№ 115
гр. Харманли, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Г.
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20215630101252 по описа за 2021 година
Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание
чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .
Ищеца "Държавен фонд „Земеделие” гр. София ЕИК: ****, чрез пълномощника
ст.юрк. Т.В. твърди, че на 06.ХІІ.2012г., на основание чл.12 ал.1 т. 2 и чл.12 ал.2 т.1 б. “б“ от
Закона за подпомагане на земеделските производители, действащи в редакцията си към
2012г. и Решение на УС на ДФЗ от 31.Х.2021г., с ответницата Ц. ИВ. СТ. - земеделски
производител- като кредитополучател бил сключен Договор № 26/335916/ 00752 за
предоставяне на кредит на животновъдите за отглеждане на селскостопански животни
(крави, биволици, овце - майки, кози - майки). По силата на договора на земеделския
производител бил предоставен кредит в размер на 15 750лв., с предмет - за отглеждане на
селскостопански животни (крави - 75бр. по 210лв./бр, биволици- 0, овце - майки- 0, кози -
майки- 0), който бил усвоен еднократно чрез превод по посочената в т. 1.5.2.г от договора
банкова сметка. Сочи се, че сумата била преведена на 29.ХІ.2012г. На основание т.1.4 от
Раздел I и т.3.1.6 от Раздел III от Договора, земеделският производител се задължил да
възстанови предоставения му кредит в срок до 29.ХІ.2013г., ведно с годишен лихвен
процент от 6%.
Твърди се, че на 18.ХІІ.2013г. ответницата подала заявление за разсрочване на
получения през 2012г. кредит. На 28.ІІІ.2014г. между страните бил подписан Анекс № 1 към
Договор № 26/335916/00752, с който страните, на основание т.5.1 от Договора и решение на
УС на ДФЗ за разсрочване на кредита, се споразумели: Кредитополучателят да възстанови
предоставения кредит в срок до 25.ХІ.2014г. ; Да се разсрочи дължимата лихва по договора,
изчислена до 29.ХІ.2013г. в срок до 25.ХІ.2014г.; Лихвата по разсрочването била определена
в размер на 4.5% и лихвата да се начислява от 30.ХІ.2013г. до датата на издължаването.
На 10.ХІІ.2014г. ответницата С. подала заявление за разсрочване на получения
през 2012г. кредит. На 12.ІІ.2015г. между страните бил подписан Анекс № 2 към Договор №
26/335916/00752, с който страните, на основание т.5.1 от Договора и решение на УС на ДФЗ
за разсрочване на кредита, се споразумели : Кредитополучателят да възстанови
предоставения кредит в срок до 25.ХІ.2015г.; Да се разсрочи дължимата лихва по договора,
изчислена до 25.ХІ.2014г. в срок до 25.ХІ.2015г. ; Лихвата по разсрочването била
1
определена в размер на 4.00% и лихвата да се начислява от 26.ХІ.2014г. до датата на
издължаването.
На 09.ІІ.2016г. ответницата подала заявление за разсрочване на получения през
2012г. кредит, въз основа на което на 29.ІХ.2016г. между страните бил подписан Анекс № 3
към Договор № 26/335916/00752, с който страните, на основание т.5.1 от Договора и
решение на УС на ДФЗ за разсрочване на кредита, се споразумели : Кредитополучателят да
възстанови предоставения кредит в срок до 25.ХІ.2016г.; Да се отсрочи дължимата лихва по
договора, изчислена до 25.ХІ.2015г. в срок до 25.ХІ.2016г.; Лихвата по разсрочването била
определена размер на 4.00% и лихвата да се начислява от 26.ХІ.2015г. до датата на
издължаването.
Твърди се, че на 06.ІІ.2017г. от ответницата подала заявление за разсрочване на
получения през 2012г. кредит. На 20.ХІ.2017г. между страните бил подписан Анекс № 4 към
Договор № 26/335916/00752, с който страните, на основание т.5.1 от Договора и решение на
УС на ДФЗ за разсрочване на кредита, се споразумели: Кредитополучателят да възстанови
предоставения кредит в срок до 27.ХІ.2017г.; Да се отсрочи дължимата лихва по договора,
изчислена до 25.ХІ.2016г. в срок до 27.ХІ.2017г.; Лихвата по разсрочването да е размер на
4.00% и лихвата да се начислява от 26.ХІ.2016г. до датата на издължаването.
На 06.ІІ.2018г. от ответницата С. подала поредно заявление за разсрочване на
получения от нея през 2012г. кредит. На 15.ІІ.2018г. между страните бил подписан Анекс №
5 към Договор № 26/335916/00752 , с който страните, на основание т.5.1 от договора и
решение на УС на ДФЗ за разсрочване на кредита, се споразумели: Кредитополучателят да
възстанови предоставения кредит в срок до 27.ХІ.2018г.; Да се отсрочи дължимата лихва по
договора, изчислена до 27.ХІ.2017г. в срок до 27.ХІ.2018г.; Лихвата по разсрочването да е
размер на 4.00% и тя да се начислява от 28.ХІ.2017г. до датата на издължаването.
В исковата молба се твърди, че до 27.ХІ.2018г. заемната сума не била
възстановена от кредитополучателя, поради което от ОД на ДФЗ -Хасково била изпратена
Покана за доброволно изпълнение с изх. № 01-260- 6500/554 от 18.ІІІ.2019г., с която бил
даден 14-дневен срок за доброволно възстановяване на получената сума, ведно с
договорната и начислената до 10.ІV.2019г. законова лихва. Поканата била получена на
20.ІІІ.2019г. от член на домакинството на кредитополучателя, което се установявало от
известие за доставяне на „Български пощи“ АД с № ИД PS 6300 00XNBQ B.
Твърди се, че в отговор на посочената покана за изпълнение с молба вх. № 01-
260-6500/554#1 от 01.ІV.2019г., ответницата Ц.С., помолила да й бъде предоставена
възможност да разсрочи на двадесет вноски по 200лв. сумата от 4128.91лв. Молбата и била
оставена без уважение. Твърди се, че през целия период на договора от страна на
кредитополучателя нямало постъпили плащания.
Сочи се, че поради неизпълнение на т. 3.1.6 от Договора във връзка с т. 1 - т. 4 от
Анекси 1-5 към него и на основание т. 5.2 от Раздел V от договора, ищеца Държавен фонд
„Земеделие“ депозирал в РС-Харманли Заявление по чл. 417 ГПК с вх. рег. № 782/
24.І.2020г. с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д 57/2020г. и в полза на заявителя
били издадени Заповед за изпълнение № 16 от 28.І.2020г. и Изпълнителен лист № 53 от
28.І.2020г. за сумите както следва : 15 750 лв.-главница; 913.50лв.- договорна лихва от 6% от
06.ХІІ.2012г. до 29.ХІ.2013г.; 618.29лв.- договорна лихва от 4.5 % от 30.ХІ.2013г. до
25.ХІ.2014г. ; 618.29лв. - договорна лихва от 4.00% от 26.ХІ.2014г. до 25. ХІ.2015г.;
628.25лв.- договорна лихва от 4.00% от 26. ХІ.2015г. до 25.ХІ.2016г.; 631.75лв.- договорна
лихва от 4.00% от 26.ХІ.2016г. до 27.ХІ.2017г. ; 628.25лв.- договорна лихва от 4.00% от
28.ХІ.2017г. до 27.ХІ.2018г. ; 1 846.25лв.- законната лихва за забава от 28.ХІ.2018г. до
23.І.2020г. и 584.50лв. съдебни разноски.
Твърди се, че на 30.ХІ.2021г. заявителя получил съобщение по ч.гр. д. № 57/
2020г. по описа на РС -Харманли, с което бил уведомен, че срещу издадената заповед за
изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника Ц. ИВ. СТ., като била указана
възможността в едномесечен срок да предяви иск, относно вземането-предмет на
заявлението. Това породило правен интерес у ищеца от предявяване на настоящата искова
претенция.
