О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………
25.11.2021 год., гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията ч. адм. д. № 2395/2021 год. на АдмС - Варна, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл., във връзка с
чл. 54, ал. 5 и ал. 1, т. 5 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от „4Б
Солар“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Б.З.А., подадена чрез
пълномощника адв. М.Г. ***, срещу Решение № КЗЗ-17 от
30.09.2021 г., т. 127 на Комисията за земеделски земи (КЗЗ) при МЗХГ, с което е
спряна процедурата за промяна на предназначението на общо 3 967 043
кв.м земеделска земя, десета категория, неполивна, собственост на Община Девня,
за нуждите на оспорващото дружество (съгласно Договор № 1007-143/29.08.2017 г.
за учредяване на право на строеж, суперфиция и сервитутни права върху недвижим
имот, публична общинска собственост), за изграждане на обект: „Фотоволтаична
електроцентрала“, поземлени имоти с идентификатори 20482.34.5, 20482.33.46,
20482.27.63 и 20482.194.2 по КККР на гр. Девня, местност „Каровча“ и
„Царското“, община Девня, област Варна.
С жалбата се настоява,
че оспорваният акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон. Твърди се, че от обжалваното решение не може да бъде направен извод, че
посоченото търговско дело е преюдициално по отношение на административното
производство за издаване на решение за промяна на предназначението на
земеделска земя. Разяснява се, че опитите на Община Девня да развали Договор №
1007-143/29.08.2017 г. са минали през решение на Общински съвет – Девня, което
е било отменено, а сега и през завеждане на иск с твърдения за неизпълнение на
задълженията на дружеството по договора, като към настоящия момент искът е
отхвърлен от съда с решение, което е обжалвано. Сочи се, че със спирането на
административното производство се преследват други цели – в хода на посоченото
търговско дело да се навеждат аргументи за неизпълнение от страна на
дружеството по договора, в който промяната на предназначението на имотите е
част от задълженията му. Изтъква се, че наличието на висящ спор по търг. дело №
1576/2019 г. на Окръжен съд – Варна не попада в хипотезата на чл. 54, ал. 1, т.
5 АПК, т.к. при евентуално уважаване на иска, договорът за учредяване на право
на строеж би бил развален занапред, считано от момента на влизане в сила на
решението, т.е. по никакъв начин не е препятствано произнасянето на
административния орган. Сочи се, че целта на разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т.
5 АПК е да се предотврати издаването от администрацията на незаконосъобразен
акт, а към настоящия момент правата и активната легитимация на дружеството в
административното производство са безспорни. На следващо място се поддържа, че
макар и в обжалваното решение на КЗЗ да се сочи, че е взето във връзка с
изпълнението на Определение № 1440 от 11.06.2021 г. по ч. адм. д. № 1002/2021
г. на АдмС – Варна, всъщност КЗЗ не се е съобразила с мотивите към акта на
съда, което е грубо процесуално нарушение. Настоява се, че посочените нарушения
на формата и на съдържанието на обжалваното решение са основание за
прогласяването му за нищожно или алтернативно, за отмяната му като
незаконосъобразно. Искането е да се отмени обжалваното решение, като се
претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – КЗЗ при
МЗХГ, не ангажира становище по жалбата.
Жалбата е редовна и допустима. Подадена е от заинтересовано лице – адресат на акта, в
14-дневния срок за оспорване, установен с нормата на чл. 197 АПК (решението е
съобщено на оспорващия на 20.10.2021 г. – известие за доставяне на л. 12 от
адм. пр., а жалбата е подадена на 02.11.2021 г. – видно от датата на подаването
й в АдмС – Варна). По
аргумент от
чл. 202, т. 2 АПК, актът за спиране на производството за издаване на
административен акт подлежи на обжалване по реда на раздел ІV на глава десета
на АПК, т.е. процесното решение на
КЗЗ е годен за
оспорване акт.
