Р Е Ш Е Н И
Е №564
гр. Пловдив, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 23.04.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 783 по
описа на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са активно и пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл. 108 от ЗС, както и инцидентен установителен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД вр. чл. 152 и чл. 149, ал. 1, евентуално чл. 26,
ал. 2, предл. пето от ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД.
Подадена е искова молба от А.Й.Й.
с ЕГН ********** и Н.Е.Й. с ЕГН **********, двамата с адрес *** чрез
пълномощника адв. В.Т. против П.Н.Н.
с ЕГН ********** лично и в качеството му на ЕТ „А. – П.Н.“ с ЕИК ***, седалище
гр. *** и адрес на управление ***, М.С.Н. с ЕГН **********, Н.П.Н. с ЕГН **********
и Д.П.Н. с ЕГН **********.
Ищците твърдят, че притежават в режим на СИО следния
недвижим имот: СОС с идентификатор 56784.521.674.1.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменена със заповед № КД-14-16-804 / 15.04.2010 г. на Началника на СГКК – ***
с адрес на имота: ****, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.521.674, с предназначение –
жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ от 143,05 кв.м. и прилежащи
части 11,709% ид. части от общите части на сградата,
при съседи – на същия етаж няма, под обекта – СОС с идентификатор
56784.521.647.1.3, над обекта – няма. Твърдят, че гореописаният имот са
закупили от ответника – едноличен търговец на дата 31.10.2014 г., за което е
съставен нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – *** под акт № 80, том
88, дело № ***. От тогава до сега процесният имот се
владее без правно основание от всички ответници
въпреки многобройните искания от страна на ищците за предаване на фактическата
власт върху жилището. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да
осъди ответниците да предадат на ищците собствеността
и владението на гореописания недвижим имот. Претендират разноски. Допълнителни
съображения излагат в писмени бележки.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът П.Н.Н. с ЕГН ********** лично и в качеството му на ЕТ „А. – П.Н.“
с ЕИК *** чрез упълномощения си процесуален представител адв.
М.С., оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че владее жилището на
правно основание, тъй като е собственик по силата на нотариален акт № 197, том
28, дело № 9132 / 1995 г. на нотариус при РС – *** и разрешение за ползване №
135 / 04.05.1998 г. на ***. С нотариален акт № 70, том V, рег. № 5648, дело № 776 / 2014 г.
на нотариус С. К., рег. № ***, район на действие РС – *** едноличният търговец
продал на ищците процесния недвижим имот за сумата от
136 000 лв., платими по доверителната сметка на нотариуса, както следва:
сума в размер на 96 000 лв. на „***“
ЕООД, ЕИК ****** и сума в размер на 40 000 лв. по сметка на титуляр в „***“
АД. Така описаната сделка твърди, че е нищожна, симулативна,
привидна, прикриваща действителната воля на страните. Поддържа, че желанието на
страните е било да запазят недвижимата вещ – предмет на договора, от претенции
на трети лица – кредитори на продавача, както и да прикрият безлихвен договор
за заем, предоставен от ищците с цел спиране на принудително изпълнение,
насочено към имота. В подкрепа на твърденията си за предоставен заем, пояснява,
че през 2014 г. ответникът П.Н. в лично качество и в качеството му на ЕТ се
занимавал със ***, в която връзка теглил кредит, който впоследствие имал
затруднения да обслужва. Разчитайки на дългогодишните си приятелски отношения с
ищците, Н. се обърнал за помощ към тях, което довело до сключване на процесния договор. Твърди, че преди това той също е оказвал
финансова помощ на ищеца Й., като му предоставил парични средства в особено
голям размер.
На дата *** г. ищецът Й. внесъл сумата от 27 083
лв. за осуетяване на публична продан на имота. По съвет на адвокат за
обезпечаване на предоставените в заем средства на дата *** г. е учредена
ипотека върху друг обект – СОС с идентификатор 56784.521.674.1.5, представляващ
магазин с площ 183,32 кв.м., както и 19,616% от общите части на сградата, находящ се в *** за сумата от 60 000 евро, като
нарочно бил изготвен договор за заем с падеж *** г. Паричните средства обаче не
са предоставени от заемодателя на заемателя – не са
предадени, нито платени или преведени. Тъй като Н. не успял да постигне
споразумение с банката-взискател, трябвало да се
вземат спешни мерки за запазване на семейното жилище, което довело до
подписване на процесния договор. В подкрепа на
твърдението за привидност и симулативност на сделката
била уговорената цена от 136 000 лв., предвид факта, че началната цена на
имота в проданта на ЧСИ М. била 312 030 лв., а действителната продажна
цена около 400 000 лв. Предвид изложеното предявява инцидентен установителен иск, /приет за
съвместно разглеждане в процеса с определение на съда от 24.10.2018г на л.
129/, като се иска от съда да прогласи нищожността на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 70,
том V, дело № ***
г. на нотариус С.К., рег. № *** в НК с район на действие РС – ***, тъй като
противоречи на закона и представлява съглашение, с което предварително се
уговаря начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в
закона, в условията на евентуалност понеже договорът е привиден, евентуално
поради липса на съгласие. Претендира разноски. Допълнителни съображения излага
в писмени бележки.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК другите ответници по иска М.С.Н. с ЕГН **********, Н.П.Н. с ЕГН **********
и Д.П.Н. с ЕГН ********** депозират отговори на исковата молба, които съвпадат
по съдържание с този, подаден от П.Н. лично и в качеството му на ЕТ.
Претендират разноски. Допълнителни съображения излагат в писмени бележки.
Ответниците по инцидентния установителен
иск А. и Н. Й. са подали отговор в срок, като не признават насочената срещу тях
претенция и оспорват изложеното относно нищожността на сделката. Твърдят, че
действителната воля на страните е именно продажба на процесния
имот. Макар понастоящем да живеят в ***, същите са трайно свързани с *** и са
купили имота на цена, близка до данъчната му оценка, декларирали са го като
своя собственост, заплащат данъците за него от момента на закупуването му до
сега. Оспорват твърденията на Н., че последните обитават жилището
необезпокоявани и насреща твърдят, че многократно са предприемали действия и са
искали да освободят имота. Твърдят, че заемът в размер на 60 000 евро е
бил реално предоставен и този договор не е нарочно съставен през 2014 г. с
оглед учредяване на ипотеката, а още през 2007 г., в подкрепа на което цитират
двете валидни лични карти, които е имал П.Н. в различните периоди. Заемно
правоотношение между страните за сумата от
136 000 лв., представляваща продажна цена по процесния
договор, обаче нямало. Допълнителни
съображения излагат в писмени бележки.
Съдът, от събраните доказателства и фактите,
които се установяват с тях, прие следното:
Съдът е
указал на страните, че доказателствената тежест в
процеса се разпределя по следния начин: ищците по ревандикационния
иск носят доказателствената тежест да установят в
условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния
имот на наведеното основание, както и че същият се владее именно от ответниците. Ищецът по инцидентния установителен
иск следва да установи наличието на пороците, от които твърди, че страда
сделката и които водят до нейната нищожност, респ. ответниците
по главния иск следва да установяват правоизключващите
си възражения за нищожност на сделката на наведените основания, в т.ч.
наличието на заемно правоотношение, за обезпечаването на което е сключен процесният договор.
Няма спор,
че с договор за покупко – продажба от ***, оформен с
НА № 70, том V, рег. № 5648, н.д. ***, първият ответник в качеството му на ЕТ
продава на ищците, които са съпрузи, процесния
недвижим имот за сумата от 136 000 лв., за която в НА е посочено, че се
заплаща напълно от купувачите в деня на сделката по следния начин: по доверителната
сметка на нотариуса сума в размер на 96 000 лв. в полза на „***“ ЕООД ЕИК ******
и сума в размер на 40 000 лв. по сметка с титуляр „***“ АД. Посочено е
също, че „продавачът приема така извършеното плащане за валидно плащане по
сделката в негова полза“. Декларирано е също от страна на продавача, че „с
продажбата не се увреждат кредитори“.
