Решение по дело №522/2018 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№

гр..........Русе, 05.11..........2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито.........................

заседание.........четвърти октомври................................................................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и осемнадесета...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов............................................

^{Членове:}........Петър Балков....................................................................

........Александър Иванов.................................

при секретаря..............Димана Стоянова..........................................................................................................и в присъствието на

прокурора..................................Радослав Градев..................................................като разгледа докладваното от

...........................................................................................съдията Сирманов..........................................................в.н.о.х....дело №...522...по описа

за...2018...год., за да се произнесе, съобрази следното:……..........................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 75 от 23.05.2018г., постановена по НОХД № 349/2018г. от Районен съд - Русе, подсъдимият М.С.М. бил признат за виновен в това, че на 14.10.2015г. в Русе, при управление на л.а.„Фолксваген Голф” ГТИ с рег.№ Р **** РС, нарушил следните пра­вила за движение по пътищата по чл.119 ал.1 от ЗДвП, като не пропус­нал стъпилата на пешеходната пътека пешеходка М. Й.Н. и по непредпазливост причинил на същата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния кондил на лява бед­рена кост, разкъсване на медиалния менискус на лява колянна става и препателарен бурсит на лява колянна става, които увреждания довели до затрудняване движенията на ляв долен крайник за срок повече от три­десет дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343 ал.3 пр. последно, б.„а” пр.2, вр. ал.1, б.„б” пр.2, вр. чл.342 ал.1 пр.3, чл.343„г” и  чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за една година и го лишил от право да управлява моторно пре­возно средство за срок от два месеца. На основание чл.66 от НК, отло­жил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

С присъдата си Районен съд - Русе осъдил подсъдимия М.М. да заплати направените съдебни разноски в размер 341,18 лв. в полза на ОД на МВР и още 186 лв. по сметката на съда, представляващи разноски от съдебното производство.

Недоволен от присъдата останал адв.М.Р. ***, упълномощен защитник на подсъдимия М.М., който я об­жалва с молба да бъде изменена, като наложеното наказание бъде на­малено. Въззивната жалба съдържа единствено (неаргументирани) оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, подсъдимият М.М. и защитникът му поддържат жалбата, но молят присъдата да бъде отменена и постановена друга, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание не вземат отношение.

Представителят на Окръжна прокуратура, частният обвинител М.Н. и нейният повереник адв.С.М. от АК - Русе, дават становища, че жалбата е неоснователна и предлагат присъдата да се потвърди изцяло.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след­ните фак­тически положения:

Подсъдимият М.М. е роден ***г***. Има завършено средно образование. Притежава правоспособност за управление на МПС от категория „В”, „М” и „АМ”. Наказван е два пъти за нарушения на правилата на ЗДвП. Работи като ел.техник в Автомагистрали „Черно море” АД - Шумен. Във връзка с работата си управлява л.а.„Фолксваген Голф“ ГТИ с рег.№ Р **** РС, собственост на С. М..

На 14.10.2015г. сутринта подсъдимият привел в движение автомобила и го управлявал по бул.„Ц.О.”. Времето било облачно, със слаба мъгла, а пътната настилка - влажна. Движил се по източното платно, където движението било организирано в три ленти за движение, с обща ширина девет метра. Пътното платно в този участък било със запазено асфалтово покритие и ясно очертана маркировка. Като наближил пешеходната пътека преди кръстовището с ул.„Щ.”, движейки се в крайната лява лента, подсъдимият спрял, за да пропусне преминаващи пешеходци. В средната лента до него спрял друг автомобил, управляван от свид.П. П.. По същото време свид.М.Н. пресичала пътното платно на бул.„Ц.О.” в посока центъра на града. Тя се движела по пешеходната пътека от дясно на ляво по посока на движение на подсъдимия. Преминала покрай ав­томобила, управляван от свид.П. П. и се приближила до разделителната ивица между двете платна на булеварда. Въпреки, че подсъ­димият възприел движението й когато все още се намирала на 0,50 м от западния край на пътното платно потеглил, без да забележи, че пешеходката не е завършила пресичането. Със скорост около 5 км/час, той ударил свид.М.Н. с лявата част на автомобила. Вследствие на удара тя попаднала на предния капак, а след това паднала на зе­мята. Едва тогава подсъдимият спрял автомобила, но не оказал никак­ва помощ на пострадалата. Нейният син, намиращ се наблизо забелязал инцидента и подал сигнал на спешен номер 112. Пристигнал екип на Спешна помощ, който откарал свидетелката в МБАЛ - Русе.

При прегледа й се установило, че вследствие от произшествието е получила болка и оток на двете колена и лявата длан и била изписана за домашно лечение. Била изготвена рентгенова снимка, на която е фиксирано счупване на латералния кондил на лява бедрена кост, но снимката не била правилно разчетена от извършващия прегледа медик. Тъй като болката в крака не намалявала, след около три седмици свидетелката отишла на повторен преглед, при който се установило счупването, както и разкъсване на медиалния менискус на лявата колянна става и препателарен бурсит на лявата колянна става. Тези увреждания, получени при инцидента на 14.10.2015г. довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок повече от тридесет дни.

Тези фактически положения Районният съд приел за установени според обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М.Н., Ц. П., А.К., К. Н., П. П., както и съдебно-медицинските и автотехническата експертизи, а също така писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 вр. чл.373 ал.1 от НПК.

