№ 117
гр. Габрово, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Кремена Големанова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20244200500614 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 58 от 09.10.2024 г. постановено по гр.д. № 89/2024 г. по описа на
Тревненски районен съд е отхвърлил изцяло иска на „*****“ АД с ЕИК ***** и адрес: гр.
София, ул.“*****“ № 19 против Ж. Р. С., с ЕГН ********** и адрес в гр. ***, ул. „*****“ 51,
вх.А, ет.1, ап.3, за плащане на следните суми: 17924,06 лева - главница по договор за кредит
за текущо потребление от 05.07.2022 г., заедно със законната лихва от датата на заявлението
до окончателното изплащане на задължението; 1220,05 лева - договорна лихва за периода
15.04.2023 г. - 17.01.2024 г.; 31,72 лева - обезщетение за забава за периода от 15.05.2023 г. до
17.01.2024 г.; 130,46 лева - законна лихва за периода от 18.01.2024 г. до 06.02.2024 г.,
включително; 120,00 лева – разходи при изискуем кредит. Осъдил е „*****“ АД да плати на
А. Г. З., с ЕГН ********** и адрес в гр. ***, ул. „*****“ № 51, вх. А, ет. 1, ап. 3 сумата от
300,00 лв. – направени разноски по делото за възнаграждение на вещо лице.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба от „*****“ АД, като неправилно,
поради противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила и
необоснованост. Сочи, че съдът неправилно и безкритично е кредитирал заключението на
вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза и не е допуснал искането за
назначаване на нова такава. Сочи, че в мотивите си решаващият състав нееднократно е
кредитирал предадените от служебния представител и вещото лице сведения, получени от
разговори с длъжника. Неправилно съдът е приел, че длъжникът е изтеглил кредита в брой и
е предал сумата на трето лице, но отрича банката да е предоставила кредита. Събраните по
делото доказателства сочат по безспорен начин, че кредитът е бил усвоен по
разплащателната сметка на длъжника. Изводът на съда, че липсват доказателства,
установяващи усвояването на разрешения на длъжника кредит е неправилен и не се
1
подкрепя от събраните по делото доказателства. От заключението на съдебно счетоводната
експертиза се установява, че банката е изпълнила задължението си договора за кредит, като
е предоставила на ответника сумата по заема, която той е усвоил по посочената в договора
за кредит банкова сметка, по която той доказано е титуляр. Позовава се на приложената по
делото като доказателство справка от НОИ, от която е видно, че ответникът е имал сключен
трудов договор и по времето през което е усвоил кредита, за което му е била издадена
медицинска бележка, че е клинично здрав и не страда от психично заболяване, а в
експертизата се твърди обратното. Посочва, че страдащите от „Шизофрения“ не разбират
свойството и значението на постъпките си, когато са в състояние на криза, а при ремисия са
изцяло вменяеми.
Прави искане, в случай че се счете договора за унищожаем, то на основание чл. 34 от
ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК да се осъди ответника да заплати чистата стойност на кредита, а
именно остатъка от заетата му главница от 17 924,06 лв.
Моли да се отмени обжалваното решение изцяло или да се присъди чистата стойност
по кредита, ако се признае договора за кредит за недействителен на основание чл. 31, ал. 1
от ЗЗД. Прави доказателствени искания и претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от служебния защитник на ответника, с
който я оспорват изцяло. Моли да се остави в сила постановеното решение на Тревненски
районен съд.
С определение № 1154 от 11.12.2024 г., въззивния съд е допуснал изготвянето на
съдебно-психиатрична експертиза, която с протоколно определение от 04.02.2025 г. е била
допусната като комплексна съдебно психиатрична-психологична експертиза.
В съдебно заседание процесуалния представител на въззивника поддържа подадената
въззивна жалба, като моли същата да бъде уважена. Претендира разноски. Въззиваемата
страна се представлява от процесуалния си представител.
Габровски окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на
събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
От събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност се установява
следната фактическа обстановка:
Пред Тревненски районен съд е подадено заявление по чл. 417 ГПК от „*****“ АД
против Ж. Р. С. с което се претендира заплащането на парично вземане в размер на: 17
924,06 лв. -главница; 1 220,05 лв. договорна лихва за периода от 15.04.2023 г.-17.01.2024 г.;
31,72 лв.- обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 15.05.2023 г.-
17.01.2024 г.; 130,46 лв. – законна лихва за периода от 18.01.2024 г.-06.02.2024 г.; 120,00 лв. –
разходи при изискуем кредит. Общо дължимата сума е в размер на 19 426,29 лв., ведно със
законната лихва забава от 06.02.2024 г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски
в размер на 388,53 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Обстоятелствата от които произтича вземането е извлечение от счетоводните книги
на „*****“ АД на кредитополучателя по Договор за кредит за текущо потребление, Договор
за кредит за текущо потребление и уведомление за предсрочна изискуемост.
Към заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги на „*****“ АД;
пълномощно; Договор за текущо потребление от 05.07.2022 г.; Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление; погасителен план и ГПР; Приложение № 2
– условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по
сметка; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
2
потребителските кредити; Приложение № 1- информация, предоставяне в съответствие с
регламента на чл. 5, ал. 7 от ЗПК, относно реферетния лихвен процент, наименованието на
бенчмарката/индикатора/индекса, администратора на бенчмарката и свързаните с това
последици за потребителя; декларация от Ж. Р. Виденов за предоставената му преддоговорна
информация; писмо от ЧСИ; покана –уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем; фактура.
С разпореждане № 51 от 16.02.2024 г. постановено по ч.гр.д. №27/2024 г. по описа на
Тревненски районен съд, заявлението на „*****“ АД срещу Ж. Р. С. е отхвърлено изцяло.
Указана е възможността на заявителя да предяви иск. В разпореждането е прието, че лицето
не е надлежно уведомено за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като към датата на
получаване на поканата 18.01.2024 г. се е намирало в ДПБ – Севлиево и поканата е била
връчена на баба му, без да е отбелязано, че лицето се намира в психиатрично заведение,
което не може да изрази информирано мнение и да предприеме действия по повод на
поканата.
Разпореждането е обжалвано от „*****“ АД с частна жалба и с Определение № 223 от
29.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 124/2024 г. по описа на ГОС е потвърдено, но с мотиви различни
от тези на първоинстанционния съд.
От приложеното по делото гр.д. № 89/2024 г. по описа на Районен съд – *** се
установява, че е подаден иск от „*****“ АД срещу Ж. Р. С. с цена 19 426,29 лв. от които: 17
929,17 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 05.07.2022 г.; 1220,05
лв. - договорна лихва за периода 15.04.2023 г. - 17.01.2024 г.; 31,72 лв. - обезщетение за
забава за периода от 15.05.2023 г. до 17.01.2024 г.; 130,46 лв. - законна лихва за периода от
18.01.2024 г. до 06.02.2024 г.; 120,00 лв. – разходи по изискуем кредит. Претендира се и
законна лихва върху главницата, считано от 07.02.2024 г., както и заплащане на направените
по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.
С отговора на исковата молба предявения иск е оспорен от А. Г. З., в качеството й на
попечител на Ж. Р. С.. Сочи, че с решение № 128 от 13.07.2023 г. постановено по в.гр.д. №
159/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, ответникът Ж. С. е поставен под
ограничено запрещение. С. страда от психично заболяване от преди 14 години и му е
поставена диагноза „Параноидна шизофрения“. Заболяването му е с продължителен период,
като многократно е бил настаняван за лечение в психиатричната болница. Сочи, че на
05.07.2022 г., когато е сключен договора за кредит, той е подписал документите без да може
да ръководи действията си и да разбира последиците от подписването на договора. Счита, че
договорът за кредит следва да бъде унищожен на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Прави
доказателствени искания.
Писмен отговор на исковата молба е подаден от адвокат Ц. М., която е определена за
служебен защитник на ответника по реда на Закона за правната помощ. С отговора на
исковата молба оспорва предявения иск. Счита, че съдът следва да извърши служебна
проверка на Договора за потребителски кредит и да прецени дали има неравностойни
клаузи, съгласно ЗПК, който е приложимия закон. Сочи, че процесния договор за
потребителски кредит е с уговорен ГРР по кредита от 9%, както е посочено в чл. 9 от същия,
а в погасителния план е посочен 10,70%, поради което е налице несъответствие и неспазване
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това несъответствие е известно в съдебната практика като
„заблуждаваща търговска практика“, което създава неяснота относно кой е действително
договорения с потребителя ГПР, както и относно възможността той реално да прецени
какви са действителните разходи по договора. Неточният размер на ГПР води до
недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22 във
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност без да дължи лихва и
други разходи по него. Сочи, че към исковата молба не са представени категорични
3
доказателства, от които да се направи извод относно действителния размер на
неизпълнението, поради което искът е недоказан по размер. Взема становище по
направените доказателствени искания.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото са събрани доказателства, от които се установява, че на 05.07.2022 г. между
„*****“ АД и Ж. Р. С. е сключен Договор за текущо потребление от 05.07.2022 г. Съгласно
уговорките в него, на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 19 000,00 лв. за срок
от 120 месеца. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 9,50% или
0,03% на ден. Годишния процент на разходите по кредита е определен на 9%, който може да
бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Кредитът е обезпечен
със залог на вземания по разплащателна /депозитна сметка.
Приложените към исковата молба: Договор за текущо потребление от 05.07.2022 г.,
Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, погасителен план и ГПР,
Приложение № 2 – условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със
залог на вземане по сметка, заявка за ползване на преференциален лихвен процент по
кредит за текущо потребление, предоставян при условията на програма „Партньори плюс“,
Приложение № 3- Такси по кредити за текущо потребление, Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, декларация, за
предоставена преддоговорна информация, извлечение от счетоводните книги на „*****“ АД
и покана –уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем удостоверяват
изпълнение на изискванията за сключване на договора за кредит, регламентирани в чл. 9 от
Закона за потребителския кредит.
От епикризата издадена от ДПБ – Севлиево е видно, че Ж. Р. С. е с диагноза
„Параноидна шизофрения – обостряне. Психични и поведенчески разстройства вследствие
употреба на ПАВ. Синдром на зависимост“.
По делото е представено Решение № 128 от 13.07.2023 г. постановено по в.гр.д. №
159/2023 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 30
от 01.03.2023 г. по гр.д. № 356/2022 г. по описа на ОС – Габрово и вместо него е постановено
поставяне под ограничено запрещение на Ж. Р. С.. С решение на Органа по настойничество
и попечителство при Община *** № 4 от 28.09.2023 г. за попечител на Ж. С. е назначена
неговата майка А. Г. З..
По делото е изготвено съдебно психиатрична експертиза, която е дала заключение, че
ответникът Ж. Р. С. страда от „Параноидна шизофрения. Трайна промяна на личността.
Психични и поведенчески разстройства вследствие на употреба на ПАВ. Вредна употреба“.
Заболяването протича хронично, с кратки, непълноценни ремисии, с настъпила трайна
промяна на личността в шизофренен стил и е довело до нарушено семейно и социално
функциониране. Поставен е под ограничено запрещение. Нарушената мисловна критичност
възпрепятства адекватната му ориентация в социалната среда, пречи му да съобразява
поведението си с постановените норми в обществото, както и да взема разумни решения,
чрез които да защитава своите права. Поради недооценъчност и несъобразителност той може
да бъде въведен в заблуждение и по този начин да накърни собствените си интереси. Към
датата на сключване на договора за потребителски кредит 05.07.2022 г., той не е могъл да
предвиди правните и моралните последици от собствените си действия и постъпки.
Пред първата инстанция е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, която е
дала заключение, че общото задължение на ответника Ж. Р. С. по настоящото дело за
отпуснат текущ кредит възлиза на 19 297,40 лв., от които: главница в размер на 17 924,06
лв.; договорна лихва в размер на 1 220,05 лв.; обезщетение за забава в размер на 22,84 лв. и
4
законна лихва в размер на 130,45 лв. В констативно съобразителната част е посочено, че
съгласно сключения Договор за текущо потребление от 05.07.2022 г. между „*****“ АД и Ж.
Р. С., еднократно е отпусната сумата от 19 000,00 лв. по разплащателна сметка, по която е
титуляр ответника. Кредитът се е погасявал чрез същата разплащателна сметка на месечни
вноски за период от 120 месеца. Първата погасителна вноска е на 15.07.2022 г., а последната
на 05.07.2032 г. Постъпилите суми за погасяване на задълженията по кредита са 17 бр. за
период от 05.07.2022 г.-15.05.2023 г., включително на обща стойност 2630,18 лв., както
следва: за главница 1 075,94 лв.; за лихви 1 445,36 лв.; за санкционни лихви 8,88 лв.; за такси
100,00 лв. Вещото лице е отразило, че още от първата погасителна вноска на 15.07.2022 г. е
започнала неритмичност при погасяване на дължимите вноски и банката е приложила чл. 8,
ал. 1 от Общите условия, като погасяването е ставала по следния ред- първо лихва, втора
главница и такси. Броят и размерът на договорените и неиздължени анюитетни вноски с
настъпил падеж към датата на подаване на исковата молба са 12 бр., а към датата на
получаване на препис от нея- 2 881,65 лв. Към датата на изготвяне на заключението броя на
неиздължените анюитетни вноски е 16 бр. в общ размер на 3 856,92 лв. Договорените и
неиздължени вноски с ненастъпил падеж към датата на подаване на исковата молба са 98 бр.
по 245,86 лв. или общо 23 834,09 лв., съответно главницата към 17.04.2024 г. е 17 001,37 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е приел,
че не е установено ответникът Ж. Р. С. да е получил от ищеца „*****“ АД сумата от
19 000,00 лв., предмет на договора за кредит. Напротив изяснено било въз основа на
заключението на психиатричната експертиза, че същият в състояние на невменяемост е
подписал определен набор от документи, представени му като такива за започване на
работа. Не е налице валидно поемане на задължение от страна на ответника за плащане на
произтичащите от договора задължения. Не са представени никакви доказателства и за
реално получаване от ответника на някаква парична сума, която да следва да бъде върната
при нищожност на правната сделка. Касае се за документи със значителен обем и в случай
на добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на банковия служител по
запознаване на ответника със съдърЖ.ието им и разясняване на последиците им, умственото
състояние на същия, не би останало незабелязано от служителя и същият би могъл да
установи на пръв поглед, че се касае за лице, което не може да ръководи постъпките си.
Налице са данни за евентуално престъпно поведение, осъществено на територията на гр.
София, за което следва да се сигнализира. Данни в тази насока се съдържат и в
представената от представителя на ищеца справка от НОИ, съдържаща информация, че
ответникът е фиктивно воден на работа в търговско дружество в гр. Лясковец, включително
през времето, през което е бил на задължително лечение в ДПБ – Севлиево. При тези
обстоятелства е отхвърлил исковата претенция изцяло.
Във въззивното производство е изслушана комплексна съдебнопсихиатрична –
психологична експертиза, която е дала заключение, че ответникът боледува от „Пароноидна
шизофрения и е с психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинираната
употреба или употреба на други вещества. Вредна употреба.“. Според вещите лица, Ж. С.
към 05.07.2022 г. е бил в непълна терапевтична ремисия, т.е персистирали са параноидни и
хипохондрични налудности и сетивни измами /позитивни симптоми/, които са
детерминирали поведението му запазена „фасада“ на личността. От друга страна
катамнезното проследяване на заболяването при С. показва, че то има проградиентен ход на
фона на непълни терапевтични ремисии и е довело до промяна на личността му в
шизофренен стил. В съществена степен трайно са увредени годностите на Ж. С. за правилна
оценка на събитията и ситуациите към 05.07.2022 г. В необичайни ситуации ответникът е
предразположен към преживяване на паника, лесно се обърква, присъщи са му слаба
проницателност и нерешителност, неумение за прилагане на вече познати стратегии и
използване на опита, като цяло не умее да интегрира преживяно и научено в нови
обстоятелства. Ж. С. не може да анализира детайли във взаимоотношенията и по-сложна
5
ситуация, не може бързо да прогнозира негативните последици и не може да структурира
диференциран подход на справяне, а поведенческите му отговори са винаги по типа на
пасивното изчакване и псевдокомформност /негативни симптоми/. Болестните разстройства
в базисни сфери на психичният апарат при Ж. С. водят до нарушение на основните му
психични годности към процесната дата 05.07.2022 г. Психичната болест на С. го лишава от
способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си към датата на сключване на договора за кредит от 05.07.2022 г. Посочили са, че
понастоящем е налична клинична картина на психична психотична болест /Параноидна
шизофрения/. С. налудно възприема и интерпретира реалността, чувства се застрашен,
избягва ситуации свързани с враждебни обекти, наличен е афективен заряд – страхова
напрегнатост, тревога, двигателно неспокойство. Експонира в сетивни измами. Ж. С. е с
нарушена психична годност да разбира смисъла на извършваните действия в хода на
съдебното дирене спрямо него и не може да участва пълноценно в настоящия граждански
процес.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът приема, че между страните са възникнали облигационни отношения по силата
на договор за потребителски кредит, дефиниран в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, тъй като изложените
по-горе факти във връзка със сключването и прекратяването на договора не се оспорват от
страните.
При наличието на облигационно отношение следва да се отговори на направеното
възражение за унищожаване на същото на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2020 г.
постановено по тълк.д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД
може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини,
дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води
дееспособно, т.е не е поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било
налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в
хипотезата на чл. 31, ал.1 от ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание.
Без значение е продължителността на това състояние. Невъзможността на това състояние
може да се дължи на различни причини, както временни – алкохолно опиянение,
въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни.
Основанието за унищожаемост по чл. 31 от ЗЗД е налице тогава, когато едната страна
макар и дееспособна към момента на сключване на атакуваната сделка не е могла да разбира
или да ръководи действията си. Определящо е състоянието на лицето към момента на
извършване на сделката, дали това състояние е било такова, че да позволи на сключилия
сделката да действа съзнателно и разумно, свободно и без външна намеса да формира волята
си. Ответникът не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е бил в
състояние да ръководи постъпките си, поради което сключения договор за паричен заем е
унищожаем.
Унищожаемият договор по своята правна същност е недействителен, поради което
даденото по него без основание подлежи на връщане, в противен случай би се достигнало до
неоснователно обогатяване. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по него.
От събраните по делото доказателства се установи, че на ответника е отпуснат кредит
в размер на 19 000,00 лв., който е усвоил еднократно сумата по разплащателна сметка
BG47STSA93000021860716 с титуляр Ж. Р. С.. Постъпилите суми за погасяване на
задълженията са на обща стойност 2 630,18 лв. При уважаване на възражението за
6
унищожаемост на договора за кредит, то на връщане подлежи чистата стойност по кредита
/главница/ в размер на 19 000,00 лв., от която следва да се извадят направените плащания по
него в размер на 2 630,18 лв. и чистата стойност възлиза на 16 369,82 лв. За тази сума
предявения иск следва да бъде уважен. В останалата обжалвана част за претенидираните:
1220,05 лева - договорна лихва за периода 15.04.2023 г. - 17.01.2024 г.; 31,72 лева -
обезщетение за забава за периода от 15.05.2023 г. до 17.01.2024 г.; 130,46 лева - законна лихва
за периода от 18.01.2024 г. до 06.02.2024 г., включително; 120,00 лева – разходи при
изискуем кредит, решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди. Следва да
бъде отменено и решението в частта за присъждането на разноски в полза на А. Г. З. в
размер на 300,00 лв., с оглед уважаване частично на въззивната жалба и обстоятелството, че
такива не са претендирани нито в първоинстанционното производство, нито във въззивното.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
За заповедното производство заявителят е направил разноски за заплатена държавна
такса в размер на 388,53 лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение, което по реда на
чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ въззивният състав определя на 50,00
лв. Дължимата сума за разноски в заповедното производство на заявителя „*****“ АД се
присъждат в общ размер на 369,52 лв.
В исковото производство пред първата инстанция са направени разноски от ищеца за
заплатена държавна такса в размер на 388,53 лв., депозит за вещо лице в размер на 300,00
лв. и се определя се юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Съобразно
уважената част на иска на ищеца се присъждат разноски за първоинстанционното
производство в размер на 664,44 лв.
За въззивното производство въззивникът „*****“ АД е заплатил държавна такса в
размер на 388,53 лв. и 1 432,22 лв. депозит за вещи лица, като депозитът следва да се остави
в негова тежест, тъй като е уважено направеното възражение за унищожаемост на договора
за кредит за текущо потребление. Настоящата инстанция намира, че за въззивното
производство следва да се присъди юрисконсулстско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Общо дължимите разноски за пред въззивната инстанция са в размер на 411,65 лв.
Пред въззивната инстанция разноски не са претендирани и не се присъждат за
ответника по въззивната жалба.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая цената на иска е 19 426,29 лв. по гражданско дело и настоящото
решение подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 58 от 09.10.2024 г. постановено по гр.д. № 89/2024 г. по описа на
Тревненски районен съд В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен иска на „*****“ АД
с ЕИК ***** и адрес: гр. София, ул. „*****“ № 19 против Ж. Р. С., с ЕГН: ********** и
адрес в гр. ***, ул. „*****“ 51, вх. А, ет. 1, ап. 3, за сумата от 16 369,82 лв., представляваща
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 05.07.2022 г., заедно със законната
лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и в
частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
7
ОСЪЖДА Ж. Р. С., с ЕГН **********, поставен под ограничено запрещение и
действащ със съгласието на попечителя си – А. Г. З., с ЕГН ********** да заплати на
„*****“ АД с ЕИК ***** и адрес: гр. София, ул. „*****“ № 19 сумата от 16 369,82 лв.
/шестнадесет хиляди триста шестдесет и девет лева и 82 ст./ - главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 05.07.2022 г., сключен с „*****“ АД, ведно със законната лихва,
считано 07.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 415, ал. 3 от
ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58 от 09.10.2024 г. постановено по гр.д. № 89/2024 г. по
описа на Тревненски районен съд в останалата обжалвана част, с която предявеният иск е
отхвърлен в размер над 16 369,82 лв. до претендираната главница в размер от 17 924,06 лв.,
за разликата от 1554,24 лв., както и за 1 220,05 лева - договорна лихва за периода 15.04.2023
г. - 17.01.2024 г.; 31,72 лева - обезщетение за забава за периода от 15.05.2023 г. до 17.01.2024
г.; 130,46 лева - законна лихва за периода от 18.01.2024 г. до 06.02.2024 г., включително; 120
лева – разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА Ж. Р. С., с ЕГН **********, поставен под ограничено запрещение и
действащ със съгласието на попечителя си – А. Г. З., с ЕГН ********** да заплати на
„*****“ АД с ЕИК ***** и адрес: гр. София, ул. „*****“ № 19 сумата от 369,52 лева /триста
шестдесет и девет лева и 52 ст./ - разноски в заповедното производство, сумата 664,44 лева /
шестстотин шестдесет и четири лева и 44 ст./ -разноски в исковото производство пред
първата инстанция и сумата от 411,65 лв. /четиристотин и единадесет лева и 65 ст./ -
разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8