Няма спор
също, че продавачът по сделката основава абсолютното си вещно право на
цитираните в титула за собственост на ищците нотариален акт № 197, том 28, дело
№ 9132/1995 г. на нотариус при РС – *** и разрешение за ползване № 135 /
04.05.1998 г. на ***.
Изрично за
безспорно и ненуждаещо се от доказване е признато обстоятелството, че процесният имот се владее от ответниците.
Следователно
ищците установяват правото си на собственост върху вещта на основание сключения
продажбен договор, както и факта на владението му от ответниците.
Последните на свой ред твърдят, че владеят имота на годно правно основание – НА
от 1995г, като за последващата сделка навеждат правоизключващи възражения за нищожност поради
противоречието й със закона, тъй като представлява съглашение, с което
предварително се уговаря начин за удовлетворяване на кредитора, различен от
предвидения в закона, в условията на евентуалност понеже договорът е привиден,
тъй като прикрива договор за заем, евентуално поради липса на съгласие. За
първи път в писмените им бележки ответниците навеждат
още едно основание за нищожност на договора – противоречието му с добрите нрави
поради значителна липса на еквивалентност в насрещните престации,
което по принцип е преклудирано. Доколкото обаче в
отговорите и предявеният ИУИ са наведени подобни фактически твърдения, а и за
нищожността на договора, когато същата произтича от самия него, съдът е длъжен
да следи и служебно, няма процесуална пречка в мотивите на решението да се
разгледа и това правоизключващо възражение на ответниците.
На практика
всички възражения на ответниците /с изключение на
последното за противоречие с добрите нрави/ се обединяват около това, че
договорът е нищожен като привиден, тъй като действителната уговорка между
страните била да се учреди обезпечение за предоставен заем на стойност 136 000
лв, посочена в НА като продажна цена. Ответниците така и не излагат фактически твърдения относно
съществените елементи от съдържанието на твърдяното заемно правоотношение /дата
на сключване, падеж на паричното задължение на заемополучателя
за връщане на заетата сума и т.н./
По делото не се твърди, че съществува, нито се представя, т. нар. обратно
писмо, удостоверяващо вътрешните уговорки между страните, че процесният договор е имал за цел да обезпечи договор за
заем, поради което не е породил вещноправното си
действие. Не се представя и т.нар. „начало на писмено доказателство” –
документ, изходящ от насрещната страна или удостоверяващ нейно изявление пред
държавен орган, което да прави вероятно съществуването на симулацията, за да е
допустимо разкриването й чрез свидетелски показания. При това положение не се
преодолява забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, нито е налице изключението на
чл. 165, ал. 2 ГПК, за да може чрез свидетели да се установят действителните
уговорки между страните.
За да е налице начало на писмено доказателство при
липсата на „обратно писмо“, е необходимо изявлението на другата страна по
сделката, т.е. ищците, да е
конкретизирано и да може да се свърже с процесния
недвижим имот. Не може да се приеме, че в случая е налице начало на писмено
доказателство с оглед на безспорно установените по делото обстоятелства, че
между страните е имало и други облигационни отношения преди процесното
във връзка с дългогодишните им приятелски отношения и оказвана помежду им
финансова помощ, тъй като те не са свързани с процесния
недвижим имот, а със съвсем други обекти. Така напр. с НА от 18.08.2014г е
учредена договорна ипотека върху друг имот на първия ответник, предназначен за
търговска дейност, за обезпечаване на предоставен му от ищеца заем в размер на
60 000 евро, сключен на 21.08.2007г със срок на издължаване 20.08.2014г.
Без значение за изхода на настоящия спор са обстоятелствата около
предоставянето на този заем, погасяването му и т.н., тъй като всички те нямат
връзка с процесния имот. Все пак за пълнота следва да
се посочи, че в частта относно признатите от първия ответник факти, че
ипотеката е сключена за обезпечаване на договор за заем на сумата от
60 000 евро, подписан на 21.08.2007г, НА има характер на частен
свидетелстващ документ, обективиращ признания на
страната за неизгодни за нея факти, който се ползва с обвързваща я материална доказателствена сила – че признатото е вярно. Без отношение
към процесното правоотношение е и приложеният на л.
