РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Враца, 26.06.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
касационен състав, в публично съдебно заседание на 30.05.2023 г. /тридесети май
две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕЛА
БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия РАДЕНКОВА КАД № 166 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
касационната жалба, предявена от Д.И.Й. – мл. полицейски инспектор при РУ –
Козлодуй при ОД на МВР – Враца, чрез Д.П.
М. – гл. юрисконсулт при ОД на МВР – Враца, против Решение № 83 от 29.11.2022
г., постановено по АНД № 247/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с
което е отменена издадената от касатора Заповед за задържане на лице № 288зз-206/Екз
2 от 06.08.2022 г.
В касационаната жалба
са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Оспорват се изводите на решаващия състав на РС - Козлодуй за липса на
фактическите основания за задържане. Като неправилен се сочи довода на съда, че
следва в заповедта за задържане да има изрично препращане към докладните
записки или към други писмени доказателства част от административната преписка,
за да се приеме, че има препращане към фактическите основания за издаване на
заповедта за задържане. Позовава се на практиката на ВАС, съгласно която по
отношение на заповедите да задържане, мотивите и фактическите основания за
издаването ѝ могат да се съдържат в административната преписка към
заповедта, като не се изисква препращане към тях и не е налице нарушаване
правото на защита или възпрепятстване упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност върху заповедта за задържане. Изложени са и съображения за пропорционалност
на приложената принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, предвид липсата на респект и уважение към полицейските служители, както и
арогантност и неморалност в действията на задържаното лице към тях. По тези
съображения моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по
съществото на правния спор с потвърждаване на Заповед за задържане на лице рег.
№ 288зз-206/Екз 2 от 06.08.2022 г. Претендира присъждане на разноски за
заплатената държавна такса от ОД на МВР – Враца.
Ответникът – Л.Л.К.,
чрез адв. И.А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни
съображения за това излага в депозиран по делото писмен отговор, който изцяло
подкрепя в с.з. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция, съобразно приложен по делото Договор за процесуално
представителство.
Прокурорът от ОП –
Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на
касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно. Излага доводи, че в
заповедта липсва посочване лицето да е предупредено да не пречи на полицейските
органи да изпълняват задълженията си, а това обстоятелство се посочва едва в
жалбата. Независимо, че в преписката има
докладна записка, в която се обосновава осуетяването на полицейските
органи да извършват проверка, тази докладна записка е от 08.08.2022 г. докато
заповедта за задържане е от 06.08.2022 г. Отправя искане към съда да остави
решението в сила, като правилно и законосъобразно.
С касационната жалба
не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
От процесуалния
представител на ответника в с.з. е представено и прието като доказателство заверено
копие на Постановление за прекратяване на наказателно производство от
16.03.2023 г. на РП – Враца.
Настоящият касационен
съдебен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с
установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на
производството пред Районен съд - Козлодуй е Заповед за задържане на лице рег. №
288зз-206/Екз 2 от 06.08.2022 г., издадена от Д.И.Й. – м.п. инспектор в РУ –
Козлодуй към ОД на МВР – Враца, с която ответникът в настоящото производство - Л.Л.К.
*** е задържан за срок от 24 часа. Като правно основание за задържането са
посочени чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а като фактическо основание е посочено,
че на 06.08.2022 г., в 02:30 ч., в гр. Козлодуй на ул. „Христо Ботев“ № 1, пред
заведение „Графити”, лицето в явно нетрезво състояние, отказва да преустанови
грубото си арогантно поведение към органите на МВР.
Със заповедта К. е
задържан в помещение за временно задържане на РУ – Козлодуй, като са му
разяснени правата по чл. 72, ал. 3, 4, 5
и 6 и чл. 73 от ЗМВР и му е връчено копие от заповедта, което е удостоверено с
положения от него подпис.
