О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
30.03.2018 год., гр.
Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХІ състав, в
закрито заседание на тридесети март 2018 г. в състав
СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА
Като разгледа гр. дело № 12 по
описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на С.Р.Н., ЕГН-********** адрес: ***,чрез
процесуалния представител- адв.Г.М., ПзАК, със служебен адрес за призоваване:
гр.Пазарджик 4400, ул."Найчо Цанов" 8, тел.: **********, E-mail:
*****************@*****.***
против Т.Ц.А.,
ЕГН-**********, адрес: ***.
Твърди
се в исковата молба, че с Решение № 798 от 25.09.2017г., Пазарджишкия районен
съд, XI граждански състав, по гражданско дело № 1071 по описа за 2017 година е допуснал
развод по взаимно съгласие между страните. По силата на това съдебно решение
упражняването на родителските права върху роденото от брака им дете - Розалия
Тодорова Атанасова, ЕГН-**********, родена на ***г. се предоставят на майката,
като съдът е определил местоживеенето на детето да бъде на постоянния адрес на
майката, както и по настоящ такъв в Германия. Със същото съдебно решение
Пазарджишкия районен съд е определил лични контакти на ответника с детето-
Розалия Тодорова Атанасова в три периода през годината- пролетен, летен и зимен,
като задължава родителят, упражняващ родителските права да осигури престой на
детето съответно едноседмичен, двадесетдневен и десетдневен в Република
България, за осигуряване на личен контакт с бащата.
Твърди
се, че от 17.09.2015г. настоящия адрес на ищцата е във ФРГ Германия -
гр.Ландсхуд, 84028, Бавария, ул."Хаграйнер Щрасе" 29А, II етаж,
където тя се е установила трайно да живее, заедно с детето и своите родители. От
15.02.2018г. детето щяло започне да посещава детска ясла в Германия, в града в
който живее заедно с майка си - гр.Ландсхуд.
За
да може ищцата да изпълнява съдебно Решение № 798 от 25.09.2017г., ще се налагало
да пътува, заедно с детето си, многократно в годината от ФРГермания до РБългария
и обратно. За да можела да пътува с детето си в чужбина, на ищцата й било
необходимо и съгласието на другия родител- ответника.
Ответникът
до настоящия момент не желаел да даде съгласието си ищцата да пътува с детето
им в чужбина. Това на практика възпрепятствало идването на ищцата Н. в РБългария,
защото след това нямало да може да пътува отново в Германия заедно с детето си.
Към
настоящия страните по делото не можели да постигнат съгласие относно пътуването
на малолетното им дете в чужбина, заедно с единия родител- майка му.
В
конкретния случай доверителката ми упражняваща родителските права върху
роденото от брака дете има постоянно местопребиваване в Германия и съвместното
й живеене с детето е в негов интерес. Съдът следва да даде разрешение за
пътуване на детето, заедно с майка си до Германия и до всяка друга държава без
ограничение броя на пътуванията, като се съобразява и с възможността за осъществяване
на личните контакти с другия родител, имащ местоживеене в България.
Съвместното
живеене на детето с доверителката ми в Германия, първо е в изпълнение на
съдебното решение от бракоразводното дело, по силата на което родителските
права са предоставени на нея. На второ място това ще гарантира отглеждането му
в семейна среда, под непосредствените грижи на своята майка, към която е силно
привързано и бабата и дядото, с които живеят в едно домакинство в Германия. И
не на последно място живеенето на майката и детето в Германия- страна член на
ЕС, чието социално, икономическо и политическо положение не поставя детето в
риск, а създадените от майката и нейните родители материални условия, и
съществуващата с детето близост могат да способстват за правилното му
емоционално и интелектуално развитие. Същевременно ответника, ще разполага с
възможност да осъществява контакти с детето при неколкократните в годината
завръщания в България.
Оформен
е петитум, съдът да постанови съдебно решение, с което да бъде дадено от съда
заместващо съгласие, вместо това на бившия съпруг ищцата и баща на детето им - Т.Ц.А., ЕГН-**********,
с адрес: ***, с което да се позволи на Розалия Тодорова Атанасова, ЕГН-**********,
родена на ***г. да пътува с майка си неограничено до Германия, където тя и
родителите й живеят и работят, до навършване на десетгодишна възраст на детето,
на основание чл.127а от Семейния кодекс.
Претендират
се сторените по делото разноски.
Представени
са писмени доказателства по опис: Решение
№ 798 от 25.09.2017г., Пазарджишкия районен съд, XI граждански състав, по
гражданско дело № 1071 по описа за 2017 година. Удостоверение за раждане от ***г.;
Регистрация към адресна служба към 17.09.2015г./на немски и български/.Адвокатско
пълномощно-1 бр. Вносна бележка за внесена ДТ.
