МОТИВИ към АНД
№ 2060/2015 г., по описа на ПРС, ХХV н.с.
РП
– Пловдив е внесла предложение обв. А.Д.О. – роден на ******, български
гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН ********** да
бъде освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б", пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно, че на
21.05.2014 г. на ул."Т.А." в гр.Пловдив, при управление на моторно
превозно средство - л.а. „Форд Сиера" с peг. № ******,
е нарушил нравилата за движение по пътищата, а именно:
чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди";
чл.5,
ал.2, т.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства ";
чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства които управляват ";
чл.40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движеше назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението
";
чл.40, ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава потя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, тон е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности ", и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди
на Л.К. Д., ЕГН: **********, а именно: контузия на лявата глезенна става и
счупване на горната фаланга на трети пръст на лявото ходило по съвкупност
довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник; неограничено
възпаление на меките тъкани на лявото стъпало /флегмон
на лявото стъпало/, създало опасност за развитие на сепсис
/инфекция на кръвта/ и довело до разстройство на здравето временно опасно за
живота; дефект на кожата и на мускулите в долната трета на лявата подбедрица.
свързан с естетическо загрозяване на левия долен крайник и съпроводен с
минимални явления в засегнатата област, довел до обезобразяване на друга част
на тялото.
Прокурорът
поддържа предложението и предлага на основание чл.78а от НК на обвиняемия да
бъде наложено административно наказание „ГЛОБА”
по преценка на съда.
Обвиняемият
О. – лично и чрез адв. Г. моли да бъде оправдан, като развива теза изключваща
виновно поведение.
Съдът въз основа
на доказателствата прие следното:
На 21.05.2014
г. около 17:00 часа в гр.Пловдив, обвиняемият А.О., управлявал лек автомобил
марка „Форд Сиера" с peг.№ ******. В автомобила
пътувала съпругата на водача - свидетелката Б.О.. След като обв. О. стигнал в
близост до дома си на ул."Т.А." в кв."К.П.", той предприел
маневра на заден ход, за да паркира до източния тротоар на улицата. Докато
извършвал маневрата по паркиране, обаче, облегалката на неговата шофьорска
седалка рязко се счупила, О. полегнал с цялото си тяло назад и в този момент
изгубил контрол върху управлението на автомобила, като кракът му попаднал
вместо спирачката върху педала на газта и продължавайки неконтролируемото
движение назад, той ударил намиращия се наблизо л.а. „РЕНО МЕГАН” , продължил
назад, пресякъл платното за движение, ударил втори автомобил марка „Сузуки Суифт", отново продължил назад, навлязъл в тревните
площи и колата се насочила към групата на свидетелите А. С., А. А., К.К., А.С.
и Л. Д., които в този момент играели карти. Виждайки приближаващата се към тях
на заден ход кола, тези свидетели с изключение на Л. Д. се разбягали.
Последният не разбрал, какво точно се случва и не успял своевременно да избяга.
Минавайки покрай него колата на О. го ударила по левия крак, а след това се
ударила в метален гараж на близо и спряла. На мястото на произшествието се
явили полицаите Ж. и Х., които от проведените с очевидците беседи научили,
какво се е случило. По-късно на мястото на произшествието бил извършен оглед,
към който бил изготвен и фотоалбум.
Според заключението
на извършената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза и две допълнителни съдебно - медицински експертизи на пострадалия Л.
К. Д., са причинени следните телесни увреждания:
- Контузия на
лявата глезенна става и счупване на горната фаланга на трети пръст на лявото
ходило, в съвкупност довели до трайно затрудняване движението на левия долен
крайник
- Неограничено
възпаление на меките тъкани на лявото стъпало /флагмон
на лявото стъпало/, създало опасност за развитие на сепсис
/инфекция на кръвта/ и довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота;
- Дефект на
кожата и мускулите в долната трета на лявата подбедрица, свързан с естетическо
загрозяване на левия долен крайник и съпроводен с минимални остатъчни явления в
засегнатата област, довел до обезобразяване на други части на тялото.
По делото е
била назначена и изготвена автотехническа експертиза, според чието заключение
ударът между лекия автомобил „Форд Сиера" и пешеходецът Л. Д. е настъпил
извън платното за движение. Скоростта на движение на л.а. „Форд Сиера" в
момента на удара с пешеходеца е била около 29 км/ч.
Според заключението на експерта при своевременна реакция и задействане на
спирачната система водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране /мястото на удара е било извън
опасната зона на автомобила/. Основна причина за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е това, че обв. А.О. не е контролирал автомобила по
време на извършване на маневра на заден ход и така е напуснал платното за
движение, където е ударил пешеходеца Л. К. Д..
