РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. гр. Трън, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РЕНЕТА Н. МИЛТЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211740100149 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба от „ЧЕЗ Електро БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и
адрес на управление: гр.*********, ЕИК: ************, чрез пълномощника си
юрисконсулт С. Б. М., срещу К. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: с.***** съдебен адрес:
гр.************.
Твърди се, че ответникът КР. Н. Н. е в облигационна връзка с „ЧЕЗ Електро
България" АД. КР. Н. Н. потребява ел. енергия и ползва електроразпределителната мрежа в
процесния период в обект, находяш се в гр. П., ул. „М. Г." № **. Ответникът е страна по
договор за доставка на ел. енергия с „ЧЕЗ Електро България" АД при общи условия, който е
договор с периодично и продължително изпълнение с клиентски номер *************** с
адрес на потребление: гр. П., ул. „М. Г." № **. Прилагат се Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, издадени на осн. чл. 98а
от Закона за енергетиката /ЗЕ/, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. в
сила от 26.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, като
съгласно чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, чл. 986, ал. 4, отм. в редакцията преди ДВ, бр. 54/ и
постоянната съдебна практика, същият обвързва страните без изричното му писмено
приемане. Съгласно чл. 98а, ал.5 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен
снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия.
Приетите от крайния снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от
публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения.
1
Ответникът и ползвател на обекта, за който се отнася коригирана сметка, не е депозирал при
ищеца такова заявление, поради което цитираните общи условия го обвързват. По
отношение на присъединяване на обекта на потребителя към електроразпределителната
мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България" АД /ЧЕЗРБ/, потребителят-ответник е обвързан с
това дружество чрез Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните му мрежи /приложени към настоящата искова молба/, приети на
основание чл. 986 от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия по
енергийно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007г. и влезли в сила на
26.11.2007г. и изменени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР. На 09.05.2016 г.
служители от отдел „Нетехнически загуби" към „ЧЕЗ Разпределение България" АД са
извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен №
************, обслужващ процесния обект: гр. П., ул. „М. Г." скл.№ ***************.
Преди проверката е потърсен контакт с органите на полицията /отразено на стр. 1 от КП/,
които са се отзовали на сигнала, подаден на тел. 112 в 14:17 ч. и през цялото време на
проверката е присъствал служител от МВР - А. Д. С. - Първо РУ П.. В момента на
проверката е съставен Констативен протокол (КП) № **********/09.05.2016 г. в
присъствието на А. Д. С. - служител на МВР и в присъствието на двама свидетели, които не
са служители на „ЧЕЗ Разпределение България" АД, което е удостоверено с подписите им и
потвърждава верността на написаното в него. В съдебната практика протоколът, продписан
от представител на МВР, представлява официален удостоверителен документ със
съответната презумптивна доказателствена стойност. Клиентът, ползващ обекта, е потърсен
от служителите на ЧЕЗ Разпределение непосредствено преди процесната проверка, за да
бъде поканен да присъства на нея, но същият е отказал да присъства, поради което
проверката е осъществена в присъствието на двамата свидетели Б. Ц. Т. и Б. К. Т. -
представители на Федерация на потребителите, които не са служители на „ЧЕЗ
Разпределение България" АД. Двамата свидетели са присъствали през цялото време на
проверката и при изготвянето на КП, т.е. спазени са изискванията на чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ
/действащ в процесния период/, което е отразено на стр. 1 от КП № **********/09.05.2016 г.
Направените при проверката констатации са описани на страница № 3 от Констативен
протокол (КП) № **********/09.05.2016 г. „При направената проверка на абонат с аб. №
********** се установи: Пломбата на капачката на клемния блок на електромера е
нарушена. Между входящата и изходящата клема на клемореда на електромера през пробит
2
отвор странично в корпуса е поставен допълнителен проводник (шунт) със сечение 6 мм
(тип ПВ -А1). Електромерът измерва консумираната ел. енергия с грешка Е= - 91.39 %
(минус). Измерването е направено с еталонен уред, описан по-горе в настоящия протокол
при реален товар. По такъв начини е променена правилната схема на свързване на
измервателната система. След проверката електромерът е демонтиран и сменен с нов."
Видно от стр. 2 от КП при измерване по време на проверката е установено, че през
електромера преминава товар, т.е. в обекта се консумира значително количество ел. енергия,
но тази ел. енергия не се е отчитала изцяло от електромера. Процентът грешка, с който е
работел електромерът е установен с еталонен уред с фабр. № 0815717, който е годно
2
средство за измерване на процент грешка в отчитането. Проверката, обективирана в КП №
**********/09.05.2016 г. установява по категоричен и безпристрастен начин извършването
на промяна в схемата на измервателната система и факта, че процесният електромер не е
отчитал изцяло потребяваната в обекта електрическа енергия, тъй като чрез извършената
манипулация консумираната ел. енергия не е преминавала и отчитана от електромера.
Процесният електромер не е изпращан за метрологична проверка от независима лаборатория
в Българския институт по метрология, тъй като се касае за промяна в схемата за свързване
по смисъла на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, а не до манипулация вътре в самия електромер. На
клиента е изпратено писмо № N7246874/10.05.2016 г. /което прилагат ведно с известие за
доставка/, с което е изпълнено изискването на чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ за уведомяване за
проверката и съставянето на КП. Видно от обратната разписка цитираното писмо, заедно с
КП от проверката, са изпратени на процесния адрес. Въз основа на КП №
1
**********/09.05.2016 г. и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, в
размерите по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ е преизчислена сметката за доставената, неизмерена и
незаплатена електрическа енергия по партидата на ответника за периода от 10.02.2016 г. до
датата на извършената проверка от служителите от отдел „Нетехнически загуби" на
09.05.2016 г. - т.е. за период, съответстващ на изискванията на чл. 48, ал. 1 от Правилата.
Периодът, за който е начислена процесната сума е ясно и конкретно посочено в
Приложението към фактура № **********/12.05.2016 г. Според чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период
от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата
на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка
на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. СТИ с фабр. №
************, обслужващо обекта на ответника към датата на проверката, не е
проверявано и сменяно в периода от 90 дни преди процесната проверка. Това
обстоятелство се потвърждава от приложеното към отговора „Предложение за корекция на
сметка", в което е посочено, че в периода от 90 дни предишна смяна на СТИ не е
извършвана и предишен констативен протокол не е издаван. Предвид това, процесната
корекция е за период от 90 дни, както е предвидено в чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ. Количеството
2
потребена ел. енергия е доначислена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1,6. „а"от ПИКЕЕ, видно от
„Предложение за корекция на сметка" /приложено към настоящия отговор/, тъй като
клиентът е битов и точен измерител на консумираната, неотчетена и незаплатена ел.
енергия, а именно: „91.39 %" от консумираната ел. енергия не са отчитани и заплащани в
резултат на извършената манипулация. В резултат на издаденото „Предложение за корекция
на сметка" е издадена процесната фактура. В „Предложението за корекция на сметка" е
посочено начисленото количество ел. енергия, като същото както и единичните цени, по
които е формирана сумата по процесната фактура, са посочени ясно в самата фактура. За
издадената процесна фактура клиентът е уведомен с Писмо изх. № ************/13.05.2016
г. също изпратено с обратна разписка (с изх. № **********), приложена към настоящия
отговор. Видно от обратната разписка, писмото и процесната фактура, ведно с приложението
към нея, са изпратени на процесния адрес и са получени от лице от адреса на ответника.
3
Този ред за уведомяване за извършена корекция /с изпращане на писмо/ е предвиден в чл 17,
ал. 2 и чл. 49 от цитираните в началото Общи условия на договорите на ЧЕЗ Електро, които
освен публикувани и приложени към тази искова молба, са поместени и на безплатната им
електронна страница на дружеството във всички правни информационни системи и на
много други електронни адреси. Същият е спазен с изпращането на писмо с изх. №
************/13.05.2016 г. Съгласно чл.17, ал. 2 от действащите в момента на проверката,
на начислението и към днешна дата Общи условия „ продавачът изготвя справка за
дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които
последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.". Съгласно чл.49,
ал.2 от същите ОУ, която систематично се намира, както традиционно се позиционира в
договорите към края им: „Всякакви документи, включително съобщения, уведомления и
други, свързани с тези Общи условия, ще бъдат разменяни на адреса на продавача, посочен
в тези Общи условия, и на адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за започване на
продажбата. С тези клаузи е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, в Общите
условия да е предвиден ред за уведомяване, като е ирелевантно обстоятелството, че
конкретните Общите условия не са изменени след приемането на ЗИД на ЗЕ от 2012 г.
Синхронизиране на клаузите им с действащото законодателство в една или повече части се
налага само когато в съществуващите такива има непълнота или противоречие. Но не може
да бъде предприето изменение на клауза в договор, която вече съществува като такава. В
ПЗР на ЗИД на ЗЕ от бр.54 на ДВ от 2012 г. няма изискване да бъдат изменени действащите
към момента общи условия на договорите на всички лицензианти /такъв не е само ЧЕЗ
Електро/, а е заложено само изискването в тях да има ред за уведомяване на клиентите.
Съответно в случай, че в Общите условия на договорите на други лицензианти няма такъв -
само за тях би се отнасяло изискването за ново изменение с цел залагането и на такава
клауза. Поради това, няма действително съответствие на настоящия казус с други случаи,
където обект на разглеждане на ВКС са били други общи условия. По отношение на
изпълнение на задължението на ЧЕЗ Електро на изискването на чл.98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ е
налице богата каузална практика, част от която цитират. Става въпрос за нормативно
предвидена обективна отговорност, при която не е част от фактическия състав /съответно не
е необходимо Съдът да установява, дали неточното или непълно отчитане на ел. енергията е
с участието на клиента, съотв. на неговите наследници. При упражняването на правото на
лицензианта за извършване на корекция по ПИКЕЕ, не е необходимо да се доказва вина на
клиента, а за упражняване на това право е достатъчно наличието на едно обективно
състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на ел.енергия. Отговорността
по ПИКЕЕ е специална отговорност, която е в отклонение от общите правила на
договорната отговорност и за да се ангажира същата не е нужно да се установи, че
причината за неизмерване на енергията се дължи на конкретно въведено недобросъвестно
поведение от клиента в определен момент. Основана е само на обективния факт на
констатирано неточно измерване или неизмерване. В случая не се касае за ангажиране
договорна отговорност, като приложимия материален закон - ЗЕ е специален по отношение
на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за защита на потребителите (ЗЗЩ и
4
ги дерогира. Според чл. 1 от ЗЕ, този закон /а не ЗЗД/ урежда обществените отношения,
свързани с осъществяването на дейностите по производство... пренос, разпределение на
електрическа и топлинна енергия ... търговия с електрическа и топлинна енергия и природен
газ, както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика,
регулирането и контрола. Дейността по доставка на ел. енергия е специфична, регулирана
дейност, в която договорните отношения са ограничени от решения и нормативни
административни актове на ДКЕВР, като правомощията на регулатора са посочени в редица
специални разпоредби -чл.10, чл. 30 от ЗЕ и др. от ЗЕ, чл. 83 от ЗЕ, в които се изброяват
множество подзаконови нормативни актове, издавани от ДКЕВР, които допълват
нормативната рамка. Според чл. 10 от ЗЕ „Регулирането на дейностите в енергетиката ... се
осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която е независим
специализиран държавен орган. В този смисъл е и съдебната практика по сходни казуси:
напр. „Съгласно чл.83, ал.1, т. 6 от ЗЕ експлоатацията на електроенергийната система се
извършва съобразно правилата за измерване на количеството ел. енергия ..., предвиждащи
преизчиление на потребление за минал период при установено грешно отчитане“.
Настоящият иск е основателен и поради още две, кумулативно съществуващи насоки на
съображения, показващи съответствието на тази процедура с общи облигационни принципи,
независимо дали са пряко приложими и обясняващи логиката и част от мотивите за
приемане на ПИКЕЕ. Ползването на електрическа енергия с частично измерване или без
измерване, води до обогатяване на потребителя за сметка на продавача. Съгласно чл.59 от
ЗЗД: "...който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването". Извършената корекция представлява
способ за отстраняване на последиците от обедняване на продавача. Настоящият иск е
основателен и поради още две, кумулативно съществуващи насоки на съображения,
показващи съответствието на тази процедура с общи облигационни принципи, независимо
дали са пряко приложими и обясняващи логиката и част от мотивите за приемане на
ПИКЕЕ. Ползването на електрическа енергия с частично измерване или без измерване, води
до обогатяване на потребителя за сметка на продавача. Съгласно чл.59 от ЗЗД: "...който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването". Извършената корекция представлява способ за
отстраняване на последиците от обедняване на продавача. Изчисляването и коригирането на
сметките за изминал период се извършва във всички случаи на констатирано частично
измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда
на Правилата. От гореизложеното следва, че корекционната процедура по глава IX на
ПИКЕЕ е създадена именно защото при манипулиран електромер е невъзможно реалното
отчитане на потребената ел. енергия, както и точния период, в който не е извършвано
отчитане от СТИ. Поради това, коригината сметка се счита за дължима и правилно
изчислена, в случаите когато са спазени разпоредбите на ПИКЕЕ. В конкретния случай
начинът на извършване на проверката и периодът и размерът, за който е извършена
корекцията на сметка в резултат на КП от проверката, е изцяло съобразен с правилата на
ПИКЕЕ и Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение България" АД и ОУ на „ЧЕЗ Електро
5
България" АД. Предвид това, сумата по процесната фактура е правилно и законосъобразно
начислена и същата се дължи от ответника. Най-отдолу във фактурата е посочен срокът им
за заплащане. Ответникът не е
заплатил главницата по процесната фактура нито на падежа, нито към настоящия
момент. С оглед на това, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящата
искова претенция. След датата на падежа - 25.05.2016 г., на процесната неплатена фактура
клиентът дължи законна лихва за всеки ден, като за плащане на задължението е поканен и
със самата фактура. За периода 12.04.2018 г. - 12.04.2021 г. законната лихва за забава върху
главницата от 392.41 лева по Фактура № **********/12.05.2016 г. възлиза на 119.59 лева.
Правят се доказателствени искания за приобщаване на писмени документи като
доказателства по делото, както и да бъде извършена съдебно-техническа секспертиза,
изпълнима от вещо лице
електроинженер със задачи, подробно описани в исковата молба. Иска се допускането на
един свидетел при режим на довеждане - един от техниците, извършили проверката за
установяване на обстоятелствата при извършване на проверката, фактическата обстановка и
отбелязване на фактите в констативния протокол от проверката. Както и изслушването на
втори свидетел при режим на призоваване /в случай на необходимост при депозит/ - Б. К. Т.
- представител на Федерацията на потребителите с личен адрес: гр. П., ул.****** присъствал
на проверката в качеството си на независим свидетел с оглед доказване на факта, че
проверката е извършена при спазване на приложимата процедура. По отношение
мораторната лихва за забава върху процесната главница, молят съда да приеме за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, че същата е в размера, посочен в раздел I, т. 2 от настоящата
искова молба, а в случай че се оспорва от другата страна и ако съдът счита, че няма
специални знания за да определи размера й, на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК да бъде
допусната съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице експерт-счетоводител, който да даде
отговор на въпроса какъв е размерът на дължимата от ответника законна лихва за забава
върху процесната фактура за периодите, посочени в раздел I, т. 2 от исковата молба.
Искането към съда е въз основа на гореизложените обстоятелства, да осъди КР. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М. Г." № ** да заплати на ищцовото дружество
следните суми: сумата от 392.41 лева - главница, дължима по фактура №
**********/12.05.2016 г.; сумата от 119.59 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 12.04.2018 г. до 12.04.2021 г. върху главницата по фактура №
**********/12.05.2016 г.; законна лихва върху главницата по т. 1, считано от подаване на
настоящата искова молба до изплащане на вземането.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 30.08.2021г. В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалният представител на ответника. В него
оспорват задължението, доколкото е налице изрична отмяна ана ПИКЕЕ, 2013г. с два броя
решения на ВАС /цитирани по-долу/, като евентуално се позовават на изтекла погасителна
давност за задължението по всяка от трите фактури. Оспорват да е налице договор за
продажбата на електрическа енергия между ищеца и ответника за процесния имот, посочен
6
във фактурите, чието заплащане се претендира с исковата молба. Ответникът счита, че не
дължи сумата по фактура, в т.ч. и мораторни лихви за период от 12.04.2018г. до 12.04.2021г,
както и други лихви за закъснение. Оспорват, че ответникът е приемал ОУ на ищеца, вкл. и
редакцията сочена от ищеца. Въпреки горното ищецът начислява фактури и твърди, че
същите представляват реално потребена ел.енергия на адреса. Неоснователно е начислена
лихва за период от 12.04.2018г. до 12.04.2021г. Евентуално на горното се позовават и на
изтекла погасителна давност - както за главницата, така и за лихвите. Поддържат, че
давността е тригодишна, дори и за корекционната фактура - Решение №24/28.02.2020г. по
т.д № 200 от 2019г. на ВКС, 2ТО, във връзка с първоинстанционното му решение по т.д. №
2037 от 2011г. на СГС, с предмет корекция на сметки по констативен протокол за минал
период, приемайки, че паричното притезание по констативен протокол е периодично. Дори
корекционната фактура се счита, че представлява цена на месечно доставена и месечно
потребена, но неизмерена ел.енергия. Счита, че давността е изтекла към датата на
образуване на делото. Оспорват приложените доказателства -КП-**********/09.05.2016г„ и
самата фактура, твърдения за изпратени/получени писма с твърдяното съдържание.
Протоколът е незаконен. Оспорванията им са във връзка с изричната отмяна на Правила за
измерване количеството ел.енергия на ДКЕВР от 2013г. Към настоящия момент и
последните 3 члена от ПИКЕЕ са отменени с р-ние №13691/08.11.2018г по адм.дело
4785/2018г. по описа на 5чл.св. ВАС. А преди това с Решение № 1500 от 06.02.2017 год. на
ВАС по адм. дело № 2385/2016 год., са отменени и другите части на ПИКЕЕ. Решението е
обнародвано в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 год. Позовават се на нищожност на твърдяната от
страна на лицензианта нормативна уредба „даваща му право да коригира/доначислява суми"
за недоставена, неизмерена и непотребена от ищцата ел. енергия. Не само ПИКЕЕ, но и
разпоредбата чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, въз основа на която лицензиантът твърди, че на
държавната комисия за енергийно и водно регулиране - ДКЕВР е предоставена
нормотворческа компетентност за издаване на ПИКЕЕ, е противоконституционна или е
тълкувана по недопустимо разширителен начин. Нито в Конституцията, нито в Закона за
нормативните актове е предвидена възможността ДКЕВР да изготвя и приема подзаконови
нормативни актове - касаещи неограничен кръг от субекти, каквото правомощие е само и
единствено на нормативен акт от ранга на Закон. По правомощията на отделните органи и
служби Конституционният съд на Р. България вече ясно се е произнесъл, че е недопустимо
със закон да се предостави издаването на подзаконови актове на орган, на който
Конституцията или ЗНА не предоставят нормативна компетентност. В практиката на
Конституционния съд („КС") трайно присъства разбирането, че административните
(подзаконови) нормативни актове са по дефиниция актове на изпълнителната власт и са
израз на осъществяваната от органите на изпълнителната власт изпълнително-
разпоредителна дейност на държавата (така Решение № 10 от 15.11.2011 г. по к.д. № 6 от
2011 г.). Това разбиране на КС следва от факта, че в държавите с парламентарно управление,
само подзаконовите нормативни актове издадени от централните органи н изпълнителната
власт подлежат на пряк контрол от Народното събрание. В цитираното решение КС
категорично е посочил, че „..държава с парламентарна форма на управление подзаконовите
7
нормативни актове с действие върху цялата територия се издават от централните органи на
изпълнителната власт - Министерския съвет или министрите. Конституцията е тази, която
единствено може да овласти държавен орган с нормативна компетентност. Член 2 ЗНА
допуска и възможността закон да овласти държавен орган да издава нормативни актове. Той
няма предвид всеки един закон, а закона, който специално се занимава с този въпрос, и това
е Законът за нормативните актове. Ето защо чл. 8 ЗНА овластява общинските съвети да
издават наредби, а не Законът за местното самоуправление и местната администрация или
друг закон. След като действа закон, в който е дадена уредба на въпросите на нормативната
компетентност, препращането може да има предвид само него, а не въобще всеки един
закон. Недопустимо е закон да предостави издаването на наредби на орган, на който
Конституцията или Законът за нормативните актове не предоставят нормативна
компетентност. Тълкуването, че всеки закон може да създава нормативна компетентност на
даден орган, без това да е изрично посочено в Конституцията или в Закона за нормативните
актове, обезсмисля последните". С приемането и прилагането на ПИКЕЕ от некомпетентен
административен орган, се достига до нарушение на основни Конституционни принципи,
каквито са принципът за държавното устройство (чл. 1, ал. 1 от Конституцията), принципите
за върховенство на Конституцията и закона, гарантиращи правовата държава (чл.4, ал.1 от
Конституцията) и принципът за разделение на властите (чл.8 от Конституцията). С
издаването на подзаконов нормативен акт от некомпетентен орган се нарушават
разпоредбите на чл. 114 и чл. 115 от Конституцията, които ясно очертават органите, на
които е делегирано правото да издават подзаконови нормативни актове - наредби,
правилници, инструкции и т.н. Поради гореизложеното и с оглед на факта, че ДКЕВР не е
законодателен орган или орган на изпълнителната власт, който съгласно Конституцията или
ЗНА е оправомощен да издава нормативни актове, задължителни за всички граждани,
издадените от ДКЕВР Правила са противоконституционни. Издаването им от ДКЕВР
противоречи на разпоредби на Конституцията, а именно на чл. 1, ал. 1 от КРБ, чл. 4, ал. 1 от
КРБ, чл. 8 от КРБ, чл. 114 от КРБ ичл. 115 от КРБ. С оглед на гореизложеното ПИКЕЕ се
явяват нищожен административен акт, издаден при липса на компетентност, който не
поражда права и задължения за страните. Същият нормативен акт е отменен с решение на
ВАС. Дори и този нищожен нормативен акт, касаещ неограничен кръг лица - Правила за
измерване количеството електрическата енергия от 22.11.2013г. предвижда възможност за
служебна корекция по партида на потребителя едва след като се докаже неговата вина за
твърдяното от лицензианта и оспорвано от ответника неправилно измерване. Начислението
е неправилно, както в квтч ел.енергия, така и в лева. На следващо място и независимо от
горното възражение за нищожност - доколкото ищецът твърди, че искът за главница по
процесната фактура, произтича от корекционни действия на мрежовия оператор, то твърдят,
че правилата за забава за текущите фактури /чл. 19 ОУ/, са неприложими към корекционните
фактури. Доколкото не е налице ред за уведомяване на клиента в ОУ при извършване на
корекции по см. на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Зев р. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, както и при
положение, че е налице гр.д. № 6879/2017г на СГС, с предмет спор за дължимостта на
процесната фактура, то поддържаме, че законна лихва за забава евентуално би се дължала
8
едва след влизане в сила на това решение, с което се установява дължимостта на фактурата.
( в същия смисъл разяснение на ВКС, дадени с решение по гр. д. 2991/2018г. на ВКС, III
ГО). С оглед на гореизложеното се позовават на задължителната съдебна практика
формирана по реда на чл.290 ГПК след 12.05.2016г., изискваща следната детайлизация: -
Предварително уведомяване и Предоставяне възможност на всяка от страните:
производител, мрежови лицензиант, търговец и краен потребител, да вземе участие в
проверката, предоставяне равнопоставена възможност на страните за участие във всеки един
етап на приложената от него процедурата по определяне вида и размера на корекционната
сума. Да докаже наличието на приети нови ОУ, след датата на приемане на настоящите
ПИКЕЕ 2013г. в които да са предвидени ред и процедури по реализация на корекционната
процедура- каквито в случая са изрично оспорени. Към настоящия момент лицензиантът
неправилно се позовава на ОУ, приети и одобрени и изменени с Решение на ДКЕВР ОУ-059
от 07.11.2007г.., изменени 2010г. в които липсва изискуемата детайлизация (В този смисъл е
налице задължителна съдебна практика обективирана в Р-е 173/12.05.2016г по кд.№
3262/2014г по описа на 2ТО, ВКС, стр.2, абзац последен - „от изложеното следва, че в
конкретния случай не е изпълнен фактическия състав пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметките на клиент, снабдителят не е изпълнил задълженията си по
чл. 98,ал.2,т.6 от ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ чието съдържание да отговаря на
изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените ОУ липсва ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция."), а твърдяната от ответника
норма на чл.17 ОТ ОУ и изискването за заплащане на всички издадени фактури без значение
на наличието на доказана доставка са изрично признати за нищожни с решението на САС.
(Р-е 173/12.05.201бг. по КТД №3262/2014г. по описа на 2ТО, ВКС,; Р-ние по в.гр.д.
№9111/15, по описа на 2Д, СГС. срещу същия лицензиант Чез Електро България). В
приложените ОУ/2008г. не е предвиден нов ред за уведомяване на клиентите за корекции по
ПИКЕЕ, 2013г., съобразно изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ,изм.2012г. Отнета е
възможността на всяко едно лице да бъде уведомено и да вземе участие в евентуална
проверка на електромерно стопанство, да направи, възражения, искания, да вземе участие в
процедурата преди, по време и след евентуалната корекционна процедура. Не е вярно
твърдението, че чл.17, ал.2 от ОУ и чл. 49 замествали липсващата процедура по
уведомяване, преди, по време и след написване на корекционния протокол, защото тя е от
преди приемането на вече изцяло отменените ПИКЕЕ. Точно обратното видно и от
изричните указания на КЕВР до лицензианта, в които изрично се предвижда отделен ред за
такова уведомяване още от 2014г., последния посредством процесуално поведение
изразяващо се в подаване на поредица от недопустими административни жалби срещу
указанията на КЕВР препятства вече 4 години приемането на такива нови ОУ-
СЪДЪРЖАЩИ РЕД ЗА УВЕДОМЯВАНЕ ПО ПИКЕЕ. Следователно не са налице и двете
предпоставки за възникване на правото на корекция. Ответникът нито е изпълнил първото
изискване- тъй като не само не е предвидил нов ред за уведомяване за корекционните
процедури в ОУ след приемане на вече отменените ПИКЕЕ 2013г., а точно обратното -
неоснователно се обжалват пред административния съд всички указания на КЕВР за
9
промени в ОУ (т.е. административния съд оставя без разглеждане жалбите ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ, съответно производствата са прекратени като недопустими), (приложение
писмо на КЕВР Е-ПИН-374-00/21.12.201бг.). Лицензиантът дори не твърди наличието на
приети нови ОУ, след датата на приемане на настоящите ПИКЕЕ 2013г. в които да са
предвидени ред и процедури по реализация на корекционната процедура. Към настоящия
момент лицензианта неправилно се позовава на ОУ, приети и одобрени и изменени с
Решение на ДКЕВР ОУ-013 от 10.05.2008г.., в които липсва изискуемата детайлизация (В
този смисъл е налице задължителна съдебна практика обективирана в Р-е 173/16.12.2015г по
кд.№ 3262/2014г по описа на 2ТО, ВКС, стр.2, абзац последен - „от изложеното следва, че в
конкретния случай не е изпълнен фактическия състав пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметките на клиент, снабдителят не е изпълнил задълженията си по
чл. 98,ал.2,т.6 от ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ чието съдържание да отговаря на
изискваниятав цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените ОУ липсва ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция."). Във връзка с горното,
молят съда да вземе предвид постановената задължителна практика на ВКС по въпроса за
приложимостта на Правила за измерване количеството електрическа енергия от 2013г. на
ДКЕВР, прилагането на чиято норма е произвела като резултат процесната фактура, а
именно: по въпроса дали и кога тези разпоредби са приложими (а именно решение на ВКС
от 16.12.2015г. по т.д. № 32 62 от 2014г. на 2ТО, решение № 173/16.12.2015г., постановено
по т.д. 3262/2014г. ВКС. ТК. решение № 111 от 17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г. на ВКС.