В определеният от закона срок в чл.
131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, с който
заявява, че исковата молба е допустима и
частично основателна.
Твърди,че
съгласно цитираното в исковата молба съдебно Решение ищцата следвало да
осигурява в Република България виждането ми с дъщеря ми Розалия Тодорова
Атанасова с ЕГН: ********** три пъти годишно и да го уведомява предварително за
конкретния период на престой в страната. Решението от 25.09.2017г. добило
законна сила. Единият от периодите, през който следвало ищцата да осигури
възможност на ответника да се види с дъщеря си обхващало времето от 01.11 до
31.01 /т.нар. зимен период/, т.е. той следвало да се види с дъщеря си за
времето от 01.11.2017r. до З1.01.2018г. Въпреки това, ищцата не изпълнила
вмененото й от съда задължение. Заявява, че се опитвал да установи контакт с
дъщеря си, но това ставало много трудно и с много уговорки, като категорично му
се отказвало да я види на живо.
Твърди,
че никога не бил имал намерение да откаже на Н. да получи съгласието му да
пътува с дъщеря им до Германия и обратно. Дори това следвало това съгласие да
бъде дадено от страна на ответника при идването на ищцата в Република България,
когато трябвало да се види с дъщеря си. Ищцата не си дошла и това било
причината да се стигне до настоящото дело, а именно собственото й виновно
поведение изразяващо се в неизпълнение на гореспоменатото съдебно решение.
Ответникът
счита, че единствената причина за затрудняването на контакта му с дъщеря му и
лишаването му от правото да я види, а и лишаването от правото ми да даде
нотариално заверено съгласие дедето Розалия Тодорова Атанасова, ЕГН-**********,
родена на ***г. да пътува а с майка си се дължало само и единствено на
поведението на ищцата Н..
Твърди
ответникът, че няма нищо против дъщеря му да може да пътува свободно до
Германия и обратно към България, но т.к. детето било в ранна детска възраст и
имало определено местожителство във Федерална Република Германия, то считал, че
ако се даде заместващото му съгласие, то следвало да бъде съобразено от една
страна с горепосоченото съдебно решение и да обхване същия този период от една
страна, а от друга страна да се касае само и единствено по отношение пътуване
от Федерална Република Германия до България и обратно, но не и да се засягат
трети държави, където можел напълно да загуби достъп до дъщеря си и в тази връзка да не знаел
къде се намира. Поради изложените причини се противопоставял на искането да
бъде дадена възможност за неограничено пътуване на ищцата с дъщеря им - до
навършването на 10-годишна възраст.
Офорен
е петитум, съдът да се произнесе с решение и в случай, че предостави възможност
на ищцата да пътува с дъщеря ни за конкретните периоди годишно, да предостави и
на ответника такава възможност, а именно да има правото, заедно с дъщеря си да
пътува от Република България в посока Федерална Република Германия и обратно в
същите тези периоди.
Твърди,
че в случай, че ищцовата страна желае, би желал да постигнат споразумение
относно предмета на спора.
Оспорва
претендираните от ищцовата страна разноски, т.к. такива разноски по този тип
дела не се дължат и се понасят от всяка една от страните така, както са
направени. В тази връзка са и на Решение №244 от 3.07.2014г. на ВКС по гр.д.
№953/2014г., IV г.о., ГК и Определение №385 от 25.08.2015г. на ВКС по ч.гр.д.
№3423/2015г., I г.о.
Направено
е доказателствено искане да бъдат
допуснати при режим на довеждане двама свидетели, които ще установят факти и
обстоятелства от значение за спора, изложени по-горе.
Заявява,
че желае да се гледа делото, дори и в отсъствие на ответника, в случай, че е възпрепятстван
да се яви в СЗ.
Предявеният иск е с правна квалификация
по чл. 127а от СК.
Писмените
доказателства са допустими и относими към предмета на делото.
В производството по делото
доказателствената тежест се носи от всяка от страните за доказване на
твърдението в нейна полза факти и обстоятелства.
Съдът на основание чл.312, ал. 1, т. 3
от ГПК указва на страните, че могат да постигнат спогодба по делото или да
прибегнат към извън съдебно уреждане на спора.
По изложените съображения и на осн. чл.
140, ал.1 и 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените
към исковата молба и отговора депозиран по реда на чл. 131 от ГПК писмени
доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели
при режим на довеждани, поискани от ответната страна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 25.04.2018г.
от 10.00ч.
УКАЗВА
НА СРАНИТЕ,
че съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна носи
доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, като доказателствената тежест е за страната, която твърди
положителен факт.
Да се изпрати на страните препис от
настоящото определение.
Страните да се призоват на посочените от
тях адреси - лично и чрез пълномощниците им.
Определението е по движението на делото
и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/Майа Попова/