46 друг договор за заем между страните от 21.08.2007г за сумата от 30 000
евро с падеж 01.01.2014г, който по никакъв начин не може
да се свърже с апартамента, предмет на делото и твърденията на ответниците за наличието на обезпечен договор за заем,
сключен години по – късно и за съвсем различна сума. Същото важи и за
представения на л. 220 договор за заем от 23.01.2014г за сумата от 35 000
евро с падеж 12.08.2014г, с който първият ответник се е задължил да учреди
договорна ипотека върху собствения си магазин за обезпечаване на задължение в
размер на общо 65 000 евро, тъй като този договор отново касае друг обект
на собственост, различен от процесния.
Не могат да се направят други изводи и от
представената на л. 45 декларация на ищеца относно погасяване задължения на
трето за спора лице Ариско ЕООД, тъй като тя не се
отнася до правоотношения с някой от ответниците по
делото.
Не би могло да се приеме, че е налице „начало на
писмено доказателство“ и от представените документи във връзка с публичната
продан на имоти, собственост на първите двама ответници
в образуваното за целта изпълнително производство, тъй като в тях не се съдържа
изявление на другата страна по продажбения договор, т.е. на ищците. Напълно неотносими
са и писмените доказателства - записи на заповед и изпълнителни листове,
касаещи трето лице – Г.М., от които не могат да се направят изводи от значение
за спора.
Като „начало на писмено доказателство“ не могат да се
определят и обективираните изявления в „и мейл“ кореспонденция. На първо място, каквото и да е
съдържанието на тези изявления, те нямат доказателствена
стойност спрямо ищците, тъй като не носят техен електронен подпис по смисъла на
специалния закон. При това положение писмените документи не обективират
неизгодни за подписалата ги страна факти, за да имат спрямо нея материална доказателствена сила – че признатото е вярно. Още повече,
че ищците отричат между страните да е имало електронна кореспонденция с подобно
съдържание. Поради това представените от ответниците
документи обективират собствените им твърдения за
изгодни за тях обстоятелства, които нямат самостоятелна доказателствена
сила, а на общо основание следва да бъдат установени по надлежния процесуален
ред с допустимите за това доказателствени средства.
Същото важи и за приложения на л. 243 писмен документ, за който се твърди, че
представлява погрешно изпратен на първия ответник „и мейл“
между ищците. На следващо място, дори под условие да се приеме, че
представената електронна кореспонденция надлежно обективира
изявление на насрещната страна по сделката, т.е. на ищците, тя отново не е
конкретизирана в достатъчна степен и не би могла да се свърже с процесния имот и продажбен договор, за да се приеме, че е
налице „начало на писмено доказателство“. Това се отнася и за приложения на л. 243 писмен документ, за който
дори да се приеме, че касае процесния апартамент, обективира „размишления“ и „колебания“ на ищците относно
разумността на сделката, а не някакви техни признания, че продажбеният договор
е привиден и прикрива други правоотношения и цели.
Не е налице и признание на ищеца в отговорите му по
реда на чл. 176 ГПК, от което да може да се приеме за вероятно твърдението на ответниците, че между страните в действителност е сключен
договор за заем за сумата от 136 000 лв,
обезпечен с процесния продажбен договор на тази
стойност. Напротив, ищецът категорично отрича верността на всички твърдения на ответниците във връзка с наведените възражения.
При така събраната доказателствена
съвкупност не може да се приеме, че твърдяната от ответниците
симулация е доказана по несъмнен начин, т.е. при условията на пълно и главно
доказване, което да създаде у съда сигурно убеждение в достоверността на
твърденията им, като тук следва да се посочи, че всяко съмнение по този въпрос
е за сметка на страната, която носи доказателствената
тежест и неблагоприятните й последици, т.е. за ответниците.