За да отмени
оспорения пред него АА, който по своята същност представлява ПАМ, след подробен
анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел
за установено, че заповедта е издадена от компетентен орган, в надлежна писмена
форма, но не съответства на императивното изискване, предвидено в чл. 74, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР да съдържа фактическото основание за задържането на лицето. Не са
описани конкретните факти, въз основа на които е прието, че К. пречи на
полицейските служители да изпълняват функциите си. Единствено е посочено, че
лицето в явно нетрезво състояние, отказва да преустанови грубото си арогантно
поведение към органите на МВР, каквото основание за задържане разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР не предвижда. Освен това,
органа е направил субективно описание на поведението на лицето, а не е описал
фактическите му действия, за да може да бъдат преценени от съда. Липсва посочване
и на другия елемент от фактическия състав на правната норма - надлежно
предупреждение от органа до лицето и субективният признак на деянието, което
следва да бъде извършено „съзнателно“. Позовавайки се на практиката на ВАС
съдът е формирал изводи, че с това си съдържание оспорената заповед за
задържане не отговаря на изискването за форма, тъй като разпоредбата на чл. 72,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР въвежда императивно изискването за посочване както на
правните, така и на фактическите основания, защото именно те са юридическите
факти, подлежащи на проверка от съда, за да бъде извършена преценка за
осъществяване на хипотезата на правната норма. Не посочването им е съществено
процесуално нарушение и нарушение на изискването за форма, което ограничава
правото на защита на засегнатото лице и препятства съдебния контрол. Кога, къде
и как ответникът е попречил на полицейски орган да изпълни конкретно свое
задължение по служба, с какви негови фактически действия е станало това, какви
са били задълженията по служба на присъстващите полицаи и в частност на
издателя на заповедта, които са останали неизпълнени, не е описано в акта. Не е
посочено и като изпълнено задължението на полицай Й., преди да пристъпи към
задържане, да предупреди лицето. В решението е отчетена възможността мотиви да
бъдат извличани от други предхождащи документи, съдържащи се в преписката, но
Заповед за задържане на лице № 288зз-206/Екз 2 от 06.08.2022 г. не съдържа
такова препращане. Като недопустимо е прието за тази цел да бъдат ползвани само
свидетелските показания, събрани във фазата на съдебното оспорване, тъй като
същите не са част от подготвителните документи за издаването на процесната
заповед за задържане. Съдът е приел за неизяснено, какви служебни действия е
извършвал касатора и как К. е пречил на осъществяването им. От докладната на Й.
също не се установили такива факти, а доводите, че ответникът имал обидно и
агресивно отношение представляват субективни възприятия, неприсъщи за орган на
власт като полицейските служители, които следва да имат търпимо и подобаващо
поведение, както по служба, така и извън нея. Тези доводи също не сочат на
осъществен фактически състав за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Като
е изложил и мотиви за липса на пропорционалност на приложената мярка, РС е
отменил оспорената пред него заповед, като незаконосъобразна.
Решението е валидно,
допустимо и правилно, а наведените в касационната жалба доводи са
неоснователни.
Съгласно чл. 30, ал.
1 от Конституцията на Република България (КРБ) всеки има право на лична свобода
и неприкосновеност. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от КРБ предвижда, че никой не
може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство
върху личната неприкосновеност, освен при условията и по реда, определени със
закон. Съгласно чл. 30, ал. 3, изр. първо от КРБ единствено и само в изрично
посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да
задържат граждани, за което незабавно се уведомяват органите на съдебната власт.
В срок от 24 часа от задържането органът на съдебна власт се произнася по неговата
законосъобразност (чл. 30, ал. 3, изр. 2 от КРБ).
В съответствие с чл.
5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
ратифицирана със закон на Народното събрание от 31.07.1992 г. (ДВ бр. 66/1992
г., в сила за РБ от 07.09.1992 г.) всеки има право на свобода и сигурност. В
юриспруденцията на ЕСПЧ са изведени няколко стандарта при закрилата на това
право. Първият е изчерпателност на изключенията по чл. 5, § 1, изр. 2, б. „а“ -
б. „г“ ЕКПЧ, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а
разширителните обосновки при приложението им са недопустими. Целта е да се
гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание,
което не е предвидено в Конвенцията. Вторият е законност на лишаването от
свобода по националния закон, както от процесуална, така и от материалноправна
страна. За целта чл. 5, § 2 -§ 5 от ЕКПЧ гарантира сбор от материалноправни
права, свеждащи до минимум рисковете от произвол при лишаването от свобода.
Такова е правото по чл. 5, § 2 ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде
уведомено за основанията за ареста си при задължение на държавата чрез
компетентния национален орган да обоснове всяко едно лишаване от свобода на всеки
един етап.
Разпореденото с
оспорената заповед задържане – предмет на производството пред районния съд, не
покрива стандарта за законност и за непроизволност, като основополагащи общи
принципи при ограничаване на правото на свобода и сигурност.
Съгласно чл. 74, ал.
2 от ЗМВР в заповедта за задържане задължително се посочват основанията за задържане,
а съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт, какъвто безспорно
е заповедта за прилагане на ПАМ, следва да съдържа правните и фактически основания
за издаването му. В оспорената заповед не е налице описание на фактическата
обстановка, а само лаконично е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, регламентираща правомощието на полицейските органи, да задържат за срок
не по-дълъг от 24 часа лице, което след надлежно предупреждение съзнателно
пречи на същите да изпълнят задължението си по служба.
Административният
орган не е посочил осъществилите се факти, които са обосновали необходимостта
от прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 2
от ЗМВР, което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и основание за отмяна
по чл. 146, т. 3 от АПК. Мотивите, които следва да изложи административният
орган, трябва задължително да са съобразени с естеството на административния
акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на компетентния
административен орган, който е издал акта, така че да дадат реалната възможност
на лицето, чиито права са засегнати от акта, да се запознае с основанията за
издаване на административния акт, а на компетентния съд да се даде възможност по
този начин да упражни своя контрол.