Моли съда да постанови решение с което да признае за установено в
отношенията между страните по Договор № 26/335916/00752 от 06.ХІІ.2012г. за
2
предоставяне на кредит на животновъдите за отглеждане на селскостопански животни
(крави, биволици, овце - майки, кози - майки) и Анекси от № 1 до № 5 към него, че Ц. ИВ.
СТ., ЕГН: ********** дължи на Държавен фонд „Земеделие” със сед. и адрес на управление:
гр. София бул. *****, ЕИК ****, сумите: 15 750 лв.-главница; 913.50лв.- договорна лихва от
6% от 06.ХІІ.2012г. до 29.ХІ.2013г.; 618.29лв.- договорна лихва от 4.5 % от 30.ХІ.2013г. до
25.ХІ.2014г. ; 618.29лв. - договорна лихва от 4.00% от 26.ХІ.2014г. до 25. ХІ.2015г.;
628.25лв.- договорна лихва от 4.00% от 26. ХІ.2015г. до 25.ХІ.2016г.; 631.75лв.- договорна
лихва от 4.00% от 26.ХІ.2016г. до 27.ХІ.2017г. ; 628.25лв.- договорна лихва от 4.00% от
28.ХІ.2017г. до 27.ХІ.2018г. ; 1 846.25лв.- законната лихва за забава от 28.ХІ.2018г. до
23.І.2020г. и 584.50лв. съдебни разноски.
Моли да бъде присъдена законовата лихва за забава до окончателното
погасяване на задължението.
Претендира се присъждане на разноски: държавна такса в размер на 434.50лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1196.87лв
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата Ц. ИВ. СТ., е депозирала отговор на
исковата молба, с който е изразила становището си, че оспорва изцяло по основание и
размер предявените искове.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено следното:
От представените от ищцовата страна писмени доказателства – неоспорени от
ответницата се установява, че на 12.ХІ.2012г. ответницата С. подала пред ищеца Заявление
за кредит на животновъдите за отглеждане на селскостопански животни (кради
биволици,овце и кози- майки) през 2012г. Въз основа на заявлението и на основание чл.12
ал.1 т. 2 и чл.12 ал.2 т.1 б. “б“ от Закона за подпомагане на земеделските производители,
действащи в редакцията си към 2012г. и Решение на УС на ДФЗ от 31.Х.2021г., на
06.ХІІ.2012г., между Държавен фонд „Земеделие” – като кредитор и ответницата Ц. ИВ. СТ.
- земеделски производител- като кредитополучател бил сключен Договор № 26/335916/
00752 за предоставяне на кредит на животновъдите за отглеждане на селскостопански
животни (крави, биволици, овце - майки, кози - майки). По силата на договора на
ответницате се предоставял кредит в размер на 15 750лв., с предмет - за отглеждане на
селскостопански животни (крави - 75бр. по 210лв./бр, биволици- 0, овце - майки- 0, кози -
майки- 0). Отпуснатата сума била преведена на 29.ХІ.2012г. по нарочно посочената в
договора банкова сметка. Съгласно постигнатата между страните договореност ответницата
се задължила да възстанови предоставения и кредит в срок до 29.ХІ.2013г., ведно с годишен
лихвен процент от 6%.
Не се спори че се с последващи Анекси към Договор № 26/335916/ 00752,
съответно: Анекс №1 от 28.ІІІ.2014г., Анекс №2 от 10.ХІІ.2014г.,Анекс №3 от 09.ІІ.2016г.,
Анекс № 4 от 06.ІІ.2017г. и Анекс № 5 от 06.ІІ.2018г., отпуснатия на ответницата кредит е
разсрочван, като краен срок за възстановяване на кредита е фиксиран - 27.ХІ.2018г.,
отсрочена е дължимата лихва по договора, изчислена до 27.ХІ.2017г. в срок до 27.ХІ.2018г.
и е определен размера на лихвата по разсрочването - 4.00% , както и че тя следва да се
начислява от 28.ХІ.2017г. до датата на издължаването.
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 1252/2020г. по описа на РС-Харманли се
установява, че въз основа на заявление с вх. № 782/24.І.2020г., към което е приложено
извлечение от партидата на длъжник на ДФЗ, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на документ №
16/28.І.2020г. и изпълнителен лист от 28.І.2020г. срещу ответника за сумите както следва :15
750лв. – главница; 913.50лв.- договорна лихва за периода 06.ХІІ.2012г. -29.ХІ.2013г.;
618.29лв.-договорна лихва за периода 30.ХІ.2013г.-25.ХІ.2014г.; 618.25лв. - договорна лихва
за периода 26.ХІ.2014г.- 25. ХІ.2015г.; 628.25лв.- договорна лихва за периода 26. ХІ.2015г. -
25.ХІ.2016г.; 631.75лв.- договорна лихва за периода 26.ХІ.2016г. - 27.ХІ.2017г.; 628.25лв.-
договорна лихва за периода 28.ХІ.2017г. до 27.ХІ.2018г. и 1 846.25лв.- законната лихва за
забава от 28.ХІ.2018г. до 23.І.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
24.І.2020г. до окончателното изплащана на вземането и 584.50лв. съдебни разноски.
В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с
3
разпореждане от 15.ХІ.2021г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което следва
да се кредитира изцяло като компетентно, обективно, обосновано и не оспорено от страните,
се установява че отпуснатия на ответницата кредит е в размер на 15 700лв. Вещото лице е
определило размера на дължимата договорна лихва съгласно подписаните между страните
Договор и Анекси за удължаване срока на погасяване на задължението , като го посочил
както по периода, така и общо – 3 220.98лв. Установява се по категоричен начин, че
плащания от страна на ответницата по договора на са извършвани, което не се оспорва от
ответната страна.
При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
По силата Договор № 26/335916/ 00752 за предоставяне на кредит на
животновъдите за отглеждане на селскостопански животни (крави, биволици, овце - майки,
кози - майки), сключен на 06.ХІІ.2012г. между ищеца Държавен фонд „Земеделие” гр.
София и ответницата Ц. ИВ. СТ., на последната е отпуснат кредит общ размер от 15 750лв. ,
които е усвоен.
Съгласно разпоредбите на т.1.4 и т.3.1.6 от договора ответницата е поела
задължение да възстанови предоставения и кредит в срок до 29.ХІ.2013г., заедно с годишен
лихвен процент от 6% .
С анекси към процесния договор съответно: Анекс №1 от 28.ІІІ.2014г., Анекс
№2 от 10.ХІІ.2014г.,Анекс №3 от 09.ІІ.2016г., Анекс № 4 от 06.ІІ.2017г. и Анекс № 5 от
06.ІІ.2018г., отпуснатия на ответницата кредит е разсрочван, като краен срок за
възстановяване на кредита е фиксиран - 27.ХІ.2018г., отсрочена е дължимата лихва по
договора, изчислена до 27.ХІ.2017г. в срок до 27.ХІ.2018г. и е определен размера на лихвата
по разсрочването - 4.00% , както и че тя следва да се начислява от 28.ХІ.2017г. до датата на
издължаването.
По делото не се установява ответницата да е изпълнявала това свое поето
задължение, като дори няма твърдения в тази насока. Точно обратното, по категоричен
начин се установява, от приобщената по делото Съдебно счетоводна експертиза че С. не е
извършила никакво плащания по договора.
Предвид изложеното настоящия състав на съда счита, че се установи безспорно
неизпълнение на Договор № 26/335916/ 00752 от 06.ХІІ.2012г. сключен между страните,
като ответницата е тази, която е допуснал това неизпълнение и следва да бъде ангажирана
на това основание отговорността и. Съгласно предвиденото в т.4.1 от процесния договор
при неизпълнение на задължението по т.3.1.6 – кредитополучателя възстановява на ДФ“
Земеделие предоставената сума , ведно с лихвата за периода за срока на договора , както и
законната лихва върху получения кредит , считано от деля на забавата. В този смисъл искът
за главница се явява основателен и доказан в пълния си размер от 15 750лв. , като следва да
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца посочената сума.
Върху същата следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК - 24.І.2020г.
С оглед изложеното и на основание т. 4.1 от Договора съдът счита, че
основателен се явява и искът за присъждане на лихвата за периода на срока на договора ,
която вещото лице по Съдебно счетоводната експертиза е определило по категоричен начин.
Предвид на това, че се претендират суми, които са в по-малък размер от установените от
вещото лице , следва да се признае за установено по ответницата, че дължи на ищеца,
сумите както следва: 913.50лв.- договорна лихва за периода 06.ХІІ.2012г. -29.ХІ.2013г.;
618.29лв.-договорна лихва за периода 30.ХІ.2013г.-25.ХІ.2014г.; 618.25лв. - договорна лихва
за периода 26.ХІ.2014г.- 25. ХІ.2015г.; 628.25лв.- договорна лихва за периода 26. ХІ.2015г. -
25.ХІ.2016г.; 631.75лв.- договорна лихва за периода 26.ХІ.2016г. - 27.ХІ.2017г.; 628.25лв.-
договорна лихва за периода 28.ХІ.2017г. до 27.ХІ.2018г. и 1 846.25лв.- законната лихва за
забава от 28.ХІ.2018г. до 23.І.2020г
Следва да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца и направените в заповедното производство разноски в общ размер на размер на
4
584.50лв. , включващи внесена държавна такса – 434.50лв. и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК , в тежест на
ответницата следва да се възложат сторените от ищеца разноски по настоящото
производство. Съгласно представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК, ищеца
претендира присъждане на разноски както следва: 434.50лв. внесена държавна такса, 120лв.
депозит за вещо лице и 1196.87лв. юрисконсулско възнаграждение.
По отношение на претендираното юрисконсулско възнаграждение, е направено
възражение за прекомерност от пълномощника на ответницата, което съда намира за
основателно. Разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК предвижда , че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, като този размер не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Тази норма от своя страна препраща към Наредба за заплащане на правната помощ (в сила
от 01.І.2006г., приета с ПМС № 4 от 06.І.2006г.) Съгласно чл. 25 ал.1 на Наредбата , за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360лв., а ал.2
предвижда, че при дела с материален интерес над 10 000лв., възнаграждението може да бъде
увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.1. С оглед предмета на
настоящото производство, материалния интерес и проведените 2 съдебни заседания, съда
счита че следва да определи възнаграждението за юрисконсулт в размер на 360лв.
По изложените съображения на ищеца следва да се присъдят разноски по
настоящото производство в общ размер на 914.50лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, по отношение на Ц. ИВ. СТ. ЕГН ********** от гр.
Харманли ЕГН ********** от гр. Харманли, че вземането на „Държавен фонд „Земеделие”
гр. София, ЕИК ****, за сумите: 15 750лв. – главница; 913.50лв.- договорна лихва за периода
06.ХІІ.2012г. -29.ХІ.2013г.; 618.29лв.-договорна лихва за периода 30.ХІ.2013г.-25.ХІ.2014г.;
618.25лв. - договорна лихва за периода 26.ХІ.2014г.- 25. ХІ.2015г.; 628.25лв.- договорна
лихва за периода 26. ХІ.2015г. - 25.ХІ.2016г.; 631.75лв.- договорна лихва за периода
26.ХІ.2016г. - 27.ХІ.2017г.; 628.25лв.- договорна лихва за периода 28.ХІ.2017г. до
27.ХІ.2018г. и 1 846.25лв.- законната лихва за забава от 28.ХІ.2018г. до 23.І.2020г. – по
Договор № 26/335916/ 00752 от 06.ХІІ.2012г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 24.І.2020г. до окончателното изплащана на вземането, както и разноски в размер
на 584.50лв., за които суми е издадена Заповед № № 16/28.І.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 28.І.2020г. по
ч.гр.д. № 1252/2020г. по описа на РС-Харманли, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Ц. ИВ. СТ. ЕГН ********** от гр. Харманли ЕГН ********** от гр.
Харманли, да заплати на „Държавен фонд „Земеделие” гр. София, ЕИК ****, сумата от
914.50лв. разноски по исковото производство, включващи: внесена държавна такса, депозит
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5