На база на установените по делото факти без значение
за изхода на настоящия спор са и последващите
действия на страните по сделката във връзка с предаване владението на имота,
доколкото само от непредприемането на активни действия от страна на новите
собственици за освобождаване на имота, не може да се направи категоричен извод,
че действителното им намерение не е било да придобият собствеността. Право на
собственика, а не негово задължение, е да ползва лично имота си, поради което
не може от неупражняването на едно правомощие, да се правят изводи във вреда на
правоимащия. Още повече, че от свидетелските
показания на напълно обективния и незаинтересован от изхода на спора св. Н. П.
се установи, че ищците са го потърсили в качеството му на *** по повод
евентуална продажба на апартамента, като след намирането на купувач ищецът
споделил, че няма възможност веднага да предаде владението върху имота, тъй
като все още се ползвал временно от продавача, „за да си довърши някакво
строителство“. Свидетелят в качеството си на *** му разяснил, че това
обстоятелство е проблем за сделката, но ищецът споделил, че с продавача са в
отлични отношения и че в рамките на месец – два щял да напусне имота. Свидетелят го посъветвал
да има такава отлагателна клауза в предварителния договор или ако има някакъв
проблем, да води гражданско производство за предаване владението на имота. Ищецът
обаче го уверил, че няма нужда. Обадил се на човека пред него – свидетелят не чул
разговора, тъй като „си го водили те“, но след това ищецът му казал, че в
рамките на месец имотът ще бъде освободен.
Въпреки че не е в доказателствена
тежест на ищците да опровергават твърденията на ответниците,
че продажбеният договор прикрива други техни правоотношения и цели,
действителността на процесната сделка се потвърждава
и от показанията на св. К. Р. /зет на ищците/, който в качеството си на близък
роднина и *** по образование знае за нея, *** е семейството в тази връзка, като
споделя, че е присъствал на няколко телефонни разговора между ищеца и първия
ответник по повод освобождаването на имота. Макар че съдът цени показанията му
при условията на чл. 172 ГПК, не намира основание да им откаже вяра, тъй като
не са изолирани, а напълно кореспондират на всички останали доказателства, вкл.
показанията на напълно незаинтересования от изхода на спора св. Н. П.. Наред с
това, каза се по – горе, че евентуално бездействие на ищците по освобождаване
на имота не може да се тълкува в тяхна вреда, а е право на кредитора да отсрочи
насрещното задължение на продавача за предаване на имота по свои съображения,
особено в контекста на дългогодишните приятелски отношения между страните. Колкото до показанията на ангажирания от ответниците свидетел П. П., от тях не могат да се формират
фактически и правни изводи от значение за спора, тъй като това, че свидетелят
не знае за имота да е имало претенции от други лица, не изключва подобна
възможност. Колкото до възпроизведените думи на ответника: „виж какво, тук съм
го прехвърлил временно на един приятел, да ми го пази“, от една страна това са
твърдения на ответника, които на общо основание подлежат на доказване, а от
друга, каза се по – горе, че не може със свидетелски показания страна по
сделката, обективирана в НА, да оборва собствените си
изявления, респ. да доказва симулация на сделката при липса на обратно писмо
и/или начало на писмено доказателство. При липсата на обратно писмо, с което първият
ответник е следвало да се снабди и което да разкрива действителните отношения
между страните по договора за покупко-продажба, както и липсата на писмени
доказателства, изхождащи от противната страна или удостоверяващи нейни
изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че съгласието
е привидно, ответниците не доказват привидността. Още
повече, че по делото няма спор относно обстоятелството, че ищците са
декларирали собствеността си веднага след сделката и досега плащат дължимия
данък за имота, което е косвено потвърждение за намерението им да го своят, а
не да постигат други заобикалящи закона цели.
Отделно не се доказва и сключването на
договор за заем на стойност 136 000 лв - липсват
писмени доказателства за това, а свидетелски показания за установяването на
договор на стойност над 5 000 са недопустими, тъй
като е налице забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се доказва и задължението
за връщане на заетата сума да е било обезпечено чрез сключване на процесния договор с уговорка за обратно изкупуване на имота
след погасяване на задължението /т. нар. фидуциарна
сделка, която също сама по себе си би била нищожна съгласно чл. 152 ЗЗД/.
Обстоятелството,
че продажната цена е по – ниска от „действителната продажна цена“, която според
ответниците била около 400 000 лв, също не доказва симулативност
на процесния договор. На първо място, видно от
отразяването в НА данъчната оценка на имота е 131 750 лв
и е по-ниска от продажната. Наред с това няма пречка продажната цена да е дори
по – ниска от данъчната оценка, въпреки че в случая това не е така. Цената се
определя по волята на страните и евентуално различие между данъчната оценка и
продажната цена би могло да се дължи на различни причини. Възможно е по
отношение на договорената цена да е налице прикрита уговорка. Най – честият
случай е, когато продажната цена съвпада с данъчната оценка на имота, въпреки
че в действителност е по – висока, с цел да се избегне плащането на по – големи
данъци и такси. Това обаче не означава, че сключеният договор не е породил
своите вещноправни последици. В случая не се твърди унищожаемост на договора като сключен поради крайна нужда
при явно неизгодни условия, поради което обстоятелството, че продажната цена е
близка, като дори надхвърля данъчната оценка на имота, не може да повлияе на
изхода на настоящия спор. Още повече, че по принцип няма пречка в рамките на договорната
свобода продавачът да се съгласи да продаде имота си на цена значително по –
ниска от действителната му пазарна стойност по различни мотиви, които са без
отношение към вещнопрехвърлителния ефект на сделката. Наред с това ЗМДТ и ЗННД изрично допускат възможността сделки да се сключват
и под данъчната оценка, но държавната
такса се плаща
по нея, или
уговорената по-висока цена. И не на
последно място значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с
добрите нрави, е налице, когато насрещната престация
е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да
извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена
поради крайна нужда /унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/,
ако такъв иск е предявен, какъвто не е разглежданият случай. Т.е. само
наличието на нееквивалентност на насрещните престации
според представата на страната и/или на съда не е достатъчно, за да се стигне
до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна
обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне
предполага преценката за равностойността на престациите
да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност
на престациите може да представлява сделка, сключена
при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда,
порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. При
най-високата степен на нееквивалентност на престациите
съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически
нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като
прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В случая не
само, че престацията не е нулева, а даже надхвърля
данъчната оценка на имота.
Категорично не е налице и липса на съгласие за
сключване на договора като самостоятелно основание за неговата нищожност. Това основание е налице, когато липсата на воля (при едностранните сделки) и на съгласие (при
договорите) е съзнателна (съзнавана), т.е. едната или двете страни осъзнават,
че външно правят изявления, които формално осъществяват фактическия състав на
договора, но без намерение за обвързване, тъй като играят на сцена, дават
учебен пример, респ. шегата е разпознаваема от насрещната страна или тя знае за
мислената уговорка, че правните последици на договора не са желани в
действителност. Липсва съгласие и когато то е изтръгнато чрез пряко насилие. В
случая насрещните волеизявления на страните, обективирани
в НА и удостоверени като действителни изявления на съдоговорителите
пред нотариуса, не бяха опровергани по надлежния процесуален ред и същите
обвързват ответника като признания на неизгодни факти относно съдържанието и
целения правен ефект, неопровергани от доказателствената
съвкупност при условията на пълно и главно доказване съобразно гореизложеното.
Поради
всичко това главната претенция е основателна и ще се уважи. Същевременно,
доколкото договорът, от който ищците черпят вещните си права, не е нищожен на
наведените от първия ответник основания, предявеният от него инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожността му на
наведените основания, съобразно които е изготвен докладът по делото, е
неоснователен и ще се отхвърли.
При този изход на спора и претенцията за това ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените
от тях разноски за разглеждане на главния иск, които се установяват в размер на
общо 5 593.82 лв
– за платено адвокатско възнаграждение, ДТ и такса за издаване на СУ, съобразно
списък на разноските на л. 244 и доказателствата за действително направен
разход в този размер.