Представените с
административната преписка Докладна записка рег. № 11554/08.08.2022 г. на
полицейския служител Й. и Докладна записка рег. № 11555/08.08.2022 г. на
колегата ѝ П., не могат да санират липсата на съдържание на заповедта, а
именно на описание на фактическите основания за издаването на заповедта за
задържане, тъй като мотивите на индивидуалния административен акт следва да се
съдържат в него или в нарочен документ, съпътстващ неговото издаване, но това
може да стане само след изрично препращане към този документ и след
предоставяне на възможност на лицето да се запознае с него, за да може в пълен
обем да реализира своята защита, узнавайки срещу какво обвинение да се брани. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 16 от 31.07.1975 г. на ОСГК на ВС. В
случая тези докладни записки са от дата 08.08.2022 г., т.е. два дни след
издаването на заповедта на 06.08.2022 г., като по делото няма данни, липсват и
твърдения задържаното лице да се е запознало със съдържанието на същите.
В същия този смисъл е и заключението на Генералния
адвокат на СЕС, P. PIKAMAE от 12.01.2023 г. по
Дело С-608/21, образувано по повод отправено от Софийски районен съд преюдициално
запитване, относно правото на информация в наказателното производство –
Директива 2012/13/ЕС – Член 6, параграф 2 – съобщаване на основанията за
решение за задържане на заподозряното лице или обвиняемия.
Според
Заключението, Член 6, параграф 2 във вр. с параграф 1 от Директива 2012/13/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., относно правото на
информация в НП, трябва да се тълкува в смисъл, че:
1) не
допуска национална правна уредба, прилагана съобразно установената в съответната
държава членка съдебна практика, съгласно която основанията за задържането на
заподозряното лице или обвиняем не трябва непременно да бъдат посочени в
писмения акт за задържане, а могат да се съдържат и в други документи, с които
заинтересованото лице ще се запознае само ако оспори законосъобразността на
този акт по съдебен ред. Тези основания трябва да му бъдат съобщени толкова
бързо, колкото е необходимо, за да му се даде възможност, ако желае, да подаде
жалба и във всички случаи преди разпит от полицията.
2) на
арестуваното или задържаното лице, трябва да се предостави, без да се нарушава
ходът на текущото разследване, цялата необходима информация, за да може да
оспори ефективно лишаването си от свобода и по този начин да упражни ефективно
правото си на защита. Тази информация следва да съдържа като основание за арест
или задържане описание на фактите, включително, ако са известни, времето и
мястото на настъпване на фактите, както и формата на участие на лицето в
престъпление, в чието извършване е заподозряно и неокончателната правна
квалификация, дадена от компетентния орган.
В обобщение на
изложеното, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване
на приложимите правни норми, без посочване на специфични обстоятелства или
действия/бездействия на задържаното лице, релевиращи наличието на фактически
основания за задържането.
Както трайно ЕСПЧ
приема, при липсата на конкретна фактическа обстановка, обосноваваща необходимостта
от задържането, последното се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата
от произвол. В случая, в заповедта липсват обективирани каквито и да било факти
и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни обективни данни, сочещи че
лицето, спрямо което е постановено задържането по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, въпреки,
че е предупредено, е извършило действия в нарушение на установения ред, които
могат да се квалифицират като нарушение.
На следващо място
следва да се отбележи, че задържането за срок до 24 часа по чл. 72 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка и като всяка принудителна
административна мярка налага неблагоприятни последици за адресата с цел
постигане на определен правен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост
от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен
характер. В случая приложената принудителна административна мярка, освен
фактически необоснована, се явява и несъответна на целта на закона. Както
правилно е отбелязал в мотивите си районния съд, нарушен е и един от основните
принципи на административния процес, а именно принципът за съразмерност по чл.
6 от АПК. В контекста на принципа по чл.
6, ал. 2 от АПК прилагането на принудителна административна мярка по чл. 72,
ал. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В
конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че за постигането на
законова цел е било необходимо задържането за срок от 24 часа.
И към настоящият
момент не са налице данни ответникът по касация да е пречел на органите на
полицията да изпълнят правомощията си по закон и да се е противопоставил на
нарежданията им, поради което и не е имало основание за задържането му при
условията и по реда на чл. 72
от ЗМВР.
По изложените
съображения обжалваното решение, като правилно и обосновано, следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна следва да се остави
без уважение.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК касаторът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение, които видно
от представения Договор за правна защита и съдействие № 003/25.05.2023 г. /л.
19 от делото/ са в доказан размер от 500 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83 от 29.11.2022 г., постановено
по АНД № 247/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Л.Л.К. *** разноски
по делото в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.