№ 188
гр. Варна , 16.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500277 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от П. ХР. Д. от гр. Плевен
против разпореждане № 43/29.04.21г. по в.ч.гр.д. № 97/21г. на ОС-Шумен, с което му е
върнат документ, наименован „възражение“, рег. № 939/30.03.21г., с което същият заявява,
че „предявява иск срещу офиса на едноличния търговец на наследствени права наричащ се
публично България относно нищожността на акта му в офиса му Шуменски окръжен съд по
определение № 24/22.03.21г. по в.ч.гр.д. № 97/21г. на ШОС“. Възразява се на приетото от
съда, че няма предмет претенцията и че не става ясно какъв е характера на документа.
Изложените в частната жалба мотиви са, че характерът на документа е безпределно ясен
„относно толкова колкото е ясен характера на Република България по чл. 179 от ГПК – за
тази държава въобще не е ясно по чл. 179 от ГПК, че е търговец на държавни услуги който
търгува с наследодатели срещу запазените дялове на наследство на наследниците по частни
документи по чл. 180 от ГПК“. Посочва се, че „разбира се, че няма частна касационна жалба
– защото търговеца е едностранно представен като република от ВКС чрез адвокатите и съда
имитира двустранен процес пред ВКС по чл. 34 от ЗС във вреда на наследника по чл. 5 от
ГПК“. По-нататък се казва, че „иска до АВп и до ШРС не е за чл. 20 от АПК по чл. 19, ал. 3
от ЗЗД, а чл. 19 от АПК с предмет – има ли подведомственост между територията на
държавата търговец България в област Шумен и моят запазен дял и лично имущество по чл.
28 и чл. 29 от ЗС и ЗН или няма…“ Изричното искане на жалбоподателя е настоящият съд да
определи по чл. 17 от ГПК, че Република България е едноличен търговец на държавни
услуги по чл. 180 от ГПК като извършва съсобственост с наследодателя срещу наследника с
цел деперсонализация и дереализация на наследника, за да остане незащитен и разорен от
издръжка и да се признае, че документът е нищожен документ на окръжния и районния съд
и по чл. 270, ал. 2 от ГПК да върне делото за ново произнасяне съгласно чл. 17 от ГПК.
Предвид липсата на насрещна страна препис от частната жалба не е връчван на друг
1
правен субект за отговор.
За да се произнесе съдът установи следното:
Производството пред ОС-Шумен е било образувано по жалба срещу определение от
08.02.21г., с което е постановен отказа на съдия по вписванията при РС-Шумен да впише
подаден от П. ХР. Д. към придружително писмо с вх. № 487/08.02.21г. по описа на СВ-
Шумен, иск за одобрение на споразумение с рег. № 261930/05.02.21г. на ШРС, с правно
основание чл. 32 „а“ от ПВп. С определение № 24//22.03.21г. въззивният съд е потвърдил
определение от 08.02.21г. на съдията по вписванията при СВ при ШРС.
В указания от съда срок за обжалване на определението му, П. Д. е депозирал
„възражение“ с вх. № 939/30.03.21г. по вх. регистър на ШРС, насочено срещу определение
№ 24//22.03.21г. по в.ч.гр.д. № 97/21г. на ШОС /така изрично в заглавната част на
документа/. В обстоятелствената част на това „възражение“ са наведени неразбираеми
твърдения, подобни на изложените и цитирани по-горе пред настоящата инстанция.
Формулирано е искане да се обяви нищожността на акта на ШОС по реда на чл. 270, ал. 2 от
ГПК, след което делото да се върне на първата инстанция за регистрация на облигацията му
по чл. 49, ал. 1 от ЗН в АВп-Шумен.
С разпореждане № 22/02.04.21г. съдът е оставил без движение постъпилият
документ, озаглавен „възражение“, давайки подробни указания на жалбоподателя в 1-
седмичен срок от съобщението: да посочи изрично дали подаденият документ е частна
жалба против определение № 24//22.03.21г. по в.ч.гр.д. № 97/21г. на ШОС или има друг
характер; ако е частна касационна жалба против посоченото определение – да уточни
искането си до ВКС, да приложи изложение на основанията за допускане на касационно
обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК; частната касационна жалба и изложението да се
приподпишат от адвокат, ведно с представяне на пълномощно за това, освен ако
жалбоподателят има юридическа правоспособност, за което да представи доказателства; да
внесе ДТ от 15 лв. по сметка на ВКС, за което да представи доказателства по делото.
Посочено е, че при неотстраняване на нередовностите на жалбата, същата ще бъде върната.
В указания срок жалбоподателят е депозирал уточняваща молба вх. № 423/13.04.21г.,
в която е изложил съображенията си защо счита, че съдебната система е химера и именно
поради тази същност е заведено делото пред ШОС. Посочил е също, че „съдът не може да
го въвежда в зависимост от адвокати, защото по запазен дял по ЗН няма място нито за съда,
нито за адвокати и предметът е охранително производство по чл. 44 от ЗЗД за чл. 54 от ЗН
„автоматично““. Поради това поддържа иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК, а не частна жалба пред
ВКС и „възражението“ няма характера на частна жалба, поради което и не представя
документ за внесена ДТ, освен, че не му е указана банковата сметка на ВКС. Изричното
искане е да се изпрати преписката на първа инстанция за разглеждане на иска и мотиви на
първата инстанция по чл. 270, ал. 2 от ГПК за чл. 30 и чл. 34 от ЗС.
2
С обжалваното разпореждане администриращият съдия е върнал „възражение“ с вх.
№ 939/30.03.21г. по вх. регистър на ШРС, подадено от П. Д., приемайки, че доколкото този
документ е депозиран в срока за обжалване на определение № 24//22.03.21г. същият е бил
администриран като частна касационна жалба. Същевременно от уточняващата молба от
13.04.21г. не става ясно какъв по характер е подаденият документ и какво е искането му,
което да ангажира правораздавателната компетентност на съда.
Имайки предвид всичко гореизложено следва да се приеме, че след като изрично в
депозирания документ от П.Д., озаглавен „възражение“ с вх. № 939/30.03.21г. по вх.
регистър на ШРС е отбелязано, че е насочено срещу определение № 24//22.03.21г. по
в.ч.гр.д. № 97/21г. на ШОС, съдът правилно е администрирал същия като частна касационна
жалба. В указания срок обаче жалбоподателят е посочил, че не е подал частна касационна
жалба, но без да е уточнил какво е неговото искане до съда. Поради това законосъобразно
въззивният съд е върнал като недопустим подаденият документ. Разпореждането следва да
се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 43/29.04.21г. по в.ч.гр.д. № 97/21г. на ОС-
Шумен.ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3