Решение по дело №9048/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1361
Дата: 17 април 2025 г. (в сила от 17 април 2025 г.)
Съдия: Татяна Лефтерова
Дело: 20243110109048
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1361
гр. Варна, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Р. В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110109048 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „****, с която против Д. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Белослав, ул. „***, по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК са предявени
обективно съединени искове за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №2360/07.05.2024 г. по ч.гр.д. № 5165/2024 г. по описа на ВРС, за
следните суми: 1997,88 лева - представляваща падежирала главница за
периода от 13.05.2022 г. до 13.05.2023 г., дължима по Договор за кредитен
лимит №***., сключен между длъжника и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Договор
за цесия от 08.12.2023 г. в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ****, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 29.04.2024 г., до изплащане на вземането, както и сумата от
232,37 лева - падежирала възнаградителна лихва за периода от 13.05.2022 г. до
13.05.2023 г. Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото
производство.
1
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5165 по описа на ВРС за 2024
г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените в
заповедното производство разноски.
Заповедта е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от
съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение
по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да
предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В
изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова
молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената
заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че страните се намират в облигационна
връзка, възникнала въз основа Договор за кредитен лимит №***., сключен
между длъжника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. В изпълнение
на поетите договорни задължения, кредиторът е предоставил на потребителя
заем, в размер на 2000 лева, който се усвоява, чрез платежен инструмент –
кредитна карта, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да
върне усвоената сума, в уговорения срок, ведно с възнаградителна лихва.
Срокът за ползване на разрешения кредитен лимит е една година от датата на
сключване на договора. Вземането по договора е прехвърлено на заявителя с
Договор за цесия от 08.12.2023 г. в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
****. Ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с писмо, което му е
връчено на 20.03.2024 г. Твърди се, че към датата на подаване на заявлението,
образувано в ч.гр.д. № 5165/2024 г. по описа на ВРС, ответникът не е погасил
задълженията си по договора за кредит. Не е налице изпълнение и към датата
на подаване на исковата молба, образувана в настоящото дело.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът не представя отговор на
исковата молба, не заема становище по предявените искове.
В проведено по делото съдебно заседание, ответникът, редовно
призован, не се явява, не се представлява, не отправя искане делото да се гледа
в негово отсъствие.
Ищецът отправя искане за постановяване на неприсъствено решение,
2
което съдът намира за основателно. Предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и
чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
спора са налице, т.к. на ответника са връчени редовно исковата молба и
доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен отговор, не се
е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му
призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане делото да се
разгледа в негово отсъствие.
С определението за насрочване на делото, на ответника е указано, че в
случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово
отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено
решение.
При горните доводи, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение
не следва да се мотивира по същество.
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.422
вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Същите са допустими, а от
твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и от представените
писмени доказателства, може да се направи извод за вероятната им
основателност.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер на 95,31 лева.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се
следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на
284,61 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.415, ал.1 ГПК, в отношенията между страните по делото, че Д. В. К., ЕГН
3
**********, с адрес: гр. Белослав, ул. „***, ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„****, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №2360/07.05.2024 г. по ч.гр.д. № 5165/2024 г. по
описа на ВРС, както следва: 1997,88 лева - представляваща падежирала
главница, за периода от 13.05.2022 г. до 13.05.2023 г., дължима по Договор за
кредитен лимит №***., сключен между длъжника и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Договор
за цесия от 08.12.2023 г. в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ****, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 29.04.2024 г., до изплащане на вземането, както и сумата от
232,37 лева - падежирала възнаградителна лихва за периода от 13.05.2022 г. до
13.05.2023 г.
ОСЪЖДА Д. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Белослав, ул. „***, да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „****, сумата от 95,31 лева, представляваща
разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от
284,61 лева - разноски по ч. гр. дело № 5165/2024 г. по описа на ВРС.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239, ал.4
ГПК.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4