Решение по дело №226/2023 на Районен съд - Разград
| Номер на акта: | 80 |
| Дата: | 10 май 2023 г. (в сила от 26 май 2023 г.) |
| Съдия: | Доротея Енчева Иванова |
| Дело: | 20233330200226 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 12 април 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към решение № 80/10.05.2023г. по АНД № 226/2023г. на
Районен съд гр.Разград.
Производството е по реда на глава 28 от НПК.
Постъпило е постановление от 11.04.2023г., с което по реда на
чл.375 от НПК се прави предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия О Л О по реда на чл.78а от НК за извършено от
него престъпление по чл.313, ал.1от НК.
Обвиняемият не се явява в с.з. и на заявява становище.
Представителят на РП - Разград поддържа постановлението и
предлага обвиняемият да бъде признат за виновен в извършеното от него
престъпление, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде
наложена глоба в минимален размер по реда на чл.78а от НК.
Районен съд - Разград, след като съобрази представените писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обвиняемият О Л О напуснал Р България през 2016г. и се установил
да живее и работи във ФРГ.
През м.юни 2022г. същият се върнал в Р България и се записал на
курс за водач на МПС. След като издържал успешно изпита за водач на МПС
на 10.10.2022г. обв.О лично подал на гише „Квалификация“ в ОДМВР-
Разград, сектор „ПП“ чрез св.Т Г необходимите документи, сред които и
писмена декларация, приложена към Заявление с вх.№ 4453/10.10.2022г. за
издаване на документ за самоличност на български гражданин - свидетелство
за управление на МПС, като посочил в нея, че обичайното му пребиваване
(повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца) не е в друга
държава - членка на Европейския съюз.
Въпросната декларация била подадена по силата на закон - чл. 151,
ал.5 от Закона за движение по пътищата: «Свидетелство за управление на
моторно превозно средство се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Република България», за което обстоятелство
подписват декларация» пред орган на властта - Началник сектор «Пътна
полиция» при ОДМВР-гр.Разград.
В декларацията обвиняемият собственоръчно декларирал, че
обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна година/
не е в друга държава - членка на Европейския съюз. След това подписал
декларацията в графата „Декларатор”.
Св.Т.Георгиева извършила проверка в системата и установила, че
обв.О е в Р България от около два месеца и че декларираното от него не
отговаря на истината, за което уведомила инсп.Момчил Марков.
От заключението на назначената по делото графическа експертиза
/л.33- 38/ е видно, че:
1. Саморъчните подписи за „Подпис на заявителя“ в Заявление до
ОДМВР-ПП гр.Разград с № 4453/10.10.2022г. и за „Декларатор“ в Декларация
- Приложение 1 към него са изпълнени от О Л О.
2. Ръкописният текст в Декларация - Приложение 1 към Заявление
до ОДМВР-ПП гр.Разград с № 4453/10.10.2022г. е изпълнен от О Л О.
1
Обвиняемият е неосъждан и не е освобождаван по реда на чл.78а от
НК от наказателна отговорност.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът намира за
безспорно установена, с оглед на събраните по делото доказателства-
показанията на свидетеля Теодора Георгиева, графическа експертиза,
писмените доказателства и доказателствени средства: справка съдимост
/л.25/, характеристична справка /л.32/, Декларация рег.№73/01.06.2021г. /л.58/
и други.
Всички те безспорно установяват, че с действията си О О е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.313, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата- 10.10.2022г. същият е
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от
ЗДвП се дава пред орган на властта- Началник сектор Пътна полиция при ОД
МВР - Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а
именно че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС.
Същия напълно съзнателно е посочил едно невярно обстоятелство-
че обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна
година/ не е в друга държава-членка на ЕС, въпреки че много добре е знаел,
че това не е отговаря на истината, тъй като се установил трайно във ФРБ и от
2016г. до м.юни 2022г. не се е връщал в Р България. По този начин същият е
осъществил т.нар „лъжливо документиране“.
Подс. О е извършил деянието при пряк умисъл. Съзнавал е
противоправния характер на деянието си, а именно, че потвърждва неистина в
попълнената лично от него декларация, като отразява обстоятелства, които не
съответстват на действителните факти. Същият е действал със съзнанието, че
потвърждавайки неистината върши престъпление, тъй като в самата
декларация съществува съобщение, че за деклариране на неверни данни,
деклараторът носи наказателна отговорност по чл.313 от НК.
Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години, чистото съдебно
минало на О, както и че с деянието няма причинени имуществени вреди,
съдът намира, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана
административната му такава, а именно глоба. При определяне и
индивидуализиране на наказанието, което е в размер на минимума- 1000 лв.,
съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на
дееца, поради което намира, че така наложената глоба се явява справедлива и
съответна на извършеното.
По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на
наказанието и най-вече специалната превенция.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
Районен съдия:
2