№ 1788
гр. Плевен, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430100188 по описа за 2022 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, ЕИК***, представляван от ***,
против Н. М. М., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от
ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4064/2021г. по описа на
ПлРС. Твърди се, че ответникът е клиент на ТЕ, по смисъла на чл. 153 от ЗЕ.
Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по
публично оповестени Общи условия, които имат силата на договор, без да е
необходими изрично писмено приемане Посочва се, че Общите условия са
одобрени с решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в
сила от 10.07.2016г. Твърди се, че ответникът не е упражнил правата си по
чл. 159, ал.3 от ЗЕ и спрямо него ОУ са влезли в сила. Твърди се, че реда и
сроковете за заплащане на потребената ТЕ, са определени в чл. 31, ал.1 от
ОУ- заплащането на дължимите суми по фактура е 45 дни от публикуването
им на интернет страницата на продавача, като не се начислява лихва върху
прогнозните стойности през отоплителния сезон; лихва за забава се начислява
по изготвените изравнителни сметки. Твърди се, че ищецът удостоверява
публикуването на дължимите суми в присъствието на Нотариус, за което се
съставят констативни протоколи. Твърди се, че ответникът е ползвал ТЕ за
процесния период не е заплатил дължимите суми. Твърди се, че в
съответствие с чл. 138б от ЗЕ, собствениците в сградата в ЕС, в която се
1
намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга
дялово разпределение с ***. Твърди се, че на основание чл. 32, ал.1, т.2 от
ЗЕ, сумите за ТЕ са начислявани от ищеца, по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период, са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с Наредба №16-334/06.04.2017г. за
топлоснабдяването. В заключение моли съда, на основание чл. 422, ал.1, вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, да признае за установено, че ответникът дължи сумата от
2793,34лв., от която 2303,76лвв- главница, съставляваща потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2017-м.04.2019г. и сумата от
447,60лв.- лихва за забава, за периода 15.09.2018-17.03.2021г, сумата от
35,57лв.-главница за услуга дялово разпределение и сумата от 8,41лв.- лихва
за забава, за периода 31.03.2018-17.03.2021г,, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 40
от ГПК- 29.03.2021г. Претендират се разноски. Представят се писмени
доказателства.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на назначеният от съда
особен представител на ответника- Н. М. М., чрез адв. Д. Д., е депозиран
писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на
предявените искове, като се оспорват по основание и размер. Посочва се, че
не се установява кат е формирана главницата по иск- отделните компоненти
на консумираната ТЕ, въз основа на какви първични документи са
определяни стойностите на показателите, релевантни за всеки от отделните
компоненти. Не се сочи и по какви цени е начислена сумата. Оспорва се
твърдението, че са налице валидни Общи условия, съобразно изискванията на
чл.150, ал.1 и ал.2 от ЗЕ. Оспорва се твърдението, че ответникът е имал
качеството на клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал. 1 от
ЗЕ, след 10.06.2018г. - или след изтичане на срока на договора за наем.
Твърди се, че за периода от 11.06.2018г. до 30.04.2019г., доставената до
недвижимия имот топлинна енергия е потребена от собственика на същия -
***. Оспорва се претенцията за дялово разпределение, като се твърди, че няма
основание за начисляване и претендиране на такса за дялово разпределение.
Твърди се, че не са представени доказателства за датата на публикуване на
сайта на дружеството на дължимите суми, респ. ответникът не е поставян в
2
забава и не дължи обезщетение за забава. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност, като се твърди, че погасени по давност са вземанията за
периода от м.06.2017г. до м.02.2018г.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по
делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото, с определение №3640/05.09.2022г., като трето лице- помагач
на страната на ищеца е конституирано ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410
от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №2438/24.06.2021г.., по ч. гр.д.
№4064/20221г по описа на ПлРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В
указаният от съда едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск,
поради което същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По делото се установява, видно от представеният с ИМ договор за наем
от 02.06.2017г, сключен между ***- като наемодател и отв. Н. М.– като
наемател, че процесният недвижим имот- апартамент, находящ се в ***, е
отдаден за временно и възмездно ползване, за срок от 12 месеца- до
10.06.2017г. Установява се също, съобразно представеният нот. акт за
продажба на недвижим имот № 124, н.д.№ 1171/2013г, че процесния имот е
собственост на наемодателя ***. По делото се установява също, че отв. М. е
депозирал до ищеца заявление- декларация от 09.06.2017г, за промяна на
партидата на имота на негово име; представена е и нотариално заверена
декларация от собственика на имота, за съответно даване на съгласие. По
делото се установява също, че въз основа на заявление от ответника, от
17.06.2019г.- л. 32 същия е заявил, че избира да заплаща потребената от него
ТЕ, на равни месечни вноски.
По делото се установява също, факта на сключване на договор от
12.09.2007г, между *** и Етажна собственост на адрес ***, за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и издаването на обща и
индивидуални сметки. Представен е и протокол от Общо събрание на ЕС на
посочения адрес, от 03.09.2002г, на което е взето решение за сключване на
договор за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ с ***.
По делото се установява също и факта на сключването на договор №Д-
0-67/03.06.2020г, при Общи условия, между ***- като възложител .и ***-
3
като изпълнител, за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ
между клиентите в сграда ЕС.
По делото, с ИМ са представени и действащите Общи условия на
продажба на ТЕ за битови нужди от *** на клиенти в **. Съдът приема, че
същите са публично оповестени, чрез публикацията им във в-к Монитор.
Безспорно се установява също и факта на издаването на фактури за
дължимите суми, за процесния период.
По делото, от страна на третото лице- помагач, са представени писмени
доказателства, от които се установява, че за процесният период е
начислявана и потребявана ТЕ.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: сумите за ТЕ за имота, за процесния период, са
начислявани от ищеца, по изготвени отчети от дружеството , извършващо
дялово разпределение на ТЕ, като е начислявана ТЕ за отопление, топла вода
и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. ВЛ е посочило, че съобразно
действащите Общи условия, в случай, че в резултат на изравнителни сметки е
налице суча за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за
процесния период, а в случай, че е налице сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-
старото. ВЛ е посочило, че за процесния период- м.06.2017г. -м.04.2019г., е
начислена сума да ТЕ от 2338,33лв., от която 2302,76лв.- за отопление и
35,57лв.- за услуга дялово разпределение. ВЛ е посочило, че за периода са
издадени следните фактури: фактура №ъ96680253/31.07.2018г, за сумата от
1084,49лв, за периода 01.05.2017-30.04.2018г.; лихвата за забава до
17.03.2021г. е 267,02лв. ; Фактура *********/31,07,2019г.- за сумата от
1188,79 лв., от която се претендира сума от 1161,45 лв. за периода от
01.05.2018-30,04,2019г.;лихвата за забава върху тази сума до 17,03,2021г., е в
размер на 170,99лв. ВЛ е посочило също , че за периода са издадени 4
изравнителни сметки, общо за сумата от 56,42лв. и лихва от 9,59лв. ВЛ е
посочило, че общата главница по неизплатени фактури за отоплителен сезон
05.2017г. - 04.2019г., е в размер на 2 302,76 лв., а лихвата за забава от
15,09,2018г. -17,03,2021г. е в размер на 447,60 лв. ВЛ е посочило, че е
начислена сума за услуга дялово разпределение, общо в размер на 35,57лв, за
периода м. март. 2018г. -м. април. 2019г. Лихвата за забава върху сумата от
4
35.57лв. за периода 31.03.2018-17.03.2021г. е в размер на 8.41 лв. В
заключението си, ВЛ е посочило, че отоплението се извършва на отделни
отоплителни сезони, като всеки отоплителен сезон е през периода от 01.05. на
текущата до 30.04. на следващата календарна година. ВЛ посочва, че
настоящето дело касае два отоплителни периода- отоплителен сезон
2017/2018г.- от 01.05.2017- 30,04,2018г. и отоплителен сезон 2018/2019г.- от
01,05,2018 до 30.04.2019г. През отоплителен сезон м. 05.2017г. –м. 04.2018г.,
са извършвани начисления с отделни месечни фактури, на база прогнозно
начислени суми /неплатени/, общо в размер на 141,03 лв. /ВЛ е дало в
табличен вид сумите помесечно/. ВЛ посочва, че след като е извършено
реално отчитане на този отоплителен сезон, е установено, че за периода
01.05.2017г.-30.04.2018г., сумата за реално консумирана топлини енергия е в
размер на 1084,89 лв., поради което за сумата от от 141,03лв., са издадени
кредитни известия /л.33 от делото/ и е начислена общата сума в размер на
1084,89лв., от която 904,08лв. данъчна основа и ДДС 180,81лв., по фактура
№**********/31.07.2018г. ВЛ посочва, че поради спецификата на отчитане на
сметките в ***, не е възможно да се дадат помесечно главниците за част от
отоплителният сезон, тъй като начисляването е прогнозно, а в края на сезона
се извършва доначисляване с изравнителни сметки, касаещо целият
отоплителен сезон, а не месечно.
По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението по която се
установява следното: процесният недвижим имот се намира в топлофицирана
жилищна сграда. Общият отопляем обем на сградата е 11 808,00 куб.м., а
отопляемия обем на жилището е 163,00 куб.м. В имота има монтирани 3 броя
отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители, по които са отчитани
единици. Има монтирани 2 броя водомери, по които е отчитана
консумираната топла вода. ВЛ е посочило, че индивидуалната сметка на
ответника съдържа три компонента: дял на имота за отдадена ТЕ за сградна
инсталация; ТЕ за подгряване на БГВ; ТЕ от отоплителни тела. ВЛ е
посочило, че в края на всеки отоплителен сезон, изравнителните сметки са
направени по показанията на топлоразпределителите и показанията на
водомерите за топла вода. На конкретно поставени въпроси, ВЛ е посочило,
че не е възможно да се снемат показанията за сезон 2017-2018г. и 2018-2019г.
от топлоразпределителите. Показанията на водомерите за топла вода са с
натрупване и понастоящем може да се засече общото количество топла вода,
5
изразходвано от 2017г. до 2022г. ВЛ е дало в табличен вид потребената за
имота ТЕ, за процесния период, по компоненти, и за двата отоплителни
сезона. В с.з., ВЛ посочва, че неговите изчисления напълно съвпадат с
изчисленията на фирмата за дялово разпределение.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. От събраните по делото
доказателства, съдът намира, че отв. Н. М., като ползвател, в качеството си на
наеметел на описаният по- горе имот, има качеството на потребител на ТЕ, за
целият процесен период, и дължи плащане на съответните суми, в т.ч. и
сумите за отопление. Съдът приема, че ответникът М. е ползвател на
процесния топлоснабден имот, въз основа на сключеният договор за наем, за
целия процесен период, който факт се установява от представеното и
обсъдено по- горе заявление от ответника, от 17.06.2019г, с което същия е
заявил, че избира да заплаща потребената от него ТЕ, на равни месечни
вноски. Следва да се посочи също, че в самият наемен договор, страните по
него са уговорили възможността същият да бъде продължен след изтичане на
първоначалният му срок / раздел V, т.3 от Договора за наем/.
Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда-
етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. В случая, с оглед на
събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключенията по изслушаните
експертизи, се установи, че за процесният период, за имота е потребявана ТЕ
и същата е правилно начислявана от дружеството, извършващо дялово
разпределение- ***, което се установява от заключението по изслушаната
6
СТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за
продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и
влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за
продажба на топлинна енергия от *** на потребители за битови нужди,
доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.33,
ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в 45-дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок
на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия. Съобразно заключението на
ВЛ, съдът приема за установен размерът на дължимите суми- главница и
лихва. Безспорно по делото се установява също и факта , че от страна на
ответника няма плащане на дължимите суми.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност .
По силата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- или в
случая това е 29.03.2021г. Съобразно нормата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
случая, съобразно действащите Общи условия- чл. 33, ал.1 и ал.2, отдадената
ТЕ се отчита на месечни периоди и една изравнителна сметка за същия
период, като за потребителя е установен 45-дневен срок, в който може да
заплати доброволно месечните дължими суми за предходния месечен период.
В този смисъл, вземането става изискуемо след изтичане на 45 дни от датата
на фактурата по изравнителната сметка. От заключението ССЕ се установи,
че за първия отоплителен сезон, спрямо който е направено възражение за
7
изтекла погасителна давност-/ за периода м.06-2017-м.02.2018г./, е издадена
изравнителна сметка, обективирана във фактура № **********/31.07.2018г.-
л. 147 от делото, на стойност общо от 1084,89лв. Изрично в съобщението към
фактурата е посочен и срока за плащане- 14.09.2018г. Считано от тази дата,
съобразно Общите условия, съдът приема, че вземането е станало изискуемо
и едва от тогава е започнала да тече погасителната давност за него. Горното
сочи, че при предявена претенция на 29.03.2021г., кратката погасителната
давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД не е изтекла и възражението за изтекла
погасителна давност за посочения месец, включен в исковата претенция е
неоснователно.
На основание гореизложеното, съдът намира, че исковете с правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от
ЗЕ, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване на установено, че
ответникът Н. М., дължи на ищеца ***, сумата от 2793,34лв., от която
2303,76лв.- главница, съставляваща потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода м.06.2017г. -м.04.2019г. и сумата от 447,60лв.- лихва за
забава, за периода 15.09.2018-17.03.2021г, сумата от 35,57лв.-главница за
услуга дялово разпределение и сумата от 8,41лв.- лихва за забава, за периода
31.03.2018-17.03.2021г,, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 29.03.2021г. е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените по делото
разноски, в размер на 1158,64лв.- общо, вкл. държавна такса, деловодни
разноски, възнаграждение за особен представител и 100лв.- юрк-
възнаграждение, определено от съда в минимален размер. Следва да бъдат
присъдени и разноските по ч. гр.д.№ 4064/2021г на ПлРС, в общо размер от
105,89лв
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Н. М. М., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ НА “***,
**, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от ***,
8
сумата общо от 2793,34лв., от която 2303,76лв.- главница, съставляваща
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2017г. -
м.04.2019г., за имот с аб. № 171874 и сумата от 447,60лв.- лихва за забава, за
периода 15.09.2018-17.03.2021г, сумата от 35,57лв.- главница за услуга
дялово разпределение и сумата от 8,41лв.- лихва за забава, за периода
31.03.2018-17.03.2021г,, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 29.03.2021г., до
окончателното им изплащане, за които суми има издадена заповед за
изпълнение №2438/24.06.2021г.., по ч. гр.д.№4064/20221г по описа на ПлРС
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Н. М. М., ЕГН
**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “***, **, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление **, ***, представлявано от ***, сумата от 1158,64лв.-
разноски по настоящето дело и сумата от 105,89лв. разноски по ч. гр.д.№
4064/2021г на ПлРС.
Решението се постановява с участието на трето лице- помагач на
страната на ищеца - ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението до страните, с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9