решение № 104 от 16.08.2016г. по т.д. № 1671/15г. на ВКС, I ТО, с които е прието, че
доставчикът на ел.енергия може да прилага чл. 48 от ПИКЕЕ, 2013г. по договора за доставка
на ел.енергия с краен клиент, само ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ат
ЗЕ и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, т.е. само при въвеждане в общите условия на договорите на
ред за уведомяване на клиента. Липсват доказателства по делото да е извършено изменение
на ОУ на ответник., с което да е предвиден такъв ред за уведомяване на клиента на
основание чл. 98а, ал. 2, т. 6 ат ЗЕ и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Приложените по делото ОУ са
с посл. изменение преди приемането на новите промени в ЗЕ от 2012г., съответно
ответникът не е изпълнил задължението си да предвиди ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция по новите ПИКЕЕ, след 2012г.). Освен това те не
съдържат регламент относно начина и реда, при който следва да се изпрати уведомление до
потребителя. Точно затова и ВКС е постановил, че законовата делегация може да се
приложи след като се предвиди конкретен ред за уведомяване на клиента. Към датата на
процесната фактура, а и до настоящия момент такъв ред за уведомяване на клиента по чл.
98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ все още не е приет в ОУ на ответника, предвид на което начислената
сума е недължима. Практически ищецът поддържа защитна теза, че постановените решения
по реда на чл. 29 ГПК изискващи приемане на нови ОУ съдържащи процедура по
уведомяване на потребителите преди, по време и след проверката на електромерно
стопанство, предоставяне възможност за представяне на доказателства и твърдения преди
налагане на санкцията касаят само другите 2 лицензианта Енерго Про Продажби и ЕВН
Електроснабдяване, но не го касаят него защото в чл.17 от ОУ, съществува подобна
10
възможност. За да обоснове защитната си теза Чез Разпределение България и Чез Електро
България се позовават на О-ние 1468/2017г., решение по кд 3264/14г 2 ТО касаещо
варненския лицензиант и О-ние 571/16.11.2017г. по кд 1478/17 на ВКС касаещо пловдивския
лицензиант, но забравят да уточнат десетките определения с които не са допуснати до
касационно производство именно защото, след приемането на ПИКЕЕ, не са приели нови
общи условия с които да регламентират оспорваната корекционна процедура, (приложение
копие от касационна жалба на ищеца на основание липса на регламент в ОУ касаеща
корекционната процедура по ПИКЕЕ). Считат, че правилната законосъобразна практика по
казуса е застъпена по в.гр.д.№7274/2015г по описа на 4В, СГС и по в.гр.д.№ 9763/2015г по
описа на 2Б, СГС. Оспорваме, че се дължи обезщетение за забавено плащане. Позоваваме се
и на нищожност на общите условия, в частта, която определя едностранно привилегията за
доставчика да не изпраща индивидуални писма -уведомления, с които да поставя в забава
клиентите си за дължими плащания - чл. 19 от ОУ. Подобна клауза противоречи на интереса
на потребителя - физическо лице, който е по-слабата икономически страна в
правоотношението (ако се приеме, че такова съществува), и създава недопустимо улеснение
на доставчика, от което същият черпи права - начислява лихви от избрана само от него дата
на падеж, може да изисква принудително събиране, да преустановява електрозахранването и
пр., а също и задължава потребителя сам да търси и намира задължението си по фактура.
Позоваваме се и на Решение №173 от 16.12.2015г. по търг. д. №3262/2014г., II ТО, на ВКС:
съгласно което „....не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 ЗЕ: да
издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната
законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.'' Евентуално,начислената
сума за доставена електрическа енергия е погасена по давност. В случай, че съществува
задължение по процесната фактура, то давността е започнала да тече на основание чл. 114,
ал. 2 от ГПК - от възникването на задължението, а това е датата 09.05.2016г. Същата е
изтекла на 09.05.2019г. без да е спирана или прекъсвана, преди образуване на
производството по настоящото дело. С оглед конкретния спор, относим е основно фактът
дали е изтекла погасителната давност за предявените вземания. Практически лицензиантът
без да е сключил договор за присъединяване към ЕРМрежата и без да сключил договор за
продажба на ел. енергия, неправилно се домогва да разшири приложението на един
нищожен и междувременно отменен подзаконов акт ПИКЕЕ върху трети лица, които не са
негови адресати. След отмяната на ПИКЕЕ, 2013г. от ВАС ответникът е поставен в
положение на длъжник въз основа на незаконосъобразен и нищожен административен акт
единствено поради действието на чл. 195, ал. 1 от АПК. Ако цитирания нищожен и
незаконосъобразен документ - ПНА, не беше приеман в този му вид, то и сумата по
корекционната фактура нямаше да е дължима. Ето защо с чл. 195, ал. 2 от АПК
законодателят е посочил, че Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
11
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното
решение. В съответствие на това от страна на ответника е образувано изрично производство
пред КЕВР на основание чл. 195, ал. 2 от АПК, което към настоящия момент не е
приключило, тъй като ответникът е подал молба с пълномощно по преписката, (вх. № Е-
ПМ-00-9 от 22.02.2019г.). Ето защо моля да спрете настоящото производство до
приключване на административното такова с № Е-ПМ-00-9 от 22.02.2019г. на КЕВР. Молят
да не се допуска вещо лице да отговаря на поставените от ищеца въпроси. Ответникът не
оспорва, че е извършена корекция на сметките, и че в тегова тежест е начислена процесната
фактура за доставена, но неизмерена и консумирана електрическа енергия по договор за
продажба да същата. Не оспорат и фактите, че така преизчисленото количество за
тримесечен период е точно по правилата на закона - по квтч и по цени в лева, с оглед на
което считат, че не са необходими специални знания на вещо лице. Не оспорват размерите
на предявените искове. Не оспорват и факта, че описаното в констативния протокол
фактическо състояние на ел.техниката всъщност представлява нарушение на схемата на
свързване и случай на непълно отчитане/т. 1 от СТЕ/, както и факта, че липсват други
технически проверки /въпрос последен/. Считат, че наведените от тях оспорвания касаят
единствено приложението на правото - спорът им е относно правните норми, поради което
моля да не се назначава исканата СТЕ и ССчЕ. Същите ще натоварят процеса с разноски,
които ответникът не може да си позволи, тъй като е материално затруднено лице. Правят и
искане за приобщаване на писмени докузателства по делото, приложени към отговора на
ИМ.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява, представлява се от
пълномощник по чл. 32, т. 3 ГПК, който поддържа предявеният иск, иска допълване на
доклада по чл.140 от ГПК в смисъл, че въпроси свързани с разпределената доказателствена
тежест, които следва да доказва ищцовото дружесто са установени със силата на пресъдено
нещо съгласно решение №191979/04.09.2020г. по гр.д. №27310/2016г. по описа на СРС.
Ответникът редовно призован, не се явява, пълномощник по чл. 32, т.1 ГПК е
представил молба -становище по същество, с което иска да се отхвърлят предявените искове
като неоснователни и недоказани. Уточняват, че не оспорват фактите, касаещи издаването
на процесната фактура № **********/12.05.2016г. за електрическа енергия по договор №
***************, съответно изчисленията на съответната сума в пари и лихви. По тази
причина считат, че не е необходимо да се назначават вещи лица, тъй като фактите, коите се
цели да се установят с тях не са спорни за ответника. Поддържат, че е изтекла погасителната
давност за предявените вземания.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ответникът е страна по договор за доставка на ел. енергия с „ЧЕЗ Електро България" АД
при общи условия, който е договор с периодично и продължително изпълнение с клиентски
номер *************** с адрес на потребление: гр. П., ул. „М. Г." № **. На 09.05.2016 г.
12
служители от отдел „Нетехнически загуби" към „ЧЕЗ Разпределение България" АД са
извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен №
************, обслужващ процесния обект: гр. П., ул. „М. Г." скл.№ ***************.
Преди проверката е потърсен контакт с органите на полицията, които са се отзовали на
сигнала, подаден на тел. 112 в 14:17 ч. и през цялото време на проверката е присъствал
служител от МВР - А. Д. С. - Първо РУ П.. В момента на проверката е съставен Констативен
протокол (КП) № **********/09.05.2016 г. в присъствието на служител на МВР и в
присъствието на двама свидетели, които не са служители на „ЧЕЗ Разпределение България"
АД, което е удостоверено с подписите им и потвърждава верността на написаното в него.
Клиентът, ползващ обекта, е потърсен от служителите на ЧЕЗ Разпределение
непосредствено преди процесната проверка, за да бъде поканен да присъства на нея, но
същият е отказал да присъства, поради което проверката е осъществена в присъствието на
двамата свидетели Б. Ц. Т. и Б. К. Т. - представители на Федерация на потребителите, които
не са служители на „ЧЕЗ Разпределение България" АД. Двамата свидетели са присъствали
през цялото време на проверката и при изготвянето на КП, т.е. спазени са изискванията на
чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ /действащ в процесния период/, което е отразено на стр. 1 от КП №
**********/09.05.2016 г. Направените при проверката констатации са описани на страница
№ 3 от Констативен протокол (КП) № **********/09.05.2016 г. „При направената проверка
на абонат с аб. № ********** се установи: Пломбата на капачката на клемния блок на
електромера е нарушена. Между входящата и изходящата клема на клемореда на
електромера през пробит отвор странично в корпуса е поставен допълнителен проводник
2
(шунт) със сечение 6 мм (тип ПВ -А1). Електромерът измерва консумираната ел. енергия с
грешка Е= - 91.39 % (минус). Измерването е направено с еталонен уред, описан по-горе в
настоящия протокол при реален товар. По такъв начини е променена правилната схема на
свързване на измервателната система. След проверката електромерът е демонтиран и сменен
с нов." Видно от стр. 2 от КП при измерване по време на проверката е установено, че през
електромера преминава товар, т.е. в обекта се консумира значително количество ел. енергия,
но тази ел. енергия не се е отчитала изцяло от електромера. Процентът грешка, с който е
работел електромерът е установен с еталонен уред с фабр. № 0815717, който е годно
средство за измерване на процент грешка в отчитането. Проверката, обективирана в КП №
**********/09.05.2016 г. установява по категоричен и безпристрастен начин извършването
на промяна в схемата на измервателната система и факта, че процесният електромер не е
отчитал изцяло потребяваната в обекта електрическа енергия, тъй като чрез извършената
манипулация консумираната ел. енергия не е преминавала и отчитана от електромера.
Процесният електромер не е изпращан за метрологична проверка от независима лаборатория
в Българския институт по метрология, тъй като се касае за промяна в схемата за свързване
по смисъла на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, а не до манипулация вътре в самия електромер. На
клиента е изпратено писмо № N7246874/10.05.2016 г. /налично по делото, ведно с известие
за доставка/, с което е изпълнено изискването на чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ за уведомяване за
проверката и съставянето на КП. Видно от обратната разписка цитираното писмо, заедно с
КП от проверката, са изпратени на процесния адрес. Въз основа на КП №
13
**********/09.05.2016 г. и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, в
размерите по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ е преизчислена сметката за доставената, неизмерена и
незаплатена електрическа енергия по партидата на ответника за периода от 10.02.2016 г. до
датата на извършената проверка от служителите от отдел „Нетехнически загуби" на
09.05.2016 г. - т.е. за период, съответстващ на изискванията на чл. 48, ал. 1 от Правилата.
Електромера с фабр. № ************, обслужващ обекта на ответника към датата на
проверката, не е проверяван и сменян в периода от 90 дни преди процесната проверка.
Това е видно и от приложеното по делото „Предложение за корекция на сметка", в което е
посочено, че в периода от 90 дни предишна смяна на СТИ не е извършвана и предишен
констативен протокол не е издаван. Предвид това, процесната корекция е за период от 90
дни, както е предвидено в чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ. Количеството потребена ел. енергия е
2
доначислена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1,6. „а"от ПИКЕЕ, видно от „Предложение за
корекция на сметка" /приложено към настоящия отговор/, тъй като клиентът е битов и точен
измерител на консумираната, неотчетена и незаплатена ел. енергия, а именно: „91.39 %" от
консумираната ел. енергия не са отчитани и заплащани в резултат на извършената
манипулация. В резултат на издаденото „Предложение за корекция на сметка" е издадена
процесната фактура. В „Предложението за корекция на сметка" е посочено начисленото
количество ел. енергия, като същото както и единичните цени, по които е формирана сумата
по процесната фактура, са посочени ясно в самата фактура. За издадената процесна фактура
клиентът е уведомен с Писмо изх. № ************/13.05.2016 г. също изпратено с обратна
разписка (с изх. № **********), приложена към настоящия отговор. Видно от обратната
разписка, писмото и процесната фактура, ведно с приложението към нея, са изпратени на
процесния адрес и са получени от лице от адреса на ответника. Този ред за уведомяване за
извършена корекция /с изпращане на писмо/ е предвиден в чл 17, ал. 2 и чл. 49 от
цитираните в началото Общи условия на договорите на ЧЕЗ Електро, които освен
публикувани и приложени към тази искова молба, са поместени и на безплатната им
електронна страница на дружеството във всички правни информационни системи и на
много други електронни адреси. Същият е спазен с изпращането на писмо с изх. №
************/13.05.2016 г. В конкретния случай начинът на извършване на проверката и
периодът и размерът, за който е извършена корекцията на сметка в резултат на КП от
проверката, е съобразен с правилата на ПИКЕЕ и Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение
България" АД и ОУ на „ЧЕЗ Електро България" АД. Предвид това, сумата по процесната
фактура правилно и законосъобразно начислена и същата се дължи от ответника. Видно от
представените и приети по делото Ответникът не е
заплатил главницата по процесната фактура на падежа.
Ответникът не спори и относно обстоятелствата свързани с възникване на
задължение от негова страна по констативен протокол за констатиране на нерегламентирано
въздействие и достъп, промяна в схемата на свързване на процесния електромер. Както и
размера на дължимата сума. В този смисъл е и искането да не се допуска СТЕ и ССчЕ за
установяване на въпросните суми, формиращи цената на исковете. Съдът намира, че
обстоятелствата, свързани с доказване на задължение от страна на ответника по отношение
14
на ищцовото дружество е доказано по основание и размер именно. Исковата молба по
настоящото съдебно производство е депозирана на 12.04.2021г. По делото е прието като
писмено доказателство преводно нареждане от 03.06.2021г. от Easy pay за плащане на
дължимата главница от 392,41 лева, както и на претендираната законна лихва в размер на
191,14 лева.
Към датата на образуване на делото – 20.04.2021 г., дължимата сума не е била
платена от ответника. Заплатил я е на 03.06.2021 г., видно от представеното преводно
нареждане. Съгласно практиката на ВКС /ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г., т. 5
на ТР № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 105 от 20.07.2015 г. по т. д. № 815/2014 г.
на I т. о., Решение № 61 по т. д. № 741/2009 г. на ВКС, І т. о., Решение № 253 по гр. д. №
295/2012 г., II г. о. и др. / и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите,
които са настъпили след предявяване на иска и които са от значение за спорното право.
Съдът трябва да изгради своя извод въз основа на всички факти от значение за спорното
право, независимо от това, дали са се осъществили преди или след подаване на исковата
молба в съда, но преди приключване на устните състезания. Това означава, че решението на
съда следва да отразява фактическото положение към момента на приключване на устните
състезания, отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая – плащането на
процесната сума. В разглеждания случай предвид доказателствата за погасяване на
задължението предмет на делото от страна на ответника неоснователно се явява и
възражението, че по задължението в описания размер е изтекла предвидената в закона
давност.
Тъй като към момента на приключване на съдебното дирене, задължението е
погасено изцяло, то предявеният осъдителен иск относно дължимостта на това вземане се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По разноските:
Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан правен
спор, като в случая те следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Към датата на подаване
исковата молба вземането е било дължимо, т. е. искът е бил основателен и същият се
отхвърля само поради настъпилото в хода на производството плащане. Независимо от
новонастъпилия факт на плащане, ответникът остава задължен за разноски, защото с
поведението си е дал повод за завеждането му. Не се спори по отношение на
обстоятелството, че ответника не е знаел за дължимостта на процесната сума и не е
получавал от ищеца покана да я заплати. Това се установява и от приложено по делото
решение № 191979/04.09.2020г. по гр.д.27310/2016г. по описа на СРС, влязло в сила на
08.04.2021г., с което съдът е отхвърлил отрицателен установителен иск предявен от К. Н. Н.
срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, с който ищеца е искал да бъде признато за установено,
че не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД, сумата от 392,41 лв., представляваща стойност
на електроенергия, начислена за периода от 10.02.2016г. до 09.05.2016г. по фактура №
**********/12.05.2016г. въз основа на констативен протокол № ***************.
15
С оглед изложеното следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направените разноски в размер на общо 350.00 лева, от които 300.00 лева за възнаграждение
на юрисконсулт и 50. 00 лева за платена държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „ЧЕЗ Електро
БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление: гр.*********, ЕИК: ************,
чрез пълномощника си юрисконсулт С. Б. М., срещу КР. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес:
с.************, да заплати на ищцовото дружество сумата от 392.41 лева - главница,
дължима по фактура № **********/12.05.2016 г.; сумата от 119.59 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 12.04.2018 г. до 12.04.2021 г. върху
главницата по фактура № **********/12.05.2016 г.; законна лихва върху главницата,
считано от подаване на искова молба до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: с.******да заплати на „ЧЕЗ Електро
БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление: гр.*********, ЕИК: ************,
сумата от общо 350. 00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
16