Така
възприетата фактическа обстановка е почти идентична с тази приета в обвинителното
постановление, но се различава от него по факта дали седалката на обв. О. се е
счупила непосредствено преди да започне неконтролируемото му движение на заден
ход. Въпреки, че това твърдение е поддържано от него и съпругата му още в
досъдебното производство, същото не е било надлежно проверено по начините и
средствата на НПК и очевидно прокурорът не го е кредитирал. Вместо това в
постановлението си обвинителят е изложил факти, за които не са събрани
абсолютно никакви доказателства и могат да бъдат оценени единствено и само като
съчинителство. Там прокурорът е описал подробно как на няколко пъти О. натискал
педала на газта, ускорявал и т.н., за каквито детайлни подробности няма нито
едно доказателство.
Иначе, за
всички останали факти, съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели ан блок.
Всички
очевидци, в това число и пострадалият, без противоречиво сочат, че именно О. с
колата си е ударил Л.Д. по крака. Ето защо обясненията на последния, че Д. се е
самонаранил удряйки се в камък при опит да се спаси, се явяват изолирани от
всички доказателства, още повече, че О. не е имал абсолютно никаква възможност
да види поведението на пострадалия. Така, че срещу неговите обяснения, свързани
с предположения, стоят показания, свързани с твърдения за конкретни факти.
Следва да се
кредитира СМЕ, която е изготвена както въз основа на медицинските данни за
състоянието на Д., така и от обстоен преглед на вещото лице и не подлежи на
съмнение квалификацията, че на пострадалия Д. са били причинени три средни
телесни повреди.
Следва да се
кредитира и АТЕ, която е дала единственият възможен в създадената ситуация
отговор, че обвиняемият не е контролирал постоянно управляваното от него МПС и
в причина връзка с това е причинил увреждането, както и, че е имал техническа
възможност да избегне произшествието чрез задействане на спирачната система.
Въпреки това,
обаче, съдът приема, че деянието на обв. О. е „случайно” по смисъла на чл.15 от НК. За да стигне до този извод съдът приема за
истинни както обясненията на обвиняемия, така и показанията на неговата
съпруга, че докато извършвал паркирането на колата си седалката му рязко се
счупила и той полегнал назад именно така губейки контрол върху автомобила.
На първо
място, съдът се доверява на тези твърдения, доколкото са в съответствие помежду
си и не противоречат на житейската логика, поради което сами по себе си не са
вътрешно недостоверни.
На второ
място, по делото не са събрани доказателства, които изрично да ги опровергават.
При извършения на мястото на произшествието оглед, разследващите са подходили
повърхностно, като е видно, че вън от обхвата на фотоалбума са останали много
незакрепени факти, като например мястото на което е бил ударен пострадалия Д.,
евентуалните следи по тревните площи, каквито неминуемо са били оставени и
най-вече състоянието на управлявания от обв. О. автомобил, в частност
състоянието на неговата шофьорска седалка. Вместо да забележи тези пропуски и
да изпълни задължението си по чл.13 от НПК, разгледано през правилото на
чл.107, ал.3 от НПК, прокурорът директно е игнорирал гласните доказателства,
създадени чрез обясненията и показанията на обвиняемия и неговата съпруга.
Доколкото в
твърде късния момент на провеждане на съдебното производство тези факти не
могат да бъдат сигурно проверени, съдът е лишен от възможност да ги опровергае.
И тъй като, както се каза вече, въпросните гласни доказателства не са нито
житейски нелогични, нито вътрешно недостоверни, съдът ги кредитира.
При това
положение съдът стига до заключението, че обв. О. е загубил контрол над
управляваното от него МПС по една случайна причина, за която нито е могъл, нито
е бил длъжен да предполага и която е вън от фактическия състав на вмененото му
престъпление. Тя изключва вината му за същото, а това означава, че деянието не
съставлява престъпление.
Ето защо на
основание чл.304, предл. последно от НПК обв. А.Д.О. следва да бъде признат за
НЕВИНЕН в това на 21.05.2014 г. на ул."Т.А." в гр.П.,
при управление на моторно превозно средство - л.а. „Форд Сиера" с per. № ******, да е нарушил правилата за движение ио пътищата, а именно: чл. 5. ал. 1. т. 1 от ЗДвП; чл. 5,
ал. 2, m. I от ЗДвП; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; чл.40, ал.1 от ЗДвП; чл.40, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил средни телесни повреди на Л.К. Д., ЕГН:
**********, а именно: контузия на лявата глезенна става и счупване на горната
фаланга на трети пръст на лявото ходило по съвкупност довели до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник; неограничено възпаление на
меките тъкани на лявото стъпало /флегмон на лявото
стъпало/, създало опасност за развитие на сепсис
/инфекция на кръвта/ и довело до разстройство на здравето временно опасно за
живота; дефект на кожата и на мускулите в долната трета на лявата подбедрица,
свързан с естетическо загрозяване на левия долен крайник и съпроводен с
минимални явления в засегнатата област, довел до обезобразяване на друга част
на тялото, като следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
На основание
чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 317 лева следва
да останат за сметка на Държавата.
По
горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Б.К.