При анализа им, първоинстанционният съд обосновано приел, че подсъдимият М.М. осъществил от обективна страна признаците на състава по чл.343 ал.3 пр. последно, б.„а” пр.2, вр. ал.1, б.„б” пр.2, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, тъй като на 14.10.2015г. в Русе, при управление на л.а.„Фолксваген Голф” ГТИ с рег.№ Р **** РС, нарушил правилата за движение по пътищата в чл.119 ал.1 от ЗДвП, като не пропуснал стъпилата на пешеходната пътека пешеходка М.Й.Н. и по непредпазливост причинил на същата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния кондил на лява бедрена кост, разкъсване на медиалния менискус на лява колянна става и препателарен бурсит на лява колянна става, довело до затрудняване движенията на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

От субективна страна, съдът преценил, че деянието е извършено от подсъдимия при условията на непредпазливост под формата на небрежност. Същият не е предвеждал настъпването на общественоопасните последици но е могъл и е бил длъжен да го стори предвид данните за здравословното му състояние и квалификацията като водач на МПС.

Пред първата инстанция защитата на подсъдимия М.М. е развила оплаквания в две насоки. От една страна се твърди, че той като водач не е могъл да възприеме навреме пострадалата, а от друга, че не е доказана причинно-следствената връзка на настъпилите увреждания с инцидента на 14.10.2015г.

Тези оплаквания, част от които се поддържат и пред настоящата инстанция, Окръжният съд преценява като неоснователни. На досъдебното производство е назначена автотехническа експертиза с вещо лица Й.К.. Нейното заключение, в смисъл, че водачът не е реагирал своевременно, въпреки възможността да спре и пропусне пострадалата пешеходка, е защитено аргументирано в съдебно заседание от експерта. Назначена и съдебно-медицинска експертиза, която категорично е установила, че наличното кривогледство у подсъдимия не е му е по­пречило да възприеме своевременно пострадалата като опасност за дви­жението. Допълнително следва да се отбележи, че съществуването на такова заболяване може да представлява основание за лишаването му от права като водач на МПС, но не и за отпадане отговорността му, ко­гато въпреки наличието на здравословни пречки, той продължава да управлява такова. Като се запозна със съдържанието на двете заключения, въззивният съд споделя напълно изводите на експертите и счита из­водите в обжалваната присъда за правилни.

Досежно оплакванията във връзка с причинната връзка на със­тавомерния резултат, по делото е назначена съдебно-медицинска екс­пертиза, депозирала убедително заключение. Въпреки късното диагно­стициране вещото лице е категорично относно механизма на причиняване на уврежданията и възможността да бъдат резултат от процесното пътно-транспортно произшествие. В делото няма никакви данни кои­то да поставят тези изводи под съмнение, поради което и това оплак­ва­не е неоснователно.

При индивидуализацията на наказанието което наложил, Районният съд отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало и отсъствието на отрицателни характеристични данни. Като отегчаващо отговорността обстоятелство обсъдил отсъствието на кри­тично отношение към извършеното. Без да се ангажира със становище за съотношението между двете групи обстоятелства, съдът отмерил наказание лишаване от свобода за една година. При „същите обстоя­телства” отмерил и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца.

Така проведената индивидуализация действително е повърх­ностна и непълна. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е про­пуснал да отчете направеното частично признание и трайната трудо­ва ангажираност на подсъдимия. Единственото установено отегчаващо вината обсто­ятелство е наличието на предходни наказания, наложени по административен ред за нарушения по ЗДвП. Липсата на критично отношение, отбелязана в мотивите, не може да се обсъжда в негова вреда. Подсъдимият е страна в процеса, с произтичащата от това заинтересованост от неговия изхода. Процесуалната възможност да отрича вината си представлява гаранция за осъществяване правото му на защита, реализацията на което не може да аргументира засилване на наказателната репресия против него.

Като анализира съвкупно посочените обстоятелства, относими към вида и размера на наказанието, което следва да му се наложи, Окръжният съд приема наличие на превес и то значителен на смекчаващите вината обстоятелства. Отмереното в присъдата наказание лишиаване от свобода съответства на тази преценка, а наказанието лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК посочено в мотивите за срок от четири месеца е занижено. В присъдата то е още по-ниско (два месеца), но предвид липсата на протест, тези дефекти на обжалвания акт не могат да се коригират в настоящото производство.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките по чл.66 ал.1 от НК, като определеният изпитателен срок съответства на данните за личността на подсъдимия и тежестта на извършеното престъпление.

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подс.М.М. са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на делото не са до­пус­нати отстраними съществени на­ру­ше­ния на процесуалните правила, а наложеното наказание лишаване от свобода е справед­ли­во. Следователно, присъдата следва да се потвърди изцяло.

В рамките на служебната проверка Окръжният съд констатира, че срокът на наказанието лишаване от право на управление на МПС е посочен различно в диспозитива и мотивите. При липсата на протест, този пропуск, следва да бъде отстранен чрез тълкуване по чл.414 ал.1 т.1 от НПК.

Предвид изхода на делото, подсъдимият следва да заплати и направените пред настоящата инстанция разноски от частната обвинителка.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.338 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 75 от 23.05.2018г., постановена по НОХД № 349/2018г. от Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА подсъдимия Марин С.М. ЕГН: **********, да заплати на М. Й. Н., сумата 800 лв., съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.