в състава на санкционната норма.
Съгласно чл.96г, ал.1 от ЗАвП Който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. В случая
санкцията е за обжалващото дружество, в качеството му на превозвач, тъй като е
допуснал водача Биртан А. да извърши превоз на товари за собствена сметка на
2
08.11.2021г. без същият да притежава изискуемото съгласно чл.7а, ал.2 от ЗАвП
удостоверение за психологическа годност. Установено било от контролните
органи, че удостоверението му е изтекло на 14.01.2021г.
Според разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП лицензираните превозвачи,
лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма установява
задължение за превозвача да не допуска осъществяването на превоз за собствена
сметка от водач, който не отговаря на посочените изисквания.
По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП, министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и
реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на
председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобИ.е на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване
на психологически изследвания. Според чл. 5 от Наредбата психологическата
годност се установява с психологическо изследване, а според чл. 36, ал. 2 от с. н.
след приключване на психологическото изследване на всички лица, получили
положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност.
Нормата на чл. 8, ал. 1, вр ал. 2 от нея сочи, че при всяко постъпване на
работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили
или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за
психологическа годност, а последното е валидно за срок три години от датата на
неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване
на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в
които удостоверението е валидно за срок една година.
Същевременно според чл. 12, ал. 2, вр с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № І -
157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите
и валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз на товари
валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срока на валидност и според
разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ЗБЛД.
Според чл. 7, пар. 3, б. "б" от Директива 126/2006/ЕО СУМПС е с
временен характер и държавите – членки могат да определят срока му на
валидност, включително по медицински причини, но това следва да е съобразено
с този период. С други думи, според тази разпоредба щом един водач притежава
СУМПС, то той следва да се счита за психологически годен. Така нормата на чл.
8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. въвеждаща тригодишен срок на валидност на
удостоверението за психологическа годност е в колизия с националното
законодателство касаещо срока на валидност на СУМПС, а от там и с
3
европейското законодателство. Последното допуска държавите членка да
въвеждат какъвто срок намерят за добър за валидност, но изключва
възможността, той да е по- кратък от срока на валидност на СУМПС, а
промяната по медицински причини на тези срокове е възможна, но това следва да
бъде синхронизирано и със срока на валидност на свидетелството за управление.
Нещо повече, този срок на валидност може да се прилага само при подновяване
на СУМПС. И тъй като Директивите на намират пряко действие, когато
съдържат сами по себе си правило за поведение, то в случая въведения
тригодишен срок на валидност с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г.
се явява неприложим.
Предвид факта, че на процесната дата 08.11.2021 г. водачът А. е
извършвал обществен превоз на товар за собствена сметка, то очевидно е
разполагал към онзи момент с валидно СУМПС от съответната категория, в
противен случай не би могъл да извърши превоза. Липсва и твърдение от
контролните органи в тази насока, тъй като при проверката същите не са
установили, че към момента на превоза водача не притежава валидно СУМПС.
Това налага и отмяна на процесното НП като незаконосъобразно.
Разноски не се претендират, нито има данни да са направени, поради
което и не се присъждат.
Воден от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 38-0000896 от 28.04.2022г. на Директор Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Русе към ИА Автомобилна
администрация гр. София, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и
на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на Млин-97 АД, ЕИК ********* гр.
Разград е наложено адм. наказание „имуществена санкция” в размер на 3000
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4