Съобразявайки посочените от
жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, които се
извличат от събраните
по делото доказателства, административният
съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Административното
производство е започнато по Заявление с вх. № АО-153/28.01.2021 г. до
председателя на Комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на
земеделските земи (ЗОЗЗ) към МЗХГ, с което „4Б Солар“ ЕАД е поискало промяна на
предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, а именно – 3967,043
дка земеделска земя, имоти №№ 20482.34.5, 20482.33.46, 20482.27.63 и
20482.194.2 – собственост на Община Девня, обл. Варна, за изграждане на обект: „Фотоволтаична
електроцентрала – 4Б Солар“ в землището на гр. Девня.
На 16.03.2021 г. (в
отговор на писмо от МЗХГ от 15.02.2021 г. относно съдебно удостоверение изх. №
60257/18.01.2021 г. по т.д. № 1576/2019 г. на Окръжен съд - Варна, Търговско
отделение, за необходимостта министерството да бъде уведомено при настъпили
нови обстоятелства във връзка с искането на „4Б Солар“ ЕАД за промяна
предназначението на земеделски земи в обхвата на посочените поземлени имоти) с
писмо с изх. № 0400-9-(2)/10.03.2021 г., кметът на Община Девня уведомява
министъра на ЗХГ, че т.д. № 1576/2019 г. на Окръжен съд – Варна е образувано по
иск от Община Девня срещу „4Б Солар“ ЕАД с правно основание чл. 87, ал. 2, вр. ал.
3 ЗЗД и с предмет – разваляне по съдебен ред на Договор №1007-143/29.08.2017 г.
за учредяване право на строеж, суперфиция и сервитутни права върху недвижим
имот – публична общинска собственост, в неговата цялост, както и че към
10.03.2021 г. решение не е постановено и производството е висящо.
С писмо с изх. № АО-153/17.03.2021
г. директорът на Дирекция „ПОК“ при МЗХГ е върнал на управителя на „4Б Солар“
ЕАД преписката с рег. индекс АО-153/28.01.2021 г. с искане за промяна на
предназначението на земеделска земя, собственост на Община Девня, за изграждане
на фотоволтаична електроцентрала, въз основа на постъпилото при тях писмо от
Община Девня с уведомяване, че е образувано т.д. № 1576/2019 г. на Окръжен съд
- Варна, Търговско отделение, за разваляне по съдебен ред на Договор № 1007-143/29.08.2017
г. за учредяване на право на строеж, суперфиция и сервитутни права върху
недвижим имот – публична общинска собственост, което не е приключило с влязло в
сила решение. Посочено е, че на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК преписката
може да бъде разгледана след приключване на съдебното производство, като КЗЗ ще
се съобрази със съдебното решение.
С Определение № 1440 от
11.06.2021 г. по адм. дело № 1002/2021 г. на АдмС – Варна е обявена нищожността
на горепосочено писмо с изх. №АО-153/17.03.2021 г. на директора на Дирекция
„ПОК“ при МЗХГ и е изпратено делото като преписка на компетентния
административен орган – Председателя на КЗЗ за ново произнасяне. Съдът е приел,
че процесното писмо е индивидуален административен акт, постановен от
некомпетентен орган, както и че не е налице соченото основание за спиране на
производството – висящото административно производство да е с преюдициален
характер.
На 04.08.2021 г.
оспорващото дружество повторно представя в МЗХГ върнатата преписка по заявление
№ АО-153/28.01.2021 г. и отправя искане за повторно разглеждане и промяна
предназначението на земеделските земи.
С писмо с изх. №
АО-153/19.08.2021 г. МЗХГ уведомява „4Б Солар“ ЕАД, че за да се разгледа
искането с рег. Индекс АО-153/04.08.2021 г., следва дружеството да представи
Определение № 1440 от 11.06.2021 г. на АдмС – Варна, от което да е видно, че
същото е влязло в сила.
На 31.08.2021 г. с писмо
изх. № Вх-0400-100-(п) Кметът на Община Девня уведомява министъра на
земеделието, храните и горите, че по търг. дело № 1576/2019 г. на Окръжен съд –
Варна е постановено Решение № 260107 от 21.05.2021 г.,
с което е отхвърлен предявеният иск от Община Девня срещу „4Б Солар“ ЕАД за
разваляне на въпросния, посочен по-горе договор, като срещу решението е
подадена въззивна жалба до Апелативния съд, респ. делото е висящо.
Оспорващото дружество е
представило (неясно на коя дата) заверен препис на определението на АдмС –
Варна, с отбелязване влизането му в сила на 29.06.2021 г., като на 07.09.2021
г. в МЗХГ е получено и писмото от АдмС – Варна, с което съгласно въпросното
определение е изпратена по компетентност преписката за ново произнасяне по
заявлението на оспорващото дружество, като е приложен заверен препис на
определението с отбелязване дата на влизането му в сила.
С писмо с изх. №
АО-153/02.09.2021 г. от МЗХГ е изискана информация от Окръжен съд – Варна
(удостоверение) влязло ли е в сила Решение № 260107 от 21.05.2021 г. по търг.
дело № 1576/2019 г. или същото е обжалвано и на какъв етап е образуваното
производство.
В отговор на предходно
посоченото писмо, съдия от Окръжен съд – Варна, с писмо
с изх. № 63503/10.09.2021 г. (получено в МЗХГ на 14.09.2021 г.), уведомява
МЗХГ, че въпросното решение по търг. дело № 1576/2019 г. е обжалвано и делото е
изпратено за произнасяне по въззивната жалба на Апелативен съд – Варна на
31.08.2021 г.
На 30.09.2021
г. КЗЗ с Решение № КЗЗ-17, т. 127 е постановила спиране
на процедурата за промяна на предназначението на земеделските земи по искането
на „4Б Солар“ ЕАД.
Оспорваното Решение №
КЗЗ-17 от 30.09.2021 г., т. 127 с което е спряна процедурата по заявлението на
„4Б Солар“ ЕАД е постановено от компетентен орган – КЗЗ, в рамките на неговата
материална и функционална компетентност. По аргумент от чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ промяната на предназначението на земеделските
земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества
на земята и целите на промяната от: т.1). комисии към областните дирекции
„Земеделие“ - когато исканата площ е до 50 дка от пета до десета категория или
не е поливна и земята е в землищата на населените места на територията на
съответната област; и т.2). КЗЗ - за останалите случаи. В случая със заявлението
си оспорващият е поискал промяна на предназначението на 3967,043 дка земеделски
земи, т.е. компетентна да разгледа и да разреши поисканата промяна е КЗЗ. В
съответствие с чл. 39, ал. 1 и ал. 2 ЗОЗЗ със Заповед № РД46-175/22.06.2021 г. на
Министъра на ЗХГ е определен поименният състав на КЗЗ към МЗХГ, както и
постоянните заместници на членовете на КЗЗ, който състав именно е приел
оспорваното решение. Според чл. 40, ал. 1, т. 9 ЗОЗЗ именно КЗЗ може да спира процедурата за промяна на
предназначението на земеделската земя, когато възникнат въпроси, свързани със
здравни, строителни и други изисквания или с ограничения, предвидени в закон,
до тяхното изясняване;.
Като фактическо основание за спиране на производството, образувано по
заявлението на оспорващото дружество, позовавайки се на нормите на чл. 18 и §
1, ал. 1, т. 9 ЗОЗЗ, регламентиращи правото да се поиска промяна предназначение
на земеделски земи от лица, които се явяват заинтересовани, органът е посочил
образуваното търговско дело № 1576/2019 г. на Окръжен съд – Варна за разваляне
по съдебен ред на Договор № 1007-143/29.08.2017 г. за учредяване на право на
строеж, суперфиция и сервитутни права върху недвижим имот, публична общинска
собственост и получeно в МЗГ писмо от Окръжен съд –
Варна с рег. Индекс 1103-13/14.09.2021 г. (изх. № 63503/10.09.2021 г. на
Окръжен съд – Варна), с което е предоставена информация, че Решение №
260107/21.05.2021 г. по търг. дело № 1576/2019 г. на Окръжен съд – Варна, е
обжалвано и делото е изпратено за произнасяне по въззивна жалба на Апелативен
съд – Варна.
Като правно основание за постановяване на оспорваното решение са посочени
нормите на чл. 40, ал. 1, т. 9 ЗОЗЗ, чл. 41а ППЗОЗЗ и чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК.
Съдът намира, че решението е взето в нарушение на принципа за
мотивираност на административните актове и е в противоречие с материалния
закон.
Според чл. 40,
ал. 1, т. 9 от ЗОЗЗ, Комисията спира процедурата
за промяна на предназначението на земеделската земя, когато възникнат въпроси, свързани със здравни, строителни и други
изисквания или с ограничения, предвидени в закон, до тяхното изясняване.
Нормата на чл. 41а
от ППЗОЗЗ предвижда спиране на процедурата, когато при
обсъждане на даден обект възникнат въпроси за доизясняване. Тоест спирането
предполага отлагане на вземането на решението по заявлението, когато е
необходимо попълване на преписката с относимите за това доказателства, респ.
обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации.
Според другото посочено правно основание за постановяване спиране на
производството - чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, административното производство може
да се спре от административния орган при наличие на образувано друго
административно или съдебно производство, когато издаването на поискания акт не
може да стане преди неговото приключване, като спирането се постановява след
представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от
органа, пред който то е висящо.
В случая не се установява наличието на предпоставките за постановяване
спиране на процесното административно производство.
От една страна, не е налице изискуемото, съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5
ЗОЗЗ удостоверение. С писмото на съдия от Окръжен съд – Варна (писмо с изх. №
63503/10.09.2021 г., получено в МЗХГ на 14.09.2021 г.), се уведомява МЗХГ, че
Решение № 260107/21.05.2021 г. по търг. дело № 1576/2019 г. на Окръжен съд –
Варна, е обжалвано и делото е изпратено за произнасяне по въззивната жалба на
Апелативен съд – Варна на 31.08.2021 г. Процесното писмо не представлява
удостоверение за наличието на образувано съдебно производство пред въззивния
съд – Апелативен съд – Варна. Писмото не изхожда от Апелативен съд – Варна.
Обстоятелството, че е изпратена жалбата до апелативния съд, не обосновава че е
образувано съдебно производство и че същото е висящо.
Изискването на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК за официално удостоверяване на
наличието на образувано и неприключило административно/съдебно производство с
посочване на номер, предмет и страни, не е самоцелно – в акта за спиране следва
да бъде конкретизирано с номера си производството, до чието приключване с
окончателен акт се спира административното такова, което е гаранция за
спазването на процесуалните права на участниците в административното
производство, което се спира.
Предвид изложеното в случая не е налице изискуемото от нормата на чл. 54,
ал. 1, т. 5 АПК официално удостоверяване за наличието на образувано и
неприключило съдебно производство.
Освен това оспорваният акт не съдържа посочване на номера на съдебното
производство до приключването на което се спира административното производство,
което не е в съответствие с принципите на административния процес и рефлектира
върху правата на страните в административното производство и обуславя
незаконосъобразност на оспорваното решение само на това основание.
От друга страна, образуваното търговско дело № 1576/2019 г. на Окръжен
съд – Варна, с предмет и правна квалификация – предявен иск с правно основание чл.
87, ал. 2, вр. ал. 3 ЗЗД от Община Девня против „4Б Солар“ ЕАД за разваляне на
Договор № 1007-143/29.08.2017 г. за учредяване на право на строеж, суперфиция и
сервитутни права върху недвижим имот – публична общинска собственост, не се
установява да е преюдициално за образуваното по заявлението им административно
такова пред МЗХГ, още по-малко да е въпрос, свързан със здравни, строителни и
други изисквания или с ограничения, предвидени в закон, който въпрос да се
нуждае от доизясняване, с попълване на преписката с някакви доказателства.
Действително съобразно легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗОЗЗ, „заинтересовано
лице“ е: собственикът на земята, лицето с право да строи в чужд имот и
инвеститорът, които са направили искане за промяна на предназначението на
земята. „4Б Солар“ ЕАД се явява и лице, което има право да строи в чужд имот, и
инвеститор, който ще изгради „Фотоволтаична електроцентрала – 4Б Солар“, и
именно с тази цел е направил искането за промяна на предназначението по чл. 18
ЗОЗЗ. В оспореното решение липсват каквито и да било съображения как и защо
административният орган е преценил, че спорът по търг. дело № 1576/2019 г. на Окръжен
съд - Варна е преюдициален спрямо образуваното по заявлението на частните
жалбоподатели административно производство. Ако се приеме, че причина за това е
предприетото разваляне по съдебен ред на Договора за учредяване на суперфиция в
полза на „4Б Солар“ ЕАД по отношение на имотите – публична общинска
собственост, то този правен извод е незаконосъобразен. Както вече беше
посочено, дружеството има качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1,
т. 9 от ДР на ЗОЗЗ не само поради учредената в негова полза суперфиция, но и на
различно основание – като инвеститор, поискал промяна на предназначението на
земеделските земи. Освен това правната промяна с преустановяване на
облигационната договорна връзка настъпва едва с влизане на сила на
конститутивното решение на съда за разваляне на договора. Промяната на
предназначението на земеделската земя е по отношение на земята и предполага
възможност за реализиране на въпросния обект и от друго лице, различно от
оспорващия. Тоест актът е насочен към конкретната земеделска земя, а не толкова
към заявителя на изменението и при наличие на всички останали предпоставки за
промяна предназначението на процесната земеделска земя, следва да се уважи
искането. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че в случая не е
налице възприетото от административния орган кумулативно изискване на чл. 54,
ал. 1, т. 5 АПК за спиране на производството, а именно – висящото съдебно
производство да е с преюдициален характер и да е налице въпрос, нуждаещ се от
доизясняване.
Неоснователно оспорващият пледира за нищожност на обжалваното решение
поради нарушения на формата и съдържанието му. Налице е яснота на волята на
административния орган – да се спре производството, макар и без посочване на
срока на спирането с обвързването му с определен факт. Неправилността на
извода, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за спиране на
административното производство обуславя унищожаемостта на решението, но не и
нищожността му. Доколкото с Определение № 1440 от 11.06.2021 г. по ч. адм. дело
№ 1002/2021 г. на АдмС – Варна е изпратена преписката за произнасяне от
компетентния орган – КЗЗ по заявлението на оспорващото дружество, т.е. не е
решен спорът по същество, оспорваното произнасяне на КЗЗ не се явява в
противоречие с определението, респ. не е нищожно по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК.
Посочените по-горе пороци на обжалваното решение на КЗЗ обуславят
единствено унищожаемостта му, респ. налице са основания за отмяната му.
При този изход на делото
претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна и следва да
се уважи, като се осъди МЗХГ, към което е КЗЗ да заплати платените от
оспорващия 50 лв. държавна такса.
На основание чл. 200,
ал. 1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Решение № КЗЗ-17 от 30.09.2021 г. на Комисията за
земеделски земи при МЗХГ, с което е спряна процедурата за промяна на
предназначението на общо 3 967 043 кв.м земеделска земя, десета
категория, неполивна, собственост на Община Девня, за нуждите на „4Б Солар“ ЕАД, ЕИК *********(съгласно Договор №
1007-143/29.08.2017 г. за учредяване на право на строеж, суперфиция и
сервитутни права върху недвижим имот, публична общинска собственост), за
изграждане на обект: „Фотоволтаична електроцентрала“, поземлени имоти с
идентификатори 20482.34.5, 20482.33.46, 20482.27.63 и 20482.194.2 по КККР на
гр. Девня, местност „Каровча“ и „Царското“, община Девня, област Варна.
ИЗПРАЩА преписка на Комисията за
земеделските земи към Министерство на земеделието, храните и горите за
продължаване на административното производство и произнасяне по същество по Заявление с вх. №
АО-153/28.01.2021 г. на „4Б Солар“ ЕАД.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, горите и храните да заплати
на „4Б Солар“ ЕАД, ЕИК *********сумата в размер 50 (петдесет) лева,
представляваща платена държавна такса по делото.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: