Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1398 24.11.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесет и седми октомври две хиляди
двадесет и втора година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: В.Т.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАД № 1644 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по две
касационни жалби – първата е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- гр.София, а втората- от Ж.Д.С.
***, насочени против Решение № 795 от 16.06.2022г., постановено по адм. дело №
2550 от 2021г. по описа на Административен съд гр.Бургас.
С подадената от касатора Ж.С. жалба, решението се обжалва като неправилно и
необосновано в частта, в която са отхвърлени предявения от него срещу Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени
неимуществени вреди, а именно в частта за разликата над присъдения размер от 2000
/две хиляди/ лева до пълния предявен размер от 20 000 /двадесет хиляди/
лева, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 10 000 лева. Счита, че присъденото
обезщетение е несъразмерно на изтърпените неимуществени вреди, както и не
споделя изводите на съда, с които е обосновано отхвърляне на исковата претенция
в упоменатата част, като неоснователна и недоказана. Изразява се несъгласие с
присъденото обезщетение, чийто размер касаторът намира за несправедлив. Наред с
това, изразява и несъгласие с извода на съда, че не е налице трудово
правоотношение, а оттам и неприложимост на защитата на получаваното възнаграждение
по реда на чл.446 от ГПК. Твърди се и наличие на съществено процесуално
нарушение, по отношение липсата на мотиви относно твърденията на ищеца за
незаконно направени удръжки. Иска се отмяната на решението в отхвърлителните
части, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважат
предявените от Ж.С. искове в пълен размер.
С подадената от касатора Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" жалба, решението се обжалва като
неправилно в частта, в която е уважен предявения против дирекцията иск за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 2000лв. и е осъдена
да заплати разноски по делото. Според касатора ГДИН не е нарушена нормата на
чл.3 от ЗИНЗС, както и правата на личността, защитени от ЕКПЧ, поради което
обезщетението не се дължи. Въпреки известния дискомфорт и неудобства, търпени
от ищеца по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които са
установени в хода на исковото производство, според тезата на юридическото лице
тези негативни изживявания на затворника не са достигнали такова ниво на
суровост, за да попаднат в обхвата на чл.3 от Конвенцията. Иска се отмяна на
решението в обжалваната му осъдителна част и отхвърляне на исковата молба
изцяло, респективно присъждане на разноските по делото, т.е. юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът Ж.С. не се явява, а се представлява
от упълномощения си адвокат, който поддържа жалбата на сочените в нея
основания.
Касаторът Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията“, гр.София, редовно призован, не изпраща представител.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност и на двете
касационни жалби, поради което предлага да бъдат оставени без уважение.
Административен съд-Бургас, в
настоящият тричленен състав, като обсъди доводите и становищата на страните,
събраните по делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона, съобрази
следното:
Касационните жалби са
процесуално допустими, подадени от надлежни страни, в законоустановения срок.
При разглеждането им по същество, съдът констатира
следното:
Производството пред Административен съд - Бургас се е
развило по исковата молба на Ж.С., лишен от свобода /освободен от Затвора на
19.02.2021г./ и изтърпял наказанието си в Затвора -гр.Бургас /в процесния период от 04.11.2016г. до
19.02.2021г./ против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която
на основание чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, е предявил иск
за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., причинени
според ищеца в периода от 04.11.2016г. до
19.02.2021г., /съгласно последното
уточнение на исковата претенция в съдебно заседание пред първоинстанционния съд- о.з. на 15.02.2022г./. Иска
се присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради лошите
битови условия в Затвора в Бургас, а именно – липса на достатъчна пространство
в килиите, тяхната пренаселеност, недостатъчно количество дневна светлина,
липса на възможност за удовлетворяване на физиологични нужди в определена част
от денонощието, предвид липсата на санитарни възли в помещенията и използването
на кофи за тази цел, липсата на нормално медицинско обслужване.
Съдът е обосновал извод за частична основателност на
исковата претенция за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, която е
уважил до размер от 2000 лв. и е отхвърлил в останалата част до претендирания
от ищеца размер от 20 000 лв. АС-гр.Бургас обстойно е разграничил
отделните времеви интервали през процесния период, според оплакванията на
ищеца. Обследвани са подробно относимите към исковата претенция обстоятелства
свързани с обитавани от ищеца килии и условията в тях, както и медицинското
обслужване на ищеца, респективно установените данни за здравословното му
състояние през процесния период. По отношение на исковата претенция за
обезвреда на заявените от ищеца имуществени вреди, съдът е назначил
съдебно-икономическа експертиза, чието прието и неоспорено експертно заключение
е анализирано пространно в съдебния акт. Събрани са и гласни доказателства по
инициатива на страните.
Решението на Административен съд-гр.Бургас е ПРАВИЛНО.
Решаващият състав прецизно е обсъдил двете отделни
искови претенции за имуществени и неимуществени вреди, като е направил
необходимото разграничение, предвид различната доказателствена тежест в
процеса, в унисон със законовата презумпция по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС /по
отношение на неимуществените вреди/.
Описани са детайлно изискуемите предпоставки за
уважаване на всяка от предявените искови претенции, с които е сезиран
административният съд. Обоснован е извод за частична основателност на исковата
претенция за неимуществени вреди, като са анализирани подробно както събраните
в хода на делото гласни и писмени доказателства, така и относимите норми от
действащата правна уредба. Релевиран е извод за доказано бездействие на
ответника, с което фактически е допуснато нарушение по чл.3 от ЗИНЗС с
поставянето на ищеца в неблагоприятни битови условия и по отношение хигиената,
респективно съдът е приел, че причиненото от този случай физическо и психическо
страдание следва да бъде възмездено с присъждане на дължимото му се обезщетение
за неимуществените вреди. Като справедлив размер на тази доказана претенция на
ищеца е определена сумата от 2000 лева, която му е присъдена със оспореният
съдебен акт. В останалата част, наведените доводи от лицето, с твърдения за
лоши битови условия и недобро медицинско обслужване, обусловило предявения иск за
присъждане на обезщетение в цялост са приети за неоснователни и недоказани. При
постановяване на този резултат, съдът е приел, че в периода на изтърпяване на
наказание в Затвора – Бургас, Ж.С. не е претърпял заявените в пълния размер неимуществени
вреди, настъпили в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, произтичащо от условията на изтърпяване на
наказанието, което да обуслови уважаване на претенцията за неимуществени вреди
изцяло, като при съобразяване на принципа на кумулативното въздействие по
смисъла на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС и съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, е
определил размера на дължимото обезщетение във връзка с този деликт. Останалите
претенции, включени като основание за претърпени неимуществени вреди, са
намерени от съда за неоснователни, при липса на доказателства за настъпили вреди
от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация и
в останалата част / за разликата от 2 000 до 20 000 лева/ искът е
отхвърлен.
Противно на изложеното в касационната жалба на С.,
съдът е изложил изчерпателни мотиви и досежно вторият обективно и субективно
съединен иск, т.е. относно заявените от ищеца имуществени вреди в размер на
10 000 лева. В съдебното решение подробно са обсъдени както констатациите
на вещото лице относно конкретните суми постъпвали по партидата на ищеца,
респективно всички запорни съобщения и размера на преведените суми, респективно
основанията за това. Изчерпателно са посочени и приложимите правни норми, които
имат значение за законосъобразността на констатираните удръжки, а мотивите на
съда и в този аспект се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което
не следва да се повтарят и съдът препраща към тях, на основание чл.221, ал.2,
изр.2-ро от АПК.
Съдът е изяснил подробно фактическата обстановка по
делото и изчерпателно е обсъдил всички доводи и твърдения на ищеца,
предпоставили предявяването на иск за обезщетяване на твърдените неимуществени
вреди, както и на претендираните имуществени вреди. В хода на съдебното
производство са събрани относимите за правилното решаване на спора доказателства,
при приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, а решаващият състав задълбочено и
всестранно ги обсъдил ги е в тяхната съвкупност и поотделно, при съобразяване
разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Съдът е обосновал изводи, които са
обективни и изцяло в съответствие с доказателствената маса, поради което се
споделят и от настоящата инстанция- тричленен състав на съда. Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в ал.1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното, като на основание чл.52 от ЗЗД съдът
определя размера на обезщетението по справедливост.
Възраженията на
касатора Ж.С. за несправедливост на размера на обезщетението, настоящият съд
прие за неоснователни. Естеството и характера на причиненото страдание съдът
преценява не само с оглед субективното
възприятие и усещане на ищеца за причинена вреда, но и с оглед на конкретни
обективни факти. Негативното въздействие на лошите битови условия, при които
този касатор е пребивавал в Затвора – Бургас относно констатираните от съда
нарушения по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС в тази връзка несъмнено е основание да се
приеме като представляващи отклонение от подходящата жизнена среда за изтърпяване
на наказанието. В този доказан по делото аспект, както правилно е изтъкнал и
решаващият състав на съда, физическото и психическото страдание, причинено от коментираните
в съдебния акт ограничения надхвърлящи обичайните неудобства, свързани с
изпълнението на наложеното наказание, действително са довели до понасяне на
страдание и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво,
присъщо на наказанието „лишаване от свобода“. При преценката на въздействието
на тези условия, съдът е съобразил и тяхната продължителност, респективно
интензитет и е определил справедлив размер за обезщетяване, в съответствие с дължимата
се справедливост, като обосновано е посочена сумата от 2000лв., възмездяваща
претендираните вреди на това правно и фактическо основание. С преценката за
справедливост на посоченият размер се солидаризира и настоящият съд. В
останалата им част, доводите на ищеца и обективираните в исковата молба
твърдения за причинени неимуществени вреди са останали недоказани в процеса. Извършена
е и дължимата оценка на доказателствата и съпоставянето им с приложимото право
по отношение на втората искова претенция /за имуществени вреди/, която изцяло е
приета за неоснователна и обосновано е отхвърлена с обжалваното решение. Съдът
изчерпателно е обсъдил всяко фактическо и правно основание, обусловило
предявяване на втория кумулативно съединен иск и е изложил детайлни мотиви, с
които тези претенции на ищеца са приети за неоснователни, поради което тези
съображения не следва да се повтарят, а на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към тях.
По аналогични на
изложените съображения, касационната инстанция счете за неоснователни
оплакванията и на другия касатор- ГД „Изпълнение на наказанията“ относно тезата,
че въобще не са причинени вреди, които да се обезщетяват, респективно за недоказаност
на претенцията по основание и размер, съответно изразеното несъгласие с
присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева.
В касационното производство не са ангажирани нови
доказателства допустими в този стадий на съдебното производство, поради което и
липсва основание за тяхното обсъждане.
Предвид изложеното, оспореният съдебен акт е валиден,
допустим и правилен, поради което следва да бъде оставен в сила. Касационните
жалби са неоснователни, с оглед липсата на отменителни основания по чл.209 от АПК.
При този изход на процеса разноски не са дължими на
никоя от страните.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд гр. Бургас-
тричленен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 795 от 16.06.2022г., постановено по
адм. дело № 2550 от 2021г. по описа на
Административен съд гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.