Неоснователно е възражението на ответниците
за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 4 325 лв с оглед на действителната фактическа и правна сложност
на делото и положените от страна на пълномощника доказателствени
усилия, както и с оглед на обстоятелството, че главните искове са предявени
срещу няколко ответници, всеки от които е навел
множество правоизключващи възражения, срещу които
ищците чрез пълномощника им е следвало да се борят. Наред с това хонорарът е
съобразен с минималния нормативен праг съобразно броя на ответниците
и самостоятелната защита, която всеки от тях е упражнил и определен по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение,
възлиза на сумата от 1 477.87 лв без ДДС или
общо за разглеждане на исковете против четиримата ответници
- 5 911.47 лв без ДДС, което е повече от
платения хонорар.
Ищецът по предявения ИУИ следва да бъде осъден да заплати на ответниците
по този иск разноските за разглеждането му, които се установяват в размер на 1 700 лв
съобразно представения списък на разноските и доказателствата за заплащането
му.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответниците П.Н.Н. ЕГН **********
*** - лично и в качеството му на ЕТ „А. – П.Н.“ с ЕИК ******, М.С.Н. ЕГН **********,
Н.П.Н. ЕГН ********** и Д.П.Н. с ЕГН ********** ***, че ищците А.Й.Й. ЕГН ********** и Н.Е.Й. ЕГН **********, двамата с адрес:
***, са собственици на основание договор
за покупко – продажба от 31.10.2014г, оформен с НА № 70, том V, рег. № 5648, н.д. ***, на
следния недвижим имот: СОС с идентификатор 56784.521.674.1.4 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.06.2009 г.
на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменена със заповед № КД-14-16-804 / 15.04.2010 г. на Началника на
СГКК – *** с адрес на имота: ***, находящ се в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.521.674, с
предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ от 143,05
кв.м. и прилежащи части 11,709% ид. части от общите
части на сградата, при съседи – на същия етаж няма, под обекта – СОС с
идентификатор 56784.521.647.1.3, над обекта – няма, КАТО ОСЪЖДА ответниците да предадат на ищците владението на
гореописания имот.
ОСЪЖДА П.Н.Н. ЕГН
********** *** - лично и в качеството му на ЕТ „А. – П.Н.“ с ЕИК ******, М.С.Н.
ЕГН **********, Н.П.Н. ЕГН ********** и Д.П.Н. с ЕГН ********** ***, да
заплатят на А.Й.Й. ЕГН ********** и Н.Е.Й. ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, сумата от общо 5 593.82 лв – разноски
по делото по главния иск.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Н.Н. ЕГН
********** *** - лично и в качеството му на ЕТ „А. – П.Н.“ с ЕИК ****** против А.Й.Й. ЕГН ********** и Н.Е.Й. ЕГН **********, двамата с адрес:
***, инцидентен установителен иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че договор за покупко – продажба от 31.10.2014г, оформен с НА № 70, том
V, рег. № 5648, н.д. ***г, на следния недвижим имот: СОС с идентификатор
56784.521.674.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-48 / 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със заповед №
КД-14-16-804 / 15.04.2010 г. на Началника на СГКК – *** с адрес на имота: ****,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 56784.521.674, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива
на обекта – 1, с площ от 143,05 кв.м. и прилежащи части 11,709% ид. части от общите части на сградата, при съседи – на
същия етаж няма, под обекта – СОС с идентификатор 56784.521.647.1.3, над обекта
– няма, сключен между страните по този иск, е
нищожен, тъй като противоречи на закона и представлява съглашение, с което
предварително се уговаря начин за удовлетворяване на кредитора, различен от
предвидения в закона, евентуално понеже договорът е привиден, евентуално поради
липса на съгласие.
ОСЪЖДА П.Н.Н. ЕГН
********** *** - лично и в качеството му на ЕТ „А. – П.Н.“ с ЕИК ****** да
заплати на А.Й.Й. ЕГН ********** и Н.Е.Й. ЕГН **********,
двамата с адрес: *** 700 лв – разноски
по делото по инцидентния установителен иск.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: