№ 1299
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110159838 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от Р. А. Е. против Д. А. Е., иск по чл.49 СК за развод, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, желае да запази брачното
фамилно име.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 15.01.1983г.,
като от брака нямат непълнолетни деца. Твърди се, че страните повече от 10 години живеят
напълно отчуждени, макар да обитават едно жилище. Ищцата твърди, че не намира
необходимото уважение в тази брачна връзка, ответникът не се включва във финансовата
издръжка на семейството.
Предвид изложеното, ищцата намира брака си за дълбоко и непоправимо разстроен,
поради което иска да бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината. Претендира
присъждането на разноските.
В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната
страна, намира предявените искове за допустими, приема иска за основателен и предлага да
се сключи споразумение, в случай, че не се постигне споразумение, то счита, че
разстройството на брака е по изключителна вина на съпругата и излага доводи за това.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно
чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 15.01.1983г. на гр. София,
Благоевски районен народен съвет страните са сключили брак, за което обстоятелство е бил
съставен акт за граждански брак №37/15.01.1983г. на гр.София, като при сключването на
брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си - Е..
По делото се установява по категоричен начин от удостоверение за семейно положение,
съпруг и деца, че страните нямат непълнолетни деца.
1
По делото са изслушани показанията на свидетел Камелия Крумова Елезова/посочена от
ищцата/, която няма родство със страните. От показанията й се установяват посочените в
исковата молба твърдения за дълбоко и непоправимо разстройство на брака досежно
продължителната раздяла между страните, а именно: ищцата и ответникът живеят в
различни стаи в един продължителен период от време, макар и в едно жилище. При разпита
си, свидетелката заявява, че ответникът създава проблеми на ищцата във връзка със
социалния й живот, обижда я и я псува. За тези обстоятелства свидетелката има
непосредствени впечатления, чувайки разговорите между съпрузите по телефон.
Свидетелката Елезова сочи, че съпрузите не поддържат връзка помежду си, съпрузите не
ходят съвместно на почивка, не празнуват заедно семейния си живот, не излизат заедно.
Твърди, че съпругата няма намерение да запазва брака.
Свидетелските показания за ответника на Л. А. А., касиер на входа,в който живеят
страните, счита, че те са в добри отношения. Твърди, че не е бил свидетел на повишаване на
тон или лошо поведение между съпрузите, сочи, че съпругът се грижи за съпругата, дори
след влошаване на здравето му.
Други допустими и относими към предмета на делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че предявеният иск за развод е основателен. От показанията на св. Елезова по
делото се установява, че от продължително време страните не поддържат близки отношения,
не живеят заедно, т.е. всеки си има отделна стая в общото им жилище, и по този начин се
намират в състояние на фактическа раздяла, още повече, че продължителната фактическа
раздяла между съпрузите, която лишава брака от съдържание и особено, когато няма
изгледи да бъде прекъсната, обикновено причинява дълбоко разстройство. Посочените
обстоятелства, в съвкупност с категоричната липса на контакт между страните, показва по
безспорен начин, че семейната общност е трайно и непоправимо разрушена. Това е един
значителен период от време, през който страните реално са прекъснали брачната си връзка.
Нарушени са принципите на чл.14 и чл. 17 на СК, съгласно които отношенията между
съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи и разбирателство,
които категорично отсъстват между страните. Пълната дезинтересованост на страните към
семейството, липсата на доказателства, че са правили опити за съхраняване на брачния
съюз, сочат по категоричен начин, че семейната общност е трайно и непоправимо
разрушена. От друга страна, по делото остана неизяснена конкретната причина довела до
фактическата раздяла на страните, т.е. не се доказа по категоричен начин ответникът да е
ограничавал социалния живот на ищцата, не се установява също така ищцата да е положила
дори минимални усилия за съхраняване на брачния съюз, не се установява да е направила
дори опит да осъществи контакт с ответника, данните сочат, че се е съгласила безропотно с
лошото отношение към нея от страна на ответника. Първоначално и двете страни са
съгласни с желанието да се прекрати брака по взаимно съгласие, последствие съпругът се
отказа, считайки, че по този начин съпругата иска да го изгони от съвместно обитаваното от
тях семейно жилище, независимо, че имат сключен брачен договор и уредени имуществени
отношения помежду си. При така установените факти за отношенията между съпрузите,
съдът намира, че брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и
добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.
Съгласно чл.49, ал.3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искания
за това е направил ответника, поради което съдът следва да се произнесе и относно вината
на ответника за разстройството на брака.
От обсъдените по-горе доказателства, съдът установи, че е настъпило дълбокото и
2
непоправимо разстройство в брака, сключен между страните в настоящото производство, в
резултат на виновното поведение на двете страни. По делото не са събрани доказателства,
даващи основание на съда да приеме, че която и да е от страните с поведението си е
допринесъл за разстройството на брачната връзка, като не е положил никакви усилия за
запазване на брака, поради което и съдебният състав приема, че вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство е на двамата съпрузи, които са се дезинтересирали
един от друг, доколкото по делото липсват каквито и да е доказателства, даващи на съда
основание да приеме обратното, съответно да приеме, че вината за разстройството на брака
е само на единият съпруг. Нещо повече в брачният процес вината не се предполага, а
подлежи на установяване от този съпруг, който твърди, че другият е виновен за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачната връзка, в случая ответникът, който не установи в
процеса конкретни брачни провинения на ответника.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име. Страните нямат не навършили пълнолетие деца от брака си, поради което
съдът не се произнася относно родителските права, личните отношения и издръжката на
децата. Страните не претендират издръжка един от друг, поради което и съдът не дължи
произнасяне и по този въпрос. По делото не е заявена и претенция за ползване на семейното
жилище, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК в решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще.
Предвид обстоятелството, че от страна на жената, по отношение на която по безспорен
начин се установява, че при сключването на гражданския брак е приела фамилното име на
мъжа си, и е заявена претенция по чл.53 от СК, то съдът намира, че следва да бъде
постановено, след развода тя да носи брачното си фамилно име Е..
По разноските: Предвид вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50 лв. се дължи по
равно от страните. Въпреки претенцията на страните за разноски, такива не им се следват, с
оглед вината за брачното разстройство, като направените от страните разноски по делото
следва да останат в тежест на всяка една от тях, така както са направени.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.44, т.3 вр. чл.49, ал.1 СК, ГРАЖДАНСКИЯ БРАК ,
сключен между Р. А. Е., ЕГН ********** и Д. А. Е., ЕГН **********, с Акт за граждански
брак №37/15.01.1983г. на гр.София, Благоевски районен народен съвет, поради настъпило
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ОБЯВЯВА, на основание чл.49, ал.3 от СК, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е ВЗАИМНА.
След прекратяване на брака жената на основание чл.53 от СК да носи брачното си
фамилно име Е..
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 ГПК, Р. А. Е., ЕГН ********** , да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лева-държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 ГПК Д. А. Е., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лева-държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. А. Е., ЕГН ********** И Д. А. Е., ЕГН
3
********** за присъждане на разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4