Р Е
Ш Е Н
И Е № 604
гр. Сливен, 04.08.2011 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ-
ми граждански състав, в публично заседание на пети юли две хиляди и единадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при участието на съдебен
секретар А.В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 312 по описа на СлРС за 2011 год., за да
се произнесе, съобрази:
Предявен е
положително установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.124
от ГПК във вр. с чл. 535 и сл. от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗ, по повод на
издаден а Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК на базата на Заповед за изпълнение от 06.06.2005 г.
Ищецът
твърди, че със заповед за незабавно изпълнение № 4561 от 04.06.2010 г. по ч. гр. д. №
6740/2010 г. на Пловдивски районен съд е издаден изпълнителен лист срещу длъжника
А.Д.П. /Петрова/.
Въз основа
на така издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6740/ 2010 г. по описа на III
гр.с. на ПРС било образувано изпълнително дело с № 20108240400620 от 2010 г.
при Частен съдебен изпълнител Константин Павлов, рег. № 824 на Камарата на
частните съдебни изпълнители.
Сочи, че съгласно
Определение от 16.08.2010 г. по ч.гр.д. № 6740 от 2010 г. по описа на III гр.с.
на ПРС е допусната обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението по цитираното
изпълнително дело”, тъй като постъпило възражение от ответницата А.Д.П. /Петрова/.
Сочи, че
Заповедта за изпълнение е издадена въз основа Запис на заповед от 06.06.2005
година, подписан от ответницата А.Д.П., с която се задължила да му заплати
сумата от 500 лева /петстотин лева/, с падеж 01.06.2008 година. Записа на
заповед е предявен за плащане на А.Д.П. на 01.06.2008 год. За същата сума е
издаден изпълнителен лист по ч. гр.д. № 6740/2010 г. на ПРС.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответницата да му заплати сума в размер на 500
лева, представляваща незаплатена сума, съгласно Запис на заповед, издаден на
06.06.2005 год., предявен за плащане на 01.06.2008 година, ведно със законните лихви от датата на
подаване на искова молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане и на направените по делото разноски.
По делото е постъпил писмен отговор от ответницата в
законоустановения срок при условията на чл. 131 от ГПК, с който възразява срещу
съществуването на такова вземане, като изтъква, че тази сума е вече изплатена
през 2009 г. на 31.03.2008 г. Моли иска
да бъде отхвърлен, както и искането за присъждане на деловодни разноски.
Делото е било заведено пред Районен съд гр. Пловдив, но тъй като ответницата
е с постоянен адрес гр. Сливен, то по възражение делото е изпратено до местно
компетентния съд – Районен съд гр. Сливен.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Чрез пълномощника си депозира писмена
молба вх. № 4416/24.02.2011 г. по повод отговора на исковата молба, с която
представя по делото два броя запис на заповеди, първият от които с дата на
издаване 06.06.2005 г., с падеж 06.06.2006 г., и вторият издаден на 06.06.2005
г. с падеж 06.06.2007 г. Излага аргументи, че и двете Записи на заповеди са
издадени на една и съща дата, но са с различна дата на падеж, първата от която
е през 2006 г., втората през 2007 г. и двете на 06.06. Освен това първата запис
на заповед била предявена за плащане на 06.06.2006 г., а втората Запис на
заповед била предявена на 06.06.2007 г., т.е. в датите на падежа съответстващ
за всяка една от записите на заповеди. Последните две запис на заповеди, за
които се цитира в постъпилата молба касаят
ч. гр.д. № 7238/2008 г. по описа на ПРС, което е ирелевантно за
настоящият процес. В тази връзка молят изцяло да бъде уважена исковата
претенция, която касае друго ч. гр.д., а именно № 6740/2010 г. по описа на ПРС.
Ответницата в съдебно заседание се явява лично и с пълномощник, който
прави искане за прилагане на оригиналите на записите на заповеди, намиращи се в
ч.гр.д. № 7238/2008 г. на ПРС, като представя „вярно с оригинала” такива.
Съдът е изискал, приел и приобщил към доказателственият материал по
делото ч.гр.д. № 6740/2010 г. на ПРС.
След преценка на
събраните писмени доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установи се, че 06.06.2005
година ответницата А.Д.П. се задължила да заплати на Е.П.П. сумата от 500 лева, за което е
подписала Запис на заповед, с падеж 01.06.2008 година. Записа на заповед е
предявен за плащане на същата дата - 01.06.2008 год. Тъй като същата не
изпълнила задължението си своевременно длъжникът е подал заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 417 на 12.05.2010 г. Съдът е
издал Заповед за незабавно изпълнение №
4561 от 04.06.2010 г. по ч. гр. д. № 6740/2010 г. на Пловдивски районен съд и е
издаден изпълнителен лист срещу длъжника А.Д. П.с ЕГН **********. От
представеното по делото ч. гр.д. е видно, че приложената Запис на заповед
издадена на 06.06.2006 г. няма нищо общо със Записите на заповед, които са 2
бр., които са били основание за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК по друго
ч. гр.д., а именно № 7238/2008 г. по описа на Пловдивски Районен съд. Общото
между тези три записа на заповед е съвпадение на реквизите, досежно имената на платеца /акцептанта/, датата на
издаване на записа на заповед, и сумите, обаче различен е падежа на тези записи
на заповед, т.е. настоящата запис на заповед е предмет на ч.гр.д. № 6740/2010
г. по описа на ПРС, а другите записи на заповед са послужили като основание за
образуване на ч.гр.д. № 7238/2008 г. по описа на ПРС, което обаче е ирелевантно
към настоящият положително установителен иск.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства, който са еднозначни и неоспорени от страните, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявен е
положително установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.124
от ГПК във вр. с чл. 535 и сл. от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗ, по повод на
издаден а Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК на базата на Заповед за изпълнение от 06.06.2005 г.
Записът на заповед е търговска сделка по
смисъла на чл.1, ал.1, т.8, пр.2 ТЗ. Касае се до едностранна сделка – формираща
задължение само за издателя, формална – с установена форма за действителност
съгласно разпоредбата на чл.535 ТЗ и абстрактна – сключена без основание.
Записът на заповед се характеризира със
строго формалния си характер, като по силата на тази сделка издателя се
задължава да плати на посоченото в записа лице определена сума. В разпоредбата
на чл.535 от ТЗ са посочени законоустановените задължителни реквизити на записа
на заповед, в това число и датата на издаването му – чл.535, т.6 от ТЗ. Датата
на издаване на записа служи за доказателство за момента, когато е поето задължението
във връзка със способността на издателя да се задължава с вземането. Не е
налице липса на някой от задължителните
реквизити на записа, което води до
извода за наличието на валидно
менителнично задължение, което от своя страна води до действителност на записа
на запис, т.е. на валидно възникнало задължение.
Действително в исковата молба е посочено,
че фамилното име на ответницата е П., но е допусната вероятно техническа
грешка, като е записана и Петрова, но тъй като останалите индивидуализиращи я
параметри, като собствено и бащино име и ЕГН съвпадат, то съда намира, че е
саниран този недостатък, който е допуснат от докладчика по приложеното ч.гр.д.
№ 6740/2010 г. по описа на ПРС при издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК, въз
основа на записа на заповед.
Основателен се
явява е иска за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, а именно 08.10.2010 г.
С оглед
уважаването на иска, отговорността за разноски, следва да се възложи на ответницата,
като не следва да заплати на ищеца направените разноски по частното гражданско
дело № 6740/2010 г. по описа на ПРС, тъй като липсва произнасяне за това.
Същата обаче следва да заплати направените деловодни разноски по делото, които
са в общ размер на 65 лв., от които 25
лв. за държавна такса и 40 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН
********** ***, чрез адв. Г.Д. ***, съдебен адрес: гр. Сливен, бул. „Ц. О.” № .
ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.П., с ЕГН: **********,***, ж.к „Т." 152, вх. В, ет.2, ап.
4, чрез адв. М.С. – Д.,*** СУМАТА от 500 лева /петстотин лева/, представляваща задължение по издаден
Запис на заповед на 06.06.2005 г., „с падеж на
01.06.2008 г.”, ведно със законната лихва върху тази сума от 500 лв.,
считано датата на подаване на исковата молба пред ПРС – 08.10.2010 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски за държавна
такса от 25 лв. и адв. възнаграждение в размер на 40 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: